Димитър Костов: Надзорът е наясно какво се случва в банките
" Наличието на необслужвани заеми и обезценки е известно, също и огромните заеми и обвързваните лица. Важно е, че размерите на тези проблеми не са в мащаби, които изискват държавни стратегии. "
Проверките в банките към този момент се вършат с повече хора, има засилен следващ надзор.Най-рано септември би имало индикативни предложения от претенденти за ПИБ. Още по тематиката
Защо България още не дава банковия контрол на Европа
Разговорът при президента през 2014 година разкрива малко за банковата рецесия, и доста за това по какъв начин безредно се ръководи страната
Външната оценка на финансовата непоклатимост на страната демонстрира, че секторът има буфери и облага, само че още е уязвим
България остава в групата на страните с най-големи макроикономически несъответствия
Безпрецедентното за България упражнение не откри огромни проблеми, а и те бяха поднесени със захаросване
Еврокомисията отрезви увереността, че след инспекциите на регулаторите няма риск в системата
Печалбата на банковия бранш през третото тримесечие е свива поради засилени обезценки при ПИБ и Инвестбанк
От резултатите стана ясно, че съгласно Българска народна банка секторът приблизително е здрав, само че бяха прикрити самостоятелни проблеми
Проверката в третата по величина банка не отговори на публичните упования
Гуверньорът Димитър Радев разгласи, че след инспекциите всички банки са с задоволително капитал. Остава да се види кой минава с отличен и кой със междинен
Българска народна банка е подготвена да разгласи резултатите от AQR и стрес-тестовете на тестваните 22 банки
При купища от проблеми отсрочените прегледи на застрахователи и пенсионни фондове започнаха
Утежненият сюжет на централната банка планува дефлация 2.6% и спад на цените на жилищата 9.3%
Подуправителят на Българска народна банка, управляващ " Банков контрол ", пред " Капитал "
Димитър Костов е подуправител на Българска народна банка, управляващ ръководство " Банков контрол " от юли 2015 година Тогава беше определен за шестгодишен мандат от Народното събрание по предложение на новия тогава шеф Димитър Радев.
Преди да заеме поста на надзирател, Димитър Костов беше подуправител на ръководство " Банково " в Българска народна банка, като има повече от 10 година стаж в централната банка.
.
Какво е положението на банковия бранш в този момент, близо година след прекосяването на прегледа на активите и стрес тестванията през 2016 година?
Българска народна банка доста постоянно дава информация за банковата система, която разрешава да се наблюдава както динамичността на банковото ходатайство, по този начин и главните качествени характерности. Общият размер на главните действия на банките – кредитиране и влогонабиране, е повишен през 2016 година с 5.7%, а за първото тримесечие на тази година с 6.9%. Транзакционният бизнес, измерен посредством размера на заплащанията, също отбелязва растеж от 7.1% за миналата година. Съпоставени с номиналния растеж на Брутният вътрешен продукт надлежно от 4.6 и 6.5%, тези цифри демонстрират, че банковата система извършва своите функционалности и роля в стопанската система на страната. Показателите за финансова адекватност и коефициент на ликвидни активи демонстрират, че системата разполага с положителни буфери за ръководство на рисковете.
Какво научихте в Българска народна банка от инспекцията и имаше ли за вас изненади, неустановени преди този момент от надзорните инспекции?
Проверката на качеството на активите даде доста както на банковия контрол, по този начин и на банките. Преди всичко това бе външен експертен взор, прилагащ обединен стандарт – методологията на ЕЦБ, при обезпечен самостоятелен надзор върху качеството. Резултатът е голям размер информация, който е потребен както за надзора, по този начин и за мениджмънта на всяка една банка. Не може да се каже, че са открити изненади. Наличието на необслужвани заеми и обезценки е известно. Същото се отнася и за огромните заеми, и за обвързваните лица. Важно е, че размерите на тези проблеми не са в мащаби, които да изискват държавни стратегии, както видяхме през последните години в редица европейски страни. Същевременно би трябвало да се означи, че това не са неповторими за България провокации, а въпроси, с които се занимава целият Европейски съюз.
