Как Путин размаха среден пръст зад гърба на Си
Намерението на Путин да разположи тактически нуклеарни оръжия в Беларус е еднакво на размахването на междинен пръст зад тила на преди малко отпътувалия от Москва Си Дзинпин, написа в собствен коментар за Дойче веле политологътЕвгений Дайнов.
***
Олексий Арестович, майор от украинската войска и сътрудник политолог, не се уморява да повтаря, когато го попитат нещо за руснаците: " Да не забравяме, че си имаме работа с идиоти ". Оня ден пътем загатна, че желанието на Путин да разположи тактически нуклеарни оръжия в Беларус е еднакво на размахването на междинен пръст зад тила на преди малко отпътувалия от Москва Си Дзинпин.
Да забележим, защо става дума и какво следва от следващия ход на кремълските " идиоти ".
И Китай видя какъв брой костват споразуменията с Русия
Китайският водач Си беше в Москва. След съответните диалози той подписа взаимен меморандум с Путин. Документът не адресира никоя значима стратегическа болка на Русия, само че категорично изреди всички стратегически болежки на Китай. Тази липса на баланс разкри пред света, че Путин е по-малкият брат в " скъпото другарство " със Си.
Путин призна своята маломерност спрямо Китай, само че, едвам видял гърба на Си, се пробва да реализира реванш. Обяви, че праща нуклеарни заряди в Беларус, въпреки в официалното съобщение му със Си да написа следното: " Всички страни с нуклеарно оръжие би трябвало да се въздържат от разполагане на нуклеарни оръжия отвън техните територии и би трябвало да изтеглят тези, които са ситуирани отвън техните територии. "
Още Бисмарк е предизвестил, че никой контракт с Русия не коства колкото хартията, на която е написан. Официална Русия просто счита, че юмрукът е по-силен от хартията и няма по какъв начин да бъде спрян от нея. Подписва се под контракти най-вече тогава, когато ѝ би трябвало някакво време, с цел да се приготви с юмрука. А след това работи, както реши - каквото и да написа на въпросната хартия.
Още с първото навлизане в Украйна през 2014 година Владимир Путин илюстрира тази специфичност на съветската политика. През 1994 година Русия подписва документ - Меморандума от Будапеща - с който подсигурява териториалната целокупност на Украйна, против което тя праща в Русия всички атомни оръжия, наследени от времето на Съюз на съветските социалистически републики. През 2014 година Русия атакува тъкмо страната, на която е подсигурила териториалната целокупност. Нямаше да го направи, в случай че украинците си бяха запазили нуклеарния боеприпас. Хартията от Будапеща просто бе употребена, с цел да отслаби Украйна и да ускори Русия по този начин, щото след време втората да може да превземе първата.
Как Путин сподели междинен пръст зад тила на Си
Случаят със Си обаче не се вписва в типичното за Русия деяние във връзка сходни " хартии ". Очевидно не е минало време, в което Русия някак да укрепне, Китай някак да отслабне и Кремъл да се възползва от това. Скъсването на взаимното официално съобщение пристигна два дни след подписването му. Тогава?
Тогава да си дадем сметка, че тук става дума за двойна специфичност: на съветската политика, от една страна, и на самия Владимир Путин - от друга. Нека забележим действието в светлината на това, което знаем особено за Путин.
Преди две десетилетия, до момента в който даваше изобилни изявленията за детството си, Путин постоянно загатваше, че е бил улично гаменче " из подворотни " ( " от улицата " - б.р.). Това е ключът.
Уличното гаменство има своя лична, много отчетлива подчиненост. Най-знатният уличник да вземем за пример върви по средата на улицата като " петел по греду ", както споделят трънчани. Покрай него напето крачат неговите доближени гаменчета. Онези " из подворотни " не са с тях. Това са гаменчетата неудачници. Всички ги бият и те са принудени да се промъкват скришом около огради, стени и входове - да не са доста забележими, с цел да не ядат доста пердах. Когато обаче някой по-горен в йерархията уличник се окаже с тил към тях, те мигновено му демонстрират междинен пръст.
Абсолютно същото направи тия дни Путин със Си. Докато Си беше в Москва, точно той крачеше " като петел по греду ", а Путин се усукваше около него, гледайки го подлизурски отдолу-нагоре. Когато Си към този момент го нямаше - той размаха междинен пръст.
