СПОМЕНИ. Божидар Димитров помогна на Комарево да си има храм
Над 40 църкви в България са възобновени благодарение на проф. Божидар Димитров. Историята им е разказана в книгата " Християнски храмове, реставрирани или новопостроени от Националния исторически музей ", която излезе при започване на предходната година. Храмовете, на които професорът е помагал или правил дарения като патриот или шеф на НИМ обаче са над 60.
* * * * *
Звучи необикновено, само че е реалност. Всеки гражданин на дребното берковско село Комарево познава и обича Боиждар Димитров. Това споделя някогашният кмет на обитаемото място Петър Георгиев. Когато разбрахме за гибелта му, всички се разплакахме. Бабите през сълзи възкликваха: Какъв човек беше...!
Познанството на селото с Божидар Димитров почнало през април 2010 година Тогава локалните решили да си вдигнат храм, само че нямали никакви пари. Мечтата на хората за черква била от 80-те години на предишния век, само че и тогава не могли да съберат пари. Някой дал концепцията да употребяват за постройка закритото преди години учебно заведение. И почнали да събират пари, с цел да го трансфорат в място за другарство с Бога. Вестта за това стигнала до Божидар Димитров. Споделил му я отец Ангел Велков, чиновник в българската черква „ Свети Стефан " в Истанбул. Отецът бил родом от Комарево и знаел за желанието на съселяните си, а Божидар Димитров бил на посетители в „ Свети Стефан ". Такъв случай сме нямали, да превърнем учебно заведение в черква, възкликнал историкът. И като се върнал в България, отишъл в Комарево.
Разказахме му всичко, което сме създали досега. Той се ангажира да издейства малко пари от дирекцията по вероизповеданията и да откри спонсори за обзавеждането и утвара, продължава описа си някогашният кмет. От този миг поддържахме връзка с него. Така ми беше споделил - в случай че нещо ми би трябвало, да му звъня, спомня си Георгиев.
И едно крило от учебното заведение почнало да наподобява на храм. Вдигнали камбанария, локалната компания „ Компас " дарила 3500 лева за нова дограма. Още три пъти по-късно Божидар Димитров отивал в Комарево. Опозна хората, а ние бяхме към 70 – 80 души. Много се радваше на циганката Божурка Панкова, която отговаряше за църквата. Тя и в този момент държи ключа и, чисти вътре и извън, приготвя залата за служби. Пет стотинки някой да остави, Божура ще ги пази, изяснява Петър Георгиев. И добавя: " Божидар Димитров я разбра и доста си говореше с нея за всичко като пристигна ".
Един път Димитров довел със себе си и тогавашния финансов министър Симеон Дянков. " Гордееше се с нас, че си почитаме вярата и от учебното заведение, което към този момент не ни е нужно, си вършим храм ".
Божидар Димитров станал и най-големият донор на храма. Купил прекрасен полилей и заръчал на кмета да отиде в София в Националния исторически музей и да си го вземе. " Такива полилеи има в малко църкви. Като светне, става божествено ".
Освещаването станало през същата 2010 година Първата работа изнесъл свещеник Сионий, тогава на служение във видинската митрополия. Но пристигнал и Божидар Димитров. Донесъл и дарил на храма два кръста за службите, кандило и две икони – на патрона – свети Петър и Павел и на свети Георги. После запалил първата свещ в новия храм. Иконите и полилея ще ни припомнят за него – индивида, който милееше за нашата религия и умееше да поддържа другите в положителните им каузи. Ще го загатваме до момента в който сме живи, приключи описа си за достойния човек тогавашният кмет.
Дари на учебно заведение копие от
пръстена на хан Кубрат
Средното учебно заведение в Брегово, известно с огромната си респект към българската история, предложения проф. Божидар Димитров да види в какво може да се трансформира една образователна постройка, споделя шефът Илияна Кръстева. В школото всеки кулоар е отдаден на обособен интервал от историята ни. Стените са изрисувани с облиците на българските царе, национални герои и възрожденци. Най-интересен е коридорът на хан Кубрат. В него е сложена умалена плоча на тази, която стои на гроба му в село Мала Перешчепина, покрай Полтава. Българи от Банат пък са изпратили на учебното заведение пръст от гроба на огромния български държател.
Божидар Димитров научил за това и пристигал в граничното градче да види на място по какъв начин се възпитават децата в българската история. Той бил удивен от видяното и възкликнал: Толкова доста история не съм видял в нито едно българско учебно заведение!
В Брегово Божидар Димитров донесъл копие на пръстена на хан Кубрат. По неговия надпис станало ясно, че в гроба, където е открит, е заровен самият хан Кубрат, споделил Димитров на учениците. Той разказал по какъв начин групата българи с него са се добрали до скъпата светиня. От тогава пръстенът стои вплетен в мемориала за хана.
Божидар Димитров изнесъл и сказка пред учениците. Съкровището от Мала Перещепина, които вие възкресявате тук, ни води до преосмисляне на ранната ни история. То е намерено през 1912 година, само че още не е трансформирало обстоятелствата за основаването на българската страна. Това е станало през 632 година и това би трябвало да влезе в нашата история, бил безапелационен професорът. Няма подозрение, че ханът е бил първият български държател и това най-сетне би трябвало да откри място във вашите учебници.
Директорката Илияна Кръстева пази скъпи мемоари от друга среща с Божидар Димитров. Тя станала в Лопушанския манастир, където свещеник тогава е бил приятелят на историка свещеник Сионий. " Тогава уговорихме визитата му в Брегово. Игуменът имаше посетители от Франция, с които Божидар Димитров говореше съвършено на френски. За мен като историк тази среща беше доста вълнуваща и потребна ".
