По-защитени заедно: Как да разпознаем, че човекът до нас е насилник
Надя Кожухарова е психолог и терапевт. От доста години работи с жертви на насилие и на трафик на хора. С учредената от нея Асоциация " Анимус " им оказва помощ да се оправят с психологичната контузия и да възстановят контрола над живота си. Европейската комисия я избира за един от героите в акцията " Европейски Съюз: По-защитени дружно ". Тя споделя за мрежите от обикновени герои в цяла Европа, благодарение на които живеем по-сигурно и предпазено.
" Анимус " стартира работа в далечната 1994 година, а първият ѝ план за насилието и неговите жертви е финансиран от Европейската Общност. Равенството сред дамите и мъжете е една от задачите на Европейски Съюз. С течение на времето европейското законодателство спомога за използване му. Държавите членки също така се ангажират да се борят с всички форми на домашно принуждение, да предотвратяват и санкционират тези незаконни действия, както и да поддържат и пазят жертвите. Много от плановете на " Анимус " в тази област се случват с помощта на поддръжката на Европейски Съюз.
Всяка година " Анимус " поддържа около 2000 жертви на принуждение по друг метод - в консултативния си център в София, в кризисния си център, на денонощната гореща телефонна линия и в комплекса за обществени услуги.
" При нас най-често случаите попадат около децата, тъй като те са най-очевадният знак, че в фамилията се случва нещо неправилно. Те развиват разнообразни признаци, които се демонстрират в учебно заведение и в детската градина. По мотив на тези проблеми излиза наяве, че има домашно принуждение и посредством системата за протекция на децата фамилията се насочва към нас. Започваме работа с детето, само че по едно и също време работим и с майката или с родителя, който не упражнява принуждение ", изяснява Надя Кожухарова.
Често самите жертви на принуждение дълго не се вземат решение да търсят помощ - поради срама, страха, безизходицата и заблудата, че никой няма да им повярва и помогне. " Особено при по-дълго практикуване на принуждение те развиват чувството, че не заслужават поддръжка и че грешката е у тях ", добавя психотерапевтът.
Домашното принуждение не е единствено физическото принуждение , акцентира тя.
" Даже тези случаи са доста по-редки и в медиите излизат единствено фрапантните. Истината е, че домашното принуждение е комплекс от дейности и държания и в по-голямата част става въпрос за душевен и прочувствен тормоз. "
Кои са сигналните лампи, че сътрудникът ни е принудител?
" Много е мъчно да се каже - споделя Надя Кожухарова. - Не желая да демонизирам насилниците, тъй като те са станали такива не от положително, а тъй като някой редовно е пренебрегвал техните усеща като деца, редовно ги е карал да се усещат несправящи се, незначителни. Те обезщетително са развили държание и отношение към живота, към себе си и към другите, които - за жалост - ги вършат насилници. Отреагирането с експанзия на разнообразни фрустрации - на загуба, на занемаряване, на това, че не си в центъра на внимание, че другият сега не е 100% зает с теб - това е тяхната тактика за справяне с персоналната им болежка, персоналните им проблеми, с персоналните им комплекси. "
Все отново могат да се откроят някои типични за психическия тормоз белези.
" Когато една жена усети, че индивидът до нея не е съчувствен , че постоянно се трансформира сред прелестен принц и кавгаджия , че няма сензитивност към нейните потребности и слага своите постоянно преди всичко , че тя постоянно е отговорна за всичко , което се случва - това са белези на тормоз, изяснява експертът. - Той стартира под някаква форма на недоразумение, само че може да се задълбочи. Всяка жена, всеки човек си има предел на търпимост. Съветвам дамите да се вглеждат в себе си, в личните си усеща. И когато усетят, че нещо не е наред, да се пробват да го трансформират, да приказват за него. Когато усетят, че към този момент няма смисъл да се приказва, да търсят други разновидности. Не постоянно се стига до физическо принуждение. "
Как `Анимус " оказва помощ на жертвите на домашно принуждение?
Ако обстановката е тежка, най-важно първоначално е да се даде сигурност: дамата и децата да се изведат от обстановката на принуждение, да им се обезпечат заслон, храна. След това идва психологическата подкрепа. " Необвинителното отношение оказва помощ. Имат потребност да чуят, че не би трябвало да се срамят, че не са отговорни. А на тези, които имат предпочитание да се поразровят малко в себе си и да схванат по какъв начин са взели участие в тази обстановка, помагаме да проучват нещата, да схванат могат ли да намерят сили да се трансформират. Изобщо, да стартират да гледат на себе си по различен метод - като на хора със стойност, с достолепие, с които никой няма право по този начин да се държи ", споделя Надя.
По думите ѝ поддръжката оказва помощ на доста от жертвите на принуждение да стартират отначало живота си. Много дами пък се връщат в обстановка на принуждение, само че към този момент гледат по различен метод на нея и ще се пробват да я трансформират. И идващия път към този момент няма да го разрешат и ще създадат смяната.
Как дебатът за Истанбулската спогодба промени настройките у нас?