Си Дзинпин е задължен да предприеме нещо
Това, несъмнено, e " идиотско " държание по дефиницията на Арестович. Изобщо не е ясно какъв съответен резултат преследва Путин - в случай че опасността за вкарване на нуклеарни ракети в Беларус не е блъф, който да подкани китайците да влезнат в някакви нови договаряния, от които Путин да излезе с по-висока известност. Дори и по този начин да е, Си няма по какъв начин да остави нещата в настоящия им тип. По време на визитата си в Москва той завоюва " лице " както пред народа си, по този начин и пред цяла Азия. След анонса на Путин за ракетите в Беларус, той губи това " лице ". Подобна загуба е нещо, което никой азиатски държател не може да си разреши, в случай че желае да продължава да е държател.
Си е задължен - просто няма различен избор - да направи нещо, с което да си върне " лицето ". Това нещо, каквото и да е то, не може да бъде отлагано дълго време. Докато е със изгубено " лице ", Си ще търпи всекидневни политически вреди.
Очевидната алтернатива е Си да суспендира кавгата със Съединени американски щати и дружно с американците да откри метод да натика Путин назад в " подворотня ". Внезапното стопляне на връзките с американците обаче също е рисков ход. След толкоз години последователно изостряне на връзките, Си рискува да загуби още " лице ". Остава опцията " думам ти дъще - сещай се снахо ". Съществува най-малко една такава.
Ако Си реши да " сдобри " Русия и Япония?
Една от функциите, които Си доста желае да играе в геополитиката, е тази на примирител. Вече съумя да сдобри Иран и Саудитска Арабия, враждували в продължение на генерации. Носеха се клюки, че след визитата си в Москва ще се пробва да сдобри Украйна и Русия. Пита се: има ли към самия Китай страни, по отношение на които той да може да изиграе ролята на примирител и в същото време да реши въпроса с Путин?
Отговорът е - да, има. Япония и Русия по този начин и не са подписали кротичък контракт след края на Втората международна война. От юридическа позиция, те са към момента в положение на война една с друга. Причината за това положение е съветската окупация на част от японските Курилски острови. Докато руснаците са там - положението на война съществува.
(
***
Олексий Арестович, майор от украинската войска и сътрудник политолог, не се уморява да повтаря, когато го попитат нещо за руснаците: " Да не забравяме, че си имаме работа с идиоти ". Оня ден пътем загатна, че желанието на Путин да разположи тактически нуклеарни оръжия в Беларус е еднакво на размахването на междинен пръст зад тила на преди малко отпътувалия от Москва Си Дзинпин.
Да забележим, защо става дума и какво следва от следващия ход на кремълските " идиоти ".
И Китай видя какъв брой костват споразуменията с Русия
Китайският водач Си беше в Москва. След съответните диалози той подписа взаимен меморандум с Путин. Документът не адресира никоя значима стратегическа болка на Русия, само че категорично изреди всички стратегически болежки на Китай. Тази липса на баланс разкри пред света, че Путин е по-малкият брат в " скъпото другарство " със Си.
Путин призна своята маломерност спрямо Китай, само че, едвам видял гърба на Си, се пробва да реализира реванш. Обяви, че праща нуклеарни заряди в Беларус, въпреки в официалното съобщение му със Си да написа следното: " Всички страни с нуклеарно оръжие би трябвало да се въздържат от разполагане на нуклеарни оръжия отвън техните територии и би трябвало да изтеглят тези, които са ситуирани отвън техните територии. "
Още Бисмарк е предизвестил, че никой контракт с Русия не коства колкото хартията, на която е написан. Официална Русия просто счита, че юмрукът е по-силен от хартията и няма по какъв начин да бъде спрян от нея. Подписва се под контракти най-вече тогава, когато ѝ би трябвало някакво време, с цел да се приготви с юмрука. А след това работи, както реши - каквото и да написа на въпросната хартия.
