Надя Маркс – авторката на романа „Сред лимоновите дръвчета” (ИК

Какво се случва, когато привидно стабилната ти връзка неочаквано се срине?

Надя Маркс – авторката на романа „ Сред лимоновите дръвчета” (ИК „ Кръгозор”) - споделя по какъв начин е събрала частите от разрушения си живот и още веднъж е намерила любовта.
Беше 2011 година, сутринта след Коледа, и брачният партньор ми Греъм, както постоянно беше станал преди мен и закусваше. Бяхме прекарали доста прелестно празниците и нямаше и намек за това, което щеше да последва.
Той ми показа, че се намира на кръстопът и не може да реши накъде да поеме. Блазнеше го ново начало в Съединени американски щати с нови благоприятни условия за работа. Имаше също по този начин и американка, която очевидно беше част от привлекателната мощ на живота в непознатата страна.
Слушах с възходящо неразбиране и първоначално отхвърлих да го приема. Аз съм войник и бях решена да се боря за брака си, само че имах толкоз доста въпроси. Как можеше една страна и някаква жена, която брачният партньор ми едвам познаваше, да ми го лишават? А нашият споделен живот, синовете ни – тогава на 22 и на 27 години – всичките рождени дни, които бяхме чествали дружно, гибелта на близки хора, по които бяхме скърбили, приятелите ни? Всички и всичко, което бяхме изживели дружно. Това нищо ли не значеше?
Живеехме в хубав дом, който бяхме основали дружно. Само по-малкият ни наследник живееше с нас и скоро щеше да отлети от гнездото и да ни остави сами. Бях почнала да се приготвям за това, мислейки, че двамата дружно със брачна половинка ми ще посрещнем този миг. Представях си по какъв начин ще имаме повече време за нас двамата, повече независимост – едно бъдеще, изпълнено с пътувания и приятни прекарвания. Никога не си бях представяла, че празното гнездо, ще се окаже и разрушено.
Месеци наред се пробвах да убедя брачна половинка си да не взема такива значими решения за живота си, до момента в който е комплициран. Все отново той беше добър човек и постоянно е изглеждал като предан брачен партньор. Редовно ми споделяше какъв брой доста ме обича, беше завързан към мен и ми показваше възприятията си досега, в който реши да ме напусне. Как можех да усетя какво в действителност се върти в главата му и какво става в сърцето му?
Исках да схвана какво се бе объркало, само че на Греъм му беше мъчно да ми изясни.
След 10 тежки месеца в мъчително незнание най-сетне през 2012 година Греъм направи своя избор и ме напусна. Имах възприятието, че това е по-голяма загуба от гибелта на майка ми, тъй като знаех, че тя е доста болна. Грижих се за нея, говорехме непрекъснато и двете знаехме какво става и какво следва. Но почувствах раздялата с Греъм като изменничество.
След 30 години трябваше да прегледам, подредя и амбалирам толкоз доста движимости - всяко чекмедже, всеки долап, всяка чашка и чинийка имаха история, само че трябваше да се вземат решения. Изплаках цяла река, до момента в който подреждах фотосите ни и преживявах още веднъж моментите ни дружно. Цяла една година изпразвах мястото, което ми беше дом и леговище през съвсем целия ми живот като зрял човек и този развой беше съвсем толкоз сложен, колкото самата разлъка, и разбри сърцето ми още един път. Чувствах се непрекъснато изнервена, ядосана, изтощена (както физически, по този начин и психически) и тъжна.
Аз съм бодър човек по природа, само че след тези прекарвания оптимизмът ми беше разтърсен, тъй че фамилията и приятелите ми постоянно бяха до мен, с цел да ме поддържат. Синовете ми постоянно бях към мен – даже по-големият ми наследник, който към този момент бе напуснал дома ни, се връщаше у дома и оставаше да преспи. Гледахме телевизия и си готвехме дружно. Разговорите с приятелите ми и дългите разходки в близкия парк ми помогнаха да не полудея.
Преди рецесията в връзките ни и развода работех като публицист на свободна процедура и бях почнала разказ, който обаче бях оставила незавършен. Сега, когато вечерите бях сама, взех решение още веднъж да стартира да пиша. Размишлявах какво се случва с мен и вплетох опита си в сюжета на книгата „ Сред лимоновите дръчета”.
Винаги съм вярвала в силата на любовта и тя постоянно е участвала в историята на живота ми – родена съм в Кипър, в една просвета, където любовта и вярността са неразделни, само че в този момент в описа на живота ми централно място зае концепцията за това какво поддържа любовта. Намерих разтуха в книгата и постоянно работех до късно през нощта.
Постепенно започнах да възстановявам силите си. Осъзнах, че няма да се дам, няма да дам да бъда стъпкана и победена. Имах нов живот, който да пребивавам, а също по този начин и прелестните ми синове – към този момент мощни и чувствителни млади мъже. Така че през 2014 година, когато ми направиха оферта за къщата, взех решение да отпътува за Кипър на дълга почивка, от която имах огромна потребност. При роднините ми в Кипър започнах да се усещам по какъв начин остарялото ми аз се връща. Дори имах къса връзка с доста по-млад от мен мъж, което възвърна самочувствието ми, и ме накара да схвана, че без значение какъв брой болежка и засегнатост изпитах при края на брака ми, това не затвори сърцето ми. Исках още веднъж да намеря любовта.
При връщането ми в Лондон приятелите ме посъветваха да опитам със уеб страниците за онлайн срещи. Плахо и с огромна доза съмнение направих тъкмо това. За един месец през есента отидох на три срещи с доста благи и приятни мъже и макар че ми беше доста прелестно в тяхната компания, знаех, че не ме вълнуват като сътрудници. На четвъртата среща обаче имах невероятния шанс да срещна Майк.
Страстен, безапелационен, със страхотна усмивка и огромно, отворено сърце, този мъж беше кадърен да приказва за възприятията си – работи като терапевт, тъй че схваща от тези неща. И той си носеше своята болежка, само че също по този начин беше и доста занимателен. Беше подготвен да приказва и почтено да споделя възприятията си, както беше подготвен да скочи на аероплан и да отлети за Кипър, Гърция или Испания, където и да било, и да вършим дружно толкоз разнообразни неща.
Открих, че сантименталните връзки на този стадий в живота ми са доста разнообразни от това да се влюбиш на 20 години. Човек бърза да вземе колкото се може повече от живота. Така че през 2015 година – 10 месеца откакто започнахме да излизаме дружно – взехме решение да скочим в дълбокото и да си купим взаимно къща.
Греъм към момента живее в Съединени американски щати. Срещнахме се неотдавна в Лос Анджелис на сватбата на кръщелницата ми. След две години и половина без никаква връзка посред ни, прекарахме известно време уединено и поговорихме. Почувствах само горест, че двама души, които са споделяли толкоз доста преди, в този момент са като непознати.
Без значение какъв брой се пробвах да го схвана, не успявах – и непрекъснато се чудех по какъв начин може човек да е благополучен, когато фамилията му и старите му другари не са. Новият ми живот е изцяло друг от живота ми с Греъм. Шест години по-рано смятах, че в никакъв случай повече няма да изпитам благополучие, само че в този момент ме чакаше ужасно бъдеще.
Източник: Dailymail.co.uk

