Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ, пред „Труд“: Да кажем “не” на фалшивите новини
Накъде върви Европейският съюз? Общността е изправена пред съществени нови провокации. На каква скорост се движи през днешния ден Европа? По тези и други въпроси беседваме с евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев. Търсим и отговор на аргументите, довели до взрив на подправените вести, както у нас, по този начин и по света.
– Г-н Ковачев, вие сте два мандата евродепутат от Политическа партия ГЕРБ. Как се промени отношението към България през тези години?
– Вече над 10 години България е част от Европейския съюз и ние започнахме интензивно да участваме във образуването на европейските политики по всички тематики: общия пазар, отбраната на конкурентноспособността на нашите производители, външната политика, политиката за сигурност. България става все по-видима. Особено след 6-те месеца на нашето председателство България трайно влезе в полезрението на европейското публично мнение като страна, която доста добре се е справила както във връзка с определения приоритет – Западните Балкани, по този начин и във връзка с законодателните досиета, които бяха дебатирани, а и огромна част от тях затворени. Получихме доста висока оценка и в техническия аспект. Това е доста добър отзив за българските държавни чиновници. Страната ни се приема като виновна част на европейското семейство – що се отнася до външната граница, до съдействието с Турция по въпросите на сигурността и миграцията. Желанието ни е за създаване на ясна вероятност за участието на Западните Балкани в Европейски Съюз. Ние желаеме да се възвърне историческата правдивост за нашите общности, живеещи в Македония, Косово, Албания, Сърбия, Украйна и Молдова. България е привлекателна за тях, тя им дава опция да получат обучение и вероятност да работят тук. През последните две десетилетия сме издали над 140 000 български паспорти на македонски жители.
– Какво вижда един български евродепутат от височината на Европейския парламент? Кои от базовите политически принадлежности на Европейски Съюз са остарели и от какво зависи Европа да спре процеса на разцепление?
– Европа още веднъж е на кръстопът, както е било след Втората международна война. Страните основателки тогава са дали концепцията, че на нашия континент би трябвало дружно да споделяме стопанските системи си, с цел да бъдем по-силни. Предизвикателствата през днешния ден – войните, мигрантската рецесия, обстановката в Съединени американски щати и в Азия, ролята на Русия – всичко това ни задължава да бъдем по-единни! Единни, а не противоположното, което ни споделят популистите: да се разединяваме и всеки да се оправя самичък. Това е залегнало в моята концепция за федералния план. Не приказваме за философските аспекти – дали Европа да е федерация или конфедерация. Не е значима формата, а наличието. И през днешния ден Европейски Съюз е федерална конструкция. Антиевропейските сили обаче се пробват да разрушат Европейски Съюз, като употребяват думата „ федерация ” като чучело – какъв брой било ужасно, какъв брой щяло да омаловажи националния суверинитет… Но когато ги попитаме – „ Какво оферирате? ”, те оферират същото: повече защита, повече сигурност. И тогава излиза наяве, че всички дружно доста по-лесно ще се стравим с мигрантската вълна, с мощни стопански системи като китайската. 60 пъти Люксембург прави една Германия. Но 60 Германии вършат един Китай. Китай е политически и стопански феномен, който занапред ще ни изненадва. Така че и Германия е слаба спрямо световните провокации. Единичните дейности няма по какъв начин да са ефикасни толкоз, колкото споделените решения – само че решенията би трябвало да бъдат общи там, където са ефикасни – в защитата и в общия пазар. А където заради чисто национални специфики може да бъде взето решение на национално равнище и то да е по-добро – по този начин да бъде, точно това е правилото на субсидиарността.
– Самият Вие казвате в изказванията си, че Европа се движи на мудна скорост, а свръхсили като Китай ни изпреварват очевидно. Как администрацията на Европейски Съюз ще преодолее това закъснение?
– Администрацията на Европейска комисия има 50 000 чиновници. Само за съпоставяне – община Париж има повече администрация. Нека сме наясно, че от европейския бюджет единствено 6,1 % са за прехрана на администрацията, всичко друго се връща в страните членки по стратегии. Дебатът за това каква Европа желаеме, не би трябвало да бъде „ за ” или „ срещу ” Европейски Съюз, а за това какво желаеме като добавена стойност от този Европейски Съюз. Искаме ли той да бъде бърз, ефикасен, адаптиращ се към изменящите се условия, или назад – желаеме да остане муден и неадаптивен. Много е необичайно, че някои хора го подлагат на критика за това, че е муден и неефикасен, а когато желаяме да променим инструментите – например, решенията в Европейския съвет да се взимат не с единогласие, а с болшинство, тогава те споделят „ не ”. Една от страните членки да каже „ не ” във връзка с външната политика и решенията не могат да се придвижат. Всъщност Европейският съвет не дава инструментите за смяна. В доста от страните членки царува популизъм, който споделя „ никакви повече пълномощия да не бъдат прехвърляни на Европейския съюз ”. Оттук точно пристигна и Брекзит. Това е абсурд: от една страна ние чакаме от Европейски Съюз „ чудеса от смелост ”, а въпреки това обаче споделяме – никакви нови принадлежности, тъй като – видите ли – нашата страна няма да има глас в избрана позиция.
– Защо понятието „ Европа на няколко скорости ” постоянно се приема у нас отрицателно?
– Това не е никаква драма. Това значи, че по избрани политики някоя страна може да не желае да се включи – да има правото да направи стъпка обратно: например да каже: „ Вие вършиме общо разузнаване, аз няма да ви спъвам, само че мен не ме закачайте ”. Това е доброволната „ Европа на няколко скорости ”. И е обективна обстановка. Но в случай че недоброволно другите те спъват и ти споделят, че не си покрил някакви скрити критерии, например, условията за Шенген, а в действителност ти си извършил всички условия, това към този момент е недоброволно и не би трябвало да се случва.
– Предстои приемане на идната многогодишна финансова рамка – какво е планувано за България? И дали елементарният човек ще усети смяната по някакъв метод?
– Предстои огромен спор за многогодишната финансова рамка през околните месеци. Желанието ни е да бъде призната преди евроизборите през май 2019 година Знаете, че всички инфраструктурни планове, които се вършат в общините у нас, са съфининсирани от Европейски Съюз. Компенсациите в отглеждането на животни, които сега са толкоз настоящи след евтаназията, се покриват 75 % от Европейски Съюз. Дори в случай че се отчетат спомагателни загуби, и те ще бъдат обезщетени. За България не се чака съвсем никаква смяна във връзка с финансирането макар Брекзит.
– Вече 11 години сме в Европейски Съюз, а общественото неравноправие продължава да бъде най-големият проблем у нас…
– Чрез европейската взаимност ние понижаваме това неравноправие. Не държавните управления своеволно поправят общественото неравноправие, а стопанската система. Правителството прави всичко допустимо, с цел да работи локалната стопанска система, както и непознатите вложения да намират привлекателна страната ни. Трябва да има действителна стопанска система, а не популизъм – отсам ще дойдат високите пенсии, финансиране на образованието и културата. Маргарет Тачър споделяше: „ Комунизмът свършва, когато свършат непознатите пари ”. Ако няма действителна стопанска система зад обществената политика, тя ще рухне за няколко години. И след това отново би трябвало да се стартира изначало – да се събира стотинка по стотинка.
– Кои са Вашите цели в комисиите, в които участвате?
– В Комисията по Околна среда и опазване на здравето се застъпвам за еднакъв достъп за качествено опазване на здравето в Европейски Съюз, съпротивлявам се против дефицита на медикаменти, които биват реекспортирани посредством така наречен „ паралелна търговия ”. Работя и за връзките със Съединени американски щати – той е наш доста значим сътрудник в политиката за сигурност. Европейският съюз би трябвало да работи за шерване на отбранителния потенциал, общо произвеждане и закупуване на техника, понижаване на нашите военни системи, което да направи по-ефективен Европейския защитителен съюз.
– Какво ново се случва в Европейския парламент във връзка с отбраната на интелектуалната благосъстоятелност?
– В момента Европейска комисия е предложила смяна в директивите за цифровия общ пазар, с цел да има по-справедливо систематизиране на средствата за основателите на креативен артикули. Много е оспорван този проектозакон и на предходната сесия на Европейския парламент не можа да се реализира обща позиция по предлагането на Правната комисия. Предстоят нови диспути през септември.
– Какво е мнението Ви за подправените вести?
