Урсула - детето от еднополовия брак между Макрон и Орбан
Начело с Урсула фон дер Лайен като президент на Европейската комисия (ЕК), Европейски Съюз го чакат сложни времена. За страдание, изцяло допустимо е петгодишният й мандат да се осъществя по метода, по който се стигна въобще до нейната кандидатура: чрез подмолното съглашателство.
Самото налагане на Урсула фон дер Лайен въплъщаваше ролята и усилието на Европейския съвет (Съвета) в маргинализирането на Европейския парламент (ЕП) при избора на ръководител на Европейска комисия. Затова въобще не бе учудваща и неналичието на възторг даже и измежду подкрепящите я партии (в рамките на Прогресивния алианс на социалистите и демократите и тези на Европейската национална партия). Оттук пристигна и слабият резултат на германката: тя бе определена, прескачайки бариерата единствено с 9 гласа от горната страна. Ако Урсула фон дер Лайен бе спортист в дисциплината скок на височина, то след нейното разтягане летвата остана мощно разтресена, а скокът, въпреки и постоянен, бе лишен от всякаква лекост и финес. Вероятно занапред германката ще има сложни приземявания всякога, когато ще би трябвало да работи с Екологичен потенциал.
За последното ще има и друга причина. Става дума за " разтегливия " и компромисен темперамент на предизборните задължения на Урсула фон дер Лайен. От една страна, тя се поддаде на ултиматумите на демократичната група " Обнови Европа " за обща за Европейски Съюз минимална работна заплата и за по-голямо понижаване на парниковите газове в по-кратък интервал от време. От друга, бе обтекаема на чуването си в отбраната на върховенството на закона в границите на съюза. Т.е. с цел да получи нужната поддръжка и от Франция, и от Унгария и Полша, Урсула фон дер Лайен направи нещо, което би отивало по-скоро на някоя гимнастичка, в сравнение с политик - разкрачи се необятно. Знаем обаче какво се случва с този, който се пробва да стои на няколко стола. Да не приказваме, че резултатът при гласуването й след този шпагат също не бе впечатляващ.
Макар и без искра, тази формула може и да бе сполучлива, когато ставаше дума за избирането на президент на Европейска комисия, само че тя няма по какъв начин да проработи занапред, когато Европейски Съюз ще би трябвало да се движи по един от двата пътя, които са начертани пред съюза. Единият е френски, този на Шанз-Елизе, който допуска бърза скорост, в случай че ще и това да докара до обособяването на ядро и външна страна в съюза. Другият е немски, този на Вилхелмщрасе, където комплектното деяние е по-важно от скоростта. Избирането на Урсула Фон дер Лайен с едновременната поддръжка и на Еманюел Макрон, и на Виктор Орбан обаче прави по този начин, че е по-вероятно каруцата да отиде в реката.
Всъщност короноването на Урсула Фон дер Лайен е най-големият политически триумф на Орбан в границите на съюза. От " черната овца " в европейското стадо унгарският министър-председател се трансформира в индивида, който има решаващата дума за това кой ще оглави Европейска комисия (без поддръжката на унгарската квота в ЕНП германката нямаше по какъв начин да бъде определена, като същото важи и за гласовете, които тя получи от полските консерватори и италианските популисти). Всичко това обаче се случи не със съпротивата на френския президент Макрон и групата на либералите към него и Гай Верхофстадт, а в противен случай, с тяхната деятелна поддръжка за Урсула Фон дер Лайен (въпреки че вотът бе скришен, наподобява по този начин, че нито социалистите, нито ЕНП съумяха да активизират в такава степен поддръжката си за германката, колкото това направиха либералите). Когото и да бе показала немският канцлер Ангела Меркел за президент на Европейска комисия, то той нямаше да бъде определен, в случай че Макрон и Орбан не бяха сплели ръце, правейки му " люлка ".
Никой няма илюзията, че политиката е чист поминък, само че това съглашателство сред Макрон и Орбан (втори техен дубъл след потапянето на кандидатурата на Манфред Вебер) е едно от най-нечистоплътните. При това, то пристигна в миг, в който Европейски Съюз имаше потребност от повече гласност и бистрота.