Важна част от одобряваните от Европейския банков орган (ЕБО) насоки целят определяне на стандарти на положителни практики за ръководство и контрол върху тези проблеми. Българска народна банка ползва тези насоки, с което подкрепя развиването на процесите на ръководство и контрол върху рисковете в банковото ходатайство. Подходящ образец са признатите предишния месец насоки за ръководство на кредитния риск и осчетоводяването на предстоящите кредитни загуби.
След прегледа Българска народна банка насочи рекомендации на две банки – ПИБ и Инвестбанк, които включваха и нараствания на капитала. В каква степен са изпълнени рекомендациите и задоволително ли е това, което са подхванали двете банки, за Българска народна банка?
Точната дефиниция на рекомендациите е " възобновяване на финансовите буфери ". Това е много по-комплексна задача от просто увеличение на капитала, защото изисква и понижаване на риска в съществуващите портфейли и рационализиране на практиките и процедурите на ръководство на кредитния риск. Банките се движат в вярна посока и с положително движение и, несъмнено, ще останат под засилено надзорно наблюдаване, до момента в който реализиран дълготрайно постоянни резултати.
ПИБ са обявили какво са подхванали. Надзорът единствено следи дали го реализират. Най-рано септември биха имали индикативни предложения. Като цяло се работи проведено.
Когато поехте поста подуправител на " Банков контрол ", се разгласи, че стартира промяна в надзора. Задачата беше заздравяването му. Приключи ли промяната и подсилен ли е надзорът? Как работи в този момент?
Всъщност ставаше дума за промяна и развиване. Първоначалната стъпка – реформиране, беше направена, с цел да се основат по-добра организация, доверие и съвместен надзор сред надзорните процеси. Разделянето им на надзорни инспекции на място и на отдалечен контрол беше част от реформирането.
Другата част – развиването, е непрестанен развой. Той продължава и сега. Тогава беше оповестено, че проектът за реформиране и развиване ще се приложи в интервал за към година и половина. Той беше оповестен в подтекста на другата задача – осъществяване на обзор и оценка на стабилността на финансовата система в страната от МФВ и Световната банка (FSAP). До две седмици следва да бъдат оповестени и допълненията към главния отчет, оповестен на 22 май. В рамките на концепциите в тези две елементи на целия отчет подхващаме съответни дейности.
В региона на регулаторната нормативна рамка се съобразяваме с процесите, протичащи в границите на Европейски Съюз. ЕБО също има пълномощия да подкрепя по-нататъшното стандартизиране и унифициране на регламенти и надзори практики. Съобразяваме се с всичко това. Така на процедура процесът на развиване на надзорната активност е непрестанен. Това кореспондира и с обстоятелството, че самото банково ходатайство непрестанно се развива.
Ключов миг е, че в този момент надзорните инспекции на място се правят с повече хора. През последния месец има и спомагателни назначения. От друга страна, има засилен следващ надзор посредством основана дирекция за отдалечен контрол. Така банките не престават да са обект на наблюдаване и след констатациите, направени при инспекциите на място.
Има промени и в режима на разговор с банките. Обсъдихме с всяка банка резултатите от инспекцията на активите и какво е належащо да се предприеме. През март и април " Банков контрол " събра информация от банките по какъв начин са организирали подготовката за въвеждането на новия счетоводен стандарт за финансова отчетност 9 и на какъв стадий са. Целта е процесът на подготовка да протече по-организирано, защото използването на новия стандарт е предизвикателство. Такъв вид връзка преди нямаше.
Насоките и стандартите, които издава ЕБО, също са потребни и подкрепят процесите. През април ЕБО издаде насоки за връзка с външните инспектори на банките. Целта е да се реализира по-голям синхрон сред надзорните оценки и счетоводните оценки.
Три години след КТБ какво се промени? Тогава се сподели, че надзорът не е бил изцяло наясно какво тъкмо се случва в банката, тъй като тя е подавала непълна информация. Има ли в този момент такива благоприятни условия или обстановки, при които надзорът да не е изцяло наясно какво тъкмо се случва в някоя банка?
На процедура няма такава опция. Представителите на одиторската специалност също схванаха, че носят съответни отговорности. Този съвместен надзор несъмнено е нещо друго.
Надзорът среща ли напън в работата си при надзорни инспекции в банки?
Не, няма напън, само че има проблем с упованието, че надзорът си прави работата, в случай че не позволява банкрути на банки, което се вменява като функционалност даже и от медиите, и всеобщото разбиране е такова.
Това не би помогнало по никакъв метод. Тясното съдействие не значи инспекции на място от ЕЦБ, а отдалечен контрол. ЕЦБ не прави надзорни инспекции на място в самите банки.
Удовлетворен съм от съдействието, което имаме с ЕБО. В рамките на надзорните колегии към ЕЦБ има доста тясно съдействие и това обгръща огромна част от банките по линия на банковите групи.
ЕНМ няма ли да работи респектиращо на самите банки – да не си разрешават неприятни практики, или респектиращо на средата тук?
Много по-респектиращо работи самата инспекция на активите. Тогава всички банки бяха " на мушка " и им подейства.
Може ли да се получи още веднъж обстановката с КТБ, по какъв начин би реагирал надзорът, по какъв начин би реагирала страната? По-подготвени ли сте в този момент за рецесия с банка?
Това е тематиката за така наречен защитна мрежа, която също е включена в оценката на финансовата непоклатимост от МВФ. Защитната мрежа на финансовата система включва гарантиране на депозитите, преструктуриране на банки – проекти за преструктуриране, дейности по преструктуриране, възможна държавна помощ, има ли подготвеност да се реагира или не. Създадохме обособена дирекция за преструктуриране с обособен закон от 170 страници. Това са основни разлики със положението през 2014 година Тогава нямаше написани правила за преструктуриране – по кое време и по какъв начин се случва, с какви средства. ЕБО също издава стандарти и насоки, разрастващи режима на преструктуриране.
В оценката на МВФ имаше рекомендация във връзка с оказване на поддръжка при ликвидни рецесии с банки. Какво се прави в тази тенденция?
МВФ обърна внимание и на казуса с кредитирането на свързани лица. Надзорът има ли опцията да наблюдава веригата на съгласуваност при кредитиране, т.е. кого кредитира банката?
Става дума за огромните експозиции. Бизнесът работи не с централизирани структури, а с голям брой съпътстващи структури. От една страна, свързаността е по линия на собствеността – общ притежател на кредитираните предприятия, което значи евентуален общ риск. От друга страна, има и икономическа съгласуваност. През последната година-две се ускори акцентът върху ясно регламентиране на икономическата съгласуваност. ЕБО издава насоки в това отношение за по-ясни правила за определяне на такава икономическа съгласуваност, тъй като, става известно, формалната съгласуваност по линия на собствеността не е задоволителна. Две предприятия може да са безусловно самостоятелни като благосъстоятелност, само че да имат икономическа съгласуваност, която да поражда общ риск.
В техническите отчети на фонда има концепция да оповестим обществено критериите и методите, по които се открива съгласуваност.
Има ли нещо, което пречи да се види свързаността при кредитиране от надзора? Какво може да се направи в тази посока, с цел да се усилят опциите му?
Многообразието на стопански взаимоотношения и структури също е огромно. Не постоянно и самите банки съумяват да схванат каква е свързаността.
Имам поради изцяло целеустремено кредитиране на свързани лица, както при КТБ, а в този момент и при ПИБ се показва този проблем.
Не е ясно на какво почива аналогията, която се съдържа в този въпрос. В последна сметка в ПИБ работеше един придирчив екип, който не откри такива аналогии.
Тогава рядко са правени инспекции, това е правилно. Самите инспекции на място са провеждани с по-малко хора.
Сега има ли опасности от повторение на такива случаи?
Не. Затова беше потребна инспекцията на активите от външни оценители.