– Тези пропагандни центрове, които генерират подправени вести, са доста мощни. Дори мои сътрудници евродепутати се въздействат от тях. Това е голям проблем. Комисията по цифрова стопанска система и общество, отпред с Мария Габриел, взе решение онлайн платформите да реализират самоконтрол. Предвиждат се законодателни решения против дезинформационните акции. Водят се безподобни лъжекампании и в нашите медии: да вземем за пример, упрекнаха държавното управление, че желае да вкара бежанци в оборите на баба Дора! Пълен парадокс! Кой рационален човек би позволил, че ще убиваме без причина козите, ще плащаме за тях и на тяхно място ще настаняваме бежанци, които обаче желаят да отидат на «Фридрихщрасе» в Берлин… Подобни уеб сайтове даже публично афишират, че са уеб сайтове за подправени вести, само че рекламодателите заплащат за цялата тази машинация. А жадните за сензации консуматори ги популяризират и си подвигат рейтинга посредством тях в обществените мрежи…
– Как ще се оправим с мигрантската вълна?
– Освен военните спорове, които генерират бежанските талази, ние би трябвало да намерим вероятност за тези над 60 милиона африканци в Судан, Еритрея, Либия. Нашата недалновидна селскостопанска политика да дотираме оранжерийното произвеждане в Холандия убива производството в Африка. Ние би трябвало да дадем вероятност на африканския селяндур, с цел да създава той в родината си, а ние да купуваме неговата продукция. Иначе той ще продължава да нападна европейските външни граници даже с риск за живота си. Европа сега се люшка на двете крайности: да потапяме ли техните лодки, или да ги спасяваме? Това е рецесия на моралните полезности. Защо ли не виждаме миграционен напън към Русия? Защото бежанците търсят най-добре функциониращата обществена система, тъй като демокрацията е привлекателна. А те са в Европейския съюз.
Нашият посетител
Д-р Андрей Ковачев е роден на 13 декември 1967 година в София. Има тапия по биология от Университета на Саарланд, Германия. По-късно пази докторат в същия университет. Владее британски, немски, френски, съветски и испански езици. Избран е за евродепутат през 2009 година от листата на ГЕРБ. В Европейския парламент той оглавява българската делегация в групата на Европейската национална партия. Член е на Председателството на Европейския парламент (квестор), член на Комисията по външни работи и подкомисията по правата на индивида и член на делегацията за връзки със Съединените американски щати. Заместник-член на Комисия по околна среда, публично здраве и сигурност на храните. Заместник-член на делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония. През 2017 година е определен за заместник-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент, а през 2018 година доктор Андрей Ковачев получи премията “Евродепутат на годината ” за изключителни достижения.
– Г-н Ковачев, вие сте два мандата евродепутат от Политическа партия ГЕРБ. Как се промени отношението към България през тези години?
– Вече над 10 години България е част от Европейския съюз и ние започнахме интензивно да участваме във образуването на европейските политики по всички тематики: общия пазар, отбраната на конкурентноспособността на нашите производители, външната политика, политиката за сигурност. България става все по-видима. Особено след 6-те месеца на нашето председателство България трайно влезе в полезрението на европейското публично мнение като страна, която доста добре се е справила както във връзка с определения приоритет – Западните Балкани, по този начин и във връзка с законодателните досиета, които бяха дебатирани, а и огромна част от тях затворени. Получихме доста висока оценка и в техническия аспект. Това е доста добър отзив за българските държавни чиновници. Страната ни се приема като виновна част на европейското семейство – що се отнася до външната граница, до съдействието с Турция по въпросите на сигурността и миграцията. Желанието ни е за създаване на ясна вероятност за участието на Западните Балкани в Европейски Съюз. Ние желаеме да се възвърне историческата правдивост за нашите общности, живеещи в Македония, Косово, Албания, Сърбия, Украйна и Молдова. България е привлекателна за тях, тя им дава опция да получат обучение и вероятност да работят тук. През последните две десетилетия сме издали над 140 000 български паспорти на македонски жители.
– Какво вижда един български евродепутат от височината на Европейския парламент? Кои от базовите политически принадлежности на Европейски Съюз са остарели и от какво зависи Европа да спре процеса на разцепление?
