79% от българите са против еднополовите бракове
Над 2/3 от българите считат, че българската просвета превъзхожда останалите. 1/3 биха приели мохамеданин за собствен родственик. 79% са срещу еднополовите бракове. Какво мислят останалите в Европа по тези и други въпроси?
Стената, която до 1989 година разделяше Европа на две, от дълго време не съществува. В социокултурен аспект обаче в главите на хората към момента има остатъци от нея - макар оживеното придвижване през границите. До този извод стига настоящо проучване на американския институт " Пю Рисърч " за настройките на европейците по настоящи тематики: отношението им към мюсюлманите и евреите, към еднополовите бракове, абортите или към личната им просвета.
По-добре евреин, в сравнение с мохамеданин?
Резултатите от изследването демонстрират ясно пукнатината, разделяща Западна и Източна Европа. Например във връзка с настроенията по отношение на мюсюлманите. Най-склонни да одобряват като част от своето семейство човек, изповядващ исляма (например посредством женитба), са норвежците - 82 % от тях са дали отговор позитивно на въпроса. След тях се подреждат шведите (80%) и финландците (66%). Висока приемливост показват и холандците, белгийците, испанците и французите.
Германия е някъде по средата - с 55 % утвърждение, съвсем колкото и при австрийците и швейцарците. На Изток обаче утвърждението спада. Така да вземем за пример единствено 33 % от поляците биха приели мохамеданин за родственик. В Унгария делът им е още по-нисък - единствено 21 %, а в Чехия - единствено всеки десети би приел сходно нещо. Още по-нататък в източна и югоизточна посока утвърждението още веднъж стартира да нараства: 57 % от хърватите и половината от словаците дават отговор с " да " на този въпрос, до момента в който в България, Румъния, Гърция и Русия единствено към 1/3 от интервюираните биха приели мохамеданин в фамилията.
По отношение на евреите утвърждението е много по-високо: 96% от холандците, 95% от норвежците и 92% от датчаните не биха имали нищо срещу да одобряват евреи в фамилията си. В Германия - страната, виновна за заличаването на европейските евреи по време на Втората международна война - две трети от интервюираните са показали, че биха приели евреин за собствен родственик. Най-резервирани в това отношение са босненците - единствено 37 % от популацията на тази балканска страна с огромна мюсюлманска общественост дават отговор позитивно на въпроса.
Кой е по-по-най?
Големи разлики сред Западна и Източна Европа се виждат и по въпроса за отношението към личната просвета. Например по въпроса за това дали тя превъзхожда непознатите култури. В Русия и България по този начин считат 69% от интервюираните, а в Румъния - 66%. Но най-уверени в себе си са в Гърция - там цели 89% от хората считат, че личната им просвета превъзхожда останалите. На другия полюс са испанците (20%), белгийците (21%) и холандците (31%). И във Франция едвам 1/3 от французите слагат своята просвета над непознатите. В тази категория Германия още веднъж попада някъде по средата - 45% от германците дефинират немската просвета като превъзхождаща останалите.
Големи разлики сред източно- и западноевропейци има по въпроса за еднополовите бракове. Най-високо е утвърждението в Швеция, Дания и Холандия (88%-86%), следвани от страни като Испания, Германия и Франция (77%-75%). Сред страните от Централна и Източна Европа въпросът се натъква на утвърждение единствено в Чехия - 65% от интервюираните там са дали отговор, че нямат нищо срещу еднополовите бракове. Във всички останали страни от този район неодобрението е извънредно високо. Така да вземем за пример 59% от поляците, 74% от румънците, 79% от българите, 84% от босненците и 85% от литовците са срещу еднополовите бракове. А в Русия отрицание показват цели 90%.
За страната и църквата
Европейците наподобяват по-сплотени само по въпроса за разделянето сред страната и църквата. Хората в Швеция, Финландия и Босна се застъпват най-силно за правилото на разделяне - 80%, 77%, 76%. Но и в останалите европейски страни, като се изключи пет, болшинството поддържа разделянето сред страната и религията. В Русия, Беларус и България въпросът е на кантар: половината от популацията там не утвърждава разделянето сред страна и черква. А само в Грузия и Армения болшинството счита, че страната би трябвало да поддържа църквата - надлежно 52% и 59% от интервюираните.
