Над 100 поръчки за IT услуги са пуснали през 2019

Над 100 поръчки за IT услуги са пуснали през 2019 ...

Преглед на печата за 22 юли.


Над 100 поръчки за IT услуги са пуснали през 2019 г. държавните ведомства

В. Сега

На фона на серия провали и на последната безпрецедентна кибератака срещу информационната система на НАП държавата продължава да харчи с луда скорост за е-управлението - развиващо се мудно, хаотично и чутовно скъпо. Само от началото на годината са обявени и са в изпълнение повече от 100 обществени поръчки в IT сферата за десетки и стотици милиони. Възложителите са министерства, комисии, агенции, търсещи изпълнители за всякакви "компоненти" на е-управлението - доставка на компютри и софтуерни продукти, писане на програми, анализ на данни, системна поддръжка и надграждане, консултантски услуги и т.н.

Инвестициите, направени от българската държава от зората на електронното управление досега, са милиардни и извън контрол. Само за 2018 г. в бюджета са били планирани 133 млн. лева за е-управление, като са били усвоени 113 млн. лева, сочи справка на Държавната агенция за електронно управление, предоставена на в. "Сега". За разгръщането на e-government помагат и европейските данъкоплатци - през миналата година са договорени и изпълнявани проекти с финансиране от ЕС за над 120 млн. лева. И само 5 милиона са отредени по най-болната в последните дни тема - киберзащитата, призна преди дни вицепремиерът Томислав Дончев.

Данъчните ще понесат „немалка“ глоба заради НАПлийкс

В. Сега

Санкция за колосалния провал, който претърпя НАП в защитата на личните данни на гражданите, със сигурност ще има и няма да бъде малка. Това потвърди председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов вчера. Изказването му идва на фона на опитите на финансовия министър Владислав Горанов и премиера Бойко Борисов да омаловажат пробива.

„Няма да бъде малка (санкцията - б.р.). Този тип нарушения в Европа винаги приключват с много сериозни санкции за администратора“, обяви Караджов пред Нова телевизия. Той не се ангажира да посочи конкретен размер на глобата. Но изтъкна, че при определянето й ще се вземат предвид както това, че е „имало взломно влизане в системата“, така и „какво НАП е направила към момента на влизането като защита“.

Шест теца ще си разделят 20 млн. лв. заради грешка на КЕВР

В. Сега

Тецове, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, ще получат допълнително 21.6 млн. лв., при това със задна дата. Става въпрос за дружествата в Русе, Плевен, Перник, Враца, Бургас и Велико Търново. Това става ясно от решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Преизчисляването на тарифите се наложило, след като дружествата са оспорвали в съда сметките на КЕВР за преференциалните цени за произведената от тях електрическа и топлинна енергия. След спечелването на делата Върховният административен съд е постановил, че се налага те да бъдат коригирани.

При 1 лв. субсидия БСП няма откъде да вземе 3 млн., а патриотите 1,2 млн., за да върнат надвзетите пари от бюджета

В. 24 часа

Над 3 млн. лв. ще трябва да намери БСП, а по 400 хил. лв. трите партии в “Обединени патриоти” - ВМРО, НФСБ и “Атака”, за да успеят да платят обратно на бюджета надвзетите партийни субсидии. Причината е, че след намаляването на субсидиите от 11 на 1 лв. на глас удръжките от траншовете няма да са достатъчни, за да се плати в законовия срок 31 декември 2020 г., оплакаха се от партийните централи.

В петък партиите за последно получиха партийна субсидия от 11 лв., а следващото плащане през есента ще е изчислено върху 1 лв. на глас. В същото време след разкритията на “Шоуто на Слави”, че с години партиите са вземали по 13,33 лв. на глас, а не 11 лв., бе приета поправка, че трябва да върнат на бюджета всички надвзети суми от 2016 г. насам. Вариантите за връщане на парите са два - или плащане накуп, или удръжки от следващите пет транша на партийните субсидии.

До 10 млн. лв глоба предвиждат промените в Закона срещу изпирането на пари

В. 24 часа

До 10 млн. лв. глоба грози фирми, банкови и кредитни институции, ако не докладват пред ДАНС за съмнителни сделки, предвиждат промени в Закона срещу изпирането на пари, обсъден през седмицата от парламентарната комисия по вътрешен ред. Мерките са част от ангажиментите на България за покриване на критериите за членство в Еврозоната, обясни пред "По света и у нас" финансовият министър Владислав Горанов.

В обхвата на закона за изипране на пари, освен финансови, попадат и търговски дейности.

"Първата е за лица, които осъществяват търговия и посредническа дейност с културно -исторически ценности. Лица, които осъществяват търговия и обмяна на крипто валута и валута, която е без златно покритие", коментира Пламен Нунев - председател на парламентарната комисия по вътрешен ред.

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили

В. Труд

Първата регистрация на автомобили да се извършва не от КАТ, а от частни фирми, които разкрият специални пунктове за идентификация и проверка на техническата изправност. Това предвижда проектът на Закон за пътните превозни средства, публикуван за обществено обсъждане.

Законът е нов и е последният от трите, на които трябва да се раздели сега действащият Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Първите два проекта – на бъдещ ЗДвП и на Закон за водачите МПС, бяха пуснати за обсъждане още през януари т.г. Третият проект се забави повече от 6 месеца, именно заради споровете между “Пътна полиция” и Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” – бившите КАТ и ДАИ, кой да прави първоначалните регистрации.

Реколтата от пшеница стига 6 млн. тона

В. Монитор

Реколтата от пшеница през тази година може да се окаже най-добрата от началото на това десетилетие като достигне около 6 милиона тона. Това става ясно от оперативни данни на земеделското министерство.

Независимо от продължителната суша по време на есенната кампания миналата година и оскъдната снежна покривка през зимата отчетеният засега среден добив е 527 кг/декар пшеница или с 5,4% повече в сравнение със средата на юли 2018 г.

Източник: investor.bg