12% от германците неграмотни – едва четат и пишат
Над шест милиона германци имат съществени проблеми с четенето и писането. Как се оправят с делничните задания и има ли кой да им помогне?
За множеството хора животът без четенето и писането е немислим. Но цели 12 на 100 от германците сред 18 и 64 години едвам могат да четат и пишат. Някои от тях разпознават обособени букви, думи и фрази, само че не могат да свързват изреченията. И не са в положение да прочетат по-дълъг текст, а не могат и да пишат, написа Дойче веле.
60-годината Керстин Голденщайн от Трир да вземем за пример има тактика: "Когато изпращам някому картичка за рождения ден, пиша текста си на листче, което да слага в картичката. И в случай че направя неточност, мога да хвърля листчето и да се опитам да напиша текста още веднъж ".
Доскоро Голденщайн, която години наред е работила в месарница, към момента се срамувала да приказва за казуса си: "Трябваше ми доста време, до момента в който се осмеля намерено да приказвам за това, а и да се науча да пиша вярно ". Сега тя се усеща щастлива, че може, въпреки и доста постепенно, да прочете книга. Междувременно някои издателства са се специализирали в публикуването на художествена литература в приспособени на банален език издания.
Как в една развита страна като Германия, в която учебното заведение е наложително, може да има хора, които приключват учебно заведение, само че не усвояват задоволително умения за четене и писане? "Учителят в действителност не разбра, че имам проблем ", споделя Голденщайн, която е ходила на учебно заведение в едно село край Северно море.
През 60-те и 70-те години на предишния век, т.е. по времето, когато тя израснала, родителите и учителите не се грижели изключително децата да усвоят умения за четене и правопис, споделя тя. Завършила 10-ти клас, тъй като на устните изпити се представяла доста добре и в общата оценка това компенсирало ненапълно по-ниските бележки поради правописа.
Едва преди няколко години, когато забелязала, че проблемите с неграмотността я карат да се усеща зле, Голденщайн потърсила помощ и се записала в курс по немски във вечерно учебно заведение. "Никога няма да се науча да пиша в действителност добре, само че много напреднах и в този момент към този момент мога да върша това, което преди в никакъв случай не съм могла: да пиша къси истории ", споделя гордо тя.
Голденщайн основала група по писане дружно с хора, наранени от същия проблем. В нея тя е освен говорителка, а в това време и "посланик " на Федералния съюз за ограмотяване и главно обучение в Мюнстер. Сдружението осведоми за курсове по ограмотяване в цялата страна и предлага неизвестен "горещ телефон " за нуждаещите се.
"Посланиците " като Керстин Голденщайн са извънредно нужни и потребни. "От общо 6,2 млн. функционално необразовани или лимитирано грамотни едвам 30 000 посещават курсове по ограмотяване ", показва ръководителят на сдружението Тим Хенинг. В цялата страна има 100 "посланици " и те са доста значими медиатори, мотивиращи хората, които имат техния проблем.
По думите на Хенинг аргументите за функционалната неначетеност са многообразни. "Идентифицирали сме няколко основни фактора, като да вземем за пример обкръжението ", изяснява той. "Ако родителите не се интересуват от образованието, детето неизбежно ще срещне компликации. " Друг значим фактор е просветителната система. "Ако децата не се научат добре да четат и да пишат в главното учебно заведение, рядко могат да наваксат тези пропуски по-късно. "
Легастенията и проблемите с концентрацията също могат да изиграят роля. А и гибелта на някой от родителите или тяхната разлъка затрудняват образованието на децата. Те се усещат изолирани и не съумяват безусловно да заявят потребностите си.
Макар броят на необразованите в Германия да понижава, те към момента са обезпокоително доста, а уменията има са доста разнообразни. Някои, като Голденщайн, могат да четат книги и това да им доставя наслада. Други не напущат квартала, в който живеят, тъй като не могат да разчетат нито пътните знаци, нито разписанията на влаковете и рейсовете. Да придобият шофьорска брошура е невероятно - няма по какъв начин да прочетат въпросите от листовката.
Мнозина не са в положение да се срещнат с напътствията за прилагане на разнообразни уреди, да заплащат онлайн сметките си, да поддържат връзка по електронната поща или да попълнят данъчни заявления, да схванат описанията на лекарствените артикули.
Две трети от хората с лимитирани умения за четене и писане работят и това покачва самочувствието им. Най-често обаче те са общи служащи, заети са в строителството или в почистването. Функционалната неначетеност не е обвързвана с неналичието на просветеност, акцентират специалисти.
