Надежда Захариева е известна не само като една от най-талантливите

Надежда Захариева е известна освен като една от най-талантливите ни поетеси и брачна половинка на Дамян Дамянов, само че и като създател на текстовете на някои от безконечните песни на митове в родната музика – Лили Иванова, Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Росица Кирилова, група “Сигнал ”, Бисер Киров, Стефка Берова, Райко Кирилов и Илия Луков. Надежда е била и зам. министър на културата. Тя е приключила Френска лингвистика в София, а първата от 17-те й стихосбирки – “Непредвидени стихотворения ”, излиза през 1979 година През 2018-та година излиза и най-новата “88 осемстишия ”. Надежда издава и своя автобиографична книга в две елементи – “Смет за сливи ”, в която разказва живота си с огромния ни стихотворец Дамян Дамянов. Двамата имат три деца, а с днешна дата Надежда се радва на три внучета, едното от които носи името на дядо си. Преди няколко години известната поетеса става притежател на огромната премия “Христо Г. Данов ” на Министерството на културата, за повсеместен принос към националната ни словесност и литература. Наджеда Захариева даде изявление пред Труд.

– Надежда, вие написахте текста за новата ария на Силвия Кацарова. Да чакаме ли скоро да се появят и други нови песни по ваши стихове, или стихосбирка?
– Написах текст за нова ария на Силвия. Тя написа музиката. Вярвам, че феновете на Силвия ще харесат песента. Ще се появят ли нови песни по мои текстове, не знам. Не върша предварителни проекти. Що се отнася до стиховете, те се раждат от единствено себе си. “Настигат ” ме, където и да се намирам. Едно стихотворение се роди, до момента в който карах. Бях решила да се сбогувам с това, което младежите назовават “любов ”. За мене е освен това. Беше към среднощ. Новолуние. И се роди ето това стихотворение:

И най-сетне те прежалих./Емоциите си надделях./
Със съчка разсъдък ги подпалих/и с въглена написах стих:/
“Любов, сякаш, постоянно жива, довиждане!/Отнех ти светлия трон./
На месечината двурога/обесих твоя ореол./
Недей оплаква своя чоп./Не ме разсмивай с късен рев./
Жестока съм. Но не към тебе!/На себе си съм аз главорез. ”/

През 2018 година издадох стихосбирката си “88 осемстишия ”. Новите осемстишия наброяват 168. Дали ще издам нова стихосбирка? В момента нямам отговор.

– Най-известната ария по ваш текст е “Може би ” на група “Сигнал ”. Тя е инспирирана от действителна история – имате ли и други песни, предизвикани от същински случки?
– За “Може би ” съм разказвала доста пъти. Тончо ми беше дал мелодията. Сигурна бях, че “може би ” ще се повтаря доста пъти, само че за какво, не знаех. Случайно срещнах индивида, на който бях обърнала тил поради една неистина. След къс диалог тръгнахме в две направления. В същия момент си запях мислено: “Може би напълно инцидентно мина… ” Песента “Сълзата ” е родена от мой сън. В съня си бях на посетители при Лили. Изненада ме отсъствието на картина, която липсваше от стената на антрето, където я бях виждала доста пъти. Лили ми сподели, че ще поръча на нейно място да нарисуват сълза. Разказах съня си на Лили. И тя като мене се зачуди какво ли желае да каже този сън. След диалога аз написах стихотворението за сълзата – “Нарисувай ми, художнико, сълза… ” На идващия Лили ми позвъни – мислела за моя сън и й хрумнало, че от него може да се роди нещо. Казах й, че “нещото ” към този момент е родено. Занесох го. И се трансформира в ария. Много мои стихове са родени по съответен мотив. Особено когато съм била обект на злоумишлен “нездрав интерес ”. Вместо да завеждам каузи против оклеветителите си, им обричам стихотворения. “Лирическите герои ” не знаят, че са ме “вдъхновили ”. Ето едно, родени от този тип “вдъхновение ”.

Благодаря ти, “приятелко ” блага,/че ме ругаеш с толкоз бяс./
Твоята неприязън ме изпълва със сила/в мен да остане положителното на власт./
За да превърнеш живота в корида,/нужни са двама. А никой в света/
толкова доста не ме е обидил,/колкото мога аз да простя.