Изследването на " Пю Рисърч " стига до извода, че Европа е разграничена идеологически по оста Запад - Изток. От института обаче прибавят, че разделяне има и вътре в обособените страни.
Дойче веле
Стената, която до 1989 година разделяше Европа на две, от дълго време не съществува. В социокултурен аспект обаче в главите на хората към момента има остатъци от нея - макар оживеното придвижване през границите. До този извод стига настоящо проучване на американския институт " Пю Рисърч " за настройките на европейците по настоящи тематики: отношението им към мюсюлманите и евреите, към еднополовите бракове, абортите или към личната им просвета.
По-добре евреин, в сравнение с мохамеданин?
Резултатите от изследването демонстрират ясно пукнатината, разделяща Западна и Източна Европа. Например във връзка с настроенията по отношение на мюсюлманите. Най-склонни да одобряват като част от своето семейство човек, изповядващ исляма (например посредством женитба), са норвежците - 82 % от тях са дали отговор позитивно на въпроса. След тях се подреждат шведите (80%) и финландците (66%). Висока приемливост показват и холандците, белгийците, испанците и французите.
Германия е някъде по средата - с 55 % утвърждение, съвсем колкото и при австрийците и швейцарците. На Изток обаче утвърждението спада. Така да вземем за пример единствено 33 % от поляците биха приели мохамеданин за родственик. В Унгария делът им е още по-нисък - единствено 21 %, а в Чехия - единствено всеки десети би приел сходно нещо. Още по-нататък в източна и югоизточна посока утвърждението още веднъж стартира да нараства: 57 % от хърватите и половината от словаците дават отговор с " да " на този въпрос, до момента в който в България, Румъния, Гърция и Русия единствено към 1/3 от интервюираните биха приели мохамеданин в фамилията.
По отношение на евреите утвърждението е много по-високо: 96% от холандците, 95% от норвежците и 92% от датчаните не биха имали нищо срещу да одобряват евреи в фамилията си. В Германия - страната, виновна за заличаването на европейските евреи по време на Втората международна война - две трети от интервюираните са показали, че биха приели евреин за собствен родственик. Най-резервирани в това отношение са босненците - единствено 37 % от популацията на тази балканска страна с огромна мюсюлманска общественост дават отговор позитивно на въпроса.
Кой е по-по-най?
Големи разлики сред Западна и Източна Европа се виждат и по въпроса за отношението към личната просвета. Например по въпроса за това дали тя превъзхожда непознатите култури. В Русия и България по този начин считат 69% от интервюираните, а в Румъния - 66%. Но най-уверени в себе си са в Гърция - там цели 89% от хората считат, че личната им просвета превъзхожда останалите. На другия полюс са испанците (20%), белгийците (21%) и холандците (31%). И във Франция едвам 1/3 от французите слагат своята просвета над непознатите. В тази категория Германия още веднъж попада някъде по средата - 45% от германците дефинират немската просвета като превъзхождаща останалите.
Големи разлики сред източно- и западноевропейци има по въпроса за еднополовите бракове. Най-високо е утвърждението в Швеция, Дания и Холандия (88%-86%), следвани от страни като Испания, Германия и Франция (77%-75%). Сред страните от Централна и Източна Европа въпросът се натъква на утвърждение единствено в Чехия - 65% от интервюираните там са дали отговор, че нямат нищо срещу еднополовите бракове. Във всички останали страни от този район неодобрението е извънредно високо. Така да вземем за пример 59% от поляците, 74% от румънците, 79% от българите, 84% от босненците и 85% от литовците са срещу еднополовите бракове. А в Русия отрицание показват цели 90%.
За страната и църквата
Европейците наподобяват по-сплотени само по въпроса за разделянето сред страната и църквата. Хората в Швеция, Финландия и Босна се застъпват най-силно за правилото на разделяне - 80%, 77%, 76%. Но и в останалите европейски страни, като се изключи пет, болшинството поддържа разделянето сред страната и религията. В Русия, Беларус и България въпросът е на кантар: половината от популацията там не утвърждава разделянето сред страна и черква. А само в Грузия и Армения болшинството счита, че страната би трябвало да поддържа църквата - надлежно 52% и 59% от интервюираните.
Изследването на " Пю Рисърч " стига до извода, че Европа е разграничена идеологически по оста Запад - Изток. От института обаче прибавят, че разделяне има и вътре в обособените страни.
Дойче веле
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