Разходка из родната къща на големия Алеко Константинов
Над 8 хиляди души всяка година посещават музея в родната къща на Алеко Константинов в Свищов.
За да видят неповторимата по рода си сбирка от движимости и обичай, запазили духа на великия български публицист и държавник, любопитни гости идват особено чак от Бразилия, Тайван, разнообразни африкански страни, както и от целия Европейски съюз.
Къщата на Щастливеца е издигната от татко му Иваница Хаджиконстантинов през 1861 година Сградата е пример на богатите частни домове по това време - разгъната на два етажа, просторна, с необятен двор и впечатляваща панорама към река Дунав, напомня БГНЕС в репортаж.
Още през 1911 година у свищовлии се надига мнението да бъде основан археологически музей в града, което се съчетава удачно с концепцията за Класното учителско сдружение родната къща на писателя да стане музей. Войните от 1912 година до 1918 година прекъсват реализирането на този план, само че след тях - през 1919 година, е основан Комитет за преобразяване на родната къща на Алеко Константинов в къща-музей.
Идеята за основаване на музей е огласена из цяла България, търси се материална и морална помощ отвред и от всички. В начинанието се включва и Свищовската дружба в София, отпред с най-изявените си представители - професорите Иван Шишманов и Георги Данаилов. Започва и събирането на движимости и други предмети, принадлежали на видния държавник. В издирването въодушевено се включват жители, учители, възпитаници и членове на археологическото сдружение в града.
Така, след доста труд, дългогодишните упования на свищовлии се сбъдват. На 15.05.1926 година музеят е публично открит за жителите. Музият на Алеко в Свищов, наред с тези в София, Пловдив и Варна, е един от дребното държавни музеи в страната до 1944 година
През 1979 година домът на писателя-хуморист става мемориален музей. В северната половина на втория етаж е направена впечатляваща възстановка на подредбата в богата комерсиална къща от втората половина на ХІХ в. Неслучайно при започване на Руско-турската война от 1877-1878 година в нея на два пъти отсяда съветският император Александър ІІ. Тя е и мястото, определено за седалище на първото гражданско ръководство в България, отпред с Найден Геров, в което 14-годишният Алеко Константинов е писар.
Подредбата в дома на Алеко е непокътната по този начин, както когато в къщата е живял за малко Александър II.
Руският император отсяда в дома при третото си посещаване в България по време на Освободителната Руско-Турска война, на 14 юли 1877 година При идването на императора, входът на къщата е декориран с огромен венец от живи цветя, държан от четири девойки в национални носии.
От балкона на бащината къща на Алеко императорът следи прекосяването на съветските войски по моста през Дунава. Малкият Алеко участва на тази сцена, което оставя ярък спомен в душата му и поражда любов към всичко съветско. По този мотив Пенчо П. Славейков написа в биографичната си книга за Щастливеца:
" На тази панорама от балкона той е имал един път трепетна приятност да се любува, изправен до Освободителя цар, гледащ дългата върволяк от бойци, извита като тесма от свободния към освободения бряг. Образът на великия Освободител бе надълбоко врязан в паметта на Алека и когато той се е готвел за кръгосветско странствуване, оставил е поръка на своите ближни да правят отстъпка родителския му дом за някое публично заведение, а за спомен, че царят е живял в него, да подставят бюста му в стаята, където е спал ".
Оригиналната виенска мебел и предмети на бита и разкоша от това време незабелязано придвижват посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската ера. В останалата част на етажа посредством фотоси, книги, писма и персонални движимости са показани човешките, креативен и публични стремления на писателя.
Родната къща на писателя-фейлетонист пази облеклата, пушката, с която е бил погубен, както и гипсови отливки от стъпките на убийците му.
На особено място в музея е изложено и сърцето на писателя, което към момента пази дупката, която поставя завършек на живота му. По подигравка на ориста, Алеко е погубен по простъпка.
Писателят умира при несполучлив атентат против съпартиеца му Михаил Такев. На 23 май ( или 11 май по остарял стил) 1897 година двамата са в Пещера, където Такев е роден, и откъдето е определен за депутат. Участват в тържествата за деня на свети Кирил и Методий. Вечерта на същия ден двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя стопират за известно време в село Радилово. Жителите на Пещера и Радилово имат някогашен спор за собствеността на гори и общински мери, като на моменти разногласието е прераствал в принуждение. Във връзка с този спор група поданици на Радилово, отпред с кмета от Народната партия Петър Минков, вземат решение да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напущат Радилово след 22 часа. В землището на прилежащото село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им с пушката на радиловския кмет Здравко Игнатов, при което убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са наказани на гибел, като присъдата на Салепов, който е малолетен, е сменена с 15 години затвор.
