Над 70 млн. лева годишно отпуска страната ни в областта

Над 70 млн. лв. годишно отпуска страната ни в региона на съдействието за развиване. Това бе показано пред представители на институциите, университетските среди и гражданския бранш по време на конференцията „ Международно съдействие за развиване и изгоди за България “, проведена от Българската платформа за интернационално развиване, която се организира предходната седмица в Дома на Европа в София.

През 2017 година огромна част от финансираните с българската помощ за развиване планове са свързани с възстановяване на обществено значимата инфраструктура (реконструкция на читалища и библиотеки), планове в региона на образованието и развиването на гражданското общество, локалната власт или държавното управление в Черноморския район (Грузия, Армения, Молдова и Украйна) и Западните Балкани (Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Албания), само че има и планове с Монголия, Виетнам, Афганистан и Ирак. Отпусканите средства, както и тематичните области и географските райони, в които се насочват те се дефинират от Средносрочната стратегия за помощ за развиване и филантропична помощ на Република България за 2016 – 2019 година Изборът на тематиките на работа и географските райони съответстват и с целите на общата външна политика на България.

Данните са включени в годишния отчет AIDWATCH на неправителствените организации, които са част от Европейската конфедерация за подкрепяне и развиване (CONCORD). Целта е, употребявайки обществена информация, да бъде изработен разбор на трендовете в региона на съдействието за развиване за обезпечаване на бистрота и база за разработване на по-ефективни и проследими като резултат политики. В България от 2009 година със съдействието на Министерството на външните работи Българската платформа за интернационално развиване (БПМР) изготвя отчета за регистрираните разноски по линия на интернационалното съдействие за развиване.

„ Политиката за развиване се поддържа от към 3% от популацията на България. Хората не виждат директната изгода за страната ни. Според тях ние сме задоволително небогати, с цел да даваме на тези страни. " Това е преобладаващото мнение, показа ръководителят на БПМР Венцислав Кирков по време на събитието. „ В момента, в който разбере каква е тази политика, човек стартира да става в общия случай, не на 100 %, само че въпреки всичко подкрепящ “, добави той и посочи, че съгласно изследване, извършено измежду политици и представители на институциите, бизнеса, неправителствения бранш и жители, поддръжката би могла да се усили в случай че другите заинтригувани страни и обществото ясно дефинират изгодите и за страната ни. Това мнение се удостоверява и в подтекста на поддръжката по отношение на обсега на подбраните от българското държавно управление географски райони, които интервюираните смятат за изцяло подобаващи, поради културната и историческа непосредственост, демонстрира още изследването.

Принципите, които се съблюдават при отпущането на тази помощ, включват блян към успеваемост (или постигането на най-хубавите резултати, употребявайки наличните ресурси), бистрота, координация на политиката за развиване с външнополитическите цели на страната, допълняемост и синхронизация с политиката на Европейски Съюз или други страни-членки в тази област. България има стихотворец ангажимент в границите на Европейски Съюз да реализира разход от 0,33% от брутния народен приход (БНД) за финансиране на развиване и по-специално по линия на формалната помощ за развиване (ОПР). В момента България отделя едвам към 0.09% от Разузнавателна служба на ФРГ за развиване, като наклонността за растеж по този индикатор в интервала 2014 - 2016 година е обърната през 2017 година, се показва още в отчета.

Общински план за развитие е значимо средство за поощряване на устойчивия напредък на разрастващите се страни, подкрепяне на консолидираното им в международната стопанска система и създаване на по-справедливи и демократични общества. " Ползите от нея обаче би трябвало да бъдат двустранни. Препоръчваме да се направи разбор какъв е резултата. Дали имаме политически изгоди от работа с определените съответни райони или търговско-икономически ползи “, съобщи Кирков пред участниците в конференцията. Основната цел на БПМР е да подкрепя присъединяване на български неправителствени организации (НПО) при осъществяване на политиката за развиване в предпочитаните страни в партньорство с Министерство на външните работи. Според Кирков има български неправителствени организации с много положително позициониране и положителни партньорски връзки в предпочитаните географски райони. " Към момента обаче не се употребява опитът и капацитетът освен на българския бизнес, само че и на гражданските организации ", добави той.

