Притча, която да си спомняте, когато ви се струва, че проблемите ви затрупват
Наех водопроводчик да ми помогне за възобновяване на остаряла плантация. Когато той таман беше приключил сложния първи ден от работата, спукана гума му загуби още един час. Електрическата му бормашина не работеше и неговият остарял еднотонен камион също отхвърли да работи. Докато го карах към тях, той седеше в гробно безмълвие. После ме предложения да се срещна със фамилията му.
Тръгнахме към предната врата и мъжът се спря за малко до едно дръвче, като докосна върха на клоните с двете си ръце. Докато отваряше вратата, го видях да се трансформира пред очите ми. На неговото неясно лице блестна усмивка и той прегърна двете си деца и целуна жена си.
Малко по-късно ме изпращаше до колата. Ние преминахме около дървото и моето любознание надви. Попитах го за това, което видях да прави доскоро.
“О, това е моето дърво на проблемите – отговори той. – Знам, че не мога да спра да имам проблеми в работата, само че едно нещо е несъмнено – тези проблеми не принадлежат на моя дом, нито на жена ми и децата ми. Затова всяка вечер, когато се прибирам у дома, аз просто ги закачвам на това дърво и апелирам Бог да се погрижи за тях. После на сутринта отивам да си ги взема още веднъж. Но знаеш ли, странното нещо е – и той се усмихна, – че когато дойда заран, проблемите не са толкоз огромни, колкото бяха, когато ги оставях предходния ден. ”
Автор: Неизвестен