Още с първото навлизане в Украйна през 2014 година Владимир Путин илюстрира тази специфичност на съветската политика. През 1994 година Русия подписва документ - Меморандума от Будапеща - с който подсигурява териториалната целокупност на Украйна, против което тя праща в Русия всички атомни оръжия, наследени от времето на Съюз на съветските социалистически републики. През 2014 година Русия атакува тъкмо страната, на която е подсигурила териториалната целокупност. Нямаше да го направи, в случай че украинците си бяха запазили нуклеарния боеприпас. Хартията от Будапеща просто бе употребена, с цел да отслаби Украйна и да ускори Русия по този начин, щото след време втората да може да превземе първата.
Как Путин сподели междинен пръст зад тила на Си
Случаят със Си обаче не се вписва в типичното за Русия деяние във връзка сходни " хартии ". Очевидно не е минало време, в което Русия някак да укрепне, Китай някак да отслабне и Кремъл да се възползва от това. Скъсването на взаимното официално съобщение пристигна два дни след подписването му. Тогава?
Тогава да си дадем сметка, че тук става дума за двойна специфичност: на съветската политика, от една страна, и на самия Владимир Путин - от друга. Нека забележим действието в светлината на това, което знаем особено за Путин.
Преди две десетилетия, до момента в който даваше изобилни изявленията за детството си, Путин постоянно загатваше, че е бил улично гаменче " из подворотни " ( " от улицата " - б.р.). Това е ключът.
Уличното гаменство има своя лична, много отчетлива подчиненост. Най-знатният уличник да вземем за пример върви по средата на улицата като " петел по греду ", както споделят трънчани. Покрай него напето крачат неговите доближени гаменчета. Онези " из подворотни " не са с тях. Това са гаменчетата неудачници. Всички ги бият и те са принудени да се промъкват скришом около огради, стени и входове - да не са доста забележими, с цел да не ядат доста пердах. Когато обаче някой по-горен в йерархията уличник се окаже с тил към тях, те мигновено му демонстрират междинен пръст.
Абсолютно същото направи тия дни Путин със Си. Докато Си беше в Москва, точно той крачеше " като петел по греду ", а Путин се усукваше около него, гледайки го подлизурски отдолу-нагоре. Когато Си към този момент го нямаше - той размаха междинен пръст.
Си Дзинпин е задължен да предприеме нещо
Това, несъмнено, e " идиотско " държание по дефиницията на Арестович. Изобщо не е ясно какъв съответен резултат преследва Путин - в случай че опасността за вкарване на нуклеарни ракети в Беларус не е блъф, който да подкани китайците да влезнат в някакви нови договаряния, от които Путин да излезе с по-висока известност. Дори и по този начин да е, Си няма по какъв начин да остави нещата в настоящия им тип. По време на визитата си в Москва той завоюва " лице " както пред народа си, по този начин и пред цяла Азия. След анонса на Путин за ракетите в Беларус, той губи това " лице ". Подобна загуба е нещо, което никой азиатски държател не може да си разреши, в случай че желае да продължава да е държател.
Си е задължен - просто няма различен избор - да направи нещо, с което да си върне " лицето ". Това нещо, каквото и да е то, не може да бъде отлагано дълго време. Докато е със изгубено " лице ", Си ще търпи всекидневни политически вреди.
Очевидната алтернатива е Си да суспендира кавгата със Съединени американски щати и дружно с американците да откри метод да натика Путин назад в " подворотня ". Внезапното стопляне на връзките с американците обаче също е рисков ход. След толкоз години последователно изостряне на връзките, Си рискува да загуби още " лице ". Остава опцията " думам ти дъще - сещай се снахо ". Съществува най-малко една такава.
Ако Си реши да " сдобри " Русия и Япония?
Една от функциите, които Си доста желае да играе в геополитиката, е тази на примирител. Вече съумя да сдобри Иран и Саудитска Арабия, враждували в продължение на генерации. Носеха се клюки, че след визитата си в Москва ще се пробва да сдобри Украйна и Русия. Пита се: има ли към самия Китай страни, по отношение на които той да може да изиграе ролята на примирител и в същото време да реши въпроса с Путин?
Отговорът е - да, има. Япония и Русия по този начин и не са подписали кротичък контракт след края на Втората международна война. От юридическа позиция, те са към момента в положение на война една с друга. Причината за това положение е съветската окупация на част от японските Курилски острови. Докато руснаците са там - положението на война съществува.
(
Източник: vbox7.com
КОМЕНТАРИ