Миналогодишните диспути за Истанбулската спогодба, които излязоха отвън тематиката за домашното принуждение, шокирали Надя и сътрудниците ѝ.
" Ние бяхме доста сюрпризирани от развоя на тези диспути, тъй като си представяхме, че обществото ни е много по-напреднало в това отношение. Оказа се, че не е по този начин. Стана ясно, че българското общество е извънредно толерантно към насилието въобще и към домашното принуждение. За страдание, неприемането на този документ затвърди това. В момента се одобряват ограничения, трансформира се Наказателен кодекс. Искрено се надяваме да се промени и да се актуализира и Законът за домашното принуждение. Неприемайки Истанбулската спогодба, обществото сподели: " Ние ще вземаме ограничения постфактум. Няма да се променяме като общество, няма да си променяме метода на мислене, с цел да понижим насилието посредством предварителна защита и повишение на осъзнатостта за това ", коментира Надя.
Според нея, повлияна от този метод на мислене, самата жертва също трансформира мисленето си. " Трябва да се осъзнае в обществото, че жертвата морално и душевен е по-силна от самия принудител. Защото тя се оправя по някакъв метод, оцелява, опазва себе си и децата си. Развива тактики, прави взаимни отстъпки. Неща, с които не всеки човек би могъл да се оправи. Такива дами са много мощни и смели. Просто те не го знаят и не гледат по този метод на себе си ", уверена е психоложката.
Попадналите в обстановка на принуждение постоянно могат да се обадят анонимно на Горещия телефон на Асоциация " Анимус " - 0800 1 86 76 и 02/981 76 86 . " Ако човек се чуди какво става с него, в случай че се срами, в случай че желае да резервира анонимност, това е доста уместно място просто да си поговори, да си опише историята и да получи съвет какво се случва с него и по какъв начин да търси помощ ", съветва Надя Кожухарова.
" Телефонът е една неповторима услуга, тъй като той се реализира от доброволци. Много се гордея с тази стратегия, тъй като през нея са минали ужасно доста хора. За телефона работят 15-20 души на смени и за всичките си над 20 години битие, той не е спирал да работи нито за ден. Два пъти в годината набираме нови доброволци. Но няма никакво подозрение в тяхната подготовка и професионализъм, тъй като те минават извънредно съществено образование. Всеки диалог се разисква. Линията се обслужва от представители на всякакви специалности, включително лекари, инженери, юристи, пиар експерти, IT експерти, които вземат драговолно тази тематика. Доброволците след това отиват да работят на други места. Реализират се в специалностите си. Но носят със себе си това познание, тази настройка, и могат да ги популяризират. Научават какво е насилието, каква е динамичността, по какъв начин се усеща жертвата. Консултирали са хиляди хора ", споделя Надя.
" Анимус " стартира работа в далечната 1994 година, а първият ѝ план за насилието и неговите жертви е финансиран от Европейската Общност. Равенството сред дамите и мъжете е една от задачите на Европейски Съюз. С течение на времето европейското законодателство спомога за използване му. Държавите членки също така се ангажират да се борят с всички форми на домашно принуждение, да предотвратяват и санкционират тези незаконни действия, както и да поддържат и пазят жертвите. Много от плановете на " Анимус " в тази област се случват с помощта на поддръжката на Европейски Съюз.
Всяка година " Анимус " поддържа около 2000 жертви на принуждение по друг метод - в консултативния си център в София, в кризисния си център, на денонощната гореща телефонна линия и в комплекса за обществени услуги.
" При нас най-често случаите попадат около децата, тъй като те са най-очевадният знак, че в фамилията се случва нещо неправилно. Те развиват разнообразни признаци, които се демонстрират в учебно заведение и в детската градина. По мотив на тези проблеми излиза наяве, че има домашно принуждение и посредством системата за протекция на децата фамилията се насочва към нас. Започваме работа с детето, само че по едно и също време работим и с майката или с родителя, който не упражнява принуждение ", изяснява Надя Кожухарова.
Често самите жертви на принуждение дълго не се вземат решение да търсят помощ - поради срама, страха, безизходицата и заблудата, че никой няма да им повярва и помогне. " Особено при по-дълго практикуване на принуждение те развиват чувството, че не заслужават поддръжка и че грешката е у тях ", добавя психотерапевтът.
Домашното принуждение не е единствено физическото принуждение , акцентира тя.
" Даже тези случаи са доста по-редки и в медиите излизат единствено фрапантните. Истината е, че домашното принуждение е комплекс от дейности и държания и в по-голямата част става въпрос за душевен и прочувствен тормоз. "
Кои са сигналните лампи, че сътрудникът ни е принудител?
