Всеки трети българин не вижда полза от международната търговия
Над половината (52%) от българите споделят, че имат изгода от интернационалната търговия. Но на противоположното мнение са над една трета (35%) от интервюираните в страната, а 13% (най-високият % в ЕС) дават отговор " Не знам ".
Спрямо 2010 година има максимален растеж (12 процентни пункта) на хората, които са на мнение, че " ненапълно " имат изгода от интернационалната търговия. Намалели са (4 процентни пункта) тези, които показват, че въобще нямат изгода. Това са част от резултатите в особено изследване на Евробарометър, показано през днешния ден от Европейската комисия.
Но поради демографската конструкция на популацията, по-голямата българите наподобяват по-скоро внимателни в оптимизма си и заради ниските приходи си показват търговията с други страни като източник на по-добри, само че и по-евтини, артикули, притесняват се те да не са с по-ниско качество от същите артикули на различен пазар и гледат на бранша като заличител, а не основател, на работни места.
Най-много от българите сред 15 и 24 години (70%) да вземем за пример декларират, че имат изгода от интернационалната търговия. Най-малък (40%) е делът на тази група в категорията над 55 години. Но съотнесено към данните на Националните статистически институт от края на 2018 година, това значи висока оценка измежду 424 хиляди млади българи, само че преобладаващ песимизъм и негативизъм измежду 2.450 млн. техни сънародници над 55 години.
Проучване на Евробарометър Когато считащите интернационалната тръговия за потребна са питани за какво мислят, че имат изгода от нея:
- максимален % (63 на сто) споделят, че има по-голям избор за потребителите
- на второ място (26%) е отговорът, че вносните артикули са с по-добро качество
- следват отговорите вносните артикули са по-евтини (25%)
- добре е за европейската стопанска система (19%)
- търговията със страни отвън Европейски Съюз може да сътвори работни места (19%).
Данните за България
На въпроса за какво мислят, че нямат изгода от интернационалната търговия, най-често скептично настроените към нея дават отговора, че:
- цените на някои вносни артикули са по-високи (46%; това е най-високият % измежду далите този отговор в Европейски Съюз, като въпреки всичко има спад с 11% по отношение на август 2010 г.),
- следван от качеството на вносните артикули се е влошило (32%)
- основава повече безработица (32%)
- неприятно е за европейската стопанска система (11%).
Имате ли изгода от интернационалната търговия или не?
Източник: Евробарометър
Попитани кое ще засегне работните места най-вече в тяхната страна през идните години, най-вече българи (45%) споделят застаряващото население. Следват отговорите имиграция (40%), растяща автоматизация (24%), по-силна конкуренция поради свободната интернационална търговия (24%).
На въпроса в каква степен са съгласни или не с изказванието, че Европейски Съюз е по-ефективен, защитавайки комерсиалните ползи на своите страни членки в международен мащаб, в сравнение с са ефикасни страните членки, в случай че работят независимо, 19% от българите (най-високият % в ЕС) дават отговор " Не знам ". Съгласни с изказванието са 63%, а несъгласни са 18%.
До каква степен сте съгласни или не със следното изказване: Европейски Съюз е по-ефективен, защитавайки комерсиалните ползи на своите страни членки в международен мащаб, в сравнение с са ефикасни страните членки, в случай че работят независимо.
Източник: Евробарометър
Общо 45% от българите имат вяра, че Европейски Съюз организира комерсиалната си политика по открит и транспарантен метод . По-нисък % на съгласните с това изказване има единствено във Франция (43%) и Латвия (34%). Българите, които не споделят това мнение, са 36%, а отговор " Не знам " дават 19 на 100 от интервюираните (най-висок % в ЕС).
Съгласни и несъгласни с изказванието, че Европейски Съюз организира комерсиалната си политика по открит и транспарантен метод.
Източник: Евробарометър
Най-много отговори " Не знам " в Европейски Съюз (21 на сто) дават те и когато са питани дали са съгласни с изказванието, че комерсиалната политика на Европейски Съюз взима поради обществените и екологични въздействия и въздействието върху правата на индивида, както в Европейски Съюз, по този начин и в комерсиалните му сътрудници по целия свят. Съгласни с изказванието са 47% от българите (по-нисък е процентът единствено в Италия - 45%, и във Франция – 44%), несъгласни са 20%, а 12% споделят, че зависи от комерсиалния сътрудник и от типа на последствията.
До каква степен сте съгласни или не със следното изказване: комерсиалната политика на Европейски Съюз взима поради обществените и екологични въздействия и въздействието върху правата на индивида, както в Европейски Съюз, по този начин и в комерсиалните му сътрудници по целия свят.
Източник: Евробарометър
Според 60% от българите главен приоритет на комерсиалната политика на Европейски Съюз през идващите години би трябвало да е да предложи на потребителите най-широк избор от артикули и услуги на най-ниски цени.
Вторият най-чест отговор, даден от 53% от интервюираните, е да се подсигурява, че едни и същи търговски правила се ползват на всички места по света.
На трето място (52%) е отговорът да се основат работни места в Европейски Съюз.
Следва да се подсигурява спазването на стандартите на Европейски Съюз в региона на околната среда и здравето, даден от 47% от запитаните.
Отговор да бъдат подкрепени европейските предприятия дават 32%, а да се помогне на разрастващите се страни по света – 17% (по-нисък е този % само в Латвия – 12 на 100 и в Естония – 15 на сто).
Общо 40% от българите са на мнение, че Европейски Съюз не би трябвало да ползва по-високи вносни мита за артикули от неевропейски страни и предприятия, които се конкурират незаслужено с европейските, защото обезпечават по-евтини артикули за потребителите. Че би трябвало да се ползват по-високи вносни мита считат 35% (по-нисък е този % само в Малта – 27 на сто). Отговор " Не знам " дават 22% (най-висок % в ЕС).
Някои страни усилиха митата за импорт на артикули, с цел да защитят националните си промишлености. 43% от българите се афишират срещу повдигане на митата от страна на Европейски Съюз, а за са 38 на 100. Не знам дават като отговор 18% (най-висок % в ЕС).
Има някои страни и компании отвън Европейски Съюз, които не играят по разпоредбите на интернационалната търговия. Това може да докара до вреди за европейските консуматори, само че може да докара и до по-евтини артикули за потребителите. Трябва ли Европейски Съюз да ползва по-високи мита за артикули от тези страни и предприятия?
Източник: Евробарометър
Седемдесет и два % от българите не са купували артикули или услуги посредством интернет през последните 12 месеца от продавачи отвън Европейски Съюз. Правили са го 24% от интервюираните (на предпоследно място в Европейски Съюз преди Румъния – 20%, и дружно с Гърция – 24%).
През миналите 12 месеца купували ли сте артикули или услуги посредством интернет от продавачи отвън Европейски Съюз?
Източник: Евробарометър
От страните отвън Европейски Съюз българите най-често купуват артикули от Китай (69%). От Съединени американски щати купуват 19%, от Япония 5%, от други страни 39%.
Попитани кое изказване разказва най-добре мнението им за глобализацията , 33% споделят, че тя води до по-широк избор на артикули в магазините и по-ниски цени, 32% - че трансформира света прекомерно бързо, само че хората са безсилни да я спрат, 29% - че тя облагодетелства единствено огромния бизнес и още веднъж 29%, че носи нови благоприятни условия за експорт и вложения за българския бизнес.
Какво се споделя за Европейски Съюз?
Данните сочат, че 60% от европейците - с 16 процентни пункта повече от миналата анкета отпреди 10 години - считат, че те персонално са извлекли изгоди от интернационалната търговия. Проучването разкрива също, че 71% от далите отговор са на мнение, че Европейски Съюз пази по-ефективно комерсиалните ползи на техните страни, в сравнение с тези страни сами по себе си.
- Целите и целите на комерсиалната политика на Европейски Съюз : 54% от далите отговор показват, че главният приоритет на комерсиалната политика на Европейски Съюз следва да бъде основаването на работни места в Европейски Съюз.
Опазването на околната среда и съблюдаването на здравните стандарти също са станали значими за европейците, като половината от далите отговор ги считат за приоритет. Това съставлява 20 процентни пункта повече от 2010 година
Същевременно повече от половината европейци признават, че комерсиалната политика на Европейски Съюз към този момент регистрира обществените, екологичните и обвързваните с правата на индивида въздействия в Европейски Съюз и по целия свят.
- Необходимостта от интернационалните търговски правила: три четвърти от европейците са съгласни, че Европейски Съюз се нуждае от интернационалните търговски правила .
- Доверие и бистрота : шестима от десетима имат вяра, че Европейски Съюз води своята комерсиална политика намерено и транспарантно.
- Ползи от търговията: 54% от считащите интернационалната търговия за потребна го отдават на по-големия избор на артикули, до момента в който за 36% най-важното преимущество е по-ниската цена. Тези изгоди наподобяват по-осезаеми за по-младите интервюирани и за тези с по-високо обучение и приходи.
- Справедливост в интернационалната търговия : съгласно една трета от запитаните е наивно да се чака другите страни да съблюдават комерсиалните правила. Мнението на повече от половината от интервюираните е, че Европейски Съюз следва да усили вносните мита за страните отвън Европейски Съюз или за предприятията, които не се придържат към интернационалните търговски правила.
Цялото изследване и данните за България можете да видите в атачмънтите.
Спрямо 2010 година има максимален растеж (12 процентни пункта) на хората, които са на мнение, че " ненапълно " имат изгода от интернационалната търговия. Намалели са (4 процентни пункта) тези, които показват, че въобще нямат изгода. Това са част от резултатите в особено изследване на Евробарометър, показано през днешния ден от Европейската комисия.
Но поради демографската конструкция на популацията, по-голямата българите наподобяват по-скоро внимателни в оптимизма си и заради ниските приходи си показват търговията с други страни като източник на по-добри, само че и по-евтини, артикули, притесняват се те да не са с по-ниско качество от същите артикули на различен пазар и гледат на бранша като заличител, а не основател, на работни места.
Най-много от българите сред 15 и 24 години (70%) да вземем за пример декларират, че имат изгода от интернационалната търговия. Най-малък (40%) е делът на тази група в категорията над 55 години. Но съотнесено към данните на Националните статистически институт от края на 2018 година, това значи висока оценка измежду 424 хиляди млади българи, само че преобладаващ песимизъм и негативизъм измежду 2.450 млн. техни сънародници над 55 години.
Проучване на Евробарометър Когато считащите интернационалната тръговия за потребна са питани за какво мислят, че имат изгода от нея:
- максимален % (63 на сто) споделят, че има по-голям избор за потребителите
- на второ място (26%) е отговорът, че вносните артикули са с по-добро качество
- следват отговорите вносните артикули са по-евтини (25%)
- добре е за европейската стопанска система (19%)
- търговията със страни отвън Европейски Съюз може да сътвори работни места (19%).
Данните за България
На въпроса за какво мислят, че нямат изгода от интернационалната търговия, най-често скептично настроените към нея дават отговора, че:
- цените на някои вносни артикули са по-високи (46%; това е най-високият % измежду далите този отговор в Европейски Съюз, като въпреки всичко има спад с 11% по отношение на август 2010 г.),
- следван от качеството на вносните артикули се е влошило (32%)
- основава повече безработица (32%)
- неприятно е за европейската стопанска система (11%).
Имате ли изгода от интернационалната търговия или не?
Източник: Евробарометър
Попитани кое ще засегне работните места най-вече в тяхната страна през идните години, най-вече българи (45%) споделят застаряващото население. Следват отговорите имиграция (40%), растяща автоматизация (24%), по-силна конкуренция поради свободната интернационална търговия (24%).
На въпроса в каква степен са съгласни или не с изказванието, че Европейски Съюз е по-ефективен, защитавайки комерсиалните ползи на своите страни членки в международен мащаб, в сравнение с са ефикасни страните членки, в случай че работят независимо, 19% от българите (най-високият % в ЕС) дават отговор " Не знам ". Съгласни с изказванието са 63%, а несъгласни са 18%.
До каква степен сте съгласни или не със следното изказване: Европейски Съюз е по-ефективен, защитавайки комерсиалните ползи на своите страни членки в международен мащаб, в сравнение с са ефикасни страните членки, в случай че работят независимо.
Източник: Евробарометър
Общо 45% от българите имат вяра, че Европейски Съюз организира комерсиалната си политика по открит и транспарантен метод . По-нисък % на съгласните с това изказване има единствено във Франция (43%) и Латвия (34%). Българите, които не споделят това мнение, са 36%, а отговор " Не знам " дават 19 на 100 от интервюираните (най-висок % в ЕС).
Съгласни и несъгласни с изказванието, че Европейски Съюз организира комерсиалната си политика по открит и транспарантен метод.
Източник: Евробарометър
Най-много отговори " Не знам " в Европейски Съюз (21 на сто) дават те и когато са питани дали са съгласни с изказванието, че комерсиалната политика на Европейски Съюз взима поради обществените и екологични въздействия и въздействието върху правата на индивида, както в Европейски Съюз, по този начин и в комерсиалните му сътрудници по целия свят. Съгласни с изказванието са 47% от българите (по-нисък е процентът единствено в Италия - 45%, и във Франция – 44%), несъгласни са 20%, а 12% споделят, че зависи от комерсиалния сътрудник и от типа на последствията.
До каква степен сте съгласни или не със следното изказване: комерсиалната политика на Европейски Съюз взима поради обществените и екологични въздействия и въздействието върху правата на индивида, както в Европейски Съюз, по този начин и в комерсиалните му сътрудници по целия свят.
Източник: Евробарометър
Според 60% от българите главен приоритет на комерсиалната политика на Европейски Съюз през идващите години би трябвало да е да предложи на потребителите най-широк избор от артикули и услуги на най-ниски цени.