Как ще отговорите на рецензиите в отчета на Европейската комисия от февруари за активността на банковия контрол във връзка със стрес тестванията и оценката на активите?
Европейската комисия показва въпроси по прозрачността и дизайна на прегледа. Едновременно с това самата комисия употребява резултатите от извършения обзор в своите разбори и оценки. Смятам, че отговорът на въпросите, поставяни от комисията, се съдържа в оценката от страна на МВФ за прегледа на качеството на активите. Според него тя е направена с минимално отклоняване от възприетата методология, с нужния надзор за качеството на самата инспекция, при задоволително ясна самостоятелност на тези, които са я правили. МВФ удостоверява уместността на дребните отклонения от методологията на ЕЦБ заради обстоятелството, че тук банковата система не е с мащабите и сложността на проверяваните от ЕЦБ банки. Две трети от типа интервенции, които са включени в инспекцията на активите там, в България банките не ги практикуват.
Европейска комисия има рекомендация за възстановяване на метода на оценка на обезпеченията...
Европейска комисия насочва рекомендации в тази посока като работа с необслужваните заеми, освен това в границите на целия Европейски съюз. Държавите членки разпореждат на Европейска комисия да създаде правила за стандартизиране, като процесът е на стадий работни групи. Но да се показва като единствено наш проблем не е напълно правилно.
Друг главен проблем, който се показва и от МВФ, и от Европейска комисия, е високото равнище на необслужваните заеми.
За България равнището е 12.6%, а междинното за Европейски Съюз е към 5%. Да, по-високо е. Но имаше огромна игра с мярката на този индикатор и това по какъв начин се пресмята. Като безспорна стойност размерът е явен, както и като формулировка. Детайлът е в метода на пресмятане. Озадачи ме, че при обявяване на отчета на Европейска комисия имаше група страни, които всекидневно са без проблем, само че при оповестяване равнището на необслужваните им заеми се оказаха с равнища към 10%. Това също е високо равнище.
Когато се показва, че необслужваните заеми са проблем, за жалост в никакъв случай не се прави уточнението какъв брой огромен е казусът. Те в действителност бяха проблем, и освен това пагубен, за Ирландия, Гърция, Кипър. За България равнищата са релативно високи, само че е реалност, че това не води до избавителни за страната съглашения. Това е проблем, по който банковата система би трябвало да бъде насърчена да работи. Самите банки имат разбирането, че би трябвало да се оправят с него. В този смисъл равнището на необслужваните заеми е общ проблем и за целия Европейски Съюз. Желанието ни и единодушието, което имаме с МВФ и Световната банка, е да насърчим банките да работят по този проблем. Това ще стане евентуално с калибриране на регулации. ЕБО също готви стандарти в това отношение, с които ще се съобразим. В никакъв случай необслужваните заеми не са пагубен проблем за България.
Има ли банки, които не регистрират всичките си необслужвани заеми правилно и " замитат под килима "?
Отчитат всичко правилно и инспекцията на активите го удостовери.
Ще имат ли проблеми банките с новия счетоводен стандарт 9? Ще отчетат ли повече загуби и нужда от повече хранителни запаси?
На този стадий няма задоволително информация, с цел да се направи количествена оценка. МВФ употребява в проучването си като референтна информация изследване на ЕБО от предходната година. То е правено за големите банки. В него беше доближат извод за междинна стойност на спомагателни обезценки от към 10% и в обособени случаи оптималната стойност на нарастване на съществуващите обезценки с 33%. При нас съществуващите равнища на обезценки са поначало с 20–25 на 100 по-високи. Българска народна банка следи, предизвиква и подкрепя банките в подготовката им за въвеждане на новия счетоводен стандарт за оценка на финансови активи.
Този въпрос е по-скоро към синдиците на КТБ. Българска народна банка следи процеса с нараснало надзорно внимание. Необходима е дълготрайна визия за бъдещето на банката. Синдици не биха могли да дадат дълготрайна визия. Мога единствено да допълня, че лицензът не е скъпа книга, а ангажимент и опциите за неговото осъществяване следва да се демонстрират и потвърждават.
