Наетите хеликоптери за издирването на алпиниста Боян Петров днес не

...
Наетите хеликоптери за издирването на алпиниста Боян Петров днес не
Коментари Харесай

Хеликоптерите, наети за Боян Петров, могат да кацат и на Еверест

Наетите хеликоптери за издирването на алпиниста Боян Петров през днешния ден не можаха да излетят поради мощния вятър в региона на Шиша Пангма. Очаква се в събота времето да е по-благоприятно и да могат да облетят огромен регион.

Ръководителят на избавителния хеликоптерен екип Йогеш разяснява пред индийското издание за височинни спортове Dreamwanderlust, че екипаж от общо 6 души разполага с два хеликоптера AS350 B3e. Те са създадени от Airbus Helicopters и могат да доближават до и да изхвърчат от височини, които допреди това са били непостижими за тази летателна техника поради разредения въздух.

Най-ярката илюстрация за качествата на машината идва през 2005г., когато сполучливо каца на най-високия връх на планетата Еверест (8848 м).

Експертите изясняват, че най-големият тест за хеликоптера, който изцяло трансформира летателната активност в Непал, е излитането от достигнатия връх.

30 години по-късно

Летецът, който е тествал опциите на хеликоптера през 2005 година - Дидие Делсал, споделя пред Verticalmag, че в действителност началото на този нов клас машини е сложено в края на 60-те години. Най-бляскавата и ненадмината проява идва през далечната 1972 година, когато френският летец Жан Буле, пилотирайки Aérospatiale SA 315 Lama (разработен, с цел да отговори на потребностите на индийската войска във високите планини), слага международен връх, издигайки се до най-голямата записана височина от 12 442 м. Полетът с SA 315 довежда машината до лимита на опциите ѝ и едвам не приключва с злополука.

Три десетилетия по-късно се появяват машините, които могат да кацат и отлитат от покрива на планетата. Дори тогава Делсал е обмислял да отлети до Еверест, само че компанията не се е съгласила. Междувременно, несъмнено, са правени голям брой разработки до момента в който се стигне до AS350 B3e.

Да пилотираш сред комините

За теста на AS350 B3e през 2005 година, той е превозен на обособени модули с карго полет от Франция до Делхи, където още веднъж е асемблиран. При идването в Катманду обаче на Делсал се постанова да мине през тестване с локалните управляващи за разрешителното за хеликоптера. Те в самото начало афишират, че машината няма нужното позволение за кацане на Еверест.

От Катманду водачът води машината до известното летище Лукла, откъдето изхвърчат всички трекери и алпинисти, тръгнали към Еверест. Там екипът приготвя хеликоптера за опита му за връх, с леко отклоняване от задачата, при което са избавени двама бедстващи трекери с медицински проблеми. После стартира облитане на региона, с цел да се откри най-хубавия метод към върха, което не се оказва лесна задача, споделя Делсал. Спомня си, че при един от определените подходи, макар потреблението на цялата мощност на мотора, той се е движел обратно, а при различен - безусловно е лазел нагоре.

Наложило се да маневрира изкусно сред мощно спускащите се надолу или издигащи се нагоре въздушни потоци, известни като комини. След такова сполучливо маневриране съумява да доближи върха, само че не каца, тъй като няма чувството, че това е верният миг. " Трябва да съзнаващ, че планината те позволява ", спомня си той.

От втори опит

След няколко дни на неприятно време още веднъж излетява с желанието да кацне на Еверест, което не минало безпрепятствено поради духащия със скорост от 65 възела вятър или към 110 км/ч.

" Когато достигнеш върха, стигаш и до движещия се нагоре въздушен комин, и надлежно ветрове със същата посока, които имат мощта да те изхвърлят безусловно сега, в който се приземиш ", споделя водачът. Обяснява, че е трябвало безусловно да " забие " плазовете на машината в снега на върха, с цел да не го издуха вятърът. Освен това се оказва, че от тази позиция - когато си във въздуха над върха, действително не можеш да прецениш къде тъкмо е най-високата му точка и би трябвало особено да го откриеш.

Когато мозъкът ти ври

Тогава температурата е минус 35 градуса, а водачът въобще не е облечен уместно за нея - с два пласта термобельо и пилотският костюм, само че си спомня, че в тази обстановка ти е толкоз горещо в мозъка, че студът на открито не е нищо.

Остава там 3 и половина минути. Когато стига още веднъж до Лукла, се вбесява, когато вижда, че компютърът на борда не е направил никакъв запис на полета, с който да потвърди това, което би трябвало да се счита за връх. Налага се да извърши същия полет за повторно. Тогава записващата техника сработила.


Всичко, което би трябвало да знаете за: Към върха с Боян Петров (150)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР