Над 1 млн. българи обмислят да емигрират в чужбина
Над един милион български жители в дейна възраст обмислят да емигрират в чужбина, като огромна част от тях са хора с приходи, които са по-ниски от междинната работна заплата. По данни на Национален статистически институт от 1990 година насам сред милион и милион и половина са българите, които работят отвън страната. Всяко трето българско дете се ражда в чужбина, сподели Ивайло Калфин, някогашен обществен министър и член на Управителния съвет на Института за стопанска система и интернационалните връзки на конгрес "Отражение на външната трудова миграция върху българската стопанска система в парк-хотел "Москва ". Форумът е проведен от Фондация "Фридрих Еберт " и от Института за стопанска система и интернационалните връзки.
Приблизително всеки четвърти работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина, сочат данните от национално представително социологическо изследване "Трудова миграция ", направено по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт " от организация "Сова Харис " в интервала от първи до осми септември 2018 година. Проучването обгръща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.
Средният профил на обмислящия да излезе в чужбина е мъж, който живее в регионален град, главно е със приблизително обучение и търси работа не за цялостен живот, а за към пет години. Нагласите не са за дълготрайна емиграция, сподели Калфин, само че добави, че в случай че приблизително в Европейски Съюз половината от заминаващите в друга страна, се връщат, то у нас половината от завърналите се, желаят още веднъж да заминат. Основните претекстове за емиграция са заплатите. Хората желаят и сигурност в обществената система, те търсят в чужбина положителни обществени услуги, условия за развъждане на деца и положително опазване на здравето.
Според Калфин, когато се вземат решение проблемите с миграцията, би трябвало да се огледа оттатък междинните цифри и да сме наясно, че в България разделянето е огромно.
В България по данни на Евростат миграцията от други страни е някъде към четири пъти по-ниска от междинната за Европейски Съюз, като единствено 16 % от имигрантите идват поради труд и трудова миграция. Трите водещи страни, от които идват хора, са Турция, Русия и Украйна. Те закупуват парцели, почват някакъв бизнес, само че не вземат решение казуса с недостига на работна ръка, разяснява специалистът.
България е третата в Европейски Съюз по увеличение на разноските за труд- от 2012 година до второто тримесечие на 2018 година разноските за труд са се нараснали с малко над 50 %. Средните заплати в България порастват, само че се задълбочават разликите в обществото - в някои браншове междинната заплата фактически пораства и то доста бързо, само че в други е доста ниска. Голяма група работещи български жители остават на доста ниско възнаграждение и те главно образуват този над милион искащите да емигрират в чужбина, добави Калфин.
В изискванията на обединен пазар страната ни би трябвало да предложи доста по-добри условия спрямо останалите европейски страни, с цел да притегли хора на трудовия пазар и с цел да задържи българите, означи специалистът. Най -търсените специалности в Европа са в региона на туризма, строителството, администрацията и превоза. Те са и търсените в България.
Д-р Хелене Кортлендер, шеф на Бюрото на фондация "Фридрих Еберт " в София уточни, че една от главните аргументи за миграцията е заплащането. Исканията на хората, дефинирани по време на изследването на фондацията и на института, напълно не са реалистични, сподели Кортлендер. Те демонстрират, че за заплата сред 2 и 3 хиляди лв., 80 -90 % от хората, които обмислят да емигрират, биха останали в страната. По думите ѝ това дава отговор на заплащането, задоволително за живот - 2100 лв.. Това са средствата, с които човек може да си разреши да се храни, да заплаща за жилището си, да заплаща за облекло, обучение и да отделя дребен запас за незабавни случаи.
Според Кортлендер хората нямат за цел да забогатяват отвън страната, а желаят минимална икономическа и обществена сигурност. Тя счита, че няма потребност от фактори, които да притеглят хората да останат в България, задоволително е да се отстраняват факторите, които ги отблъскват.
Експертите считат, че регулацията на придвижването на работната мощ може да се направи, в случай че има устойчиви и дълготрайни политики.
Ограничаването на приходите основава спомагателни усложнения за стопанската система. Минималната работна заплата е мярка, която усилва ниските приходи, само че тя не съумява да преодолее голямото разделяне в страната, което става все по-голямо, сподели Калфин. Според него, в случай че България си мисли, че има данъчно преимущество с ниския налог върху приходите, то при ниските приходи тя има данъчни дефекти, тъй като за разлика от всички останали, полза минималната си работна заплата. За нискодоходните специалности страната ни мъчно би могла да е по-привлекателна от различни европейски пазари, разяснява още Калфин, представен от Българска телеграфна агенция.
