Нахално слънце, стар глупак, защо обичаш при влюбените сутрин да надничаш? И те

Нахално слънце, остарял простак,
защо обичаш
при влюбените заран да надничаш?
И те ли се въртят под твоя знак?
Досаднико, върви се карай
на закъснелите чираци,
на царя свитата на лов изкарай,
сбери в полето мравките селяци,
че любовта не знае ни сезони,
ни дни, ни часове и теб не гони.

Защо реши, че криеш мощ
в свойте лъчи?
Аз ги изгасям, затваряйки очи,
но по какъв начин да снема поглед от свойта блага?
Ако съзря и не намрази я
от злоба, тичай и кажи,
видя ли ти благосъстоянието на Азия
дали е там, или до мен лежи.
Царете, дето срещаш по земята,
лежат в един събрани тук, в леглото.

Тя вси царства е, царят аз –
и друго няма.
Царете са прислужници, съпоставени с нас,
и златото е боклук, достойнството – машинация.
Ти, слънце, си единствено, унило,
а в нас светът е така събран,
че в случай че ти си земното величие,
щом светиш тук, изплащаш свойта дан.
Леглото център е на твоя ход,
а стаята – сферичния ти свод.

(Превод от британски Кристин Димитрова)

Алба е поетична ария, разказвана най-често от трубадури. Описва копнежа на любовниците, прекарали нощта дружно, които би трябвало да се разделят пред страха да бъдат разобличени от своите законни съпрузи. Често срещана фигура в този вид лирика е " гуайта " (пазител) - другарка, чиято функционалност е да предизвестява любовниците за часа на настъпване на раздялата. Любовниците постоянно упрекват пазителя в немарливост или в преждевременна интервенция. Слънцето също постоянно участва, като всевиждащ и всеопрощващ знак.

Картината " Ромео и Жулиета " е на Франк Бернард Дикси и е рисувана през 1884 година. Сцената на балкона сред Ромео и Жулиета се счита за продължение на поетичната традиция на албата.