Годината е 2012. В Брегово учители, деца и жители още живеят със спомените за беседата и пламенната тирада на проф. Божидар Димитров както и за него, индивида, предан до дъно на истините в българската история.
Искал да възкреси църкви
в крепостта на Кракра
В началото на август през 2009 година като министър без портфейл Божидар Димитров отива на импровизирано посещаване в Перник. Оказва се, че той обичал по необикновен метод крепостта на воеводата Кракра над града и от време на време отивал там самичък, с цел да си почива, усещайки енергийното влияние на старината и богата история на мястото към скалите, наричани от древността " Кървавото ". Това си спомня тези дни, когато се прощаваме с дългогодишния шеф на НИМ, перничанинът Кирил Манов. По това време той е шеф на Общинското дружество Културно-информационен център, натоварено да стопанисва крепостния рид и да усъвършенства туристическата атракция на твърдината.
В този ден той дружно с тогавашния кмет на Перник Росица Янакиева и хора от нейния екип съпровождат Божидар Димитров на крепостта. Като министър, претрупан да дава отговор за културно-историческото завещание, гостът разгледал направеното на хълма в първия стадий от социализацията на крепостта като туристически комплекс. " Според проектите първо трябваше да бъде възобновена огромната трикорабна епископска базилика, която се намира в рамките на крепостта ", спомня си в този момент Манов. Въодушевен от направеното досега Божидар Димитров отсича, че ще направи всичко по силите и опциите си, а той е доказвал, че може, да бъдат възобновени във допустимо най-кратки периоди три храма, които са се намирали вътре зад крепостните стени.
Освен базиликата с повърхност от към 100 кв. м, наоколо до кулата има по-малък кръстокуполен храм. Особено забавна като архитектура е проходната черква, която се намира до основния вход на крепостта. Тя е неповторима с това, че е на два етажа и е разграничена от проход, през който се е минавало като по улица.
" С възобновяване на базиликата щеше да стане допустимо целогодишно на крепостта да има изложения, концерти и други културни прояви ", разяснява Кирил Манов. Той си спомня, че Божидар Димитров останал доста удовлетворен от видяното на крепостта. Харесал издигнатия народен байрак, катапултите, панорамната платформа и цялото композиционно оформление. Даже поканил малките екрани да дойдат да покажат направеното. Тогава той е безапелационен, че възобновяване на пернишката средновековна цитадела би трябвало да стане с локален камък. В следствие беше измежду отявлените критици на постигнатия резултат с надстрояването на крепостните стени с полимери, направено посредством финансиран с европейски средства план.
Поправи Уикипедия поради Голямата базилика в Плиска
Писмо до Уикипедия изпрати в края на 2014 година проф. Божидар Димитров, с цел да поправи неверна информация за Голямата базилика в Плиска, поместена в публикацията за църквата " Света София " в Истанбул. Тогава именият историк упорства за корекция в текста за базиликата „ Света София ". В „ Уикипедия " пишеше, че тя е дълга 76.50 метра, когато е издигната в средата на VI век, и че „ близо 1000 години е била най-голямата черква в света ".
Това не е правилно, написа тогава професорът. Според Божидар Димитров „ Света София " е била по-малка даже от „ Сан Пиетро " в Рим, която е съществувала до началото на ХVII век и е била дълга 100 метра.
Голямата базилика в Плиска е най-голяма със своите 102.50 метра. Божидар Димитров настоя класацията на най-големите църкви в Уикипедия да бъде следната: преди всичко Голямата базилика в Плиска с дължина 102.50 м, на второ - църквата в „ Сан Пиетро " в Рим – 100 м, а на трето - „ Света София " в Константинопол (Истанбул) - 76.20 м.
Последните 5 години от живота си проф. Божидар Димитров посвети на идеята за възвърне неповторимия храм в първата българска столица. Намери достоверните тухли. Разкри, че по сигнал на управителен кадър на железопътното ведомство през 1870 година, при градежа на първата жп линия у нас, Мидхат паша, шеф на Туна вилает (Дунавска област), е наредил да бъдат взети квадри от руините на Голямата базилика. С тях били построени гарите в Хитрино, Каменяк и Каспичан, както и други жп уреди като водонапорни кули. Проф. Димитров провежда и огромна дарителска акция за събирането на средства за възобновяване на базиликата. Убеди кабинета на отпусне средства за разкопки и реституция на храма. При изследването на Свещения бунар в базиликата на 24 юли 2015 година бликна чудодейна вода. Има всички исторически доказателства да се счита, че цар Борис Михайл Покръстител е бил покръстен в Христовата религия точно в този бунар, както и че първите покръствания на християни в Плиска да се осъществявали точно край кладенеца с вода от него. На 3 август 2015 година Димитров заведе на мястото премиера Бойко Борисов и министрите от втория му кабинет Лиляна Павлова, Ивайло Московски и Владислав Горанов. Професорът ги поля с вода от Свещения бунар - с цел да помнят и пазят българската история.
Даде кръст и кандила на село Бело поле
В благоевградското село Бело поле не са не запомнили ролята на Божидар Димитров за строителството на църквата „ Успение на Пресвета Богородица ". Храмът бе открит на 12 септември 2009 г, като на церемонията измежду формалните посетители бе и професорът-патриот, в качеството му тогава на министър без портфейл. Той персонално подари на новия молитвен дом напрестолен кръст и кандила, а от името на премиера Бойко Борисов – купел за кръщения. С помощта на професов Димитров Дирекцията вероизповедания отпусна 90 000 лв. за градежа на църквата. В деня на откриването той прикани локалните поданици да бъдат по-активни при набиране на дарителски сметки. Припомни им практиката на евреите при създаване на храмове – всеки наложително би трябвало да заплати цената на една тухла и по този метод да знае, че има принос в строителството на църквата. „ Няма да забравим приноса му да имаме през днешния ден наша си черква. Светла му памет, бе същински българин и отстояваше българската позиция до дъно по всевъзможни противоречиви въпроси. За него всеки молитвен дом бе средище на българщината, по тази причина толкоз доста помагаше да се строят нови православни храмове ", споделят локалните хора.