За множеството хора животът без четенето и писането е немислим. Но цели 12 на 100 от германците сред 18 и 64 години едвам могат да четат и пишат. Някои от тях разпознават обособени букви, думи и фрази, само че не могат да свързват изреченията. И не са в положение да прочетат по-дълъг текст, а не могат и да пишат, написа Дойче веле.
60-годината Керстин Голденщайн от Трир да вземем за пример има тактика: "Когато изпращам някому картичка за рождения ден, пиша текста си на листче, което да слага в картичката. И в случай че направя неточност, мога да хвърля листчето и да се опитам да напиша текста още веднъж ".
Доскоро Голденщайн, която години наред е работила в месарница, към момента се срамувала да приказва за казуса си: "Трябваше ми доста време, до момента в който се осмеля намерено да приказвам за това, а и да се науча да пиша вярно ". Сега тя се усеща щастлива, че може, въпреки и доста постепенно, да прочете книга. Междувременно някои издателства са се специализирали в публикуването на художествена литература в приспособени на банален език издания.
Как в една развита страна като Германия, в която учебното заведение е наложително, може да има хора, които приключват учебно заведение, само че не усвояват задоволително умения за четене и писане? "Учителят в действителност не разбра, че имам проблем ", споделя Голденщайн, която е ходила на учебно заведение в едно село край Северно море.
През 60-те и 70-те години на предишния век, т.е. по времето, когато тя израснала, родителите и учителите не се грижели изключително децата да усвоят умения за четене и правопис, споделя тя. Завършила 10-ти клас, тъй като на устните изпити се представяла доста добре и в общата оценка това компенсирало ненапълно по-ниските бележки поради правописа.
Едва преди няколко години, когато забелязала, че проблемите с неграмотността я карат да се усеща зле, Голденщайн потърсила помощ и се записала в курс по немски във вечерно учебно заведение. "Никога няма да се науча да пиша в действителност добре, само че много напреднах и в този момент към този момент мога да върша това, което преди в никакъв случай не съм могла: да пиша къси истории ", споделя гордо тя.
Голденщайн основала група по писане дружно с хора, наранени от същия проблем. В нея тя е освен говорителка, а в това време и "посланик " на Федералния съюз за ограмотяване и главно обучение в Мюнстер. Сдружението осведоми за курсове по ограмотяване в цялата страна и предлага неизвестен "горещ телефон " за нуждаещите се.
"Посланиците " като Керстин Голденщайн са извънредно нужни и потребни. "От общо 6,2 млн. функционално необразовани или лимитирано грамотни едвам 30 000 посещават курсове по ограмотяване ", показва ръководителят на сдружението Тим Хенинг. В цялата страна има 100 "посланици " и те са доста значими медиатори, мотивиращи хората, които имат техния проблем.
По думите на Хенинг аргументите за функционалната неначетеност са многообразни. "Идентифицирали сме няколко основни фактора, като да вземем за пример обкръжението ", изяснява той. "Ако родителите не се интересуват от образованието, детето неизбежно ще срещне компликации. " Друг значим фактор е просветителната система. "Ако децата не се научат добре да четат и да пишат в главното учебно заведение, рядко могат да наваксат тези пропуски по-късно. "
Легастенията и проблемите с концентрацията също могат да изиграят роля. А и гибелта на някой от родителите или тяхната разлъка затрудняват образованието на децата. Те се усещат изолирани и не съумяват безусловно да заявят потребностите си.
Макар броят на необразованите в Германия да понижава, те към момента са обезпокоително доста, а уменията има са доста разнообразни. Някои, като Голденщайн, могат да четат книги и това да им доставя наслада. Други не напущат квартала, в който живеят, тъй като не могат да разчетат нито пътните знаци, нито разписанията на влаковете и рейсовете. Да придобият шофьорска брошура е невероятно - няма по какъв начин да прочетат въпросите от листовката.
Мнозина не са в положение да се срещнат с напътствията за прилагане на разнообразни уреди, да заплащат онлайн сметките си, да поддържат връзка по електронната поща или да попълнят данъчни заявления, да схванат описанията на лекарствените артикули.
Две трети от хората с лимитирани умения за четене и писане работят и това покачва самочувствието им. Най-често обаче те са общи служащи, заети са в строителството или в почистването. Функционалната неначетеност не е обвързвана с неналичието на просветеност, акцентират специалисти.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