Ако това са съображения, които не биха трогнали българските представители в Екологичен потенциал, то те имаха различен мотив, заради който бе разумно да не поддържат кандидатурата на новия президент на Европейска комисия. Този мотив се състои в това, че Урсула фон дер Лайен е извънредно резервирана по отношение на интеграционния развой на Европейски Съюз по отношение на Западните Балкани. Ако поляци, унгарци и италианци са съумели да изтъргуват поддръжката си за германката, то това не би трябвало да се случва на цената на българския интерес, който е категоричен: интеграцията на Западните Балкани в евро-атлантическото пространство, който бе най-важният приоритет на България при нашето председателстване на Европейски Съюз. Ако някой си е мислел, че ние тогава просто сме си чесали езиците, то този някой можеше да бъде отрезвен бързо с глас против Урсула фон дер Лайен.
Германката не наподобява и като решение на един от главните проблеми пред Европейски Съюз: този на недостига на европейско водачество. Дано бъдем опровергани, само че е мъчно за поверие това, че един от най-слабо рейтинговите немски министри ще се трансформира в един от одобряваните ръководители на Европейски Съюз. В посочването и избирането на Урсула фон дер Лайен, а имайки поради и опита от Жан-Клод Юнкер, няма по какъв начин да не останем с подозрителното усещане, че Европейският съвет няма интерес от избирането на мощен президент на Европейска комисия, който да се трансформира в различен център на по този начин или другояче властово натоварените столици като Берлин и Париж.
Добавете към това и " тънкото " болшинство в Екологичен потенциал, с което Урсула фон дер Лайен бе определена и което е надалеч от необятната поддръжка, която е добре да има един президент на Европейска комисия. Изобщо, изправени сме пред комплицирана обстановка: неналичието на устойчиво болшинство в Екологичен потенциал и недостига на водачество, което можеше да преодолее резултата от раздробения Парламент.
Разбира се, от повсеместен интерес за Европейски Съюз е скептицизмът по отношение на новия президент на Европейска комисия да не се оправдае напред във времето. Дотогава обаче е разумно да останем реалисти по немски.
Самото налагане на Урсула фон дер Лайен въплъщаваше ролята и усилието на Европейския съвет (Съвета) в маргинализирането на Европейския парламент (ЕП) при избора на ръководител на Европейска комисия. Затова въобще не бе учудваща и неналичието на възторг даже и измежду подкрепящите я партии (в рамките на Прогресивния алианс на социалистите и демократите и тези на Европейската национална партия). Оттук пристигна и слабият резултат на германката: тя бе определена, прескачайки бариерата единствено с 9 гласа от горната страна. Ако Урсула фон дер Лайен бе спортист в дисциплината скок на височина, то след нейното разтягане летвата остана мощно разтресена, а скокът, въпреки и постоянен, бе лишен от всякаква лекост и финес. Вероятно занапред германката ще има сложни приземявания всякога, когато ще би трябвало да работи с Екологичен потенциал.
За последното ще има и друга причина. Става дума за " разтегливия " и компромисен темперамент на предизборните задължения на Урсула фон дер Лайен. От една страна, тя се поддаде на ултиматумите на демократичната група " Обнови Европа " за обща за Европейски Съюз минимална работна заплата и за по-голямо понижаване на парниковите газове в по-кратък интервал от време. От друга, бе обтекаема на чуването си в отбраната на върховенството на закона в границите на съюза. Т.е. с цел да получи нужната поддръжка и от Франция, и от Унгария и Полша, Урсула фон дер Лайен направи нещо, което би отивало по-скоро на някоя гимнастичка, в сравнение с политик - разкрачи се необятно. Знаем обаче какво се случва с този, който се пробва да стои на няколко стола. Да не приказваме, че резултатът при гласуването й след този шпагат също не бе впечатляващ.
