Накъде отива човешката цивилизация 100 години по-късно В дните, когато

Накъде отива човешката цивилизация 100 години по-късно
В дните, когато светът означи 100 години от края на Първата международна война, в превод на български излиза романът феноменна Сърбия - „ Голямата война “на Александър Гаталица (издание на „ Изида “, превод Таня Попова). Книгата освен завоюва най-престижната литературна премия в страната (НИН-овата, за разказ на годината – 2012 г.), само че е и най-продаваната през това десетилетие. Досега, за 6 години от появяването си, романът има 29 издания единствено в Сърбия. Преведен е и на доста езици.
Книгата споделя за петте години на войната, от покушението против австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата брачна половинка до самия ѝ край през 1918 година, през погледа на всички страни, участващи в нея. Редом с последния съветски император Николай II, сръбския крал Петър I Караджорджевич, Мата Хари, Троцки, Хитлер, Аполинер, Кокто и Витгенщайн са елементарни, непознати, „ дребни “ хора. Техните ориси се преплитат съдбовно, упования, упоритости и очаквания се сгромолясват.
Всъщност основният воин е Войната, която прекатурва живота и той към този момент в никакъв случай не е същият както преди. В Голямата война умира на първо място Човекът, без оглед на неговата национална или верска принадлежност, а като последица от неговата гибел последователно умира и цялата човешка цивилизация.
Романът никога не може да се назова боен или исторически. Не очаквайте батални военни подиуми и детайлно изложение на борби или исторически персони. Това е сполучлив опит да се обхване в цялатаѝ комплексност голямата тематика за Първата международна война по един нетрадиционен за типичните военни романи метод. Целта е да се опишат с художествените средства на литературата петте години на войната от покушението против австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата брачна половинка до самия ѝ край през 1918 година, без да се пропусне нито една позиция, през погледа на всички страни, участващи в нея. Авторът ни показва всичко това посредством близо осемдесет облика – от известни исторически персони, пълководци и хора на изкуството до елементарни хора, носители на разнообразни идеали и полезности. Техните ориси и прекарвания се преплитат по чудновати и от време на време даже свръхестествени пътища, които побеждават даже гибелта и са необясними за лимитираните човешки усещания: мъртъвци, които приказват, писма, които се изпращат от отвъдното, предсказания и съновидения за бъдещето, пътешестване във времето и доста други фантастични епизоди, съпътстващи реалистичните описания на трагичната реалност. Но в действителност основното настоящо лице е войната, показана в най-грозния ѝ, нечовечен и странен облик, войната, която прекатурва живота и той към този момент в никакъв случай не е същият както преди.
Романът се състои от пет основни елементи – по една за всяка година на войната, и съдържа в себе си три проекта: исторически, политически и културологически. Споменаването на многочислени знайни и незнайни събития, основни исторически моменти или напълно интимни мигове и персонални усещания и страсти ни разкрива една грандиозна, епическа и всеобхватна картина на Първата международна война.
Подреждайки търпеливо мозайката на многочислени дребни истории, Гаталица съзнателно отбягва тематиките за софтуерния напредък в региона на военната техника, описания на борби и фронтови официални съобщения, по този начин постоянно експлоатирани в типичните военни романи. Той обаче наблягана самостоятелния подвиг и човешките премеждия, без да натрапва идеологически избрания и канони. По този метод ни разкрива страховитите последствия от това, в което се трансформира Първата международна война, и нечовешкото лице на цивилизацията: „ Този свят е скърпен небрежно в някакъв несъответствуващ миг, когато създателят не е знаел какво прави или не е бил на себе си. “
Следвайки концепцията, че всяка история е структура, а не реорганизация, интерпретация, а не безспорна истина, единствено роман за това, което имаме вяра, че се е случило, създателят преплита документалното с митологичното, историята с фантастиката и обстоятелствата със съновиденията. Романът се люшка сред класическия и постмодерния жанр, а свободата на изрече го приближава до магическия натурализъм, без да се придържа към историческите закономерности. Осъзнавайки, че историята го задължава, а литературата го освобождава, той основава разказ със комплицирана конструкция, развихряйки и въображението си.
Чарът на повествованието е в детайлите, в привидно незначителните детайлности от живота на милионите дребни елементарни хора, участници във войната.В описанията на облеклото, страстите, в пейзажа или ситуацията, във всичко това, което всеки от нас е изпитвал в сериозни обстановки или в съкровените си мисли. Но с голямата разлика, че всичко се случва в изискванията на една безумна, жестока, излязла отвън надзор демонична мощ, която опустошава всичко по пътя си: „ Но беше война, Голямата война… “
За Гаталица войната е на първо място знак на падението на цивилизацията, тъй като битката за „ голия живот “ унищожава естествения образ на всички човешки взаимоотношения.
Основното обръщение на романа е, че в Голямата война умира на първо място Човекът, без значение към коя нация принадлежи. Това блестящо е очебийно в епизода, в който съветските бойци бълнуват на немски език, т.е. рецитират стиховете на Гьоте. Заличават се езиковите и културните бариери, тъй като индивидът е просто от плът и кръв и страда еднообразно: „ На еднакъв език се ридае и на еднакъв език се умира – и на изток, и на запад. “