– Европа още веднъж е на кръстопът, както е било след Втората международна война. Страните основателки тогава са дали концепцията, че на нашия континент би трябвало дружно да споделяме стопанските системи си, с цел да бъдем по-силни. Предизвикателствата през днешния ден – войните, мигрантската рецесия, обстановката в Съединени американски щати и в Азия, ролята на Русия – всичко това ни задължава да бъдем по-единни! Единни, а не противоположното, което ни споделят популистите: да се разединяваме и всеки да се оправя самичък. Това е залегнало в моята концепция за федералния план. Не приказваме за философските аспекти – дали Европа да е федерация или конфедерация. Не е значима формата, а наличието. И през днешния ден Европейски Съюз е федерална конструкция. Антиевропейските сили обаче се пробват да разрушат Европейски Съюз, като употребяват думата „ федерация ” като чучело – какъв брой било ужасно, какъв брой щяло да омаловажи националния суверинитет… Но когато ги попитаме – „ Какво оферирате? ”, те оферират същото: повече защита, повече сигурност. И тогава излиза наяве, че всички дружно доста по-лесно ще се стравим с мигрантската вълна, с мощни стопански системи като китайската. 60 пъти Люксембург прави една Германия. Но 60 Германии вършат един Китай. Китай е политически и стопански феномен, който занапред ще ни изненадва. Така че и Германия е слаба спрямо световните провокации. Единичните дейности няма по какъв начин да са ефикасни толкоз, колкото споделените решения – само че решенията би трябвало да бъдат общи там, където са ефикасни – в защитата и в общия пазар. А където заради чисто национални специфики може да бъде взето решение на национално равнище и то да е по-добро – по този начин да бъде, точно това е правилото на субсидиарността.
– Самият Вие казвате в изказванията си, че Европа се движи на мудна скорост, а свръхсили като Китай ни изпреварват очевидно. Как администрацията на Европейски Съюз ще преодолее това закъснение?
– Администрацията на Европейска комисия има 50 000 чиновници. Само за съпоставяне – община Париж има повече администрация. Нека сме наясно, че от европейския бюджет единствено 6,1 % са за прехрана на администрацията, всичко друго се връща в страните членки по стратегии. Дебатът за това каква Европа желаеме, не би трябвало да бъде „ за ” или „ срещу ” Европейски Съюз, а за това какво желаеме като добавена стойност от този Европейски Съюз. Искаме ли той да бъде бърз, ефикасен, адаптиращ се към изменящите се условия, или назад – желаеме да остане муден и неадаптивен. Много е необичайно, че някои хора го подлагат на критика за това, че е муден и неефикасен, а когато желаяме да променим инструментите – например, решенията в Европейския съвет да се взимат не с единогласие, а с болшинство, тогава те споделят „ не ”. Една от страните членки да каже „ не ” във връзка с външната политика и решенията не могат да се придвижат. Всъщност Европейският съвет не дава инструментите за смяна. В доста от страните членки царува популизъм, който споделя „ никакви повече пълномощия да не бъдат прехвърляни на Европейския съюз ”. Оттук точно пристигна и Брекзит. Това е абсурд: от една страна ние чакаме от Европейски Съюз „ чудеса от смелост ”, а въпреки това обаче споделяме – никакви нови принадлежности, тъй като – видите ли – нашата страна няма да има глас в избрана позиция.
– Защо понятието „ Европа на няколко скорости ” постоянно се приема у нас отрицателно?
– Това не е никаква драма. Това значи, че по избрани политики някоя страна може да не желае да се включи – да има правото да направи стъпка обратно: например да каже: „ Вие вършиме общо разузнаване, аз няма да ви спъвам, само че мен не ме закачайте ”. Това е доброволната „ Европа на няколко скорости ”. И е обективна обстановка. Но в случай че недоброволно другите те спъват и ти споделят, че не си покрил някакви скрити критерии, например, условията за Шенген, а в действителност ти си извършил всички условия, това към този момент е недоброволно и не би трябвало да се случва.
– Предстои приемане на идната многогодишна финансова рамка – какво е планувано за България? И дали елементарният човек ще усети смяната по някакъв метод?
– Предстои огромен спор за многогодишната финансова рамка през околните месеци. Желанието ни е да бъде призната преди евроизборите през май 2019 година Знаете, че всички инфраструктурни планове, които се вършат в общините у нас, са съфининсирани от Европейски Съюз. Компенсациите в отглеждането на животни, които сега са толкоз настоящи след евтаназията, се покриват 75 % от Европейски Съюз. Дори в случай че се отчетат спомагателни загуби, и те ще бъдат обезщетени. За България не се чака съвсем никаква смяна във връзка с финансирането макар Брекзит.
