Платихме над 1.5 млн. за обезщетения на затворници
Над 1,5 млн. лева компенсации са платени от хазната през 2019 година по каузи за нарушени човешки права и постепенно правораздаване, демонстрират данните на Министерството на правораздаването.
Според статистиката през 2019 година ведомството е сключило 259 съглашения за постепенно правораздаване, по които са изплатени 620 200 лева Споразуменията са по реда на Глава трета „ а “ от Закона за правосъдната власт. По нея се преглеждат заявки на жители и юридически лица против актове, дейности или бездействия на органите на правосъдната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решение на делото в рационален период.
Проверката се прави от Инспектората на Висш съдебен съвет, а министърът на правораздаването се произнася по основателността на заявлението”, прецизират от ведомството. Отделно отново за предходната година по каузи против България в Европейския съд по правата по индивида в Страсбург са изплатени общо 459 446 евро, които са равни 898 600 лева И двата типа каузи пък всекидневно се водят от пандизчии, които се жалват от дълги арести или неприятни битови условия зад решетките.
Според статистиката на правосъдното министерство новообразувани каузи от съдилищата в страната по тъжби от лица, изтърпяващи наказване „ отнемане от независимост “, общо за 2018 – 2019 година са 1160 броя. Пак по данни на ведомството най-често пандизчиите се жалят от вреди, породени им от затворническата администрация или страната. Последният образец е жител на бургаския затвор, който счупи всички върхове по тъжби. За една година той е изпратил 500 сигнала до всички вероятни прокуратури. Това прави приблизително по 2 тъжби през всеки работен ден. Затворникът настойчиво се жалвал от всевъзможни неща, които не му харесват в килията, а и отвън нея. Един път се оплаквал, че му сервират дребни порции и не може да се нахрани различен път - че възглавницата, на която спи, не му е комфортна, тъй като е прекомерно твърда, след това - че се чувствал некомфортно от неприятни миризми, от които му прилошавало. Списъкът с неуместните му трудове и просби за помощ от прокуратурата няма край. Сред купищата с налудничави тъжби има и недоволство от асортимента, който се предлага в затворническата лафка - бил прекомерно безпаричен. След като изразил неодобрение от всички битовизми зад решетките, пандизчията отворил нова страница и почнал да написа тъжби и против надзирателите, които съгласно него го гледали неприятно и с изключително неприятни погледи.
Кореспонденцията сред претенциозния пандизчия и прокуратурата няма край и се трансформира в същински административен тормоз. Държавните обвинители нямат право да пренебрегват стотиците тъжби и по закон са длъжни да прегледат всяка една, да извършат нужната инспекция и да отговорят, без значение какъв брой е неуместна. Това изисква голям размер от работа, още повече че недоволният пандизчия обжалвал по-късно и пред висшестоящите прокуратури - апелативна и ВКП. Въпреки, че при нито един от сигналите не са открити нарушавания, създателят им не спирал да се жалва.
На територията на Русе няма затвор, само че са известни няколко случая арестувани да желаят компенсации поради недобри условия в ареста. Преди няколко години задържан изиска 10 000 лв., защото в килията бил с трима души и не разполагал с минималните 4 квадратни метра пространство, колкото му се поставят. Освен това не бил удовлетворен от хигиеничните условия и от време на време са налагало да употребява пластмасови шишета за физиологични потребности. Съдът обаче реши, че неудобствата на арестувания могат да се компенсират с 250 лв..
При различен случай, отново отпреди няколко години, задържан се оплака от неналичието на чаршафи в килията. Даденото му одеяло не било задоволително, а и също така ходенето до тоалетната ставало единствено по три пъти дневно. Това налагало в килията да се употребяват пластмасови бутилки. Недоволният изиска обезщетение в размер на 30 000 лв., само че съдът постанови да получи едвам 150 лв.. Преди десетина години пък задържан осъди страната с изключение на поради неприятни хигиенични условия и поради това, че няма обособени пространства за пушачи и непушачи. Самият той не пушел и димът в допълнение му създавал дискомфорт. Поиска 10 000 лв., само че съдът дефинира обезщетение от 1000 лв..