Етикети:

Предишна Случайна вест Следваща

ОЩЕ ОТ Литспот

Излиза " Поезия " от Пабло Неруда в първокласно двуезично издание

Откъс от " Амстердамски блус ", Арнон Грюнберг

Откъс от " Каин " от Жозе Сарамаго

Откъс от " Кварталът ", Йоаким Зандер

XV Световен конкурс за детско хайку 2017-2018 Интервю Още

коментара 0 Коментара Кафене добави коментар добави коментар Име: Всички Мъж Жена Защита: Избери типаж

Избери страст

Стари аватари

Вашият коментар Затвори Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че употребявате кирилица за вашите мнения. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и персонални нападки, или обиди на расова, полова, етническа или верска основа, той ще бъде заличен от модератора на уеб страницата.
Най-стари Най-нови Най- Най-

НАЙ-СПОДЕЛЯНИ

ГЕРБ и Българска социалистическа партия си премериха комунистическото...
Трябва да приказваме за историята, следствията и всичко това, което се е случило на народа ни. Така депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасов...
Полша одобри закон поради Холокоста, който н... Лесно е да казваш, че си нов, когато си че... Румънският президент не е склонен да има... Бащата на отвлечения Адриан Златков: Дейст... НАЙ-ЧЕТЕНИ

Мястото на бирата в японската просвета
Когато японците посещават заведения, в които се сервира най-вече алкохол, а от време на време и храна, първото нещо, което си поръчват е бира. Т...
Дневен хороскоп за 2 февруари Българска певица почина в Съединени американски щати Трима ранени при гърмеж в Анкара 2018 ще бъде невероятна година за ЕДНА ЗОД... НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Румен Радев: България не би трябвало да ратиф...
Истанбулската спогодба в сегашния си тип е зле написан документ, който позволява неясноти и най-различно пояснение. Моето мнение е, че...
Жертвите на комунизма скараха депутатите,... Пет партии желаеха криминализиране на отр... Каракачанов желае референдум против гей брак... Комунизмът - безконечната болест