" Много е мъчно да се каже - споделя Надя Кожухарова. - Не желая да демонизирам насилниците, тъй като те са станали такива не от положително, а тъй като някой редовно е пренебрегвал техните усеща като деца, редовно ги е карал да се усещат несправящи се, незначителни. Те обезщетително са развили държание и отношение към живота, към себе си и към другите, които - за жалост - ги вършат насилници. Отреагирането с експанзия на разнообразни фрустрации - на загуба, на занемаряване, на това, че не си в центъра на внимание, че другият сега не е 100% зает с теб - това е тяхната тактика за справяне с персоналната им болежка, персоналните им проблеми, с персоналните им комплекси. "
Все отново могат да се откроят някои типични за психическия тормоз белези.
" Когато една жена усети, че индивидът до нея не е съчувствен , че постоянно се трансформира сред прелестен принц и кавгаджия , че няма сензитивност към нейните потребности и слага своите постоянно преди всичко , че тя постоянно е отговорна за всичко , което се случва - това са белези на тормоз, изяснява експертът. - Той стартира под някаква форма на недоразумение, само че може да се задълбочи. Всяка жена, всеки човек си има предел на търпимост. Съветвам дамите да се вглеждат в себе си, в личните си усеща. И когато усетят, че нещо не е наред, да се пробват да го трансформират, да приказват за него. Когато усетят, че към този момент няма смисъл да се приказва, да търсят други разновидности. Не постоянно се стига до физическо принуждение. "
Как `Анимус " оказва помощ на жертвите на домашно принуждение?
Ако обстановката е тежка, най-важно първоначално е да се даде сигурност: дамата и децата да се изведат от обстановката на принуждение, да им се обезпечат заслон, храна. След това идва психологическата подкрепа. " Необвинителното отношение оказва помощ. Имат потребност да чуят, че не би трябвало да се срамят, че не са отговорни. А на тези, които имат предпочитание да се поразровят малко в себе си и да схванат по какъв начин са взели участие в тази обстановка, помагаме да проучват нещата, да схванат могат ли да намерят сили да се трансформират. Изобщо, да стартират да гледат на себе си по различен метод - като на хора със стойност, с достолепие, с които никой няма право по този начин да се държи ", споделя Надя.
По думите ѝ поддръжката оказва помощ на доста от жертвите на принуждение да стартират отначало живота си. Много дами пък се връщат в обстановка на принуждение, само че към този момент гледат по различен метод на нея и ще се пробват да я трансформират. И идващия път към този момент няма да го разрешат и ще създадат смяната.
Как дебатът за Истанбулската спогодба промени настройките у нас?
Миналогодишните диспути за Истанбулската спогодба, които излязоха отвън тематиката за домашното принуждение, шокирали Надя и сътрудниците ѝ.
" Ние бяхме доста сюрпризирани от развоя на тези диспути, тъй като си представяхме, че обществото ни е много по-напреднало в това отношение. Оказа се, че не е по този начин. Стана ясно, че българското общество е извънредно толерантно към насилието въобще и към домашното принуждение. За страдание, неприемането на този документ затвърди това. В момента се одобряват ограничения, трансформира се Наказателен кодекс. Искрено се надяваме да се промени и да се актуализира и Законът за домашното принуждение. Неприемайки Истанбулската спогодба, обществото сподели: " Ние ще вземаме ограничения постфактум. Няма да се променяме като общество, няма да си променяме метода на мислене, с цел да понижим насилието посредством предварителна защита и повишение на осъзнатостта за това ", коментира Надя.
Според нея, повлияна от този метод на мислене, самата жертва също трансформира мисленето си. " Трябва да се осъзнае в обществото, че жертвата морално и душевен е по-силна от самия принудител. Защото тя се оправя по някакъв метод, оцелява, опазва себе си и децата си. Развива тактики, прави взаимни отстъпки. Неща, с които не всеки човек би могъл да се оправи. Такива дами са много мощни и смели. Просто те не го знаят и не гледат по този метод на себе си ", уверена е психоложката.
Попадналите в обстановка на принуждение постоянно могат да се обадят анонимно на Горещия телефон на Асоциация " Анимус " - 0800 1 86 76 и 02/981 76 86 . " Ако човек се чуди какво става с него, в случай че се срами, в случай че желае да резервира анонимност, това е доста уместно място просто да си поговори, да си опише историята и да получи съвет какво се случва с него и по какъв начин да търси помощ ", съветва Надя Кожухарова.
" Телефонът е една неповторима услуга, тъй като той се реализира от доброволци. Много се гордея с тази стратегия, тъй като през нея са минали ужасно доста хора. За телефона работят 15-20 души на смени и за всичките си над 20 години битие, той не е спирал да работи нито за ден. Два пъти в годината набираме нови доброволци. Но няма никакво подозрение в тяхната подготовка и професионализъм, тъй като те минават извънредно съществено образование. Всеки диалог се разисква. Линията се обслужва от представители на всякакви специалности, включително лекари, инженери, юристи, пиар експерти, IT експерти, които вземат драговолно тази тематика. Доброволците след това отиват да работят на други места. Реализират се в специалностите си. Но носят със себе си това познание, тази настройка, и могат да ги популяризират. Научават какво е насилието, каква е динамичността, по какъв начин се усеща жертвата. Консултирали са хиляди хора ", споделя Надя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