Преслав Наков: Ловецът на манипулации
Наков избира термина дезинформация пред " подправени вести ", защото даже една в действителност вярна, само че непълна, вест може манипулативно да бъде употребена за политически цели.
[Преслав Наков] На арабски tanbih (танби) значи предизвестие. Това е и името на плана за автоматизирана инспекция на информацията в мрежата, който разкрива на потребителите какво в действителност четат. Негов началник е Преслав Наков, който работи в Qatar Computing Research Institute към университета " Хамад Бин Калифа " в Катар в съдействие с екип от Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати. " Танби " е освен това от инспекция на обстоятелства, тъй като алармира на потребителя и дали една вест евентуално е агитация.
Различното е, че дава характерност и на нейния източник. " Представете си, че четете една публикация, която показва ново научно проучване, съгласно което световното стопляне не се дължи на човешката активност. Може и да има такова проучване, може да е правилно, може и да не е. Добре е да дадем някакъв подтекст за медията - в случай че постоянно написа по тази тематика скептично, читателят би трябвало да има едно мислено. Ако до този миг е била уравновесена или загрижена за световното стопляне, би трябвало да погледнем на такава вест в друга светлина. Идеята е да дадем спомагателна информация на читателя. За медията споделяме до каква степен е умерена или последна в политическата си идеология, демонстрираме има ли пристрастия по разнообразни тематики. На базата на следенето на нейното наличие се опитваме да оценим до каква степен написаното е правдиво ", изяснява Преслав Наков.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Интересът му към компютрите още от дребен го е завел до магистратура по компютърна филология. След докторантурата в университета в Бъркли, Калифорния, се върнал в България - в Българска академия на науките, отчасти в Софийския университет и като съветник във компании. " Проблемът беше, че не ми признаха дипломата, а тогава това отнемаше приблизително към 7-8 месеца. Отидох краткотрайно в Националния университет на Сингапур, стартира икономическата рецесия, а в последна сметка взех решение да отида в Катар, където съм към този момент осем години. " Когато приказва за плана " Танби ", Преслав Наков избира да заобикаля термина подправени вести, тъй като по някакъв метод подвежда, че новината е напълно погрешна. Според него по-важният детайл е разпространяването им в обществените медии посредством микротаргетиране - огромната иновация на Cambridge Analytica информацията да се " скроява " по открити индикатори, свързани с ползите или страховете на хората. " Големият проблем на подправените вести не е, че са погрешни, а че са политическо оръжие. За да бъде политическо оръжие, една вест даже няма потребност да бъде подправена. "
Как се улавя операцията? " Анализираме няколкостотин или няколко хиляди публикации от медията - дали има прекомерно доста емоционалност, което не е присъщо на професионалните медии, дали се спекулира с морални категории. Не е елементарно да се напише подправена вест - откакто си измислил едно изказване, оттова би трябвало да си изсмучеш от пръстите някаква публикация. Стилът си проличава и за човек, който е задоволително квалифициран, и за една стратегия. Това е нещо, което ние можем да проучваме автоматизирано. Следим и други неща: какви картинки се употребяват, има ли създатели под публикациите, има ли адрес за контакти, трафика към уебсайтовете. Всичко това се комбинира в някакъв числов тип, който ни демонстрира до каква степен можем да имаме вяра на тази медия. "
Анализът на наличието дава опция потребителят да се научи да разпознава метода, по който бива манипулиран. " Тук желая да загатна и пропагандата - когато се опитваме да променим мнението на читателя. Сама по себе си тя може да бъде с неприятна или добра цел, само че при всички случаи употребява добре изследвани техники. Учените не са на едно мнение за техния брой, ние се фокусираме върху 18. Разполагаме със програмен продукт, който проучва публикациите и намира тези пропагандни техники ", изяснява Преслав Наков.
По думите му по този начин се нападат два аспекта на дезинформацията - в случай че човек има подозрения за достоверността на нещо, той евентуално не би го споделил. И сходни вести ще въздействат по-малко на политическите му преценки. Ако тази настройка се масовизира, производството на подправени вести в един миг ще се обезсмисли.
Лично Преслав Наков е оптимист, че скоро явлението ще бъде сложено под надзор. " Дезинформация постоянно ще има, само че аз обичам да споделям, че подправените вести са нещо като спам на стероиди - по този начин както спамът към този момент не е подобен проблем, какъвто беше преди 10 години, същото чакам да се случи и с подправените вести. " Трудността идва от разликата, че когато спамът стигне до получателите, той ще почине, а в случай че добре изпипана подправена вест стигне до 1000 души и те решат да я споделят, потребителите й може да са милиони.