Вторият най-чест отговор, даден от 53% от интервюираните, е да се подсигурява, че едни и същи търговски правила се ползват на всички места по света.
На трето място (52%) е отговорът да се основат работни места в Европейски Съюз.
Следва да се подсигурява спазването на стандартите на Европейски Съюз в региона на околната среда и здравето, даден от 47% от запитаните.
Отговор да бъдат подкрепени европейските предприятия дават 32%, а да се помогне на разрастващите се страни по света – 17% (по-нисък е този % само в Латвия – 12 на 100 и в Естония – 15 на сто).
Общо 40% от българите са на мнение, че Европейски Съюз не би трябвало да ползва по-високи вносни мита за артикули от неевропейски страни и предприятия, които се конкурират незаслужено с европейските, защото обезпечават по-евтини артикули за потребителите. Че би трябвало да се ползват по-високи вносни мита считат 35% (по-нисък е този % само в Малта – 27 на сто). Отговор " Не знам " дават 22% (най-висок % в ЕС).
Някои страни усилиха митата за импорт на артикули, с цел да защитят националните си промишлености. 43% от българите се афишират срещу повдигане на митата от страна на Европейски Съюз, а за са 38 на 100. Не знам дават като отговор 18% (най-висок % в ЕС).
Има някои страни и компании отвън Европейски Съюз, които не играят по разпоредбите на интернационалната търговия. Това може да докара до вреди за европейските консуматори, само че може да докара и до по-евтини артикули за потребителите. Трябва ли Европейски Съюз да ползва по-високи мита за артикули от тези страни и предприятия?
Източник: Евробарометър
Седемдесет и два % от българите не са купували артикули или услуги посредством интернет през последните 12 месеца от продавачи отвън Европейски Съюз. Правили са го 24% от интервюираните (на предпоследно място в Европейски Съюз преди Румъния – 20%, и дружно с Гърция – 24%).
През миналите 12 месеца купували ли сте артикули или услуги посредством интернет от продавачи отвън Европейски Съюз?
Източник: Евробарометър
От страните отвън Европейски Съюз българите най-често купуват артикули от Китай (69%). От Съединени американски щати купуват 19%, от Япония 5%, от други страни 39%.
Попитани кое изказване разказва най-добре мнението им за глобализацията , 33% споделят, че тя води до по-широк избор на артикули в магазините и по-ниски цени, 32% - че трансформира света прекомерно бързо, само че хората са безсилни да я спрат, 29% - че тя облагодетелства единствено огромния бизнес и още веднъж 29%, че носи нови благоприятни условия за експорт и вложения за българския бизнес.
Какво се споделя за Европейски Съюз?
Данните сочат, че 60% от европейците - с 16 процентни пункта повече от миналата анкета отпреди 10 години - считат, че те персонално са извлекли изгоди от интернационалната търговия. Проучването разкрива също, че 71% от далите отговор са на мнение, че Европейски Съюз пази по-ефективно комерсиалните ползи на техните страни, в сравнение с тези страни сами по себе си.
- Целите и целите на комерсиалната политика на Европейски Съюз : 54% от далите отговор показват, че главният приоритет на комерсиалната политика на Европейски Съюз следва да бъде основаването на работни места в Европейски Съюз.
Опазването на околната среда и съблюдаването на здравните стандарти също са станали значими за европейците, като половината от далите отговор ги считат за приоритет. Това съставлява 20 процентни пункта повече от 2010 година
Същевременно повече от половината европейци признават, че комерсиалната политика на Европейски Съюз към този момент регистрира обществените, екологичните и обвързваните с правата на индивида въздействия в Европейски Съюз и по целия свят.
- Необходимостта от интернационалните търговски правила: три четвърти от европейците са съгласни, че Европейски Съюз се нуждае от интернационалните търговски правила .
- Доверие и бистрота : шестима от десетима имат вяра, че Европейски Съюз води своята комерсиална политика намерено и транспарантно.
- Ползи от търговията: 54% от считащите интернационалната търговия за потребна го отдават на по-големия избор на артикули, до момента в който за 36% най-важното преимущество е по-ниската цена. Тези изгоди наподобяват по-осезаеми за по-младите интервюирани и за тези с по-високо обучение и приходи.
- Справедливост в интернационалната търговия : съгласно една трета от запитаните е наивно да се чака другите страни да съблюдават комерсиалните правила. Мнението на повече от половината от интервюираните е, че Европейски Съюз следва да усили вносните мита за страните отвън Европейски Съюз или за предприятията, които не се придържат към интернационалните търговски правила.
Цялото изследване и данните за България можете да видите в атачмънтите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