* * * *
Как Божидар избави мелнишките камбани
Проф. д.и.н. Виолета Нешева, археолог
Проф. Божидар Димитров беше една многостранна и необятно скроена персона, с неумирим дух. В сложните години на прехода той непринудено се нае с ролята на народен стожер по опазването и популяризирането на културното ни завещание, като изнесе върху плещите си големи тежести в тази несъмнено благородна задача. Разбира се, от едни получаваше възгласа „ Осанна! ", от други – „ Разпни го! ". Добре, че Господ го беше дарил с огромно сърце, бодър темперамент и възприятие за комизъм, та вместо да махне с ръка и да се отдаде на сполучливата си до тогава научно-изследователска работа, той продължи напред, в името на Майка България, на която беше по възрожденски безрезервен до сетния си мирис. Понякога не умееше да сдържа гнева си, само че
в никакъв случай не демонстрираше злоба
злоба, злопаметност. Добротата му беше пословична.
Запозна ме с него при инцидентна среща преди няколко десетилетия един от моите обичани академични преподаватели проф. Николай Генчев, който беше доста горделив с откритието си в негово лице: „ един млад гений в науката ", както ми го показа. Впечатли ме неговата осведоменост и обаятелност. Така се зароди дълготрайното ни другарство. И двата пъти, когато Божидар Димитров стана шеф на НИМ, към него закръжиха, както става нормално, доста хора, като някои даже му „ пееха дитирамби ". Това не ми харесваше и ме накара да разредя контактите си с него. Той го видя и ме укори неведнаж в прекомерна невзискателност. Съдбата обаче повели при започване на третия миленум, към две години след втория му избор, да заработим дружно и по този начин да се виждаме по-често. Конкретен мотив се оказаха фамозните към този момент мелнишки църковни камбани. Запис от звъна на едната – подарък от диктатор Алексий Слав от царската династия на Асеневци на Свети Никола, прозвуча в деня на реверанс пред паметта на Божидар Димитров в Националния исторически музей.
Тези християнски реликви бяха открити инцидентно още през 1992 година в олтара на остарялата митрополитска черква „ Св. Никола " в крепостта южно над днешния Мелник, след следващите й разкопки под мое управление, от моя заместител Георги Стоянов, шеф тогава на Историческия музей в града, теолог по обучение. Надписите им на гръцки език не можеха да се разчетат преди почистването им. Счетохме ги за възрожденски, тъй като се знаеше, че в Османската империя църковните камбани са били претопявани за изработката на топове и едвам през XVIII-XIX век са изработвани нови. А Възраждането беше през тези години отвън научното поле на археологията. Затова ги оставих на грижите на Мелнишкия музей, тогава филиал на Благоевградския (сегашният РИМ).
Драстични промени през идващите години в музейната мрежа в района безусловно
унищожиха опората, която имахме
там за археологическите изследвания. А музеят в Мелник, прикован към Санданския, остана задълго без експерти. Кризата на прехода се отрази в цялата страна неподходящо върху културното завещание. Основно с неналичието на финансиране от страна на страната. Както на мен, по този начин и на моите сътрудници от Археологическия интитут и музей на Българска академия на науките /сега НАИМ/ постоянно се постановяваше да пътуваме до обектите си за своя сметка. Сами плащахме за обработка на материалите, а за разкопки разчитахме единствено на спонсори – несъмнено, в случай че си ги намерим сами. Така при едно мое малко престояване в Мелник през 2003 година още веднъж се натъкнах на камбаните. Бяха останали непочистени. Опитах се с подръчни принадлежности да направя копие /естампаж/ на надписите им, което при завръщането си дадох за разчитане на нашия епиграф проф. Василка Герасимова. Няколко дни покъсно тя ме разсъни с вестта, че е разчела в единия надпис името на диктатор Слав, а в другия – на император Михаил VIII Палеолог, възстановителят на Византийската империя в 1261 година, преди този момент шеф на Серес и Мелник, както и годината 1270. Изпаднахме в еуфория, това беше знамение!
Оказваха се най-старите оживели до наши дни
камбани с надписи в Европа, че и в света! Успях да измоля по няколко дни командировка в Мелник от Кмета на Сандански за още един естампаж. Взехме със себе си и настолни лампи от домашните си бюра, предизвестени по телефона, че там осветлението е неприятно. С идването си се втурнахме в музея. Два дни се опитвахме да чистим прашинка по прашинка от наслоилата се втвърдена пръст върху надписите, обръщайки доста мъчно тежките по 70 кг камбани. Така ни завари инцидентно пристигналият в града по същото време на отмора Стоян Стоянов, зам.-директор на НИМ. Хвана се за главата в изненада като ни видя по какъв начин се мъчим. Обади се на Божидар Димитров, който заръча да се прибираме в София, тъй като той ще поеме грижите ни. На другия ден разбрах, че е отишъл персонално на място и прибрал в НИМ камбаните за реституция. След към седмица ми се обади, прати кола за нас с госпожа Герасимова, която ни закара в НИМ. Нямах думи, когато видях камбаните като нови на дългата маса пред директорското бюро! По подписан от него контракт с Археологическия музей в Сандански те останаха на краткотрайно предпазване в НИМ и бяха включени като значим акцент в експозицията му.