За да видят неповторимата по рода си сбирка от движимости и обичай, запазили духа на великия български публицист и държавник, любопитни гости идват особено чак от Бразилия, Тайван, разнообразни африкански страни, както и от целия Европейски съюз.
Къщата на Щастливеца е издигната от татко му Иваница Хаджиконстантинов през 1861 година Сградата е пример на богатите частни домове по това време - разгъната на два етажа, просторна, с необятен двор и впечатляваща панорама към река Дунав, напомня БГНЕС в репортаж.
Още през 1911 година у свищовлии се надига мнението да бъде основан археологически музей в града, което се съчетава удачно с концепцията за Класното учителско сдружение родната къща на писателя да стане музей. Войните от 1912 година до 1918 година прекъсват реализирането на този план, само че след тях - през 1919 година, е основан Комитет за преобразяване на родната къща на Алеко Константинов в къща-музей.
Идеята за основаване на музей е огласена из цяла България, търси се материална и морална помощ отвред и от всички. В начинанието се включва и Свищовската дружба в София, отпред с най-изявените си представители - професорите Иван Шишманов и Георги Данаилов. Започва и събирането на движимости и други предмети, принадлежали на видния държавник. В издирването въодушевено се включват жители, учители, възпитаници и членове на археологическото сдружение в града.
Така, след доста труд, дългогодишните упования на свищовлии се сбъдват. На 15.05.1926 година музеят е публично открит за жителите. Музият на Алеко в Свищов, наред с тези в София, Пловдив и Варна, е един от дребното държавни музеи в страната до 1944 година
През 1979 година домът на писателя-хуморист става мемориален музей. В северната половина на втория етаж е направена впечатляваща възстановка на подредбата в богата комерсиална къща от втората половина на ХІХ в. Неслучайно при започване на Руско-турската война от 1877-1878 година в нея на два пъти отсяда съветският император Александър ІІ. Тя е и мястото, определено за седалище на първото гражданско ръководство в България, отпред с Найден Геров, в което 14-годишният Алеко Константинов е писар.
Подредбата в дома на Алеко е непокътната по този начин, както когато в къщата е живял за малко Александър II.
Руският император отсяда в дома при третото си посещаване в България по време на Освободителната Руско-Турска война, на 14 юли 1877 година При идването на императора, входът на къщата е декориран с огромен венец от живи цветя, държан от четири девойки в национални носии.
От балкона на бащината къща на Алеко императорът следи прекосяването на съветските войски по моста през Дунава. Малкият Алеко участва на тази сцена, което оставя ярък спомен в душата му и поражда любов към всичко съветско. По този мотив Пенчо П. Славейков написа в биографичната си книга за Щастливеца:
" На тази панорама от балкона той е имал един път трепетна приятност да се любува, изправен до Освободителя цар, гледащ дългата върволяк от бойци, извита като тесма от свободния към освободения бряг. Образът на великия Освободител бе надълбоко врязан в паметта на Алека и когато той се е готвел за кръгосветско странствуване, оставил е поръка на своите ближни да правят отстъпка родителския му дом за някое публично заведение, а за спомен, че царят е живял в него, да подставят бюста му в стаята, където е спал ".
Оригиналната виенска мебел и предмети на бита и разкоша от това време незабелязано придвижват посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската ера. В останалата част на етажа посредством фотоси, книги, писма и персонални движимости са показани човешките, креативен и публични стремления на писателя.
Родната къща на писателя-фейлетонист пази облеклата, пушката, с която е бил погубен, както и гипсови отливки от стъпките на убийците му.
На особено място в музея е изложено и сърцето на писателя, което към момента пази дупката, която поставя завършек на живота му. По подигравка на ориста, Алеко е погубен по простъпка.
Писателят умира при несполучлив атентат против съпартиеца му Михаил Такев. На 23 май ( или 11 май по остарял стил) 1897 година двамата са в Пещера, където Такев е роден, и откъдето е определен за депутат. Участват в тържествата за деня на свети Кирил и Методий. Вечерта на същия ден двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя стопират за известно време в село Радилово. Жителите на Пещера и Радилово имат някогашен спор за собствеността на гори и общински мери, като на моменти разногласието е прераствал в принуждение. Във връзка с този спор група поданици на Радилово, отпред с кмета от Народната партия Петър Минков, вземат решение да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напущат Радилово след 22 часа. В землището на прилежащото село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им с пушката на радиловския кмет Здравко Игнатов, при което убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са наказани на гибел, като присъдата на Салепов, който е малолетен, е сменена с 15 години затвор.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