Над 90% от изследваните марки сол в световен мащаб съдържат

Над 90% от изследваните марки сол в международен мащаб съдържат микропластмаси, като най-голямо е количеството им в солта с генезис от Азия. Това демонстрира ново проучване, проектирано взаимно от Ким Сеунг-Киу, професор в южнокорейския народен университет Инчеон и „ Грийнпийс “ — Източна Азия. [1]

Проучването, оповестено в научното списание „ Environmental Science & Technology “, проучва 39 марки сол за съществуване на пластмасови частици. Според резултатите замърсяването с пластмаса е най-високо в морската сол, последвана от езерната сол и най-сетне от каменната сол – индикатор за равнищата на пластмасово замърсяване в регионите, където се добива солта [2]. Само три от проучваните марки сол не съдържат никакви микропластмасови частици в пробите, които са подложени на двойно лабораторно изследване[3].

https://pubs.acs.org/doi/10.1021/acs.est.8b04180

„ Не можем да избягаме от пластмасовата рецесия, до момента в който пластмасата продължава да попада във водоемите и моретата. Трябва да спрем това замърсяване при неговия източник. За здравето на хората и нашата околна среда е извънредно значимо огромните производители, потребителите и държавните управления неотложно да понижат зависимостта от пластмасите за еднократна приложимост, " споделя Деница Петрова от „ Грийнпийс “ — България.
Надграждайки върху досегашни изследвания на пластмасовото замърсяване в солта, това проучване е първото с подобен необятен обсег, което преглежда връзката сред географското разпространяване на нечистите проби от морската сол с равнищата на изхвърляне и замърсяване с пластмаси.

Изследването акцентира Азия като гореща точка на международното замърсяване с пластмаса. Това значи, че екосистемите в азиатските морета и човешкото здраве биха могли евентуално да бъдат изложени на по-голям риск заради извънредно тежкото замърсяване с микропластмаси. Изследователите откриват най-високите количества микропластмаса в една проба от индонезийска морска сол[4]. Не би трябвало да се успокояваме, че Азия е отпред в тази мрачна статистика — оттова рибата и морските артикули доближават до супермаркетите във всяка точка на света.

Приемайки междинна дневна доза от 10 грама сол, средностатистическият човек може да гълтам почти 2000 микропластмасови частици годишно единствено посредством солта, съгласно резултатите от изследването. Дори когато от изчисленията се отстрани високо нечистата индонезийска сол, междинният възрастен човек към момента може да приема стотици микропластмасови частици годишно [5].

„ Изводите от проучването демонстрират, че поглъщането на микропластмаси от хората посредством морски артикули е мощно обвързано със замърсяването с пластмаси в даден район “, съобщи професор Ким Сеунг-Киу, съавтор на проучването. „ За да се ограничи излагането ни на микропластмаси, са нужни ограничения за попречване, като да вземем за пример управление на изхвърлянето в околната среда на погрешно ръководени пластмаси и най-много понижаване на пластмасовите боклуци “, добави той.

„ Призивите за повече преработване единствено отсрочват казуса. Изходът от рецесията е да променим изцяло отношението си към пластмасите и да ги използваме единствено там където има потребност: за дълготрайни, безвредни, устойчиви приложения. Едно положително начало в България би било черноморските, крайречните и туристическите общини да забранят потреблението на еднократни пластмаси на своята територия, тъй че в заведенията и по време на публични събития да се употребява посуда за многократна приложимост. “, споделя Евгения Ташева от „ За Земята “.

По-рано този месец „ Грийнпийс “ и „ За Земята “, дружно със международната коалиция „ Break Free From Plastic “ оповестиха, че фирмите Coca-Cola, PepsiCo и Nestlé са производителите на най-често срещаните опаковки и пластмаси за еднократна приложимост, които замърсяват нашите океани и водни пътища в международен мащаб, съгласно резултатите от извършени над 200 почиствания в над 40 страни.

https://www.breakfreefromplastic.org/2018/10/09/globalbrandauditreport/

Бележки

[1] Kim, Ji-Su et al. (2018) Global Pattern of Microplastics (MPs) in Commercial Food-Grade Salts: Sea Salt as an Indicator of Seawater MP Pollution. Environmental Science & Technology. DOI: 10.1021/acs.est.8b04180. Тази работа бе подкрепена от Националната фондация за научни проучвания на Корея (NRF).
[2] Общо 39 проби сол бяха доставени от 21 държави/ райони - Австралия, Беларус, Бразилия, България, Англия, Виетнам, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Китай, Корея, Пакистан, Филипините, Франция, Хърватия, Румъния, Сенегал, Тайван, Тайланд, Съединени американски щати. Въз основа на суровината и местоположението на производството солните проби включват 28 морски соли от 16 страни/региони, 9 скални соли от 8 страни/региони и 2 солни езера от 2 страни/региони.
[3] Само три марки от изследвани соли не съдържат никакви микропластмасови частици в двойно тестваните лабораторни проби. Това са тестът от Тайван (рафинирана морска сол), Китай (рафинирана скална сол), Франция (нерафинирана морска сол, получена посредством изпаряване на слънчева енергия). Всички други проби сол съдържат микропластмасови частици.
[4] Jambeck, J.R. et al. (2015) Plastic waste inputs from land into the ocean. Science. Vol. 347, issue 6223, p. 768-771.
[5] Съдържанието на микропластмаси мощно се разграничава сред другите марки соли, като то е изключително високо в солите, използвани в Азия. Въз основа на приблизително наличие на микропластмаси от 506 частици на кг за всички проби сол, в това число индонезийската проба, се пресмята, че междинният възрастен човек употребява почти 2000 броя миркопластмасови частици годишно посредством приема на сол.
[6] Break Free From Plastic е международно придвижване, което се стреми към бъдеще без пластмасово замърсяване. Докладът за резултатите от почистванията с проверка на марките е тук: https://www.breakfreefromplastic.org/2018/10/09/globalbrandauditreport/.