Макар и без искра, тази формула може и да бе сполучлива, когато ставаше дума за избирането на президент на Европейска комисия, само че тя няма по какъв начин да проработи занапред, когато Европейски Съюз ще би трябвало да се движи по един от двата пътя, които са начертани пред съюза. Единият е френски, този на Шанз-Елизе, който допуска бърза скорост, в случай че ще и това да докара до обособяването на ядро и външна страна в съюза. Другият е немски, този на Вилхелмщрасе, където комплектното деяние е по-важно от скоростта. Избирането на Урсула Фон дер Лайен с едновременната поддръжка и на Еманюел Макрон, и на Виктор Орбан обаче прави по този начин, че е по-вероятно каруцата да отиде в реката.
Всъщност короноването на Урсула Фон дер Лайен е най-големият политически триумф на Орбан в границите на съюза. От " черната овца " в европейското стадо унгарският министър-председател се трансформира в индивида, който има решаващата дума за това кой ще оглави Европейска комисия (без поддръжката на унгарската квота в ЕНП германката нямаше по какъв начин да бъде определена, като същото важи и за гласовете, които тя получи от полските консерватори и италианските популисти). Всичко това обаче се случи не със съпротивата на френския президент Макрон и групата на либералите към него и Гай Верхофстадт, а в противен случай, с тяхната деятелна поддръжка за Урсула Фон дер Лайен (въпреки че вотът бе скришен, наподобява по този начин, че нито социалистите, нито ЕНП съумяха да активизират в такава степен поддръжката си за германката, колкото това направиха либералите). Когото и да бе показала немският канцлер Ангела Меркел за президент на Европейска комисия, то той нямаше да бъде определен, в случай че Макрон и Орбан не бяха сплели ръце, правейки му " люлка ".
Никой няма илюзията, че политиката е чист поминък, само че това съглашателство сред Макрон и Орбан (втори техен дубъл след потапянето на кандидатурата на Манфред Вебер) е едно от най-нечистоплътните. При това, то пристигна в миг, в който Европейски Съюз имаше потребност от повече гласност и бистрота.
Ако това са съображения, които не биха трогнали българските представители в Екологичен потенциал, то те имаха различен мотив, заради който бе разумно да не поддържат кандидатурата на новия президент на Европейска комисия. Този мотив се състои в това, че Урсула фон дер Лайен е извънредно резервирана по отношение на интеграционния развой на Европейски Съюз по отношение на Западните Балкани. Ако поляци, унгарци и италианци са съумели да изтъргуват поддръжката си за германката, то това не би трябвало да се случва на цената на българския интерес, който е категоричен: интеграцията на Западните Балкани в евро-атлантическото пространство, който бе най-важният приоритет на България при нашето председателстване на Европейски Съюз. Ако някой си е мислел, че ние тогава просто сме си чесали езиците, то този някой можеше да бъде отрезвен бързо с глас против Урсула фон дер Лайен.
Германката не наподобява и като решение на един от главните проблеми пред Европейски Съюз: този на недостига на европейско водачество. Дано бъдем опровергани, само че е мъчно за поверие това, че един от най-слабо рейтинговите немски министри ще се трансформира в един от одобряваните ръководители на Европейски Съюз. В посочването и избирането на Урсула фон дер Лайен, а имайки поради и опита от Жан-Клод Юнкер, няма по какъв начин да не останем с подозрителното усещане, че Европейският съвет няма интерес от избирането на мощен президент на Европейска комисия, който да се трансформира в различен център на по този начин или другояче властово натоварените столици като Берлин и Париж.
Добавете към това и " тънкото " болшинство в Екологичен потенциал, с което Урсула фон дер Лайен бе определена и което е надалеч от необятната поддръжка, която е добре да има един президент на Европейска комисия. Изобщо, изправени сме пред комплицирана обстановка: неналичието на устойчиво болшинство в Екологичен потенциал и недостига на водачество, което можеше да преодолее резултата от раздробения Парламент.
Разбира се, от повсеместен интерес за Европейски Съюз е скептицизмът по отношение на новия президент на Европейска комисия да не се оправдае напред във времето. Дотогава обаче е разумно да останем реалисти по немски.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