Начинът, по който използваме земята, задълбочава климатичната криза
Начинът, по който произвеждаме храната си, води до съвсем една четвърт от въглеродните излъчвания на планетата, предизвестява последният отчет на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC), който ще бъде показан през днешния ден в Женева. Това не просто задълбочава климатичната рецесия, само че и излага на риск екосистемите, от които всички ние подвластен. Специалният отчет за изменението на климата и земята[1] изследва връзката сред климата, хората и почвата в изискванията на затоплящия се свят. Документът акцентира, че климатичните промени подлагат земята на спомагателен напън и ускоряват към този момент съществуващите опасности като деградация на почвите, загуба на биоразнообразие и продоволствена рецесия.
„ Докладът изпраща ясно обръщение, че методът, по който сега използваме земята, способства за изменението на климата. Затова се нуждаем от незабавна промяна в земеделския бранш с приоритет върху опазването на естествените екосистеми и прекосяването към стабилно произвеждане и ползване на храни “, коментира доктор Стивън Корнелиус, основен консултант на WWF по въпросите за изменението на климата. „ Това би трябвало да бъде подкрепено със съществени съкращения на излъчванията, отделяни при изгаряне на изкопаеми горива. Само по този начин ще успеем да реализираме задачата на Парижкото съглашение и да задържим покачването на световните температури на ниво до 1.5 °C “.
Днес хората употребяват почти 72 % от международната суша, която не е скована от лед. Това включва и площите, наранени от обезлесяване, земеделие и отглеждане на животни, което води до отделянето на към 23 % от общите излъчвания на парникови газове на световно равнище.
В същото време единствено хранителният бранш е виновен за 75 % от обезлесяването по целия свят, като най-големият напън върху горите се реализира в тропиците. Освен че води до загуба на биоразнообразие и деградация на почвата, актуалният модел за произвеждане на храна дава и редица други отрицателни резултати:
- 821 милиона души по света гладуват;
- 1.9 милиарда души страдат от наднормено тегло;
- над 20 000 скотски типа са изложени на риск;
- популациите на 93 % от рибата в океаните са достигнали сериозен минимум;
- все пак 33 % от създаваната храна се изхвърля.
Научният труд акцентира, че климатът, хората и природата са тясно свързани по сред си. Повишаването на температурите, смяната в модела на преваляванията и по-голямата периодичност на рисковите климатични феномени към този момент се отразяват върху четирите стълба на продоволствената сигурност – наличност, достъп, потребление и непоклатимост на питателните запаси.
За да се оправим с климатичната рецесия природозащитната организация WWF приканва да спрем потреблението на фосилни горива и да преминем към възобновими енергийни източници, само че също и да ограничим нездравословните излъчвания, употребявайки земята по този начин, че да всмуква въглеродния диоксид от атмосферата, а не бранша на земеделието да се трансформира в един от главните емитери.
Решенията за справяне с това включват: по-екологични аграрни и животновъдни практики, ограничение на обезлесяването, по-здравословни диети, по-далновидно ръководство на водите, по-добро градско обмисляне, както и да преосмислим потреблението и изхвърлянето на храната.
От WWF считат, че за тази цел е нужно до 2030 година най-малко 50 % от териториите, употребявани за земеделие и аквакултури, да преминат под стабилно ръководство. Това би асъдействало за оправянето с редица обществени и природозащитни провокации като ограничение размерите на климатичната миграция, обезпечаване на продоволствена сигурност, прекъсване на деградацията и опустиняването на земята и запазване на биоразнообразието на планетата.
