Как преди 24 години под връх Амбарица загиват 12 туристи
Началото на декември 1994 година Голяма група от 50 туристи, на възраст сред 10 и 65 години, потеглят на 2 декември към връх Амбарица в Стара планина.
Те потеглят със сопотския въжен превоз към хижа „ Добрила “, оттова не престават към връх Амбарица, на 2166 метра надморска височина. Трябвало е да пресекат билото и да се спуснат към едноименната хижа, която е на 1533 метра надморско равнище, написа 24Родопи.
реклама
Към 16 часа попадат в плен на мъглата. Губят ориентировка. Настава суматоха. Страхът от изгубване и заледяване разцепва групата. Някои вземат решение да тръгнат напред сами. Към 1 часа след среднощ 11 души, измежду които и най-малката туристка, 10-годишната Ева, вземат решение да се окопаят в навеите, с цел да изчакат утрото и проясняване на времето. Останалите 39 тръгнат в посока, която считат, че е вярната – към хижата… Бялата гибел застига 12 туристи.
" Беше най-кошмарното ми прекарване, признава хижарката на “Амбарица ” по това време - Олга Атанасова, пред вестник „ Марица “. Олга е умел планински лидер, прекарала 28 години от живота си в планината. На вечерния сеанс във съдбовния петък от “Добрила ” й се обажда Тодор Григоров, основен секретар на ЦС на БТС, който пита дали е пристигнала огромната група, която се е качила с лифта.
Алармират дежурните на връх Ботев, който реализира радиовръзка сред хижите. Групата е потънала вдън земя - няма я на никоя от другите хижи в региона. Към 22,30 мъглата на върха се раздира, само че по билото няма и диря от хора. Върхът е с бездънен сняг, навеи, температурата е минус 15.
Междувременно Планинска избавителна служба-София е задействала хората си - 40 спасители от Пловдив, Сопот, София, Троян потеглят към мястото на хипотетичната покруса.
Първите оживели идват в хижата в 5 часа на разсъмване. Омотани с облекла, изтощени, хриптели: Идат, горе има заспали.
Георги Тановски с група яки мъже потеглят нагоре към върха. После часовете ми се губят, споделя след години Олга. Тя сигнализира връх Ботев и троянските спасители. Тича сред радиотелефона и салона, трансфорат в санитарен пункт - събличат, разтриват премръзналите...
„ Краката им почерняваха при разтривките, бяха полуослепели от мраз, налагахме очите им с картофени люспи “, спомня си кошмара Олга.
Малката Ева, дружно с родителите си и групата, прекарали нощта в иглу, пристигнали в хижата невредими.
В същото време спасители от отрядите в Сопот, Пловдив, Троян събират трупове и премръзнали по билото. Тодор Григоров съвсем на ръце донася до хижата премръзналия Стойко Стойков. „ Преживях смут, като се натъкнах на мъртва жена - беше като заспала в снега “, споделя Богдан Банков, доброволец избавител от Троян.
„ С Гошо Тановски я издърпахме и я покрихме с яке - беше мъртва, вкочанена. Помогнахме на доста хора, натоварихме труповете и най-силно потърпевшите в хеликоптерите - едните за моргата, другите за болничното заведение в Пловдив. Два дни с хижаря Дончо и русенските туристи сваляхме раници и багаж от върха - за какво бяха тия купища разпилени облекла по билото - недоумявам, очевидно студът и суматохата са създали хората несъответстващи “, споделя пред „ Марица “ Богдан.
„ Подценили са всичко - огромна група, разнородна, не познават маршрута, потеглят в късен час в пай зимен ден. Групата е била неприятно екипирана - някои са били с гумени ботуши и брезентови анораци “, коментира тогавашният началник на ПСС Пловдив Георги Имов.
В избавителната интервенция взе участие Минко Занковски, планинар, един от най-хубавите познавачи на Балкана, шеф на единственото у нас учебно заведение за планински спасители в Черни Осъм. Занковски е толкоз покъртен от нещастието по билото на Балкана, че написва сюжет за документален филм за нещастието - “Вихрите на Амбарица ”. 27-минутната лента печели Grand Prix от Втория интернационален фестивал на планинарския филм в Троян през 2000 година
Спас Малинов е някогашен планински избавител, който разказва нещастието във конгрес за туристи:
" За този драматичен случай на връх Амбарица мога да описвам доста, тогава бях началник на акцията на ПСС. От София излетяхме една група спасители с хеликоптер и от Пловдив имаше друга, отново с хеликоптер. От Троян пристигна друга група. Качиха се през хижа " Амбарица ". Кацнахме на хижа " Добрила " и с единия хеликоптер облетяхме към връх Амбарица.