– Лили Иванова има и други песни по ваши стихове – по-различно ли се работи с нея и истина ли са легендите за нейната придирчивост? Какъв човек е тя във вашите очи и по какъв начин се поддържа връзка с нея?
– Лили е работохолик, експерт, перфекционист и доста виновен човек. Отношенията ни са прелестни. Общуваме най-вече по телефона. Говорим на разнообразни тематики. Включително – и на метафизичен. Съгласни сме, че “Всяка удача в работите провокира злоба сред индивидите ” (Еклисиаст). Че човек съди за другия по себе си. Че другият човек е визия и заблуда, а не – истина, както ни е преференциално да си фантазираме, с цел да имаме оправдание за нашата обич, а по-често – за нашата ненавист. Даваме си сметка, визиите и илюзиите в доста случаи са плод на предразсъдъци и предубеждения. И Ницше е бил тематика на наши диалози. Особено с мнението му, че всеки би трябвало да внимава кого да признае за собствен зложелател. С избора си на зложелател си вършим автопортрет. А някои желаят да ни бъдат врагове, с цел да бъдат видяни.
Недоразумения сред Лили и Дамян и сред Лили и мене в никакъв случай не е имало. В началото пишех за нея най-вече български текстове по непознати мелодии. Тя ме научи какво е прозодия -разминаване на музикалното акцентиране с ударението на думата. Общувахме след среднощ, когато тя се прибираше след концерт, а пък в къщи всички бяха заспали. Никой никого не съобщи. В най-трудното за Дамян време, когато доста “приятели ” се отхвърлиха от него, тя пристигна вкъщи и го помоли да й даде стихотворения, по които да направи песни. Дамян я попита дали не се опасява да пее песни по стихове на “комунист ”. Отговорът на Лили беше: “Дамяне, не ме интересува кой какъв е! Интересува ме дали е стихотворец! ” Дамян й даде свитък стихове с думите, че не са подобаващи за песни. Тя се засмя: “Ти ще ми кажеш, че не стават! ” Прочете ги и избра “Спектакъл ”, “Хазарт ”, “Покруса ” и най-публикуваното до през днешния ден във Facebook “Към себе си ” – “Когато си на дъното на пъкъла… ”

– Колко от стиховете на Дамян са отдадени на вас и бихте ли цитирали фрагмент от някое от тях, или пък от ваш стих – отдаден на него?
– Жените ми завиждат за стихотворението “НА ЖЕНА МИ ”:

“О, земна Богородице,/която не Бог, а мойте три деца роди… ”/

Заради негови думи с противоположно на “Богородица ” значение, аз написах: “РАВНОСМЕТКА ”:

“Не съм Богородица, само че по този начин се получи -/над криволиците на душата неотклонно живях/ с древен показа за истина и грях,/ на които майка ми ме научи. ”/

По-голямата част от любовната поезия на Дамян е отдадена на други дами. Но това няма значение. Музите умират, хубавите стихотворения остават…

– Истина ли е, че като дребен Дамян за малко е щял да се обеси и оцелявал ли е и различен път на косъм?
– С децата от махалата в Сливен са решили да вършат спектакъл – да показват обесването на Васил Левски. Дамян по своя воля е решил да бъде Левски! И в случай че кака Ганка – дамата, която е пособия на майка му, не е видяла в точния момент какво се канят да създадат дребните актьори, поетът Дамян Дамянов нямаше да го има. Животът му постоянно е висял на косъм, само че нещата станаха неспасяеми, когато “изпуши ” белия си дроб… Десет години живя сред живота и гибелта. Последното му стихотворение – любовно, отдадено на една от обичаните му, носи дата 30 март 1999 година На 4 април влезе в болница. Угасна на 6 юни.