Редица изследвания у нас демонстрират, че бизнесът има смътна визия от вероятните изгоди, ако бъде по-активно зает в политиката за развиване. За българските компании това съдействие би могло да обезпечи по-добър достъп до институции, мрежи и контакти в страните-партньори, което да докара и до разширение на активността, и до възстановяване на репутацията им. Притесненията на българския бизнес са свързани най-много с равнищата на корупция в страните-партньори, като представителите на български компании показват също, че слагането на фокус върху частния бранш като участник в политиките за развиване не трябва да обслужва единствено едрия бизнес.

" Търсенето единствено на политически или единствено на стопански изгоди обезсмисля концепцията на помощта за развиване като израз на съпричастност към хората в други страни. Наистина, помощта за развиване може да способства и за такива изгоди, само че нейното значение е с надалеч по-дългосрочна вероятност. Това значи одобряване на престижа на страната и нейните жители, създаване на взаимовръзки, в това число на прочувствено равнище, които по-късно рефлектират и върху политика, и върху стопанска система ", се показва още в отчета.

В рамките на отчета и по време на конференцията, бяха изведени шест основни рекомендации, които да допринесат за по-ефективно и пълноценно присъединяване на страната ни в интернационалното съдействие за развиване:

1.Да се сътвори ефикасен механизъм за съгласуваност на национално равнище сред другите участващи в политиките за развиване структури в България.

2.Да се направи изследване и разбор за резултата на българската помощ за развиване във връзка с одобряването на България в политически, дипломатически, търговско-икономически и културен аспект.

3.Да се усили каузи на двустранната помощ за развиване в области, които са от интерес на сътрудниците.

4.Да се увеличи информираността на българския бизнес по отношение на политиката за развиване на България, в това число по-подробна информация за опциите за присъединяване на частния бранш.

5.Да се употребява капацитетът на българските неправителствени организации, в това число и като участници при осъществяването на българската политика за развиване.

6.Да се одобри рамков закон за политиката за развиване.

По време на конференцията бяха показани и резултатите от финансирания от Европейския съюз план " Граждански разговор за развиване ", изпълняван от БПМР с поддръжката на външното ни министерство по отношение на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Основната цел на плана е да задълбочи познанието и разбирането на гражданското общество за българската и европейската политика на съдействие за развиване и ролята на Европейски Съюз в осъществяването на Програмата на Организация на обединените нации за стабилно развиване на света до 2030 година, както и българското присъединяване в този развой. Дейностите по плана включват 28 осведомителни събития за Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации, извършени из цялата страна, районна конференция за организации и институции от Западните Балкани и Черноморския район, национална научна конференция за млади учени, национална конференция за световно обучение, както и образования и конкурс за публицисти. Чрез тях уредниците се стремят да обзет всички заинтригувани страни, които имат отношение към политиката за развиване – обществото, академичната общественост, институциите, гражданския бранш, медиите, учители и възпитаници. Поставен бе и акцент върху работата на организацията в региона на световното обучение като инструмент за смяна на настройките и превъзмогване на неравенствата в глобализирания свят.

Българската платформа за интернационално развиване (БПМР) е учредена при започване на 2009 година Тя сплотява в мрежа 23 авторитетни неправителствени организации, работещи в разнообразни сфери. Членовете на БПМР работят по тематики като обучение за развиване, опазване на здравето, равнопоставеност, околна среда и резистентност. Целта на платформата е да бъде деен и законен сътрудник на държавните институции при осъществяването на уговорките на България към политиката на Европейския съюз за съдействие и развиване във връзка с трети страни.