Осъденият на пожизнен затвор като гарант на ликвидиране някогашен великотърновски предприемач и хотелиер Георги Вълев осъди прокуратурата. Жалбата на доживотника бе поради приложената му мярка за неотклонение „ задържане под стража” по отношение на повдигнатото му обвиняване за палеж, по което след това е оневинен. Заради което той изиска да му бъде присъдено обезщетение от 500 хиляди лева Съдът обаче почете желае му в много алегоричен размер и от 500-те хиляди му присъди единствено 500 лева Според претекстовете на Темида мярката за неотклонение на Вълев е била наложена освен за едно, а и за седемте повдигнати му обвинявания. Липсват справедливи данни, от които да се направи ясно разграничаване за отражението на обособените обвинявания върху душeвността на ищеца и здравословното му положение, показват магистратите. Освен този правосъден иск Вълев води и много други каузи против държавни институции или обособени лица. Исковете са главно за нарушение на човешките и гражданските му права. Сред тях множеството са за неприятни хигиенични и санитарно-битови условия в пандизите и килиите: общи и мръсни тоалетни, неприятни съкилийници, нездравословна и мазна храна, несъобразена с персоналните им хранителни привички на независимост, както и отвод на затворническите управляващи да ги изпратят на прегледи и лекуване в цивилни болнични заведения отвън решетките.
Затворникът рецидивист от Сандански Д. С. в тъжба до затворническите управляващи упрекна надзирателите от бобовдолския затвор, че са му откраднали часовник за 1500 лв.. Жалбата е от началото на май 2019 година: „ Надзирателите постоянно ни вадят от килиите и ни тарашат движимостите. По-ценните неща си ги прибират. На мен ми изчезна часовник за 1500 лв.. На други също изчезват постоянно скъпи движимости “, написа в жалбата си Д. С. На 2 май 2014 година към 17 часа на ул. „ Борис Сарафов “ в Сандански неколкократният „ клиент “ на бобовдолския затвор пребива съгражданина си И. М., като го оставя в безсъзнание на улицата. Съдебният доктор открива тежка черепно-мозъчна контузия с заплаха за живота и общо разтройство на здравето.
Според статистиката през 2019 година ведомството е сключило 259 съглашения за постепенно правораздаване, по които са изплатени 620 200 лева Споразуменията са по реда на Глава трета „ а “ от Закона за правосъдната власт. По нея се преглеждат заявки на жители и юридически лица против актове, дейности или бездействия на органите на правосъдната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решение на делото в рационален период.
Проверката се прави от Инспектората на Висш съдебен съвет, а министърът на правораздаването се произнася по основателността на заявлението”, прецизират от ведомството. Отделно отново за предходната година по каузи против България в Европейския съд по правата по индивида в Страсбург са изплатени общо 459 446 евро, които са равни 898 600 лева И двата типа каузи пък всекидневно се водят от пандизчии, които се жалват от дълги арести или неприятни битови условия зад решетките.
Според статистиката на правосъдното министерство новообразувани каузи от съдилищата в страната по тъжби от лица, изтърпяващи наказване „ отнемане от независимост “, общо за 2018 – 2019 година са 1160 броя. Пак по данни на ведомството най-често пандизчиите се жалят от вреди, породени им от затворническата администрация или страната. Последният образец е жител на бургаския затвор, който счупи всички върхове по тъжби. За една година той е изпратил 500 сигнала до всички вероятни прокуратури. Това прави приблизително по 2 тъжби през всеки работен ден. Затворникът настойчиво се жалвал от всевъзможни неща, които не му харесват в килията, а и отвън нея. Един път се оплаквал, че му сервират дребни порции и не може да се нахрани различен път - че възглавницата, на която спи, не му е комфортна, тъй като е прекомерно твърда, след това - че се чувствал некомфортно от неприятни миризми, от които му прилошавало. Списъкът с неуместните му трудове и просби за помощ от прокуратурата няма край. Сред купищата с налудничави тъжби има и недоволство от асортимента, който се предлага в затворническата лафка - бил прекомерно безпаричен. След като изразил неодобрение от всички битовизми зад решетките, пандизчията отворил нова страница и почнал да написа тъжби и против надзирателите, които съгласно него го гледали неприятно и с изключително неприятни погледи.
