Едва 16% от българите одобряват възпитанието с шамари
Над 80-90% от пълнолетните българи поддържат като приоритет политиките на страната основаването на удобна среда за развъждане и развиване на децата. Сред най-важните области, в които би трябвало съгласно жителите да се работи са образованието, опазването на здравето и основаването на сигурна и безвредна среда за децата, включително и среда без принуждение. Това демонстрират резултатите от национално представително изследване, извършено от социологическа организация Глобал Метрикс.
Предизвикалата доста диспути в общественото пространство тематика, обвързвана със възбрана на телесното наказване, също среща висока поддръжка. Едва 16% са пълнолетните българи, които не поддържат възбрана на телесното наказване. Сред по-резервираните представители на необятната общност са младежите (под 29 г.), представителите на многодетни фамилии, нискодоходните групи. В същото време като съперници на такава възбрана се афишират и част от високодоходните и високо статусни групи, включително и част от хората със приблизително и по-високо обучение. Все още в обществото липсва явен спор по отношение на отрицателните резултати на телесното наказване и разнообразни други възможности и подходи във възпитанието, които биха могли да оказват помощ на родителите да се оправят в сложни обстановки. Наличието на повече информация и полемики по тематиката биха съдействали за смяна на настройките на тези групи и минимизиране на съперниците на възбраната.
При случаи на беднотия 89% от хората считат, че би трябвало да бъде обезпечена поддръжка от страната и едвам 8% са на мнение, че страната би трябвало да се намесва със наказания. Малко по-разнородни са мненията, когато става въпрос за редовно неглижиране на детето. Две трети (68%) са на мнение, че в такива случаи е належащо страната да се намесва като оказва поддръжка на родителите, до момента в който 31% считат, че при неглижиране (липса на заслон, храна, здравни грижи и образование) е належащо страната да глоби родителите. Не можем ясно да откроим групи, при които поддръжката за наказания е по-висока. Тези отзиви са еднообразно разпределени измежду обособените обществени, възрастови и просветителни групи.
Оформя се и една група от тематики, по които публичното отзиви е мощно поляризирано. Сред тях са вербалната експанзия, използването на телесно наказване, оставяне на детето единствено преди да навърши 12 години. Ако при вербалната експанзия въпреки всичко господства мнението, че страната би трябвало да се намесва с поддръжка (48%) и е едвам 25% показват, че би трябвало да постанова наказания, а 27% считат, че не би трябвало въобще да се намесва, при използването на телесно наказване мненията се разделят на три, почти равни групи – 37% считат, че страната би трябвало да се намеси с поддръжка на фамилиите, като им помогне да преодолеят този вид проблеми, 35% считат, че страната би трябвало да постанова наказания, а 29% - че страната не би трябвало да се намесва в такива случаи. Тези разнородни отзиви демонстрират липса на изясненост за проблемите, които телесното санкции поражда, за отрицателните му последици върху душeвността на детето и за опциите зародили обстановки с детето да се вземат решение, посредством разнообразни форми на положително образование, а не посредством телесно наказване.
Ясно се обособява една група от обстановки, по които мнението, че страната би трябвало да се намесва със наказания мощно господства. Това са случаи, при които е налице директен риск за физическото здраве на детето, риск от съществени физически пострадвания и при положение на непоставяне на наложителните за детето ваксини. 76% считат, че страната би трябвало да са намесва със наказания, в случай че родителите ползват физическо наказване над детето, което води до съществени пострадвания, 67% считат, че интервенция със наказания е нужна, в случай че има риск за физическото здраве на детето, 65% - в случай че възпитанието на детето в фамилията опонира на законовите правила, 54% - в случай че родителите отхвърлят да бъдат сложени, наложителните ваксини. Ако при първите три обстановки доста дребен дял от интервюираните са за невмешателство (едва 1-5%), при отхвърли от ваксини 22% смятат, че не е възможно страната да се намесва. Неосъзнаването на значимостта на имунизациите, както и на вероятните последици от увеличение на каузи на неимунизираните деца оформя значително тези настройки.
Необходимостта от поддръжка, а не наказания, в тези сериозни обстановки показват сред 22% и 32% от интервюираните.
Като цяло намесата на страната се възприема главно във връзка на обстановки, в които физическото и психическо положение на детето са застрашени и има обстановка на щета или корист с детето. Едва 16% са на мнение, че страната не би трябвало да се намесва при никакви условия в фамилните каузи и, че родителите би трябвало да могат само сами да дефинират по какъв начин да отглеждат и възпитават децата си. Към тази група по-често спадат възрастните генерации и обществено уязвимите групи – многодетните фамилии, представители на етническите малцинства, хората с ниско обучение и невисок статус.
