С успех приключи първата операция на гигантска мозъчна аневризма в УМБАЛ „СВ. Иван Рилски“
Над 2 часа продължи взаимната интервенция на проф. Ханс Хенкес и доцент Станимир Сираков в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. Интервенцията на гигантска мозъчна аневризма завърши с триумф, оповестиха от лечебното заведение.
„ 30 години съм посветил на този жанр интервенции. Оптимистичен съм за изхода на интервенцията и възстановителния интервал на пациента. Преди 10 години не разполагахме с тези модерни технологии, които през днешния ден доста улесняват работата ни. Много се веселя за опцията да гостувам на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ по покана на доцент Сираков и на това, което ще ви демонстрираме през днешния ден онлайн “, съобщи проф. Хенкес пред аудиторията от лекари и публицисти, която наблюдаваше интервенцията онлайн.
Пациентът беше 54-годишен мъж с гигантска фузиформена аневризма на базиларната артерия в мозъка (вретеновидно уголемение по цялото продължение на мозъчния съд). По време на интервенцията, която е неповторима освен за България, само че и доста рядко срещана в международната процедура, двамата сложиха 11 стента в центъра на аневризмата. На процедура по този метод беше построен напълно нов съд в центъра на аневризмата. Операцията, която двамата направиха, е извънредно рискова. Според проф. Хенкес, който авансово на няколко пъти е съветвал пациента, рискът той да не издържи процедурата или да почине малко след нея, е бил 30%. Ако не беше опериран обаче рискът от съдбовен край до края на годината е бил още по-висок – 60%.
„ Операцията протече рутинно, всичко е елементарно в ръцете на проф. Хенкес. Направихме нов съд, състоящ се от няколко стента, които централизират кръвотока в себе си. За жал, няма вероятен прелиминарен скрининг за мозъчни аневризми. Те биват откривани, когато изкървят, или когато пациентът отиде на обзор с други недоволства. Искам да благодаря на проф. Хенкес за колаборацията и опцията да оперираме на българска територия “, съобщи доцент Сираков след сполучливата интервенция.
54-годишният мъж страдал дълго време от нетипично главоболие преди да потърси лекарска помощ. Направеният в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ посочил голяма аневризма, която всеки миг може да изкърви и да го убие. Заради огромния риск от интервенцията обаче (стандартният риск при отнасяне на аневризми е към 1,5-2%), било взето решение интервенцията да бъде отсрочена досега, в който към този момент е безусловно неизбежна. През това време лекарите деликатно са следили положението на пациента. А в последния месец то прогресивно се влошавало: болният към този момент мъчно преглъща, дави се, има проблеми с ходенето, което посочило, че е време.
Възстановяването в такива случаи е комплициран развой, който трае сред 3 и 6 месеца. С времето организмът построява новия съд към поставените стентове, понижава размера на аневризмата, която оказва компресия върху прилежащите мозъчни структури и пациентът стартира да живее обикновено. Рисковият интервал, в който би трябвало изцяло да се затвори тази аневризма, е 6 месеца. Когато той мине пациентът не би трябвало да се утежнява, а даже може да се чака още усъвършенстване. „ Обикновено в този миг споделяме на пациента: от тук насетне не чакаме утежняване от настоящето ви положение “, изяснява доцент Сираков.
След лекцията на проф. Хенкес за актуалните способи за интервенции на мозъчни аневризми, екипът Хенкес-Сираков продължава с още една извънредно комплицирана интервенция.