Интервюто взе Валентина Илиева
Проверките в банките към този момент се вършат с повече хора, има засилен следващ надзор.Най-рано септември би имало индикативни предложения от претенденти за ПИБ. Още по тематиката
Защо България още не дава банковия контрол на Европа
Разговорът при президента през 2014 година разкрива малко за банковата рецесия, и доста за това по какъв начин безредно се ръководи страната
Външната оценка на финансовата непоклатимост на страната демонстрира, че секторът има буфери и облага, само че още е уязвим
България остава в групата на страните с най-големи макроикономически несъответствия
Безпрецедентното за България упражнение не откри огромни проблеми, а и те бяха поднесени със захаросване
Еврокомисията отрезви увереността, че след инспекциите на регулаторите няма риск в системата
Печалбата на банковия бранш през третото тримесечие е свива поради засилени обезценки при ПИБ и Инвестбанк
От резултатите стана ясно, че съгласно Българска народна банка секторът приблизително е здрав, само че бяха прикрити самостоятелни проблеми
Проверката в третата по величина банка не отговори на публичните упования
Гуверньорът Димитър Радев разгласи, че след инспекциите всички банки са с задоволително капитал. Остава да се види кой минава с отличен и кой със междинен
Българска народна банка е подготвена да разгласи резултатите от AQR и стрес-тестовете на тестваните 22 банки
При купища от проблеми отсрочените прегледи на застрахователи и пенсионни фондове започнаха
Утежненият сюжет на централната банка планува дефлация 2.6% и спад на цените на жилищата 9.3%
Подуправителят на Българска народна банка, управляващ " Банков контрол ", пред " Капитал "
Димитър Костов е подуправител на Българска народна банка, управляващ ръководство " Банков контрол " от юли 2015 година Тогава беше определен за шестгодишен мандат от Народното събрание по предложение на новия тогава шеф Димитър Радев.
Преди да заеме поста на надзирател, Димитър Костов беше подуправител на ръководство " Банково " в Българска народна банка, като има повече от 10 година стаж в централната банка.
.
Какво е положението на банковия бранш в този момент, близо година след прекосяването на прегледа на активите и стрес тестванията през 2016 година?
Българска народна банка доста постоянно дава информация за банковата система, която разрешава да се наблюдава както динамичността на банковото ходатайство, по този начин и главните качествени характерности. Общият размер на главните действия на банките – кредитиране и влогонабиране, е повишен през 2016 година с 5.7%, а за първото тримесечие на тази година с 6.9%. Транзакционният бизнес, измерен посредством размера на заплащанията, също отбелязва растеж от 7.1% за миналата година. Съпоставени с номиналния растеж на Брутният вътрешен продукт надлежно от 4.6 и 6.5%, тези цифри демонстрират, че банковата система извършва своите функционалности и роля в стопанската система на страната. Показателите за финансова адекватност и коефициент на ликвидни активи демонстрират, че системата разполага с положителни буфери за ръководство на рисковете.
Какво научихте в Българска народна банка от инспекцията и имаше ли за вас изненади, неустановени преди този момент от надзорните инспекции?
Проверката на качеството на активите даде доста както на банковия контрол, по този начин и на банките. Преди всичко това бе външен експертен взор, прилагащ обединен стандарт – методологията на ЕЦБ, при обезпечен самостоятелен надзор върху качеството. Резултатът е голям размер информация, който е потребен както за надзора, по този начин и за мениджмънта на всяка една банка. Не може да се каже, че са открити изненади. Наличието на необслужвани заеми и обезценки е известно. Същото се отнася и за огромните заеми, и за обвързваните лица. Важно е, че размерите на тези проблеми не са в мащаби, които да изискват държавни стратегии, както видяхме през последните години в редица европейски страни. Същевременно би трябвало да се означи, че това не са неповторими за България провокации, а въпроси, с които се занимава целият Европейски съюз.
