Надгробната плоча с QR код провокира философски размишления за живота(снимка:

Надгробната плоча с QR код предизвика метафизичен размисли за живота
(снимка: Justin Joque / Twitter)

Много хора желаят делото на живота им да живее надалеч оттатък тях. Те имат вяра, че имат завещание, което другите би трябвало да почитат или най-малко да знаят. За това свидетелства надгробен камък, декориран с QR код.

Любопитната фотография на надгробна плоча с QR код бе оповестена неотдавна в Twitter от експерта по визуализация. QR кодът не води към вълнуващите житейски подвизи на мъртвеца или, може би, секрети, които той желае да опише от гроба. Вместо това той се свързва със лист с изявленията на умрелия и индикаторите за цитиране.

Това акт на духовитост ли е или обезверената молба на учен за самопризнание? Може би умрелият ни споделя: „ Не ме познавахте, само че ето, погледнете! Животът ми означаваше нещо! ”, разяснява явлението Крис Матисичик от ZDNet. Но Джъстин Джоке е анонимизирал QR кода в изображението, с цел да „ не предизвиква този тип академично държание ”.
още по тематиката
QR кодовете на надгробни плочи не са нещо напълно ново. Първите мостри се появяват преди няколко години. Още през 2012 година предприемчиви софтуерни компании сътвориха уеб страници, към които живите да се свързват от един дребен QR код на гробище.

В концепцията има дълбока човещина. Когато се разхождаме из гробищата, виждаме имена и дати. Рядко обаче знаем кои са били тези хора, по какъв начин са живели и какво в действителност е означавал животът им за другите. Но пък можем да извадим мобилните си телефони, като че ли сме в музей, да забележим лицето под надгробния камък и да научим, може би, за неговите пристрастености, обич, достижения и даже разочарования.

Колко хора обаче биха желали да показват в действителност неукрасена експозиция на себе си, вместо холивудски респект към (уж) добре изживян живот. Дали доста от нас не се обръщат обратно и мърморят на себе си: „ Какъв простак бях, нали? ”.