– Според вас, за какво на някои хора им е толкоз мъчно да повярват, че не сте се облагодетелствала от работата ви като зам.-министър на културата?
– Отговорът е прикрит във формулата “АЗ = ТИ ”. Който не има вяра, че не съм се облагодетелствала, евентуално на мое място е щял да го направи. Трябва да го отчайвам – като зам.-министър на културата, който дава отговор за читалищата, библиотеките и учебните заведения по изкуство и просвета, разполагах с 80 000 лева за всички читалища и с 300 000 лв. за всички действия, свързани с библиотеките и с книгите. Т. е. – с мизерни суми. Не зная какъв би трябвало да е човек, с цел да си разреши да краде! С горделивост споделям, че се оправих със задачата си. Имах “нахалството ” да тракам по вратите на МФ и да увещавам хората, към които се обръщах, че би трябвало да обезпечат повече средства за “простосмъртния ” бранш на българската просвета. Началникът на политическия кабинет на МК госпожа Малчева ми сподели, че Стефан Данаилов се е колебаел дали да се съгласи да бъда зам.-министър: “Мислехме – сподели тя, – че като си поетеса, ще се си клатиш краката, а ти излезе таран! ” Таран бях, признавам си. За себе си не бих го направила. Печeлих си насмешката “Майка Тереза на българските читалища! ” Питали са ме за какво не съм направила нещо за себе си, когато съм била зам.-министър. Направих, давам отговор, дремя умерено, виждам хората в очите. Все още, когато имам срещи с читатели в някое читалище, хората ме питат за какво отново не стана техен зам.-министър. Разбирам този въпрос – усещаха се обичани и уважавани от мене. Пак ги обичам и почитам, само че за нищо на света не бих се натоварвала с каквато и да е огромна отговорност.

– Притеснява ли ви растящата експанзия и тежки произшествия по родните пътища?
– За злополуките по нашите пътища имат думата способените експерти. И човешката логика на психиката, несъмнено. Някои хора си фантазират, че марката кола прибавя по-висока принадена стойност към тяхната персона и си разрешават да карат по метод, по който всички да ги виждат. Уви, резултатите от тяхната всепозволеност са печални.

– Вие сте се познавала с Ванга. Коя е най-необикновената среща, която сте имала с нея и тя говорила ли ви е за бъдещето на България?
– Срещите с вуйна Ванга бяха постоянно по избор на Дамян. Изглежда необичайно, само че той не беше убеден в себе си и като стихотворец. Преди всяка поява на негова книга искаше да знае дали ще има триумф. Отговорът на вуйна Ванга беше “Да ”. Не сме говорили за бъдещето на България. Всяка среща с нея беше невероятна. Никога не съм й задавала въпрос, обвързван със самата мене, с изключение на един път, когато Дамян демонстрираше жестока ревнивост, откакто беше скъсал връзката си с една дама. За да го избави от угризенията на съвестта му, тя твърдяла, че и аз имам връзка с мъж… Гадост. Заплашила Дамян, че ще му направи живота черен. За неговия не знам. Моят стана черен. Затова споделих страхливо с вуйна Ванга: “Лельо Ванге, Дамян нещо ми няма вяра… ” Тя реагира сприхаво: “Оти да ти нема вера?! Нито си уруспия, нито си копеларка! ” Съжалявам за нелицеприятните думи, само че тя постоянно споделяше нещата едно към едно. Всичко, което предричаше, се сбъдваше. Сбъдна се и пророчеството й: “Тежко ти и горко на тебе! ” Но се оправих с десетгодишното вървене по тъгите.

– В какво намирате вяра, или лъч светлина в тази мрачевина и отрицателни вести, с които ни заливат?
– Всичко в този свят върви по двойки – грозното и красивото, неприятното и положителното, тъмното и светлото. Човек би трябвало да има вяра в себе си. Нас не ни убиват нещата от живота, а методът по който ги интерпретираме. Всичко е въпрос на персонален избор. Ако съм добър човек, не е тъй като съм добра по рождение, а тъй като това е моят умишлен избор. Ако в първите години на брака ни с Дамян съм мислела, че съм направила огромна нелепост, през днешния ден съм сигурна, че съм направила най-голямата неосъзнавана от мене мъдрост. Защото в точния момент разбрах, че аз нямам право да трансформирам никого, с изключение на самата себе си. И се трансформирах.

Обичам си те, мой живот,/какъвто си, какъвто беше -/
непредвидимият ти плод/бе сладостен и като горчеше./
Обичам те, че си ми подарък,/с било и с небило!,/
в едничък безподобен образец -/съдбовно персонален./

Още от Любопитно