Намаляването на броя на опрашващите насекоми, като пчелите, кара цветята

Намаляването на броя на опрашващите инсекти, като пчелите, кара цветята да се оправят без тях и това е циничен кръг, който е нездравословен както за насекомите, по този начин и за посевите, съобщи Агенция Франс Прес.

" Доста опити демонстрират, че при липса на опрашители се следи понижаване на размера на цветовете и на производството на нектар ", изяснява пред Агенция Франс Прес Самсон Акока-Пидол, докторант в университета в Монпелие.

Това, което е " в действителност ново, е , че демонстрираме в естествена среда по какъв начин през последните 30 години растенията еволюират към раздор във взаимоотношението си с опрашителите ", продължава Акока-Пидол, който е началник на проучването, оповестено в New Phytologist.

Екипът от френския Център за функционална и еволюционна екология преглежда ориста на полската теменуга (Viola arvensis) и нейните опрашители на четири места в Парижкия район. 

Използвана е техника, известна като " екология на възкресението ", при която модерни цветя се съпоставят с такива на растения, чиито семена са събрани на същите места преди повече от 20 години и се съхраняват в национални ботанически центрове.

Резултатите демонстрират, че в Парижкия район, където намаляването на броя на опрашителите е видимо, днешните цветя са с 10% по-малки и създават 20% по-малко нектар от околните си прародители.

" Това надали е изненадващо, като се има поради, че " щом нектарът към този момент не е потребен, в случай че няма опрашители, няма смисъл да се създава, тъй като това е единствено  разход за растението ", изяснява Пиер-Оливие Шепту, съавтор на проучването.

Намаляването на броя на летящите инсекти е доказано в доста елементи на Европа вследствие на интензивното земеделие, замърсяването и изменението на климата.

Френското проучване демонстрира, че този спад предизвиква за рекордно малко време коеволюция на цъфтящите растения, която датира от милиони години. Това е по този начин, тъй като дивите растения не се задоволяват просто да пестят силата си. Те я пренасочват към самоопрашване - събитие, при което " всяко растение се възпроизвежда единствено със себе си ", продължава Пиер-Оливие Шепту. 

Около 80% от цъфтящите растения имат тази дарба и затова " огромна част от тях " биха могли да " еволюират към самовъзпроизводство " при липса на опрашители, прибавя Самсон Акока-Пидол.

Но това надалеч не е панацея. Първо, тъй като този развой би представлявал " еволюционна задънена улица, много необратима ", съгласно Шепту, защото при доста хомогенно генетично завещание има по-малко благоприятни условия за акомодация.

Втората последица е по-непосредствена и ще засегне земеделските култури. Полските теменужки порастват и измежду аграрни култури като маслодайната рапица или слънчогледа. Като притеглят опрашители, те им оказват помощ да се опрашват.

Големият губещ е опрашителят, който е жертва на същински циничен кръг. Намаляването на броя на опрашителите кара растенията да създават по-малко нектар и по този метод да изчерпват източника им на храна, което в допълнение заплашва оцеляването им и кара растенията да се оправят без тях.