Непримирима, непокорна, жизнеутвърждаваща душа
Надя Попова
Стоянка Митева-Балева не е от имената, които през годините са натрапвани на читателското внимание, към които се е шумяло. Образована и съзидателна персона, през миналите десетилетия тя е следвала житейската си пътека с неизменност и издръжливост. Покрай нея са се оттекли всички води на приказната река - лазурносинята, огнената, златната, черната... Белязана с поетична заложба, години наред тя се е трудила неуморно, изграждала се е професионално, работила е безрезервно и даже " напразно ", както биха споделили прагматиците. Добре позната и уважавана в своя професионален кръг от писатели, публицисти, педагози, издатели, декларирала на млади години лирическия си гений, тя умишлено се отдръпва от суетата на литературния панаир. За цели три десетилетия.
Подробности за аргументите на това оттегляне научих от втората част на тази книга, където са събрани проникновени литературни разбори за стихосбирките й, появили се в интервала сред 2004 и 2018 година Книги, преоткрили за читателите яркия й лиричен гений. Нейното второ раждане за поезията.
Няма строги правила, още по-малко - предписания, по които да се осъществя креативното развиване. При едни то върви по възходяща линия - от ученичеството към овладяното майсторство, при други - дарбата избухва рано, смайващо, а по-късно последователно прегаря. А по какъв начин ли се резервира огънят под пепелта на разочарованието, обидата, делника, персоналните и публичните превратности, ударите на ориста? Това е загадка. Нещо като безконечното ни стъписване пред загадката на живота и гибелта. Стиховете на Стоянка Митева-Балева просто онагледяват този феномен, без да го изясняват.
Страданието може да възвиси. Но и да убие душата на индивида. Тук също няма правила. На мен персонално ми е най-близко прелестното просветление на Андрей Германов: " И любопитните да видят след това там/ където е блъснала стрелата,/ по какъв начин светят бистри капки златен клей./ И така - додето златен станеш цялостен. " ( " Когато доста мощно те боли... " ) Поетесата е съхранила себе си точно следвайки съвета на неподражаемия влъхва А. Германов - " със живата вода на свойта мощ напръскай живата си рана ".
При това поезията й не е мъчителна. Погледът й в никакъв случай не е бил извърнат единствено във вътрешността, към разнищващи самоанализи, към окайване и обезверение. В нея хармонично са съчетани лирическото и общественото, трагичното и убийствено ироничното. Отново стигаме до Боянпеневото умозаключение, че в българската литература има задоволително доста гении, само че малко характери. Ето го разковничето - характерът. Човешки и креативен. Стоянка Митева-Балева го има във висока степен. Затова от страниците на тази юбилейна книга с ясни очи гледа не една поуморена от възрастта и скептицизма, съпътстващ опита, авторка, а все същата млада, непримирима и жизнеутвърждаваща душа. С такива светли послания ме облъчиха 60-ината страници лирика, дестилат от сътвореното в мерена тирада през последното десетилетие.
Още 40-ина страници авторски текстове, към този момент в прозаичност, съдържа първият раздел на III част. Тези автобиографични фрагменти, в които също блестят частици самородно словесно злато, допълват и укрепват построения от стиховете на Стоянка Митева-Балева неин портрет, уплътнен и уголемен по-нататък от множеството мнения за книгите й на изтъкнати наши писатели.
Между изгрева и залеза. Да се вгледаме в метафората, дала заглавие на тази книга. Наглед - съответен откъслек от време: един ден. А в действителност - цялостен един живот.
Стоянка Митева-Балева не е от имената, които през годините са натрапвани на читателското внимание, към които се е шумяло. Образована и съзидателна персона, през миналите десетилетия тя е следвала житейската си пътека с неизменност и издръжливост. Покрай нея са се оттекли всички води на приказната река - лазурносинята, огнената, златната, черната... Белязана с поетична заложба, години наред тя се е трудила неуморно, изграждала се е професионално, работила е безрезервно и даже " напразно ", както биха споделили прагматиците. Добре позната и уважавана в своя професионален кръг от писатели, публицисти, педагози, издатели, декларирала на млади години лирическия си гений, тя умишлено се отдръпва от суетата на литературния панаир. За цели три десетилетия.
Подробности за аргументите на това оттегляне научих от втората част на тази книга, където са събрани проникновени литературни разбори за стихосбирките й, появили се в интервала сред 2004 и 2018 година Книги, преоткрили за читателите яркия й лиричен гений. Нейното второ раждане за поезията.
Няма строги правила, още по-малко - предписания, по които да се осъществя креативното развиване. При едни то върви по възходяща линия - от ученичеството към овладяното майсторство, при други - дарбата избухва рано, смайващо, а по-късно последователно прегаря. А по какъв начин ли се резервира огънят под пепелта на разочарованието, обидата, делника, персоналните и публичните превратности, ударите на ориста? Това е загадка. Нещо като безконечното ни стъписване пред загадката на живота и гибелта. Стиховете на Стоянка Митева-Балева просто онагледяват този феномен, без да го изясняват.
Страданието може да възвиси. Но и да убие душата на индивида. Тук също няма правила. На мен персонално ми е най-близко прелестното просветление на Андрей Германов: " И любопитните да видят след това там/ където е блъснала стрелата,/ по какъв начин светят бистри капки златен клей./ И така - додето златен станеш цялостен. " ( " Когато доста мощно те боли... " ) Поетесата е съхранила себе си точно следвайки съвета на неподражаемия влъхва А. Германов - " със живата вода на свойта мощ напръскай живата си рана ".
При това поезията й не е мъчителна. Погледът й в никакъв случай не е бил извърнат единствено във вътрешността, към разнищващи самоанализи, към окайване и обезверение. В нея хармонично са съчетани лирическото и общественото, трагичното и убийствено ироничното. Отново стигаме до Боянпеневото умозаключение, че в българската литература има задоволително доста гении, само че малко характери. Ето го разковничето - характерът. Човешки и креативен. Стоянка Митева-Балева го има във висока степен. Затова от страниците на тази юбилейна книга с ясни очи гледа не една поуморена от възрастта и скептицизма, съпътстващ опита, авторка, а все същата млада, непримирима и жизнеутвърждаваща душа. С такива светли послания ме облъчиха 60-ината страници лирика, дестилат от сътвореното в мерена тирада през последното десетилетие.
Още 40-ина страници авторски текстове, към този момент в прозаичност, съдържа първият раздел на III част. Тези автобиографични фрагменти, в които също блестят частици самородно словесно злато, допълват и укрепват построения от стиховете на Стоянка Митева-Балева неин портрет, уплътнен и уголемен по-нататък от множеството мнения за книгите й на изтъкнати наши писатели.
Между изгрева и залеза. Да се вгледаме в метафората, дала заглавие на тази книга. Наглед - съответен откъслек от време: един ден. А в действителност - цялостен един живот.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