Предизвикалата доста диспути в общественото пространство тематика, обвързвана със възбрана на телесното наказване, също среща висока поддръжка. Едва 16% са пълнолетните българи, които не поддържат възбрана на телесното наказване. Сред по-резервираните представители на необятната общност са младежите (под 29 г.), представителите на многодетни фамилии, нискодоходните групи. В същото време като съперници на такава възбрана се афишират и част от високодоходните и високо статусни групи, включително и част от хората със приблизително и по-високо обучение. Все още в обществото липсва явен спор по отношение на отрицателните резултати на телесното наказване и разнообразни други възможности и подходи във възпитанието, които биха могли да оказват помощ на родителите да се оправят в сложни обстановки. Наличието на повече информация и полемики по тематиката биха съдействали за смяна на настройките на тези групи и минимизиране на съперниците на възбраната.
При случаи на беднотия 89% от хората считат, че би трябвало да бъде обезпечена поддръжка от страната и едвам 8% са на мнение, че страната би трябвало да се намесва със наказания. Малко по-разнородни са мненията, когато става въпрос за редовно неглижиране на детето. Две трети (68%) са на мнение, че в такива случаи е належащо страната да се намесва като оказва поддръжка на родителите, до момента в който 31% считат, че при неглижиране (липса на заслон, храна, здравни грижи и образование) е належащо страната да глоби родителите. Не можем ясно да откроим групи, при които поддръжката за наказания е по-висока. Тези отзиви са еднообразно разпределени измежду обособените обществени, възрастови и просветителни групи.
Оформя се и една група от тематики, по които публичното отзиви е мощно поляризирано. Сред тях са вербалната експанзия, използването на телесно наказване, оставяне на детето единствено преди да навърши 12 години. Ако при вербалната експанзия въпреки всичко господства мнението, че страната би трябвало да се намесва с поддръжка (48%) и е едвам 25% показват, че би трябвало да постанова наказания, а 27% считат, че не би трябвало въобще да се намесва, при използването на телесно наказване мненията се разделят на три, почти равни групи – 37% считат, че страната би трябвало да се намеси с поддръжка на фамилиите, като им помогне да преодолеят този вид проблеми, 35% считат, че страната би трябвало да постанова наказания, а 29% - че страната не би трябвало да се намесва в такива случаи. Тези разнородни отзиви демонстрират липса на изясненост за проблемите, които телесното санкции поражда, за отрицателните му последици върху душeвността на детето и за опциите зародили обстановки с детето да се вземат решение, посредством разнообразни форми на положително образование, а не посредством телесно наказване.
Ясно се обособява една група от обстановки, по които мнението, че страната би трябвало да се намесва със наказания мощно господства. Това са случаи, при които е налице директен риск за физическото здраве на детето, риск от съществени физически пострадвания и при положение на непоставяне на наложителните за детето ваксини. 76% считат, че страната би трябвало да са намесва със наказания, в случай че родителите ползват физическо наказване над детето, което води до съществени пострадвания, 67% считат, че интервенция със наказания е нужна, в случай че има риск за физическото здраве на детето, 65% - в случай че възпитанието на детето в фамилията опонира на законовите правила, 54% - в случай че родителите отхвърлят да бъдат сложени, наложителните ваксини. Ако при първите три обстановки доста дребен дял от интервюираните са за невмешателство (едва 1-5%), при отхвърли от ваксини 22% смятат, че не е възможно страната да се намесва. Неосъзнаването на значимостта на имунизациите, както и на вероятните последици от увеличение на каузи на неимунизираните деца оформя значително тези настройки.
Необходимостта от поддръжка, а не наказания, в тези сериозни обстановки показват сред 22% и 32% от интервюираните.
Като цяло намесата на страната се възприема главно във връзка на обстановки, в които физическото и психическо положение на детето са застрашени и има обстановка на щета или корист с детето. Едва 16% са на мнение, че страната не би трябвало да се намесва при никакви условия в фамилните каузи и, че родителите би трябвало да могат само сами да дефинират по какъв начин да отглеждат и възпитават децата си. Към тази група по-често спадат възрастните генерации и обществено уязвимите групи – многодетните фамилии, представители на етническите малцинства, хората с ниско обучение и невисок статус.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