За мен Божидар беше и си остава спасителят на тези уникати, който ги направи налични за науката и за феновете на старини. На фестивала " Европалия " в Брюксел изпрати с изложбата за християнското изкуство камбаната на диктатор Слав. „ Нека, сподели, да видят тези фландърци какво знамение е сътворил техният български шурей, който император Анри Фландърски смятал за вандал, само че му дал в 1208 година щерка си в името на политическите ползи на Латинската империя, че и обилна женитба им устроил в Константинопол ". Тогавашният министър на културата композиторът Божидар Абрашев с възторг ми обясняваше
какъв брой неповторим е звукът на Славовата камбана
направена по най-модерна за времето си европейска технология в самия Мелник. „ По-кристален е, сподели, от звука на камбаната на Сан Марко във Венеция. " А епиграфът Николай Шаранков откри, че надписът й е доста изтънчен, формиран в дванадесетосрични стихове, първият евентуално обвързван с прочут стих на древногръцкия стихотворец Есхил (VI-V век прочие Хр.). Един ден Божидар ми сподели: „ Тези две камбани костват повече от златата, които виждаш в музея /НИМ/ и в случай че този музей е богат колкото огромните по Европа, ще ви залея с пари за разкопки, тъй като Мелник е божествен ъгъл в културното ни завещание и заслужава старания да бъде измежду най-големите ни и представителни туристически центрове ". От този миг нататък, до 2016 година в това число той спомага извънредно доста за изследванията ни в Мелник. Археологическият институт нямаше лични средства, Община Сандански за две десетилетия не е дала нито лев за разкопки. Министерството на културата ни отпусна средства единствено за една от тези години. Парите, които ни осигуряваше Божидар Димитров не бяха доста – по 3-5 до 10 хиляди лв., единствено в 2012 година бяха малко повече. Но ние му бяхме безпределно признателни, тъй като успяхме да свършим доста работа – разкрихме архитектурните остатъци на два манастира и на три църкви, като резултатите към този момент са оповестени.
Единият манастир по документти е издигнат от диктатор Слав. При разкопките открихме четири непокътнати до тогава ктиторски гробове. Божидар пое върху себе си грижата за антропологически и ДНК разбори на костния материал /вторият сбъднат по самодейност на ексминистър Мартин Иванов в лаборатория на Станфордския университет в САЩ/. Резултатите, дружно с археологическите и общоисторическите данни свидетелстват, че покойниците би трябвало да са самият диктатор Слав, втората му брачна половинка и синове от двата му брака.
Проф. Димитров спомага както на мен, по този начин и на сътрудниците от екипа ни и за работата ни по планове за консервация, реституция и социализиране на културни обекти, проучени към този момент археологически.
Той
подпомагаше по същия метод и доста други сътрудници
и техните изследвания из цялата страна години наред. Действаше като филантроп, уверен, че това, което прави е за богатството на Родината ни. Сигурна съм, че в случай че имаше персонални благосъстояния като същинските меценати, би ги вложил надали не всичките в науката и културата.
Накрая желая да кажа няколко думи за НИМ. С доста археолози, етнографи, художници-дизайнери и други експерти участвахме интензивно в изработката на първите му експозиции в постройката на тогавашното Руско посолство и в Съдебната палата. Бях в близки взаимоотношения с шефовете му преди Божидар Димитров. Всички имат своите заслуги в 45-годишната му история и би трябвало да бъдат оценени по достолепие. Проф. Божидар Димитров обаче го издигна на европейско равнище, превъщайки го в най-представителната българска музейна институция. Подобен принос в музейното дело у нас е направил в предишното единствено проф. Богдан Филов, с Народния археологически музей. НИМ се отъждестви с личността на Божидар, в него остава вечно душата му, както сподели сегашният шеф доцент доктор Бони Петрунова.
* * * * *
Отвори вратите на НИМ тамплиери от целия свят
Румен Рачев, Велик Приор на Велик Приорат България
С Божидар Димитров се познаваме повече от 35 години. Срещали сме не обратно във времето по разнообразни мотиви. Между нас се породи една мъжка дружба, която продължи от самото начало. Винаги, когато съм имал въпроси, свързани с историята на България, аз съм се обръщал към него, с цел да мога да получа умело мнение и убеденост, че всичко което споделям и върша е в интерес на България. Когато повече от 12 години създавахме Ордена на рицарите тамплиери в България, Божидар Димитров насочи много мощни рецензии към това, респективно и към мен. Той не беше осведомен с философията и представителството на този медал и насочи доста обществени рецензии. Но след един доста мъжки диалог, в който му обясних главните цели и задания на ордена, неговата представителност и роля в България, неговите показа за ордена и рицарите в България се обърнаха на 180 градуса. Последва съдействие. Велик Приорат България помагаше на Националния исторически музей, на директни начинания на Божидар Димитров, свързани с възобновяване на църкви, на Базиликата в Плиска и така нататък
Неговата интензивност и на първо място обич, с която той се обръщаше към Ордена, както и неговата позиция в обществото във връзка с отстояване на българщината, ни даде съображение преди пет години да го създадем Рицар на годината - почетната купа, с която се удостояват цивилен лица от страна на Ордена на рицарите тамплиери. От този миг нататък нашите контакти във връзка с Ордена се задълбочиха и аз бях прелестно сюрпризиран, когато той сподели, че желае да се влее в Ордена, да фактически участие, а освен почетно, каквото имаше до този миг. Той беше признат и са незабравими неговите жестове, които той направи към Ордена. През 2016 година в България се организира Магистралния съвет на Ордена - висшият конгрес на всички тамплиери в света. Божидар Димитров отвори отвън работно време вратите на НИМ за всички посетители, повече от 180 души. И дружно с няколко екскурзовода описа в елементи с историята на България. За страдание избраното му време на Земята изтече и той се отхвърли от земния живот, само че се надявам, че семената, които той е посял в България, ще не престават да дават своите плодове и неговото дело няма да бъде забравено, а ще бъде разширявано и креативен развивано от негови почитатели, в това число и от Ордена на рицарите тамплиери.