Времето беше слънчево, само че духаше мощен северен вятър и беше студено. Около върха видяхме няколко натрупа, завяти от снега и в долината в ляво от ръба към хижата видяхме движещи се хора. С единия хеликоптер аз, Краси Стоянов и Кирил Колищърков кацнахме на ръба и тръгнахме към двамата души в долината.
Едно момче се движеше към нас и когато се срещнахме се оказа, че се е занимавал с йога и цяла нощ се е движел, а дамата с него не е можела към този момент да върви от отмалялост и той не е могъл да направи нищо за нея. Облякохме го с моята пухенка, с цел да се стопли, а Краси продължи по долината към дамата.
Останалите спасители събираха труповете към върха и с хеликоптерите ги извозваха до Пловдив.
Така изминаха повече от два часа до момента в който дойде хеликоптер и за нас. Излетяхме от ръба, като спуснахме въже, за което трябваше да се закачи Краси и трупът на дамата. Духаше мощен вятър и това беше доста рисково за летците, само че Краси съумя да закачи пакетирания мъртвец и по този начин успяхме да се доберем до горния завършек на пистата над хижа „ Амбарица “.
Там кацнахме и прибрахме всичко вътре, по-късно излетяхме и от ръба взехме Краси и още веднъж кацнахме на хижа „ Добрила “. Там беше другият хеликоптер и едните си заминахме за София, а другите за Пловдив.
Грешката на участниците е, че не са послушали лидера да останат на едно място и да се окопаят в снега. Които са създали това, са останали живи. Само дребна част от тези, които са тръгнали да търсят хижа " Амбарица ", доближават до нея и те осведомят за нещастието, само че другите умират от мощният вятър, мраз и неприятна екипировка.
Основната неточност съгласно мен е, че е трябвало още откакто се вижда, че времето се скапва внезапно, а те са по-близо до „ Добрила “, е трябвало да се върнат там, а не да не престават към „ Амбарица “, макар уговорена среща там.
Те потеглят със сопотския въжен превоз към хижа „ Добрила “, оттова не престават към връх Амбарица, на 2166 метра надморска височина. Трябвало е да пресекат билото и да се спуснат към едноименната хижа, която е на 1533 метра надморско равнище, написа 24Родопи.
реклама
Към 16 часа попадат в плен на мъглата. Губят ориентировка. Настава суматоха. Страхът от изгубване и заледяване разцепва групата. Някои вземат решение да тръгнат напред сами. Към 1 часа след среднощ 11 души, измежду които и най-малката туристка, 10-годишната Ева, вземат решение да се окопаят в навеите, с цел да изчакат утрото и проясняване на времето. Останалите 39 тръгнат в посока, която считат, че е вярната – към хижата… Бялата гибел застига 12 туристи.
" Беше най-кошмарното ми прекарване, признава хижарката на “Амбарица ” по това време - Олга Атанасова, пред вестник „ Марица “. Олга е умел планински лидер, прекарала 28 години от живота си в планината. На вечерния сеанс във съдбовния петък от “Добрила ” й се обажда Тодор Григоров, основен секретар на ЦС на БТС, който пита дали е пристигнала огромната група, която се е качила с лифта.
Алармират дежурните на връх Ботев, който реализира радиовръзка сред хижите. Групата е потънала вдън земя - няма я на никоя от другите хижи в региона. Към 22,30 мъглата на върха се раздира, само че по билото няма и диря от хора. Върхът е с бездънен сняг, навеи, температурата е минус 15.
Междувременно Планинска избавителна служба-София е задействала хората си - 40 спасители от Пловдив, Сопот, София, Троян потеглят към мястото на хипотетичната покруса.
Първите оживели идват в хижата в 5 часа на разсъмване. Омотани с облекла, изтощени, хриптели: Идат, горе има заспали.
Георги Тановски с група яки мъже потеглят нагоре към върха. После часовете ми се губят, споделя след години Олга. Тя сигнализира връх Ботев и троянските спасители. Тича сред радиотелефона и салона, трансфорат в санитарен пункт - събличат, разтриват премръзналите...
