Бялата емиграция в архивите на Държавна сигурност
Над 150 архивни единици, някои от които многотомни, са проучени за съставянето на документалния алманах " Държавна сигурност и бялата емиграция в България 1944-1991 година ", 44-то издание на поредицата " Из архивите на Държавна сигурност ". Всъщност документите в сборника са до 1974-та година, а началото на тази работа на службите става една радиограма до регионалните инспектори в страната, с която се подрежда неотложно да се записват всички белогвардейци и неотложно да се ревизират тези от тях, които са ходили като доброволци в окупационния корпус в Сърбия и на Източния фронт, кои са те, какъв брой от тях са се върнали, къде живеят все още. Когато се открият, те би трябвало да бъдат задържани и откакто им се организира разследване, да бъдат изпратени в Трудово-възпитателно общежитие. Годината е 1946-та.
Нареждането идва от Съюзната контролна комисия, формирана от представители на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати, само че доминирана от руските представители.
По това време в България, най-вече в София и Варна, само че на процедура разселени в цялата страна, живеят 12 793 белогвардейци. Наричат ги по този начин, въпреки че това не се отнася до всички. Още през 1905-та година след първата гражданска война в Русия, у нас идват съветски фамилии. Големият напор идва в годините след Великата октомврийска гражданска война през 1917 година, в началото бягат богати семейства, а пикът идва след разгрома на Бялата войска, когато ген. Вранглер и ген. Деникин със 100 кораба идват с към 100 000 бойци. Българското държавно управление със Стамболийски отпред ги приема, настанява ги в казарми, по-късно, обаче, излиза наяве, че стартират безредици и те биват разоръжени. Мнозина напущат България и отиват другаде. Специално поради тях е основан така наречен Нансенов паспорт- по името на Фритьоф Нансен, който го измисля и вкарва с многостранен контракт, подписан в Женева през 1922 година. С този паспорт те могат да се заселят където си изискат по света.
Мнозина, изключително емигриралите съветски аристократични фамилии и офицерите от Бялата войска отиват другаде - най-често се насочват към Париж, много остават там, други не престават към Америка, Австралия, Египет... По това време, в края на 30-те, у нас остават към 20 000. До 1944 те живеят най-вече в сплотени общности, способстват за културата и образованието в редица градове, имат своя принос в развиването на страната. Много от тях са образовани интелигентни хора. Войната, в която България застава на страната на фашистка Германия, слага тези хора в комплицирана обстановка. От една страна те изпитват носталгия към родните си места, желаят да се върнат, само че сталинският режим към този момент е изпратил тези, които са го създали, в лагери. Целият им живот е белязан с битката им с комунистите. Живеят в страна, която води война с тях. Не е елементарно.
През 1941 година в Югославия се образува Руски корпус от белогвардейски емигранти от Сърбия, Румъния, България и други страни от Балканите, който се бори с партизаните на Тито. Общо 17 000 са бойците в него, а Трети полк е образуван от към 3 000 белогвардейци от България, призовани за доброволци от Руския общо войскови съюз. След войната те се връщат в България- една част са задържани от руското разузнаване и наказани в София от военния арбитражен съд на Трети украински фронт. Изпратени са в ГУЛАГ. Оцелелите в лагерите са амнистирани и се връщат в България. Има още една група с корени в Съюз на съветските социалистически републики, само че българско съзнание, която попада във фокуса на интереса на Държавна сигурност така наречен таврийски българи. По време на войната те са били на страната на немците, идват в България с отстъпващите немски елементи и тъй като имат български имена, остават тук, доста от тях със заменени документи. Държавна сигурност е съумяла да откри 60 лица, 13 от тях са обект на разработка, двама са вербовани. Проблемът с тях е, че Съветският съюз не ги желае назад, въпреки и там да са живели, а България не може да ги съди за закононарушения, осъществени на територията на Съюз на съветските социалистически републики. Така че тези хора в огромната си част се разпръскват из страната и се покриват.