* * * * *
Звучи необикновено, само че е реалност. Всеки гражданин на дребното берковско село Комарево познава и обича Боиждар Димитров. Това споделя някогашният кмет на обитаемото място Петър Георгиев. Когато разбрахме за гибелта му, всички се разплакахме. Бабите през сълзи възкликваха: Какъв човек беше...!
Познанството на селото с Божидар Димитров почнало през април 2010 година Тогава локалните решили да си вдигнат храм, само че нямали никакви пари. Мечтата на хората за черква била от 80-те години на предишния век, само че и тогава не могли да съберат пари. Някой дал концепцията да употребяват за постройка закритото преди години учебно заведение. И почнали да събират пари, с цел да го трансфорат в място за другарство с Бога. Вестта за това стигнала до Божидар Димитров. Споделил му я отец Ангел Велков, чиновник в българската черква „ Свети Стефан " в Истанбул. Отецът бил родом от Комарево и знаел за желанието на съселяните си, а Божидар Димитров бил на посетители в „ Свети Стефан ". Такъв случай сме нямали, да превърнем учебно заведение в черква, възкликнал историкът. И като се върнал в България, отишъл в Комарево.
Разказахме му всичко, което сме създали досега. Той се ангажира да издейства малко пари от дирекцията по вероизповеданията и да откри спонсори за обзавеждането и утвара, продължава описа си някогашният кмет. От този миг поддържахме връзка с него. Така ми беше споделил - в случай че нещо ми би трябвало, да му звъня, спомня си Георгиев.
И едно крило от учебното заведение почнало да наподобява на храм. Вдигнали камбанария, локалната компания „ Компас " дарила 3500 лева за нова дограма. Още три пъти по-късно Божидар Димитров отивал в Комарево. Опозна хората, а ние бяхме към 70 – 80 души. Много се радваше на циганката Божурка Панкова, която отговаряше за църквата. Тя и в този момент държи ключа и, чисти вътре и извън, приготвя залата за служби. Пет стотинки някой да остави, Божура ще ги пази, изяснява Петър Георгиев. И добавя: " Божидар Димитров я разбра и доста си говореше с нея за всичко като пристигна ".
Един път Димитров довел със себе си и тогавашния финансов министър Симеон Дянков. " Гордееше се с нас, че си почитаме вярата и от учебното заведение, което към този момент не ни е нужно, си вършим храм ".
Божидар Димитров станал и най-големият донор на храма. Купил прекрасен полилей и заръчал на кмета да отиде в София в Националния исторически музей и да си го вземе. " Такива полилеи има в малко църкви. Като светне, става божествено ".
Освещаването станало през същата 2010 година Първата работа изнесъл свещеник Сионий, тогава на служение във видинската митрополия. Но пристигнал и Божидар Димитров. Донесъл и дарил на храма два кръста за службите, кандило и две икони – на патрона – свети Петър и Павел и на свети Георги. После запалил първата свещ в новия храм. Иконите и полилея ще ни припомнят за него – индивида, който милееше за нашата религия и умееше да поддържа другите в положителните им каузи. Ще го загатваме до момента в който сме живи, приключи описа си за достойния човек тогавашният кмет.
Дари на учебно заведение копие от
пръстена на хан Кубрат
Средното учебно заведение в Брегово, известно с огромната си респект към българската история, предложения проф. Божидар Димитров да види в какво може да се трансформира една образователна постройка, споделя шефът Илияна Кръстева. В школото всеки кулоар е отдаден на обособен интервал от историята ни. Стените са изрисувани с облиците на българските царе, национални герои и възрожденци. Най-интересен е коридорът на хан Кубрат. В него е сложена умалена плоча на тази, която стои на гроба му в село Мала Перешчепина, покрай Полтава. Българи от Банат пък са изпратили на учебното заведение пръст от гроба на огромния български държател.
Божидар Димитров научил за това и пристигал в граничното градче да види на място по какъв начин се възпитават децата в българската история. Той бил удивен от видяното и възкликнал: Толкова доста история не съм видял в нито едно българско учебно заведение!
В Брегово Божидар Димитров донесъл копие на пръстена на хан Кубрат. По неговия надпис станало ясно, че в гроба, където е открит, е заровен самият хан Кубрат, споделил Димитров на учениците. Той разказал по какъв начин групата българи с него са се добрали до скъпата светиня. От тогава пръстенът стои вплетен в мемориала за хана.
Божидар Димитров изнесъл и сказка пред учениците. Съкровището от Мала Перещепина, които вие възкресявате тук, ни води до преосмисляне на ранната ни история. То е намерено през 1912 година, само че още не е трансформирало обстоятелствата за основаването на българската страна. Това е станало през 632 година и това би трябвало да влезе в нашата история, бил безапелационен професорът. Няма подозрение, че ханът е бил първият български държател и това най-сетне би трябвало да откри място във вашите учебници.
Директорката Илияна Кръстева пази скъпи мемоари от друга среща с Божидар Димитров. Тя станала в Лопушанския манастир, където свещеник тогава е бил приятелят на историка свещеник Сионий. " Тогава уговорихме визитата му в Брегово. Игуменът имаше посетители от Франция, с които Божидар Димитров говореше съвършено на френски. За мен като историк тази среща беше доста вълнуваща и потребна ".
Годината е 2012. В Брегово учители, деца и жители още живеят със спомените за беседата и пламенната тирада на проф. Божидар Димитров както и за него, индивида, предан до дъно на истините в българската история.