„ Краката им почерняваха при разтривките, бяха полуослепели от мраз, налагахме очите им с картофени люспи “, спомня си кошмара Олга.
Малката Ева, дружно с родителите си и групата, прекарали нощта в иглу, пристигнали в хижата невредими.
В същото време спасители от отрядите в Сопот, Пловдив, Троян събират трупове и премръзнали по билото. Тодор Григоров съвсем на ръце донася до хижата премръзналия Стойко Стойков. „ Преживях смут, като се натъкнах на мъртва жена - беше като заспала в снега “, споделя Богдан Банков, доброволец избавител от Троян.
„ С Гошо Тановски я издърпахме и я покрихме с яке - беше мъртва, вкочанена. Помогнахме на доста хора, натоварихме труповете и най-силно потърпевшите в хеликоптерите - едните за моргата, другите за болничното заведение в Пловдив. Два дни с хижаря Дончо и русенските туристи сваляхме раници и багаж от върха - за какво бяха тия купища разпилени облекла по билото - недоумявам, очевидно студът и суматохата са създали хората несъответстващи “, споделя пред „ Марица “ Богдан.
„ Подценили са всичко - огромна група, разнородна, не познават маршрута, потеглят в късен час в пай зимен ден. Групата е била неприятно екипирана - някои са били с гумени ботуши и брезентови анораци “, коментира тогавашният началник на ПСС Пловдив Георги Имов.
В избавителната интервенция взе участие Минко Занковски, планинар, един от най-хубавите познавачи на Балкана, шеф на единственото у нас учебно заведение за планински спасители в Черни Осъм. Занковски е толкоз покъртен от нещастието по билото на Балкана, че написва сюжет за документален филм за нещастието - “Вихрите на Амбарица ”. 27-минутната лента печели Grand Prix от Втория интернационален фестивал на планинарския филм в Троян през 2000 година
Спас Малинов е някогашен планински избавител, който разказва нещастието във конгрес за туристи:
" За този драматичен случай на връх Амбарица мога да описвам доста, тогава бях началник на акцията на ПСС. От София излетяхме една група спасители с хеликоптер и от Пловдив имаше друга, отново с хеликоптер. От Троян пристигна друга група. Качиха се през хижа " Амбарица ". Кацнахме на хижа " Добрила " и с единия хеликоптер облетяхме към връх Амбарица.
Времето беше слънчево, само че духаше мощен северен вятър и беше студено. Около върха видяхме няколко натрупа, завяти от снега и в долината в ляво от ръба към хижата видяхме движещи се хора. С единия хеликоптер аз, Краси Стоянов и Кирил Колищърков кацнахме на ръба и тръгнахме към двамата души в долината.
Едно момче се движеше към нас и когато се срещнахме се оказа, че се е занимавал с йога и цяла нощ се е движел, а дамата с него не е можела към този момент да върви от отмалялост и той не е могъл да направи нищо за нея. Облякохме го с моята пухенка, с цел да се стопли, а Краси продължи по долината към дамата.
Останалите спасители събираха труповете към върха и с хеликоптерите ги извозваха до Пловдив.
Така изминаха повече от два часа до момента в който дойде хеликоптер и за нас. Излетяхме от ръба, като спуснахме въже, за което трябваше да се закачи Краси и трупът на дамата. Духаше мощен вятър и това беше доста рисково за летците, само че Краси съумя да закачи пакетирания мъртвец и по този начин успяхме да се доберем до горния завършек на пистата над хижа „ Амбарица “.
Там кацнахме и прибрахме всичко вътре, по-късно излетяхме и от ръба взехме Краси и още веднъж кацнахме на хижа „ Добрила “. Там беше другият хеликоптер и едните си заминахме за София, а другите за Пловдив.
Грешката на участниците е, че не са послушали лидера да останат на едно място и да се окопаят в снега. Които са създали това, са останали живи. Само дребна част от тези, които са тръгнали да търсят хижа " Амбарица ", доближават до нея и те осведомят за нещастието, само че другите умират от мощният вятър, мраз и неприятна екипировка.
Основната неточност съгласно мен е, че е трябвало още откакто се вижда, че времето се скапва внезапно, а те са по-близо до „ Добрила “, е трябвало да се върнат там, а не да не престават към „ Амбарица “, макар уговорена среща там.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