9% спад на дипломираните студенти до 2025 г. |
Намаляване броя на приключилите висшисти с 9% за интервала 2021-2025 година по отношение на 2016-2020 година е заложено в Националната карта на висшето обучение в Република България, която служебното държавно управление одобри през днешния ден. Очаква се сред 2021-ва и 2025 година да се дипломират 239 хиляди души при 263 хиляди за предходните 4 година След 2025 година се чака стабилизиране.
Най-голям спад в абсолютния брой на студентите се чака в „ Икономика “ (с към 2400 студенти). В процентно изражение най-сериозно ще е понижението в „ Туризъм “ (16%). Най-много ще се усили броят студенти в „ Педагогика на образованието по... „ (с близо 1700). В процентно изражение най-голям растеж се обрисува в „ Материали и материалознание “ – 86% и „ Химични технологии “ – 40%.
При приключилите ще има разбъркване сред професионалните посоки. Най-голямо нарастване през идващите 5 година се чака в „ Теория и ръководство на образованието “ – 76%, „ Материали и материалознание “ и „ Педагогика на образованието по... “ – 45%. Най-голям спад ще има в „ Животновъдство “ – 41%, „ Металургия “ – 39%, „ Социални действия “ и „ Туризъм “ – 32% и „ Икономика “ – 31%.
Националната карта на висшето обучение дава информация за настоящата профилна и териториална конструкция на висшето обучение в страната. Документът разпознава районните потребности за развиване на висшето обучение според от демографския капацитет и положението на пазара на труда в другите региони в страната. Той дефинира групи професионални посоки, специалности от контролираните специалности и висши учебни заведения според от сходството сред профила на предлаганите от университетите просветителни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и според от реализацията на приключилите на националния пазар на труда.
По време на едномесечното публично разискване на Картата са получени както позитивни мнения от министерства, работодателски организации и университети, по този начин и предложения, и редица допълнения. Повечето са регистрирани в утвърждения от държавното управление вид, твърдят от Министерството на образованието. Отразена е да вземем за пример спецификата при военните висши учебни заведения и при някои професионални посоки като " Транспорт мореплаване и авиация ", при които релативно огромен дял от приключилите намират професионална реализация отвън България.
Националната карта ще се актуализира всяка година. Така ще се има настояща картина за нужните експерти по райони. Ще се регистрират наличният запас от преподаватели и кандидат-студенти и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина.
В комбиниране с данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, картата на висшето обучение ще се употребява при вземането на решения за откриване на нови висши учебни заведения, факултети или филиали. Тя ще оказва помощ за поощряване или управление на броя на местата в избрани посоки и райони. Целта е мрежата от университети да се развива уравновесено и да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.
Най-голям спад в абсолютния брой на студентите се чака в „ Икономика “ (с към 2400 студенти). В процентно изражение най-сериозно ще е понижението в „ Туризъм “ (16%). Най-много ще се усили броят студенти в „ Педагогика на образованието по... „ (с близо 1700). В процентно изражение най-голям растеж се обрисува в „ Материали и материалознание “ – 86% и „ Химични технологии “ – 40%.
При приключилите ще има разбъркване сред професионалните посоки. Най-голямо нарастване през идващите 5 година се чака в „ Теория и ръководство на образованието “ – 76%, „ Материали и материалознание “ и „ Педагогика на образованието по... “ – 45%. Най-голям спад ще има в „ Животновъдство “ – 41%, „ Металургия “ – 39%, „ Социални действия “ и „ Туризъм “ – 32% и „ Икономика “ – 31%.
Националната карта на висшето обучение дава информация за настоящата профилна и териториална конструкция на висшето обучение в страната. Документът разпознава районните потребности за развиване на висшето обучение според от демографския капацитет и положението на пазара на труда в другите региони в страната. Той дефинира групи професионални посоки, специалности от контролираните специалности и висши учебни заведения според от сходството сред профила на предлаганите от университетите просветителни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и според от реализацията на приключилите на националния пазар на труда.
По време на едномесечното публично разискване на Картата са получени както позитивни мнения от министерства, работодателски организации и университети, по този начин и предложения, и редица допълнения. Повечето са регистрирани в утвърждения от държавното управление вид, твърдят от Министерството на образованието. Отразена е да вземем за пример спецификата при военните висши учебни заведения и при някои професионални посоки като " Транспорт мореплаване и авиация ", при които релативно огромен дял от приключилите намират професионална реализация отвън България.
Националната карта ще се актуализира всяка година. Така ще се има настояща картина за нужните експерти по райони. Ще се регистрират наличният запас от преподаватели и кандидат-студенти и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина.
В комбиниране с данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, картата на висшето обучение ще се употребява при вземането на решения за откриване на нови висши учебни заведения, факултети или филиали. Тя ще оказва помощ за поощряване или управление на броя на местата в избрани посоки и райони. Целта е мрежата от университети да се развива уравновесено и да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