През 1946 година стават две значими неща - Тито се обръща против Сталин и изселва всички белоемигранти от Югославия. Над 700 идват в България. Част от архива на Държавна сигурност съдържа изследване какъв брой от тях са сътрудничили на Управлението на държавна сигурност там. Съветският съюз, въпреки това, дава опция на белоемигрантите да придобият руско поданство. Повече от половината се възползват. Не всички. Сред белогвардейците, изключително пристигналите с Бялата войска, има много с българско поданство. Мнозина от тях са основали фамилии и са пуснали български корен.
В началото на 50-те Съюз на съветските социалистически републики стартира акция да върне на родна почва всички емигранти. Още от 20-те съветските емигранти основават организации, броят им е величествен - 69. Те се управляват от чужбина, дейни са, изключително Руско общовойсковият съюз и Народният трудов съюз. Впрочем след 1944 година от всички организации на белоемигранти у нас остават две - Съюз на съветските военноинвалиди и Клуб на на руските жители. Както считат мнозина, проличава от донесенията, Сталин желае да обезврежда мощните центрове на организациите зад граница и да прибере хората назад и то на следени от него територии. Не става дума те да се върнат в родните си места. През 1954 година руският дипломат Приходов коментира на диаспората решението на държавното управление и то е посрещнато добре. От всички 7 000 руски жители в страната, 3 200 се записват, множеството потеглят, само че след това от архивите излиза наяве, че с кодирани послания отишлите предизвестяват останалите в България, че изискванията надалеч не са по-добри. Помежду си хората приказват, че ще бъдат изолирани в Алтайския край при примитивни условия и изоставени изцяло. Някои отиват, пробват и се връщат назад в България.
Трудно се е работело по частта с бялата емиграция, проличава от документалния алманах. На доста места с това се занимава един действен служащ, нерядко с главно обучение. Трудно се намират и сътрудници в тая среда. Макар и изсъхнало и по милиционерски, на няколко места в архивните документи оживяват забавни облици. Като Алексей Архипович Корбин, роден в Харков. Бил е шеф на Политическата полиция в дореволюционна Русия, славата му се носела в цялата страна. Включва се като офицер в Първата международна война и получава Георгиевски кръст за смелост. Когато стартира революцията през 1917 година, неговата глава е една от най- високо оценените от Червената войска. Пред очите му заколват неговите родители. Той съумява да избяга от Русия и идва в България. До 1944 година работи като водач на началника на полицията в Габрово Никола Килифарев. Навсякъде е с него и взе участие наедно в решаването на значими въпроси, свидетелства документът. Двамата дружно си купуват общ камион " Додж ", само че след 1944 Килифарев е погубен. До 1950 година Корбин остава в Габрово и поддържа финансово фамилията на Килифарев, по-късно отива в Пещера. Още от времето, когато е бил в полицията в Габрово, той е имал много оръжие, придвижва го със себе си, само че в дребния родопски град завързва връзка с някоя си красива омъжена Елена и брачната половинка му го заплашва, че ще го издаде, тъй че той изхвърля оръжието в реката. Корбин е бил разработван от една не по- малко забавна жена - сътрудник с псевдоним Наташа. Впрочем описанието на нейните интензивности внушава мисълта, че тя просто е разигравала службите. Наташа е била участничка в незаконна организация, била е в затвор и в Трудово-възпитателно общежитие, вербована е на 22 години. Още в пандиза е употребена за " камерник " - явно да разприказва някой вътре и след това е споделила, че изпълнила задачата, само че в действителност трета затворничка е била контролният фактор и тя е докладвала, че Наташа е говорила с другата на британски и на френски език. " Същата е доста красива, доста хитра- написа в строго поверителния доклад- Ходи с доста мъже, само че постоянно отхвърля да е правила аморални действия с тях. " По- нататък излиза наяве, че красивата " Наташа " е провокирала кавги в доста велинградски фамилии. Там тя прекарва огромна част от времето си, другояче била от Пловдив, където, както отбелязва оперативният служащ, без да и бъде пусната задача, контактува с всевъзможни чужденци. Съдейки по документите към съдбовната " Наташа ", много работа е основала на много хора в службите, въпреки видимо да е работила за тях.
Бялата емиграция съществено затруднява службите и със задграничната си преписка. На два листа има инструкции по какъв начин да се открива подозрително писмо, едно от тях гласи- Ако в името на получателя има две повтарящи се букви... При международното разпространяване на белогвардейската вълна, писма отиват и идват отвред. В Дома на съветските военноинвалиди в село Шипка сътрудник донася, че Сергей Петрович Макаренко, с неподвижни два крайници, постоянно получава пратки от Швейцария и Ню Йорк и продава стоките. Интересна връзка, към този момент със цел разпространяване на пропагандни материали срещу Съюз на съветските социалистически републики, става и посредством ония " писма до непознато другарче ", по този начин известни преди време. Според архивите, сходна връзка се е осъществявала посредством замени на адреси в младежко списание, а от чужбина идвал материал с гриф- прочети и предай нататък. Най- честите мотиви да привлекат вниманието на службите, руснаците вършат с изявленията си. Има и по-заплетени. Активната разработка " Изменник " по донесение на сътрудник Пирин разказва по какъв начин трима белоемигранти приготвят бягството от България на Илия Бобев, а той ще си заплати с валута, като успее, с цел да могат и те да избягат по- късно. Една от най- стряскащите разработки е правена в Плевен през 1951 година под името " Авантюристи ". Разследват доктор Георги Александрович Палий, лекар- бактериолог в Окръжната санепидстанция- по-късно известна като ХЕИ. Заедно с Иван Антонович Демяненко, инженер химик, който работи като бактериолог- лаборант в инфекциозното поделение на Плевенската окръжна болница и Владимир Ямин, също бактериолог в станцията тримата се проверяват по донесение, че популяризират детски паралич като бактериологична измама. Д-р Палий е емигрирал през 1922 година в Югославия, по време на войната е бил партизанин в щаба на Тито и там се среща със сина на Чърчил, разказва го сътрудникът. От сборника по-нататък не излиза наяве дали създаването е довела до нещо.
" Прави усещане, че това направление като че ли от самото си начало е привнесено в работата на Държавна сигурност от руските управляващи и служби- пишат съставителите на сборника. " Особено ясно това си личи от края на 50-те години на ХХ век, когато акцентът се измества отвън рамките на България. " Във фокуса към този момент попадат съветските емигрантски организации в чужбина, а тук се наблюдават само настроенията.
Нареждането идва от Съюзната контролна комисия, формирана от представители на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати, само че доминирана от руските представители.
По това време в България, най-вече в София и Варна, само че на процедура разселени в цялата страна, живеят 12 793 белогвардейци. Наричат ги по този начин, въпреки че това не се отнася до всички. Още през 1905-та година след първата гражданска война в Русия, у нас идват съветски фамилии. Големият напор идва в годините след Великата октомврийска гражданска война през 1917 година, в началото бягат богати семейства, а пикът идва след разгрома на Бялата войска, когато ген. Вранглер и ген. Деникин със 100 кораба идват с към 100 000 бойци. Българското държавно управление със Стамболийски отпред ги приема, настанява ги в казарми, по-късно, обаче, излиза наяве, че стартират безредици и те биват разоръжени. Мнозина напущат България и отиват другаде. Специално поради тях е основан така наречен Нансенов паспорт- по името на Фритьоф Нансен, който го измисля и вкарва с многостранен контракт, подписан в Женева през 1922 година. С този паспорт те могат да се заселят където си изискат по света.
Мнозина, изключително емигриралите съветски аристократични фамилии и офицерите от Бялата войска отиват другаде - най-често се насочват към Париж, много остават там, други не престават към Америка, Австралия, Египет... По това време, в края на 30-те, у нас остават към 20 000. До 1944 те живеят най-вече в сплотени общности, способстват за културата и образованието в редица градове, имат своя принос в развиването на страната. Много от тях са образовани интелигентни хора. Войната, в която България застава на страната на фашистка Германия, слага тези хора в комплицирана обстановка. От една страна те изпитват носталгия към родните си места, желаят да се върнат, само че сталинският режим към този момент е изпратил тези, които са го създали, в лагери. Целият им живот е белязан с битката им с комунистите. Живеят в страна, която води война с тях. Не е елементарно.