Важна част от одобряваните от Европейския банков орган (ЕБО) насоки целят определяне на стандарти на положителни практики за ръководство и контрол върху тези проблеми. Българска народна банка ползва тези насоки, с което подкрепя развиването на процесите на ръководство и контрол върху рисковете в банковото ходатайство. Подходящ образец са признатите предишния месец насоки за ръководство на кредитния риск и осчетоводяването на предстоящите кредитни загуби.
След прегледа Българска народна банка насочи рекомендации на две банки – ПИБ и Инвестбанк, които включваха и нараствания на капитала. В каква степен са изпълнени рекомендациите и задоволително ли е това, което са подхванали двете банки, за Българска народна банка?
Точната дефиниция на рекомендациите е " възобновяване на финансовите буфери ". Това е много по-комплексна задача от просто увеличение на капитала, защото изисква и понижаване на риска в съществуващите портфейли и рационализиране на практиките и процедурите на ръководство на кредитния риск. Банките се движат в вярна посока и с положително движение и, несъмнено, ще останат под засилено надзорно наблюдаване, до момента в който реализиран дълготрайно постоянни резултати.
ПИБ са обявили какво са подхванали. Надзорът единствено следи дали го реализират. Най-рано септември биха имали индикативни предложения. Като цяло се работи проведено.
Когато поехте поста подуправител на " Банков контрол ", се разгласи, че стартира промяна в надзора. Задачата беше заздравяването му. Приключи ли промяната и подсилен ли е надзорът? Как работи в този момент?
Всъщност ставаше дума за промяна и развиване. Първоначалната стъпка – реформиране, беше направена, с цел да се основат по-добра организация, доверие и съвместен надзор сред надзорните процеси. Разделянето им на надзорни инспекции на място и на отдалечен контрол беше част от реформирането.
Другата част – развиването, е непрестанен развой. Той продължава и сега. Тогава беше оповестено, че проектът за реформиране и развиване ще се приложи в интервал за към година и половина. Той беше оповестен в подтекста на другата задача – осъществяване на обзор и оценка на стабилността на финансовата система в страната от МФВ и Световната банка (FSAP). До две седмици следва да бъдат оповестени и допълненията към главния отчет, оповестен на 22 май. В рамките на концепциите в тези две елементи на целия отчет подхващаме съответни дейности.
В региона на регулаторната нормативна рамка се съобразяваме с процесите, протичащи в границите на Европейски Съюз. ЕБО също има пълномощия да подкрепя по-нататъшното стандартизиране и унифициране на регламенти и надзори практики. Съобразяваме се с всичко това. Така на процедура процесът на развиване на надзорната активност е непрестанен. Това кореспондира и с обстоятелството, че самото банково ходатайство непрестанно се развива.
Ключов миг е, че в този момент надзорните инспекции на място се правят с повече хора. През последния месец има и спомагателни назначения. От друга страна, има засилен следващ надзор посредством основана дирекция за отдалечен контрол. Така банките не престават да са обект на наблюдаване и след констатациите, направени при инспекциите на място.
Има промени и в режима на разговор с банките. Обсъдихме с всяка банка резултатите от инспекцията на активите и какво е належащо да се предприеме. През март и април " Банков контрол " събра информация от банките по какъв начин са организирали подготовката за въвеждането на новия счетоводен стандарт за финансова отчетност 9 и на какъв стадий са. Целта е процесът на подготовка да протече по-организирано, защото използването на новия стандарт е предизвикателство. Такъв вид връзка преди нямаше.
Насоките и стандартите, които издава ЕБО, също са потребни и подкрепят процесите. През април ЕБО издаде насоки за връзка с външните инспектори на банките. Целта е да се реализира по-голям синхрон сред надзорните оценки и счетоводните оценки.
Три години след КТБ какво се промени? Тогава се сподели, че надзорът не е бил изцяло наясно какво тъкмо се случва в банката, тъй като тя е подавала непълна информация. Има ли в този момент такива благоприятни условия или обстановки, при които надзорът да не е изцяло наясно какво тъкмо се случва в някоя банка?
