Нахлупил е качулка, облечен е по съвсем незабележим начин: Никита

Нахлупил е качулка, облечен е по напълно неосезаем метод: Никита непрестанно се озърта. Ужасно го е боязън, че ще го открият. Вече от месеци руснакът живее във безконечна страх, до момента в който се крие в столицата на Грузия Тбилиси. „ Никита “ не е същинското му име, той желае да остане в анонимност.

" Подписах от чиста нелепост "

До месец февруари младежът учи за висше обучение в Москва. Сключил е контракт с армията, която му заплаща образованието – нещо обикновено в Русия. Министерството на защитата даже му подсигурява стая в студентско общежитие. В компенсация Никита поема уговорката след дипломирането си три години да работи за армията. „ Тогава подписах този контракт от чиста нелепост. Не разбирах доста неща. Окей, ще изкарам три години в армията, какво толкоз, мислех си “ – споделя младежът пред Дъждовни води.

Когато получава повиквателна, Никита взема решение да откаже. Но армията не приема молбата му да бъде освободен и предлага компромис: „ Да ме пратят на някаква щабна позиция, където да правя административната работа на командира. После, през септември, ме реалокираха на друго място. Вече работех с военна техника и при положение на нахлуване трябваше да отблъсна врага “, споделя той.

Тогава Никита осъзнава, че всеки миг могат да го пратят в Украйна и взема решение да избяга от Русия в прилежаща Грузия. „ Не желаех да ходя на война, бягството беше единственият ми късмет. И може би цялостен живот ще би трябвало да се укривам от Русия и в никакъв случай няма да мога да се върна там. Защото ме е боязън, че може да умра или да ме вкарат в пандиза. Аз просто не желая да умъртвявам хора, това е всичко “, споделя той.

Над хиляда души са на съд по обвиняване в дезертиране

Никита не е изключение. Правозащитниците оповестяват, че към този момент са в ход над хиляда правосъдни процеса поради хипотетично дезертиране. Всъщност дезертьорите са доста повече, твърди в изявление за Дъждовни води Григорий Свердлин от правозащитната организация „ Хващайте гората “. Организацията с това многозначително име оказва помощ на съветски съперници на военната работа да емигрират в чужбина.

Свердлин изяснява, че част от младежите се опасяват от идна готовност, а друга част към този момент са били на фронта и не желаят повече да се бият. „ Получаваме непрестанно информации за хаоса, който царува на фронта. Понякога хората даже не знаят къде са командирите им. Други описват по какъв начин просто ги стоварили на пустото поле – без никакви инструкции, без никакво управление. Разказват, че никой не учи новобранците на нищо, единствената подготовка била една пробна пукотевица с автомат. “

Многобройни видеа с недоволства

Когато предходната есен стартира мобилизацията, мнозина новобранци разгласиха в обществените мрежи видеа за безобразията в подготвителните лагери и на фронта. На Игор Санджиев всичко това му е минало през главата. Той с подготвеност споделя същинското си име пред Дъждовни води, тъй като желае историята му да получи публичност. Днес 46-годишният руснак живее в Казахстан. През есента го повикали във военното окръжие – сякаш за сличаване на данните. Но в мига, в който прекрачил прага, незабавно го мобилизирали. Още същата вечер трябвало да се яви в подготвителния лагер, а няколко седмици по-късно – право на фронта.

Игор усеща, че е попаднал в капан и взема решение да бяга. „ Беше въпрос на живот и гибел. Казах си, че или ще вляза за дълги години в пандиза, тъй като дезертирам – или пък ще са наложи да умра някъде в Украйна. Ами тогава по-добре в пандиза. Не ща да поемам опасности, не ща да играя на лотарията „ война “, проведена от президента Путин. “ Защото на война се мре и Игор го знае. Според медиите към този момент са починали десетки хиляди руснаци, въпреки че тези данни не могат да се ревизират.