През 1941 година в Югославия се образува Руски корпус от белогвардейски емигранти от Сърбия, Румъния, България и други страни от Балканите, който се бори с партизаните на Тито. Общо 17 000 са бойците в него, а Трети полк е образуван от към 3 000 белогвардейци от България, призовани за доброволци от Руския общо войскови съюз. След войната те се връщат в България- една част са задържани от руското разузнаване и наказани в София от военния арбитражен съд на Трети украински фронт. Изпратени са в ГУЛАГ. Оцелелите в лагерите са амнистирани и се връщат в България. Има още една група с корени в Съюз на съветските социалистически републики, само че българско съзнание, която попада във фокуса на интереса на Държавна сигурност така наречен таврийски българи. По време на войната те са били на страната на немците, идват в България с отстъпващите немски елементи и тъй като имат български имена, остават тук, доста от тях със заменени документи. Държавна сигурност е съумяла да откри 60 лица, 13 от тях са обект на разработка, двама са вербовани. Проблемът с тях е, че Съветският съюз не ги желае назад, въпреки и там да са живели, а България не може да ги съди за закононарушения, осъществени на територията на Съюз на съветските социалистически републики. Така че тези хора в огромната си част се разпръскват из страната и се покриват.
През 1946 година стават две значими неща - Тито се обръща против Сталин и изселва всички белоемигранти от Югославия. Над 700 идват в България. Част от архива на Държавна сигурност съдържа изследване какъв брой от тях са сътрудничили на Управлението на държавна сигурност там. Съветският съюз, въпреки това, дава опция на белоемигрантите да придобият руско поданство. Повече от половината се възползват. Не всички. Сред белогвардейците, изключително пристигналите с Бялата войска, има много с българско поданство. Мнозина от тях са основали фамилии и са пуснали български корен.
В началото на 50-те Съюз на съветските социалистически републики стартира акция да върне на родна почва всички емигранти. Още от 20-те съветските емигранти основават организации, броят им е величествен - 69. Те се управляват от чужбина, дейни са, изключително Руско общовойсковият съюз и Народният трудов съюз. Впрочем след 1944 година от всички организации на белоемигранти у нас остават две - Съюз на съветските военноинвалиди и Клуб на на руските жители. Както считат мнозина, проличава от донесенията, Сталин желае да обезврежда мощните центрове на организациите зад граница и да прибере хората назад и то на следени от него територии. Не става дума те да се върнат в родните си места. През 1954 година руският дипломат Приходов коментира на диаспората решението на държавното управление и то е посрещнато добре. От всички 7 000 руски жители в страната, 3 200 се записват, множеството потеглят, само че след това от архивите излиза наяве, че с кодирани послания отишлите предизвестяват останалите в България, че изискванията надалеч не са по-добри. Помежду си хората приказват, че ще бъдат изолирани в Алтайския край при примитивни условия и изоставени изцяло. Някои отиват, пробват и се връщат назад в България.