На процедура няма такава опция. Представителите на одиторската специалност също схванаха, че носят съответни отговорности. Този съвместен надзор несъмнено е нещо друго.
Надзорът среща ли напън в работата си при надзорни инспекции в банки?
Не, няма напън, само че има проблем с упованието, че надзорът си прави работата, в случай че не позволява банкрути на банки, което се вменява като функционалност даже и от медиите, и всеобщото разбиране е такова.
Това не би помогнало по никакъв метод. Тясното съдействие не значи инспекции на място от ЕЦБ, а отдалечен контрол. ЕЦБ не прави надзорни инспекции на място в самите банки.
Удовлетворен съм от съдействието, което имаме с ЕБО. В рамките на надзорните колегии към ЕЦБ има доста тясно съдействие и това обгръща огромна част от банките по линия на банковите групи.
ЕНМ няма ли да работи респектиращо на самите банки – да не си разрешават неприятни практики, или респектиращо на средата тук?
Много по-респектиращо работи самата инспекция на активите. Тогава всички банки бяха " на мушка " и им подейства.
Може ли да се получи още веднъж обстановката с КТБ, по какъв начин би реагирал надзорът, по какъв начин би реагирала страната? По-подготвени ли сте в този момент за рецесия с банка?
Това е тематиката за така наречен защитна мрежа, която също е включена в оценката на финансовата непоклатимост от МВФ. Защитната мрежа на финансовата система включва гарантиране на депозитите, преструктуриране на банки – проекти за преструктуриране, дейности по преструктуриране, възможна държавна помощ, има ли подготвеност да се реагира или не. Създадохме обособена дирекция за преструктуриране с обособен закон от 170 страници. Това са основни разлики със положението през 2014 година Тогава нямаше написани правила за преструктуриране – по кое време и по какъв начин се случва, с какви средства. ЕБО също издава стандарти и насоки, разрастващи режима на преструктуриране.
В оценката на МВФ имаше рекомендация във връзка с оказване на поддръжка при ликвидни рецесии с банки. Какво се прави в тази тенденция?
МВФ обърна внимание и на казуса с кредитирането на свързани лица. Надзорът има ли опцията да наблюдава веригата на съгласуваност при кредитиране, т.е. кого кредитира банката?
Става дума за огромните експозиции. Бизнесът работи не с централизирани структури, а с голям брой съпътстващи структури. От една страна, свързаността е по линия на собствеността – общ притежател на кредитираните предприятия, което значи евентуален общ риск. От друга страна, има и икономическа съгласуваност. През последната година-две се ускори акцентът върху ясно регламентиране на икономическата съгласуваност. ЕБО издава насоки в това отношение за по-ясни правила за определяне на такава икономическа съгласуваност, тъй като, става известно, формалната съгласуваност по линия на собствеността не е задоволителна. Две предприятия може да са безусловно самостоятелни като благосъстоятелност, само че да имат икономическа съгласуваност, която да поражда общ риск.
В техническите отчети на фонда има концепция да оповестим обществено критериите и методите, по които се открива съгласуваност.
Има ли нещо, което пречи да се види свързаността при кредитиране от надзора? Какво може да се направи в тази посока, с цел да се усилят опциите му?
Многообразието на стопански взаимоотношения и структури също е огромно. Не постоянно и самите банки съумяват да схванат каква е свързаността.
Имам поради изцяло целеустремено кредитиране на свързани лица, както при КТБ, а в този момент и при ПИБ се показва този проблем.
Не е ясно на какво почива аналогията, която се съдържа в този въпрос. В последна сметка в ПИБ работеше един придирчив екип, който не откри такива аналогии.
Тогава рядко са правени инспекции, това е правилно. Самите инспекции на място са провеждани с по-малко хора.
Сега има ли опасности от повторение на такива случаи?
Не. Затова беше потребна инспекцията на активите от външни оценители.
Как ще отговорите на рецензиите в отчета на Европейската комисия от февруари за активността на банковия контрол във връзка със стрес тестванията и оценката на активите?