Искал да възкреси църкви
в крепостта на Кракра
В началото на август през 2009 година като министър без портфейл Божидар Димитров отива на импровизирано посещаване в Перник. Оказва се, че той обичал по необикновен метод крепостта на воеводата Кракра над града и от време на време отивал там самичък, с цел да си почива, усещайки енергийното влияние на старината и богата история на мястото към скалите, наричани от древността " Кървавото ". Това си спомня тези дни, когато се прощаваме с дългогодишния шеф на НИМ, перничанинът Кирил Манов. По това време той е шеф на Общинското дружество Културно-информационен център, натоварено да стопанисва крепостния рид и да усъвършенства туристическата атракция на твърдината.
В този ден той дружно с тогавашния кмет на Перник Росица Янакиева и хора от нейния екип съпровождат Божидар Димитров на крепостта. Като министър, претрупан да дава отговор за културно-историческото завещание, гостът разгледал направеното на хълма в първия стадий от социализацията на крепостта като туристически комплекс. " Според проектите първо трябваше да бъде възобновена огромната трикорабна епископска базилика, която се намира в рамките на крепостта ", спомня си в този момент Манов. Въодушевен от направеното досега Божидар Димитров отсича, че ще направи всичко по силите и опциите си, а той е доказвал, че може, да бъдат възобновени във допустимо най-кратки периоди три храма, които са се намирали вътре зад крепостните стени.
Освен базиликата с повърхност от към 100 кв. м, наоколо до кулата има по-малък кръстокуполен храм. Особено забавна като архитектура е проходната черква, която се намира до основния вход на крепостта. Тя е неповторима с това, че е на два етажа и е разграничена от проход, през който се е минавало като по улица.
" С възобновяване на базиликата щеше да стане допустимо целогодишно на крепостта да има изложения, концерти и други културни прояви ", разяснява Кирил Манов. Той си спомня, че Божидар Димитров останал доста удовлетворен от видяното на крепостта. Харесал издигнатия народен байрак, катапултите, панорамната платформа и цялото композиционно оформление. Даже поканил малките екрани да дойдат да покажат направеното. Тогава той е безапелационен, че възобновяване на пернишката средновековна цитадела би трябвало да стане с локален камък. В следствие беше измежду отявлените критици на постигнатия резултат с надстрояването на крепостните стени с полимери, направено посредством финансиран с европейски средства план.
Поправи Уикипедия поради Голямата базилика в Плиска
Писмо до Уикипедия изпрати в края на 2014 година проф. Божидар Димитров, с цел да поправи неверна информация за Голямата базилика в Плиска, поместена в публикацията за църквата " Света София " в Истанбул. Тогава именият историк упорства за корекция в текста за базиликата „ Света София ". В „ Уикипедия " пишеше, че тя е дълга 76.50 метра, когато е издигната в средата на VI век, и че „ близо 1000 години е била най-голямата черква в света ".
Това не е правилно, написа тогава професорът. Според Божидар Димитров „ Света София " е била по-малка даже от „ Сан Пиетро " в Рим, която е съществувала до началото на ХVII век и е била дълга 100 метра.
Голямата базилика в Плиска е най-голяма със своите 102.50 метра. Божидар Димитров настоя класацията на най-големите църкви в Уикипедия да бъде следната: преди всичко Голямата базилика в Плиска с дължина 102.50 м, на второ - църквата в „ Сан Пиетро " в Рим – 100 м, а на трето - „ Света София " в Константинопол (Истанбул) - 76.20 м.
Последните 5 години от живота си проф. Божидар Димитров посвети на идеята за възвърне неповторимия храм в първата българска столица. Намери достоверните тухли. Разкри, че по сигнал на управителен кадър на железопътното ведомство през 1870 година, при градежа на първата жп линия у нас, Мидхат паша, шеф на Туна вилает (Дунавска област), е наредил да бъдат взети квадри от руините на Голямата базилика. С тях били построени гарите в Хитрино, Каменяк и Каспичан, както и други жп уреди като водонапорни кули. Проф. Димитров провежда и огромна дарителска акция за събирането на средства за възобновяване на базиликата. Убеди кабинета на отпусне средства за разкопки и реституция на храма. При изследването на Свещения бунар в базиликата на 24 юли 2015 година бликна чудодейна вода. Има всички исторически доказателства да се счита, че цар Борис Михайл Покръстител е бил покръстен в Христовата религия точно в този бунар, както и че първите покръствания на християни в Плиска да се осъществявали точно край кладенеца с вода от него. На 3 август 2015 година Димитров заведе на мястото премиера Бойко Борисов и министрите от втория му кабинет Лиляна Павлова, Ивайло Московски и Владислав Горанов. Професорът ги поля с вода от Свещения бунар - с цел да помнят и пазят българската история.
Даде кръст и кандила на село Бело поле
В благоевградското село Бело поле не са не запомнили ролята на Божидар Димитров за строителството на църквата „ Успение на Пресвета Богородица ". Храмът бе открит на 12 септември 2009 г, като на церемонията измежду формалните посетители бе и професорът-патриот, в качеството му тогава на министър без портфейл. Той персонално подари на новия молитвен дом напрестолен кръст и кандила, а от името на премиера Бойко Борисов – купел за кръщения. С помощта на професов Димитров Дирекцията вероизповедания отпусна 90 000 лв. за градежа на църквата. В деня на откриването той прикани локалните поданици да бъдат по-активни при набиране на дарителски сметки. Припомни им практиката на евреите при създаване на храмове – всеки наложително би трябвало да заплати цената на една тухла и по този метод да знае, че има принос в строителството на църквата. „ Няма да забравим приноса му да имаме през днешния ден наша си черква. Светла му памет, бе същински българин и отстояваше българската позиция до дъно по всевъзможни противоречиви въпроси. За него всеки молитвен дом бе средище на българщината, по тази причина толкоз доста помагаше да се строят нови православни храмове ", споделят локалните хора.