Кореспонденцията сред претенциозния пандизчия и прокуратурата няма край и се трансформира в същински административен тормоз. Държавните обвинители нямат право да пренебрегват стотиците тъжби и по закон са длъжни да прегледат всяка една, да извършат нужната инспекция и да отговорят, без значение какъв брой е неуместна. Това изисква голям размер от работа, още повече че недоволният пандизчия обжалвал по-късно и пред висшестоящите прокуратури - апелативна и ВКП. Въпреки, че при нито един от сигналите не са открити нарушавания, създателят им не спирал да се жалва.
На територията на Русе няма затвор, само че са известни няколко случая арестувани да желаят компенсации поради недобри условия в ареста. Преди няколко години задържан изиска 10 000 лв., защото в килията бил с трима души и не разполагал с минималните 4 квадратни метра пространство, колкото му се поставят. Освен това не бил удовлетворен от хигиеничните условия и от време на време са налагало да употребява пластмасови шишета за физиологични потребности. Съдът обаче реши, че неудобствата на арестувания могат да се компенсират с 250 лв..
При различен случай, отново отпреди няколко години, задържан се оплака от неналичието на чаршафи в килията. Даденото му одеяло не било задоволително, а и също така ходенето до тоалетната ставало единствено по три пъти дневно. Това налагало в килията да се употребяват пластмасови бутилки. Недоволният изиска обезщетение в размер на 30 000 лв., само че съдът постанови да получи едвам 150 лв.. Преди десетина години пък задържан осъди страната с изключение на поради неприятни хигиенични условия и поради това, че няма обособени пространства за пушачи и непушачи. Самият той не пушел и димът в допълнение му създавал дискомфорт. Поиска 10 000 лв., само че съдът дефинира обезщетение от 1000 лв..
Осъденият на пожизнен затвор като гарант на ликвидиране някогашен великотърновски предприемач и хотелиер Георги Вълев осъди прокуратурата. Жалбата на доживотника бе поради приложената му мярка за неотклонение „ задържане под стража” по отношение на повдигнатото му обвиняване за палеж, по което след това е оневинен. Заради което той изиска да му бъде присъдено обезщетение от 500 хиляди лева Съдът обаче почете желае му в много алегоричен размер и от 500-те хиляди му присъди единствено 500 лева Според претекстовете на Темида мярката за неотклонение на Вълев е била наложена освен за едно, а и за седемте повдигнати му обвинявания. Липсват справедливи данни, от които да се направи ясно разграничаване за отражението на обособените обвинявания върху душeвността на ищеца и здравословното му положение, показват магистратите. Освен този правосъден иск Вълев води и много други каузи против държавни институции или обособени лица. Исковете са главно за нарушение на човешките и гражданските му права. Сред тях множеството са за неприятни хигиенични и санитарно-битови условия в пандизите и килиите: общи и мръсни тоалетни, неприятни съкилийници, нездравословна и мазна храна, несъобразена с персоналните им хранителни привички на независимост, както и отвод на затворническите управляващи да ги изпратят на прегледи и лекуване в цивилни болнични заведения отвън решетките.
Затворникът рецидивист от Сандански Д. С. в тъжба до затворническите управляващи упрекна надзирателите от бобовдолския затвор, че са му откраднали часовник за 1500 лв.. Жалбата е от началото на май 2019 година: „ Надзирателите постоянно ни вадят от килиите и ни тарашат движимостите. По-ценните неща си ги прибират. На мен ми изчезна часовник за 1500 лв.. На други също изчезват постоянно скъпи движимости “, написа в жалбата си Д. С. На 2 май 2014 година към 17 часа на ул. „ Борис Сарафов “ в Сандански неколкократният „ клиент “ на бобовдолския затвор пребива съгражданина си И. М., като го оставя в безсъзнание на улицата. Съдебният доктор открива тежка черепно-мозъчна контузия с заплаха за живота и общо разтройство на здравето.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