Европейската комисия показва въпроси по прозрачността и дизайна на прегледа. Едновременно с това самата комисия употребява резултатите от извършения обзор в своите разбори и оценки. Смятам, че отговорът на въпросите, поставяни от комисията, се съдържа в оценката от страна на МВФ за прегледа на качеството на активите. Според него тя е направена с минимално отклоняване от възприетата методология, с нужния надзор за качеството на самата инспекция, при задоволително ясна самостоятелност на тези, които са я правили. МВФ удостоверява уместността на дребните отклонения от методологията на ЕЦБ заради обстоятелството, че тук банковата система не е с мащабите и сложността на проверяваните от ЕЦБ банки. Две трети от типа интервенции, които са включени в инспекцията на активите там, в България банките не ги практикуват.
Европейска комисия има рекомендация за възстановяване на метода на оценка на обезпеченията...
Европейска комисия насочва рекомендации в тази посока като работа с необслужваните заеми, освен това в границите на целия Европейски съюз. Държавите членки разпореждат на Европейска комисия да създаде правила за стандартизиране, като процесът е на стадий работни групи. Но да се показва като единствено наш проблем не е напълно правилно.
Друг главен проблем, който се показва и от МВФ, и от Европейска комисия, е високото равнище на необслужваните заеми.
За България равнището е 12.6%, а междинното за Европейски Съюз е към 5%. Да, по-високо е. Но имаше огромна игра с мярката на този индикатор и това по какъв начин се пресмята. Като безспорна стойност размерът е явен, както и като формулировка. Детайлът е в метода на пресмятане. Озадачи ме, че при обявяване на отчета на Европейска комисия имаше група страни, които всекидневно са без проблем, само че при оповестяване равнището на необслужваните им заеми се оказаха с равнища към 10%. Това също е високо равнище.
Когато се показва, че необслужваните заеми са проблем, за жалост в никакъв случай не се прави уточнението какъв брой огромен е казусът. Те в действителност бяха проблем, и освен това пагубен, за Ирландия, Гърция, Кипър. За България равнищата са релативно високи, само че е реалност, че това не води до избавителни за страната съглашения. Това е проблем, по който банковата система би трябвало да бъде насърчена да работи. Самите банки имат разбирането, че би трябвало да се оправят с него. В този смисъл равнището на необслужваните заеми е общ проблем и за целия Европейски Съюз. Желанието ни и единодушието, което имаме с МВФ и Световната банка, е да насърчим банките да работят по този проблем. Това ще стане евентуално с калибриране на регулации. ЕБО също готви стандарти в това отношение, с които ще се съобразим. В никакъв случай необслужваните заеми не са пагубен проблем за България.
Има ли банки, които не регистрират всичките си необслужвани заеми правилно и " замитат под килима "?
Отчитат всичко правилно и инспекцията на активите го удостовери.
Ще имат ли проблеми банките с новия счетоводен стандарт 9? Ще отчетат ли повече загуби и нужда от повече хранителни запаси?
На този стадий няма задоволително информация, с цел да се направи количествена оценка. МВФ употребява в проучването си като референтна информация изследване на ЕБО от предходната година. То е правено за големите банки. В него беше доближат извод за междинна стойност на спомагателни обезценки от към 10% и в обособени случаи оптималната стойност на нарастване на съществуващите обезценки с 33%. При нас съществуващите равнища на обезценки са поначало с 20–25 на 100 по-високи. Българска народна банка следи, предизвиква и подкрепя банките в подготовката им за въвеждане на новия счетоводен стандарт за оценка на финансови активи.
Този въпрос е по-скоро към синдиците на КТБ. Българска народна банка следи процеса с нараснало надзорно внимание. Необходима е дълготрайна визия за бъдещето на банката. Синдици не биха могли да дадат дълготрайна визия. Мога единствено да допълня, че лицензът не е скъпа книга, а ангажимент и опциите за неговото осъществяване следва да се демонстрират и потвърждават.
Интервюто взе Валентина Илиева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