* * * *
Как Божидар избави мелнишките камбани
Проф. д.и.н. Виолета Нешева, археолог
Проф. Божидар Димитров беше една многостранна и необятно скроена персона, с неумирим дух. В сложните години на прехода той непринудено се нае с ролята на народен стожер по опазването и популяризирането на културното ни завещание, като изнесе върху плещите си големи тежести в тази несъмнено благородна задача. Разбира се, от едни получаваше възгласа „ Осанна! ", от други – „ Разпни го! ". Добре, че Господ го беше дарил с огромно сърце, бодър темперамент и възприятие за комизъм, та вместо да махне с ръка и да се отдаде на сполучливата си до тогава научно-изследователска работа, той продължи напред, в името на Майка България, на която беше по възрожденски безрезервен до сетния си мирис. Понякога не умееше да сдържа гнева си, само че
в никакъв случай не демонстрираше злоба
злоба, злопаметност. Добротата му беше пословична.
Запозна ме с него при инцидентна среща преди няколко десетилетия един от моите обичани академични преподаватели проф. Николай Генчев, който беше доста горделив с откритието си в негово лице: „ един млад гений в науката ", както ми го показа. Впечатли ме неговата осведоменост и обаятелност. Така се зароди дълготрайното ни другарство. И двата пъти, когато Божидар Димитров стана шеф на НИМ, към него закръжиха, както става нормално, доста хора, като някои даже му „ пееха дитирамби ". Това не ми харесваше и ме накара да разредя контактите си с него. Той го видя и ме укори неведнаж в прекомерна невзискателност. Съдбата обаче повели при започване на третия миленум, към две години след втория му избор, да заработим дружно и по този начин да се виждаме по-често. Конкретен мотив се оказаха фамозните към този момент мелнишки църковни камбани. Запис от звъна на едната – подарък от диктатор Алексий Слав от царската династия на Асеневци на Свети Никола, прозвуча в деня на реверанс пред паметта на Божидар Димитров в Националния исторически музей.
Тези християнски реликви бяха открити инцидентно още през 1992 година в олтара на остарялата митрополитска черква „ Св. Никола " в крепостта южно над днешния Мелник, след следващите й разкопки под мое управление, от моя заместител Георги Стоянов, шеф тогава на Историческия музей в града, теолог по обучение. Надписите им на гръцки език не можеха да се разчетат преди почистването им. Счетохме ги за възрожденски, тъй като се знаеше, че в Османската империя църковните камбани са били претопявани за изработката на топове и едвам през XVIII-XIX век са изработвани нови. А Възраждането беше през тези години отвън научното поле на археологията. Затова ги оставих на грижите на Мелнишкия музей, тогава филиал на Благоевградския (сегашният РИМ).
Драстични промени през идващите години в музейната мрежа в района безусловно
унищожиха опората, която имахме
там за археологическите изследвания. А музеят в Мелник, прикован към Санданския, остана задълго без експерти. Кризата на прехода се отрази в цялата страна неподходящо върху културното завещание. Основно с неналичието на финансиране от страна на страната. Както на мен, по този начин и на моите сътрудници от Археологическия интитут и музей на Българска академия на науките /сега НАИМ/ постоянно се постановяваше да пътуваме до обектите си за своя сметка. Сами плащахме за обработка на материалите, а за разкопки разчитахме единствено на спонсори – несъмнено, в случай че си ги намерим сами. Така при едно мое малко престояване в Мелник през 2003 година още веднъж се натъкнах на камбаните. Бяха останали непочистени. Опитах се с подръчни принадлежности да направя копие /естампаж/ на надписите им, което при завръщането си дадох за разчитане на нашия епиграф проф. Василка Герасимова. Няколко дни покъсно тя ме разсъни с вестта, че е разчела в единия надпис името на диктатор Слав, а в другия – на император Михаил VIII Палеолог, възстановителят на Византийската империя в 1261 година, преди този момент шеф на Серес и Мелник, както и годината 1270. Изпаднахме в еуфория, това беше знамение!
Оказваха се най-старите оживели до наши дни
камбани с надписи в Европа, че и в света! Успях да измоля по няколко дни командировка в Мелник от Кмета на Сандански за още един естампаж. Взехме със себе си и настолни лампи от домашните си бюра, предизвестени по телефона, че там осветлението е неприятно. С идването си се втурнахме в музея. Два дни се опитвахме да чистим прашинка по прашинка от наслоилата се втвърдена пръст върху надписите, обръщайки доста мъчно тежките по 70 кг камбани. Така ни завари инцидентно пристигналият в града по същото време на отмора Стоян Стоянов, зам.-директор на НИМ. Хвана се за главата в изненада като ни видя по какъв начин се мъчим. Обади се на Божидар Димитров, който заръча да се прибираме в София, тъй като той ще поеме грижите ни. На другия ден разбрах, че е отишъл персонално на място и прибрал в НИМ камбаните за реституция. След към седмица ми се обади, прати кола за нас с госпожа Герасимова, която ни закара в НИМ. Нямах думи, когато видях камбаните като нови на дългата маса пред директорското бюро! По подписан от него контракт с Археологическия музей в Сандански те останаха на краткотрайно предпазване в НИМ и бяха включени като значим акцент в експозицията му.
За мен Божидар беше и си остава спасителят на тези уникати, който ги направи налични за науката и за феновете на старини. На фестивала " Европалия " в Брюксел изпрати с изложбата за християнското изкуство камбаната на диктатор Слав. „ Нека, сподели, да видят тези фландърци какво знамение е сътворил техният български шурей, който император Анри Фландърски смятал за вандал, само че му дал в 1208 година щерка си в името на политическите ползи на Латинската империя, че и обилна женитба им устроил в Константинопол ". Тогавашният министър на културата композиторът Божидар Абрашев с възторг ми обясняваше
какъв брой неповторим е звукът на Славовата камбана
направена по най-модерна за времето си европейска технология в самия Мелник. „ По-кристален е, сподели, от звука на камбаната на Сан Марко във Венеция. " А епиграфът Николай Шаранков откри, че надписът й е доста изтънчен, формиран в дванадесетосрични стихове, първият евентуално обвързван с прочут стих на древногръцкия стихотворец Есхил (VI-V век прочие Хр.). Един ден Божидар ми сподели: „ Тези две камбани костват повече от златата, които виждаш в музея /НИМ/ и в случай че този музей е богат колкото огромните по Европа, ще ви залея с пари за разкопки, тъй като Мелник е божествен ъгъл в културното ни завещание и заслужава старания да бъде измежду най-големите ни и представителни туристически центрове ". От този миг нататък, до 2016 година в това число той спомага извънредно доста за изследванията ни в Мелник. Археологическият институт нямаше лични средства, Община Сандански за две десетилетия не е дала нито лев за разкопки. Министерството на културата ни отпусна средства единствено за една от тези години. Парите, които ни осигуряваше Божидар Димитров не бяха доста – по 3-5 до 10 хиляди лв., единствено в 2012 година бяха малко повече. Но ние му бяхме безпределно признателни, тъй като успяхме да свършим доста работа – разкрихме архитектурните остатъци на два манастира и на три църкви, като резултатите към този момент са оповестени.
Единият манастир по документти е издигнат от диктатор Слав. При разкопките открихме четири непокътнати до тогава ктиторски гробове. Божидар пое върху себе си грижата за антропологически и ДНК разбори на костния материал /вторият сбъднат по самодейност на ексминистър Мартин Иванов в лаборатория на Станфордския университет в САЩ/. Резултатите, дружно с археологическите и общоисторическите данни свидетелстват, че покойниците би трябвало да са самият диктатор Слав, втората му брачна половинка и синове от двата му брака.
Проф. Димитров спомага както на мен, по този начин и на сътрудниците от екипа ни и за работата ни по планове за консервация, реституция и социализиране на културни обекти, проучени към този момент археологически.
Той
подпомагаше по същия метод и доста други сътрудници
и техните изследвания из цялата страна години наред. Действаше като филантроп, уверен, че това, което прави е за богатството на Родината ни. Сигурна съм, че в случай че имаше персонални благосъстояния като същинските меценати, би ги вложил надали не всичките в науката и културата.
Накрая желая да кажа няколко думи за НИМ. С доста археолози, етнографи, художници-дизайнери и други експерти участвахме интензивно в изработката на първите му експозиции в постройката на тогавашното Руско посолство и в Съдебната палата. Бях в близки взаимоотношения с шефовете му преди Божидар Димитров. Всички имат своите заслуги в 45-годишната му история и би трябвало да бъдат оценени по достолепие. Проф. Божидар Димитров обаче го издигна на европейско равнище, превъщайки го в най-представителната българска музейна институция. Подобен принос в музейното дело у нас е направил в предишното единствено проф. Богдан Филов, с Народния археологически музей. НИМ се отъждестви с личността на Божидар, в него остава вечно душата му, както сподели сегашният шеф доцент доктор Бони Петрунова.
* * * * *
Отвори вратите на НИМ тамплиери от целия свят
Румен Рачев, Велик Приор на Велик Приорат България
С Божидар Димитров се познаваме повече от 35 години. Срещали сме не обратно във времето по разнообразни мотиви. Между нас се породи една мъжка дружба, която продължи от самото начало. Винаги, когато съм имал въпроси, свързани с историята на България, аз съм се обръщал към него, с цел да мога да получа умело мнение и убеденост, че всичко което споделям и върша е в интерес на България. Когато повече от 12 години създавахме Ордена на рицарите тамплиери в България, Божидар Димитров насочи много мощни рецензии към това, респективно и към мен. Той не беше осведомен с философията и представителството на този медал и насочи доста обществени рецензии. Но след един доста мъжки диалог, в който му обясних главните цели и задания на ордена, неговата представителност и роля в България, неговите показа за ордена и рицарите в България се обърнаха на 180 градуса. Последва съдействие. Велик Приорат България помагаше на Националния исторически музей, на директни начинания на Божидар Димитров, свързани с възобновяване на църкви, на Базиликата в Плиска и така нататък
Неговата интензивност и на първо място обич, с която той се обръщаше към Ордена, както и неговата позиция в обществото във връзка с отстояване на българщината, ни даде съображение преди пет години да го създадем Рицар на годината - почетната купа, с която се удостояват цивилен лица от страна на Ордена на рицарите тамплиери. От този миг нататък нашите контакти във връзка с Ордена се задълбочиха и аз бях прелестно сюрпризиран, когато той сподели, че желае да се влее в Ордена, да фактически участие, а освен почетно, каквото имаше до този миг. Той беше признат и са незабравими неговите жестове, които той направи към Ордена. През 2016 година в България се организира Магистралния съвет на Ордена - висшият конгрес на всички тамплиери в света. Божидар Димитров отвори отвън работно време вратите на НИМ за всички посетители, повече от 180 души. И дружно с няколко екскурзовода описа в елементи с историята на България. За страдание избраното му време на Земята изтече и той се отхвърли от земния живот, само че се надявам, че семената, които той е посял в България, ще не престават да дават своите плодове и неговото дело няма да бъде забравено, а ще бъде разширявано и креативен развивано от негови почитатели, в това число и от Ордена на рицарите тамплиери.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