– Вече 11 години сме в Европейски Съюз, а общественото неравноправие продължава да бъде най-големият проблем у нас…
– Чрез европейската взаимност ние понижаваме това неравноправие. Не държавните управления своеволно поправят общественото неравноправие, а стопанската система. Правителството прави всичко допустимо, с цел да работи локалната стопанска система, както и непознатите вложения да намират привлекателна страната ни. Трябва да има действителна стопанска система, а не популизъм – отсам ще дойдат високите пенсии, финансиране на образованието и културата. Маргарет Тачър споделяше: „ Комунизмът свършва, когато свършат непознатите пари ”. Ако няма действителна стопанска система зад обществената политика, тя ще рухне за няколко години. И след това отново би трябвало да се стартира изначало – да се събира стотинка по стотинка.
– Кои са Вашите цели в комисиите, в които участвате?
– В Комисията по Околна среда и опазване на здравето се застъпвам за еднакъв достъп за качествено опазване на здравето в Европейски Съюз, съпротивлявам се против дефицита на медикаменти, които биват реекспортирани посредством така наречен „ паралелна търговия ”. Работя и за връзките със Съединени американски щати – той е наш доста значим сътрудник в политиката за сигурност. Европейският съюз би трябвало да работи за шерване на отбранителния потенциал, общо произвеждане и закупуване на техника, понижаване на нашите военни системи, което да направи по-ефективен Европейския защитителен съюз.
– Какво ново се случва в Европейския парламент във връзка с отбраната на интелектуалната благосъстоятелност?
– В момента Европейска комисия е предложила смяна в директивите за цифровия общ пазар, с цел да има по-справедливо систематизиране на средствата за основателите на креативен артикули. Много е оспорван този проектозакон и на предходната сесия на Европейския парламент не можа да се реализира обща позиция по предлагането на Правната комисия. Предстоят нови диспути през септември.
– Какво е мнението Ви за подправените вести?
– Тези пропагандни центрове, които генерират подправени вести, са доста мощни. Дори мои сътрудници евродепутати се въздействат от тях. Това е голям проблем. Комисията по цифрова стопанска система и общество, отпред с Мария Габриел, взе решение онлайн платформите да реализират самоконтрол. Предвиждат се законодателни решения против дезинформационните акции. Водят се безподобни лъжекампании и в нашите медии: да вземем за пример, упрекнаха държавното управление, че желае да вкара бежанци в оборите на баба Дора! Пълен парадокс! Кой рационален човек би позволил, че ще убиваме без причина козите, ще плащаме за тях и на тяхно място ще настаняваме бежанци, които обаче желаят да отидат на «Фридрихщрасе» в Берлин… Подобни уеб сайтове даже публично афишират, че са уеб сайтове за подправени вести, само че рекламодателите заплащат за цялата тази машинация. А жадните за сензации консуматори ги популяризират и си подвигат рейтинга посредством тях в обществените мрежи…
– Как ще се оправим с мигрантската вълна?
– Освен военните спорове, които генерират бежанските талази, ние би трябвало да намерим вероятност за тези над 60 милиона африканци в Судан, Еритрея, Либия. Нашата недалновидна селскостопанска политика да дотираме оранжерийното произвеждане в Холандия убива производството в Африка. Ние би трябвало да дадем вероятност на африканския селяндур, с цел да създава той в родината си, а ние да купуваме неговата продукция. Иначе той ще продължава да нападна европейските външни граници даже с риск за живота си. Европа сега се люшка на двете крайности: да потапяме ли техните лодки, или да ги спасяваме? Това е рецесия на моралните полезности. Защо ли не виждаме миграционен напън към Русия? Защото бежанците търсят най-добре функциониращата обществена система, тъй като демокрацията е привлекателна. А те са в Европейския съюз.
Нашият посетител
Д-р Андрей Ковачев е роден на 13 декември 1967 година в София. Има тапия по биология от Университета на Саарланд, Германия. По-късно пази докторат в същия университет. Владее британски, немски, френски, съветски и испански езици. Избран е за евродепутат през 2009 година от листата на ГЕРБ. В Европейския парламент той оглавява българската делегация в групата на Европейската национална партия. Член е на Председателството на Европейския парламент (квестор), член на Комисията по външни работи и подкомисията по правата на индивида и член на делегацията за връзки със Съединените американски щати. Заместник-член на Комисия по околна среда, публично здраве и сигурност на храните. Заместник-член на делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония. През 2017 година е определен за заместник-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент, а през 2018 година доктор Андрей Ковачев получи премията “Евродепутат на годината ” за изключителни достижения.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