Според него най-ефикасното противодейстгвие на дезинформацията е образованието, образованието на потребителя. Това е и главната задача на " Танби ". " Не е елементарно да кажем на някого, че една вест е погрешна, изключително в случай че тя поддържа нещо, в което този човек към този момент има вяра. Но в случай че му покажем самата операция и пропагандни техники, един образован човек ще стартира самичък да си прави заключения. Няма потребност да натиснем главата на коня, с цел да пие вода, задоволително е да го заведем до реката... "
[Преслав Наков] На арабски tanbih (танби) значи предизвестие. Това е и името на плана за автоматизирана инспекция на информацията в мрежата, който разкрива на потребителите какво в действителност четат. Негов началник е Преслав Наков, който работи в Qatar Computing Research Institute към университета " Хамад Бин Калифа " в Катар в съдействие с екип от Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати. " Танби " е освен това от инспекция на обстоятелства, тъй като алармира на потребителя и дали една вест евентуално е агитация.
Различното е, че дава характерност и на нейния източник. " Представете си, че четете една публикация, която показва ново научно проучване, съгласно което световното стопляне не се дължи на човешката активност. Може и да има такова проучване, може да е правилно, може и да не е. Добре е да дадем някакъв подтекст за медията - в случай че постоянно написа по тази тематика скептично, читателят би трябвало да има едно мислено. Ако до този миг е била уравновесена или загрижена за световното стопляне, би трябвало да погледнем на такава вест в друга светлина. Идеята е да дадем спомагателна информация на читателя. За медията споделяме до каква степен е умерена или последна в политическата си идеология, демонстрираме има ли пристрастия по разнообразни тематики. На базата на следенето на нейното наличие се опитваме да оценим до каква степен написаното е правдиво ", изяснява Преслав Наков.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Интересът му към компютрите още от дребен го е завел до магистратура по компютърна филология. След докторантурата в университета в Бъркли, Калифорния, се върнал в България - в Българска академия на науките, отчасти в Софийския университет и като съветник във компании. " Проблемът беше, че не ми признаха дипломата, а тогава това отнемаше приблизително към 7-8 месеца. Отидох краткотрайно в Националния университет на Сингапур, стартира икономическата рецесия, а в последна сметка взех решение да отида в Катар, където съм към този момент осем години. " Когато приказва за плана " Танби ", Преслав Наков избира да заобикаля термина подправени вести, тъй като по някакъв метод подвежда, че новината е напълно погрешна. Според него по-важният детайл е разпространяването им в обществените медии посредством микротаргетиране - огромната иновация на Cambridge Analytica информацията да се " скроява " по открити индикатори, свързани с ползите или страховете на хората. " Големият проблем на подправените вести не е, че са погрешни, а че са политическо оръжие. За да бъде политическо оръжие, една вест даже няма потребност да бъде подправена. "
Как се улавя операцията? " Анализираме няколкостотин или няколко хиляди публикации от медията - дали има прекомерно доста емоционалност, което не е присъщо на професионалните медии, дали се спекулира с морални категории. Не е елементарно да се напише подправена вест - откакто си измислил едно изказване, оттова би трябвало да си изсмучеш от пръстите някаква публикация. Стилът си проличава и за човек, който е задоволително квалифициран, и за една стратегия. Това е нещо, което ние можем да проучваме автоматизирано. Следим и други неща: какви картинки се употребяват, има ли създатели под публикациите, има ли адрес за контакти, трафика към уебсайтовете. Всичко това се комбинира в някакъв числов тип, който ни демонстрира до каква степен можем да имаме вяра на тази медия. "
Анализът на наличието дава опция потребителят да се научи да разпознава метода, по който бива манипулиран. " Тук желая да загатна и пропагандата - когато се опитваме да променим мнението на читателя. Сама по себе си тя може да бъде с неприятна или добра цел, само че при всички случаи употребява добре изследвани техники. Учените не са на едно мнение за техния брой, ние се фокусираме върху 18. Разполагаме със програмен продукт, който проучва публикациите и намира тези пропагандни техники ", изяснява Преслав Наков.
По думите му по този начин се нападат два аспекта на дезинформацията - в случай че човек има подозрения за достоверността на нещо, той евентуално не би го споделил. И сходни вести ще въздействат по-малко на политическите му преценки. Ако тази настройка се масовизира, производството на подправени вести в един миг ще се обезсмисли.
Лично Преслав Наков е оптимист, че скоро явлението ще бъде сложено под надзор. " Дезинформация постоянно ще има, само че аз обичам да споделям, че подправените вести са нещо като спам на стероиди - по този начин както спамът към този момент не е подобен проблем, какъвто беше преди 10 години, същото чакам да се случи и с подправените вести. " Трудността идва от разликата, че когато спамът стигне до получателите, той ще почине, а в случай че добре изпипана подправена вест стигне до 1000 души и те решат да я споделят, потребителите й може да са милиони.
Според него най-ефикасното противодейстгвие на дезинформацията е образованието, образованието на потребителя. Това е и главната задача на " Танби ". " Не е елементарно да кажем на някого, че една вест е погрешна, изключително в случай че тя поддържа нещо, в което този човек към този момент има вяра. Но в случай че му покажем самата операция и пропагандни техники, един образован човек ще стартира самичък да си прави заключения. Няма потребност да натиснем главата на коня, с цел да пие вода, задоволително е да го заведем до реката... "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