300 хиляди българи са били жертви на търговски измами в интернет
Над 300 хиляди са пълнолетните българи, които настояват, че са били пострадали на машинация или фалшификации в интернет, сочи изследване на „Галъп интернешънъл“.
5% споделят, че персонално са ставали пострадали на машинация или имитация в интернет. Още един % споделят, че и те, и техни близки са ставали жертва. Тези общо 6% се равняват на малко над 300 хиляди души. Други 4% загатват, че техни близки са били пострадали. В началото на зимния сезон цели три четвърти от българите са съвсем автоматизирано сигурни, че в идните празнични акции и понижения търговците ще са по-скоро неточни.
Сондажът е част от общоприетата изследователска стратегия на организацията и е извършен от 1 до 3 ноември посредством телефонно изявление измежду 805 пълнолетни българи по панелна методика, която обезпечава представителност на данните. Ползвани са нормалните за сондаж закрити въпроси. Абсолютна оптималната неточност ± 3.5 при 50% дялове.
Когато бъдат запитани кой пази потребителските ползи в курортните места, българите дават отговор без изненади – най-много отрасловата Комисия за отбрана на потребителите (40% от споменаванията).
Веднага по-късно идват медиите (16%), 7% загатват неправителствените организации, а държавната администрация в лицето на отрасловите министерства, се загатва в 5% от случаите. С малко повече споменавания са правоохранителните органи, а 8% споделят, че никой не пази правата на потребителите. Българите очевидно са почнали да разпознават Комисията за отбрана на потребителите, като водеща инстанция към която биха се обърнали при ниско качество на туристическата услуга, показват от „Галъп“.
Това се удостоверява и от данните на общия въпрос към кого биха се обърнали българите, когато усещат потребителските си права нарушени, като цяло. 58% от пълнолетните българи избират Комисията за отбрана на потребителите, в случай че усетят нарушени права, при покупка на артикул или прилагане на услуга. Останалите видове администрация са обратно в отговорите, а малко по-напред в всеобщото схващане се подреждат правоохранителните органи (12%) и медиите (11%). Този вид отговори, несъмнено, съдържат прочут автоматизъм, припомнят социолозите.
5% споделят, че персонално са ставали пострадали на машинация или имитация в интернет. Още един % споделят, че и те, и техни близки са ставали жертва. Тези общо 6% се равняват на малко над 300 хиляди души. Други 4% загатват, че техни близки са били пострадали. В началото на зимния сезон цели три четвърти от българите са съвсем автоматизирано сигурни, че в идните празнични акции и понижения търговците ще са по-скоро неточни. Сондажът е част от общоприетата изследователска стратегия на организацията и е извършен от 1 до 3 ноември посредством телефонно изявление измежду 805 пълнолетни българи по панелна методика, която обезпечава представителност на данните. Ползвани са нормалните за сондаж закрити въпроси. Абсолютна оптималната неточност ± 3.5 при 50% дялове.
Когато бъдат запитани кой пази потребителските ползи в курортните места, българите дават отговор без изненади – най-много отрасловата Комисия за отбрана на потребителите (40% от споменаванията).
Веднага по-късно идват медиите (16%), 7% загатват неправителствените организации, а държавната администрация в лицето на отрасловите министерства, се загатва в 5% от случаите. С малко повече споменавания са правоохранителните органи, а 8% споделят, че никой не пази правата на потребителите. Българите очевидно са почнали да разпознават Комисията за отбрана на потребителите, като водеща инстанция към която биха се обърнали при ниско качество на туристическата услуга, показват от „Галъп“. Това се удостоверява и от данните на общия въпрос към кого биха се обърнали българите, когато усещат потребителските си права нарушени, като цяло. 58% от пълнолетните българи избират Комисията за отбрана на потребителите, в случай че усетят нарушени права, при покупка на артикул или прилагане на услуга. Останалите видове администрация са обратно в отговорите, а малко по-напред в всеобщото схващане се подреждат правоохранителните органи (12%) и медиите (11%). Този вид отговори, несъмнено, съдържат прочут автоматизъм, припомнят социолозите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