Експертите считат, че салдото сред трудов и персонален живот също не е добре организиран в България. По думите на Калфин има нелошо законодателство, което малко се познава и още по-малко се ползва. Необходимо е и осведомителните технологии да се вкарат на всички места, с цел да стане страната ни по-привлекателна, работните места по-добри.
Приблизително всеки четвърти работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина, сочат данните от национално представително социологическо изследване "Трудова миграция ", направено по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт " от организация "Сова Харис " в интервала от първи до осми септември 2018 година. Проучването обгръща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.
Средният профил на обмислящия да излезе в чужбина е мъж, който живее в регионален град, главно е със приблизително обучение и търси работа не за цялостен живот, а за към пет години. Нагласите не са за дълготрайна емиграция, сподели Калфин, само че добави, че в случай че приблизително в Европейски Съюз половината от заминаващите в друга страна, се връщат, то у нас половината от завърналите се, желаят още веднъж да заминат. Основните претекстове за емиграция са заплатите. Хората желаят и сигурност в обществената система, те търсят в чужбина положителни обществени услуги, условия за развъждане на деца и положително опазване на здравето.
Според Калфин, когато се вземат решение проблемите с миграцията, би трябвало да се огледа оттатък междинните цифри и да сме наясно, че в България разделянето е огромно.
В България по данни на Евростат миграцията от други страни е някъде към четири пъти по-ниска от междинната за Европейски Съюз, като единствено 16 % от имигрантите идват поради труд и трудова миграция. Трите водещи страни, от които идват хора, са Турция, Русия и Украйна. Те закупуват парцели, почват някакъв бизнес, само че не вземат решение казуса с недостига на работна ръка, разяснява специалистът.
България е третата в Европейски Съюз по увеличение на разноските за труд- от 2012 година до второто тримесечие на 2018 година разноските за труд са се нараснали с малко над 50 %. Средните заплати в България порастват, само че се задълбочават разликите в обществото - в някои браншове междинната заплата фактически пораства и то доста бързо, само че в други е доста ниска. Голяма група работещи български жители остават на доста ниско възнаграждение и те главно образуват този над милион искащите да емигрират в чужбина, добави Калфин.
В изискванията на обединен пазар страната ни би трябвало да предложи доста по-добри условия спрямо останалите европейски страни, с цел да притегли хора на трудовия пазар и с цел да задържи българите, означи специалистът. Най -търсените специалности в Европа са в региона на туризма, строителството, администрацията и превоза. Те са и търсените в България.
Д-р Хелене Кортлендер, шеф на Бюрото на фондация "Фридрих Еберт " в София уточни, че една от главните аргументи за миграцията е заплащането. Исканията на хората, дефинирани по време на изследването на фондацията и на института, напълно не са реалистични, сподели Кортлендер. Те демонстрират, че за заплата сред 2 и 3 хиляди лв., 80 -90 % от хората, които обмислят да емигрират, биха останали в страната. По думите ѝ това дава отговор на заплащането, задоволително за живот - 2100 лв.. Това са средствата, с които човек може да си разреши да се храни, да заплаща за жилището си, да заплаща за облекло, обучение и да отделя дребен запас за незабавни случаи.
Според Кортлендер хората нямат за цел да забогатяват отвън страната, а желаят минимална икономическа и обществена сигурност. Тя счита, че няма потребност от фактори, които да притеглят хората да останат в България, задоволително е да се отстраняват факторите, които ги отблъскват.
Експертите считат, че регулацията на придвижването на работната мощ може да се направи, в случай че има устойчиви и дълготрайни политики.
Ограничаването на приходите основава спомагателни усложнения за стопанската система. Минималната работна заплата е мярка, която усилва ниските приходи, само че тя не съумява да преодолее голямото разделяне в страната, което става все по-голямо, сподели Калфин. Според него, в случай че България си мисли, че има данъчно преимущество с ниския налог върху приходите, то при ниските приходи тя има данъчни дефекти, тъй като за разлика от всички останали, полза минималната си работна заплата. За нискодоходните специалности страната ни мъчно би могла да е по-привлекателна от различни европейски пазари, разяснява още Калфин, представен от Българска телеграфна агенция.
Експертите считат, че салдото сред трудов и персонален живот също не е добре организиран в България. По думите на Калфин има нелошо законодателство, което малко се познава и още по-малко се ползва. Необходимо е и осведомителните технологии да се вкарат на всички места, с цел да стане страната ни по-привлекателна, работните места по-добри.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