Министерството на финансите: 750 млн. лева годишно от здравните вноски се изразходват непрозрачно от частните болници
Над 750 млн. лв. от средствата на данъкоплатците за здравни вноски ще се изразходват от частните лечебни заведения непрозрачно, откакто Народното събрание отхвърли европейските условия, частните лечебни заведения да организират открити търгове за финансираните от Здравната каса медикаменти, консумативи, медицински произведения други, се показва в изказване на Министерството на финансите.
Предложението на финансовото министерство за смяна в Закона за публичните поръчки (ЗОП), което беше отхвърлено при гласуването в Народното събрание, беше и частните лечебни заведения, които употребяват пари от Здравната каса, да ползват Закон за обществените поръчки при техните покупки.
Според разбор, направен от Министерството на финансите, през 2022 година българските данъкоплатци, посредством вноските си в Здравната каса, са заплатили общо 2,04 милиарда лева на всички лечебни заведения в страната за обезпечаване на медикаменти, консумативи, медицински произведения и други Тази сума не включва възнаграждение на труда на медицинските експерти в частните, държавни и общински лечебни заведения, а единствено парите на данъкоплатците, които се употребяват за стоките и услугите, които лечебните заведения закупуват от външни снабдители.
Поне 750 млн. лева от средствата за здравни вноски, или 37% от посочените над 2 милиарда лева, българските данъкоплатци, посредством Здравната каса, заплащат на частни лечебни заведения.
Независимо че лечебните заведения са благосъстоятелност на частни лица, тези средства са обществен запас и е наложително да се разходват транспарантно, в изискванията на равнопоставеност и свободна конкуренция, което се реализира посредством доставки по Закона за публичните поръчки. Именно по тази причина Европейският съюз е въвел условие всички лечебни заведения, които употребяват обществени средства, да ползват при покупките си разпоредбите на Закон за обществените поръчки, без значение дали са частна, общинска или държавна благосъстоятелност, акцентират от министерството.
С отхвърленото от депутатите предложение за промени в Закона за публичните поръчки се дава право на частните лечебни заведения да продължат да изразходват средства на данъкоплатците без конкуренция, гласност и бистрота, които да подсигуряват оптимални цени.
Посоченото беше гласувано, без значение че против страната ни към този момент е почнала процедура за нарушаване на европейското право, по отношение на използването на това изключение до момента, акцентират от ведомството.
В поддръжка на своята теза, от Министерството на финансите дават образец с доставката на лекарственото вещество " Пеметрексед ", което се употребява при лекуване на рак на белия дроб. От министерството изясняват, че през май месец 2023 година Здравната каса е заплатила на частните лечебни заведения общо 138 887 лева за това лекарство, а за съвсем същото количество в държавните лечебни заведения - единствено 9 638 лева - т.е. цената на единица лекарствено вещество е 12,4 пъти по-висока в частните лечебни заведения . " Това не е изолиран случай, а наклонност, която се регистрира при доста от доставките на медикаменти, медицински произведения и консумативи ", безапелационни са от финансовото ведомство.
Предложението на финансовото министерство за смяна в Закона за публичните поръчки (ЗОП), което беше отхвърлено при гласуването в Народното събрание, беше и частните лечебни заведения, които употребяват пари от Здравната каса, да ползват Закон за обществените поръчки при техните покупки.
Според разбор, направен от Министерството на финансите, през 2022 година българските данъкоплатци, посредством вноските си в Здравната каса, са заплатили общо 2,04 милиарда лева на всички лечебни заведения в страната за обезпечаване на медикаменти, консумативи, медицински произведения и други Тази сума не включва възнаграждение на труда на медицинските експерти в частните, държавни и общински лечебни заведения, а единствено парите на данъкоплатците, които се употребяват за стоките и услугите, които лечебните заведения закупуват от външни снабдители.
Поне 750 млн. лева от средствата за здравни вноски, или 37% от посочените над 2 милиарда лева, българските данъкоплатци, посредством Здравната каса, заплащат на частни лечебни заведения.
Независимо че лечебните заведения са благосъстоятелност на частни лица, тези средства са обществен запас и е наложително да се разходват транспарантно, в изискванията на равнопоставеност и свободна конкуренция, което се реализира посредством доставки по Закона за публичните поръчки. Именно по тази причина Европейският съюз е въвел условие всички лечебни заведения, които употребяват обществени средства, да ползват при покупките си разпоредбите на Закон за обществените поръчки, без значение дали са частна, общинска или държавна благосъстоятелност, акцентират от министерството.
С отхвърленото от депутатите предложение за промени в Закона за публичните поръчки се дава право на частните лечебни заведения да продължат да изразходват средства на данъкоплатците без конкуренция, гласност и бистрота, които да подсигуряват оптимални цени.
Посоченото беше гласувано, без значение че против страната ни към този момент е почнала процедура за нарушаване на европейското право, по отношение на използването на това изключение до момента, акцентират от ведомството.
В поддръжка на своята теза, от Министерството на финансите дават образец с доставката на лекарственото вещество " Пеметрексед ", което се употребява при лекуване на рак на белия дроб. От министерството изясняват, че през май месец 2023 година Здравната каса е заплатила на частните лечебни заведения общо 138 887 лева за това лекарство, а за съвсем същото количество в държавните лечебни заведения - единствено 9 638 лева - т.е. цената на единица лекарствено вещество е 12,4 пъти по-висока в частните лечебни заведения . " Това не е изолиран случай, а наклонност, която се регистрира при доста от доставките на медикаменти, медицински произведения и консумативи ", безапелационни са от финансовото ведомство.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