Трудно се е работело по частта с бялата емиграция, проличава от документалния алманах. На доста места с това се занимава един действен служащ, нерядко с главно обучение. Трудно се намират и сътрудници в тая среда. Макар и изсъхнало и по милиционерски, на няколко места в архивните документи оживяват забавни облици. Като Алексей Архипович Корбин, роден в Харков. Бил е шеф на Политическата полиция в дореволюционна Русия, славата му се носела в цялата страна. Включва се като офицер в Първата международна война и получава Георгиевски кръст за смелост. Когато стартира революцията през 1917 година, неговата глава е една от най- високо оценените от Червената войска. Пред очите му заколват неговите родители. Той съумява да избяга от Русия и идва в България. До 1944 година работи като водач на началника на полицията в Габрово Никола Килифарев. Навсякъде е с него и взе участие наедно в решаването на значими въпроси, свидетелства документът. Двамата дружно си купуват общ камион " Додж ", само че след 1944 Килифарев е погубен. До 1950 година Корбин остава в Габрово и поддържа финансово фамилията на Килифарев, по-късно отива в Пещера. Още от времето, когато е бил в полицията в Габрово, той е имал много оръжие, придвижва го със себе си, само че в дребния родопски град завързва връзка с някоя си красива омъжена Елена и брачната половинка му го заплашва, че ще го издаде, тъй че той изхвърля оръжието в реката. Корбин е бил разработван от една не по- малко забавна жена - сътрудник с псевдоним Наташа. Впрочем описанието на нейните интензивности внушава мисълта, че тя просто е разигравала службите. Наташа е била участничка в незаконна организация, била е в затвор и в Трудово-възпитателно общежитие, вербована е на 22 години. Още в пандиза е употребена за " камерник " - явно да разприказва някой вътре и след това е споделила, че изпълнила задачата, само че в действителност трета затворничка е била контролният фактор и тя е докладвала, че Наташа е говорила с другата на британски и на френски език. " Същата е доста красива, доста хитра- написа в строго поверителния доклад- Ходи с доста мъже, само че постоянно отхвърля да е правила аморални действия с тях. " По- нататък излиза наяве, че красивата " Наташа " е провокирала кавги в доста велинградски фамилии. Там тя прекарва огромна част от времето си, другояче била от Пловдив, където, както отбелязва оперативният служащ, без да и бъде пусната задача, контактува с всевъзможни чужденци. Съдейки по документите към съдбовната " Наташа ", много работа е основала на много хора в службите, въпреки видимо да е работила за тях.
Бялата емиграция съществено затруднява службите и със задграничната си преписка. На два листа има инструкции по какъв начин да се открива подозрително писмо, едно от тях гласи- Ако в името на получателя има две повтарящи се букви... При международното разпространяване на белогвардейската вълна, писма отиват и идват отвред. В Дома на съветските военноинвалиди в село Шипка сътрудник донася, че Сергей Петрович Макаренко, с неподвижни два крайници, постоянно получава пратки от Швейцария и Ню Йорк и продава стоките. Интересна връзка, към този момент със цел разпространяване на пропагандни материали срещу Съюз на съветските социалистически републики, става и посредством ония " писма до непознато другарче ", по този начин известни преди време. Според архивите, сходна връзка се е осъществявала посредством замени на адреси в младежко списание, а от чужбина идвал материал с гриф- прочети и предай нататък. Най- честите мотиви да привлекат вниманието на службите, руснаците вършат с изявленията си. Има и по-заплетени. Активната разработка " Изменник " по донесение на сътрудник Пирин разказва по какъв начин трима белоемигранти приготвят бягството от България на Илия Бобев, а той ще си заплати с валута, като успее, с цел да могат и те да избягат по- късно. Една от най- стряскащите разработки е правена в Плевен през 1951 година под името " Авантюристи ". Разследват доктор Георги Александрович Палий, лекар- бактериолог в Окръжната санепидстанция- по-късно известна като ХЕИ. Заедно с Иван Антонович Демяненко, инженер химик, който работи като бактериолог- лаборант в инфекциозното поделение на Плевенската окръжна болница и Владимир Ямин, също бактериолог в станцията тримата се проверяват по донесение, че популяризират детски паралич като бактериологична измама. Д-р Палий е емигрирал през 1922 година в Югославия, по време на войната е бил партизанин в щаба на Тито и там се среща със сина на Чърчил, разказва го сътрудникът. От сборника по-нататък не излиза наяве дали създаването е довела до нещо.
" Прави усещане, че това направление като че ли от самото си начало е привнесено в работата на Държавна сигурност от руските управляващи и служби- пишат съставителите на сборника. " Особено ясно това си личи от края на 50-те години на ХХ век, когато акцентът се измества отвън рамките на България. " Във фокуса към този момент попадат съветските емигрантски организации в чужбина, а тук се наблюдават само настроенията.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