Този път пациентът е 61-годишна жена, която стига до страшната диагноза откакто дълго време е с непрекъснато главоболие. Тя един път към този момент е била оперирана от екипа на доцент Сираков, защото е имало непосредствена заплаха за живота й. „ Тогава я третирахме в положение на неотложност с койлове, което реши казуса за момента, само че не и за в бъдеще. Затова в този момент, дружно с проф. Хенкес, ще сложим стент, който ще покрие входа на аневризмата и ще я изолира “, изяснява единственият сетрифициран български неврорентгенолог – доцент Станимир Сираков. /БГНЕС
„ 30 години съм посветил на този жанр интервенции. Оптимистичен съм за изхода на интервенцията и възстановителния интервал на пациента. Преди 10 години не разполагахме с тези модерни технологии, които през днешния ден доста улесняват работата ни. Много се веселя за опцията да гостувам на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ по покана на доцент Сираков и на това, което ще ви демонстрираме през днешния ден онлайн “, съобщи проф. Хенкес пред аудиторията от лекари и публицисти, която наблюдаваше интервенцията онлайн.
Пациентът беше 54-годишен мъж с гигантска фузиформена аневризма на базиларната артерия в мозъка (вретеновидно уголемение по цялото продължение на мозъчния съд). По време на интервенцията, която е неповторима освен за България, само че и доста рядко срещана в международната процедура, двамата сложиха 11 стента в центъра на аневризмата. На процедура по този метод беше построен напълно нов съд в центъра на аневризмата. Операцията, която двамата направиха, е извънредно рискова. Според проф. Хенкес, който авансово на няколко пъти е съветвал пациента, рискът той да не издържи процедурата или да почине малко след нея, е бил 30%. Ако не беше опериран обаче рискът от съдбовен край до края на годината е бил още по-висок – 60%.
„ Операцията протече рутинно, всичко е елементарно в ръцете на проф. Хенкес. Направихме нов съд, състоящ се от няколко стента, които централизират кръвотока в себе си. За жал, няма вероятен прелиминарен скрининг за мозъчни аневризми. Те биват откривани, когато изкървят, или когато пациентът отиде на обзор с други недоволства. Искам да благодаря на проф. Хенкес за колаборацията и опцията да оперираме на българска територия “, съобщи доцент Сираков след сполучливата интервенция.
54-годишният мъж страдал дълго време от нетипично главоболие преди да потърси лекарска помощ. Направеният в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ посочил голяма аневризма, която всеки миг може да изкърви и да го убие. Заради огромния риск от интервенцията обаче (стандартният риск при отнасяне на аневризми е към 1,5-2%), било взето решение интервенцията да бъде отсрочена досега, в който към този момент е безусловно неизбежна. През това време лекарите деликатно са следили положението на пациента. А в последния месец то прогресивно се влошавало: болният към този момент мъчно преглъща, дави се, има проблеми с ходенето, което посочило, че е време.
Възстановяването в такива случаи е комплициран развой, който трае сред 3 и 6 месеца. С времето организмът построява новия съд към поставените стентове, понижава размера на аневризмата, която оказва компресия върху прилежащите мозъчни структури и пациентът стартира да живее обикновено. Рисковият интервал, в който би трябвало изцяло да се затвори тази аневризма, е 6 месеца. Когато той мине пациентът не би трябвало да се утежнява, а даже може да се чака още усъвършенстване. „ Обикновено в този миг споделяме на пациента: от тук насетне не чакаме утежняване от настоящето ви положение “, изяснява доцент Сираков.
След лекцията на проф. Хенкес за актуалните способи за интервенции на мозъчни аневризми, екипът Хенкес-Сираков продължава с още една извънредно комплицирана интервенция.
Този път пациентът е 61-годишна жена, която стига до страшната диагноза откакто дълго време е с непрекъснато главоболие. Тя един път към този момент е била оперирана от екипа на доцент Сираков, защото е имало непосредствена заплаха за живота й. „ Тогава я третирахме в положение на неотложност с койлове, което реши казуса за момента, само че не и за в бъдеще. Затова в този момент, дружно с проф. Хенкес, ще сложим стент, който ще покрие входа на аневризмата и ще я изолира “, изяснява единственият сетрифициран български неврорентгенолог – доцент Станимир Сираков. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