Това не са очите на детето ви. Когато е взело наркотици
Начало Как да се включа Вдъхновените Това не са очите на детето ви. Когато е взело опиати Тотка Димова е майката, която през днешния ден може да помогне на доста други родители 
26 юни 2019, 13:43 
Източник: Istock/Getty Images
„ Най-безпогрешния знак дават очите, разнообразни са. Когато детето е използвало нещо, те могат да бъдат с доста дребни зеници, с големи зеници, зачервени, леко притворени, ококорени и превъзбудени… Могат да бъдат всичко друго, само че не и очите на вашето дете. “
На 26 юни светът отбелязва Международния ден за битка с наркоманиите и незаконния трафик с опиати.
На този ден Vesti.bg и Вдъхновените ви срещаме с Тотка Димова .
Това име не ви приказва нищо. Тя може и да попада като номер в статистиката за фамилиите, чиито деца са наранени от казуса с опиатите. Но цифрите не описват истории , не будят и не отварят очите.
Историята на Тотка обаче е историята на една майка, която би трябвало да се активизира, с цел да може щерка й, Светла, да се роди още веднъж.
Тотка е майката, която има какво да каже на всички останали родители, деца и фамилии, в които опиатите към този момент са натрапен посетител, който обаче не желае да си тръгне.
Симптомите, че нещо неприятно е влезнало у дома
„ Изплаших се, когато 17-годишната ми щерка стартира да чисти несъществуващи паяжини , да вижда и да разказва хора и събития, които никой различен не виждаше в къщи “, стартира описа си Тотка. „ В следствие, започнах да обръщам внимание и на други необикновени признаци . Най-безпогрешният знак дават очите, разнообразни са. Когато детето е използвало нещо, те могат да бъдат с доста дребни зеници, с големи зеници, зачервени, леко притворени, ококорени и превъзбудени… Могат да бъдат всичко друго, само че не и очите на вашето дете .
Всеки родител, съгласно мен, би трябвало да се старае добре да познава детето си. Понякога стават извънредно разговорливи и многословни, самонадеяни, нетърпящи несъгласие и непознато мнение, доста способени на тематика опиати.
Може да се случи да демонстрират вълчи вкус на моменти , само че все пак фрапантно да отслабват и да се появяват сенки под очите. Хапане на устните. Чести положения сходни на настинки.
Стават изнервени и раздразнителни.
Изчезване на дребни суми пари, в началото. Поява на странни предмети, таблетки и спринцовки, скрити нормално на странни места.
Има интервали, в които демонстрират придирчивост във връзка с реда и чистотата, а в идващ миг са извънредно небрежни към външния си тип и хигиената. И може би най-важното е, че в каквото и да се усъмните и да изкажете някакви съмнения, те постоянно имат стремително подготвен и съществено аргументиран отговор за всичко – извънредно манипулативни са.
Ако държанието на детето е прекомерно несъответстващо, с цел да бъде отречено, нормално избира по-малкото зло и споделя: „ Абе пийнах една бира, то какъв брой ми би трябвало на мене “. Симптомите са доста. Важно е да познаваме детето си. “
Срам и виновност - у дома има проблем
„ Първо пристигна страхът, след него и срамът. “, продължава Тотка за възприятията, с които се сблъсква, откакто към този момент е ясно, че детето й е подвластно. „ После стартира да ме обзема обезсърчение и изтощение. Всичките ми опити да беседвам с щерка си удряха на камък и аз се хвърлих в работа. Работа и отново работа.
Може би се чудите дали съм изпитвала някакво възприятие на виновност за случилото се?
Със сигурност са се появявали такива мисли, че съм се провалила като майка и други сходни. Но знаете ли, бързо ги прогонвах. Казвах си: направих най-хубавото, на което бях способна, станалото е станало и от тук нататък аз би трябвало да оцелея, да съм до нея, доколкото ми разрешава, да не спирам да я обичам , все пак и да дочакам мига, в който ще се върне моето момиче.
Много ми костваше, само че го дочаках. Сега съм щастлива. Тя е добър и съчувствен човек, удивлявам й се и се гордея с нея и с всичко, което прави. Продължавам да я поддържам.
Да обичаш в най-тежките моменти
Как да помогнем на детето си? „ С голямо самообладание, без натякване и обвинявания и любов на първо място . Обич, макар безпределно многото мотиви и аргументи, които тя ми даваше да не я обичам. Болеше ме душата за нея, болеше ме от всичко, което предизвиква на себе си и на мен, само че не спирах да я обичам и тайничко да се надявам, че един ден това ще свърши .
Да си жив не е елементарно и популярност Богу, тя е мощна. Продължавам да я поддържам и да я обичам. Виждам, че все пак, през което преминахме, тя откри сили и смисъл да живее. “
Завинаги твое дете
Как се излиза от този циничен кръг? „ Подкрепях детето си през всичките тези дълги години. Никога не си и помислих да се отрека от нея и да произнеса: „ Ти не си моята щерка! “
„ Когато е правила неточности, а те бяха доста, по опция споделях мнението си, само че не съм се опитвала да я избавям от следствията, просто бях до нея . Веднъж беше откраднала златен пръстен от вкъщи на най-хубавата си другарка. Накарах я да отиде и персонално да го върне и тя го направи “.
Да съчувстваш не значи да спасиш
Според Тотка, в случай че спасяваш детето си, в действителност не му помагаш. „ Те вършат невъобразимо доста неточности и безобразни действия. Поведението е едно, а детето като персона е напълно друго нещо. Да им съчувстват, само че да не ги избавят от следствията. Да се стараят децата им да не разполагат с доста пари.
Обичайте ги, само че не им гласувайте доста доверие , до момента в който към момента казусът съществува, тъй като, както към този момент споделих, децата, употребяващи опиати са доста манипулативни и изкусни лъжци. “
Все в миналото кошмарът ще свърши
„ Любовта към детето ми или някаква свръхсила ме крепяха. В един миг бях оставила нещата просто да се случват, може би се бях примирила с това, че щерка ми е наркоманка и че не мога да й оказа помощ, по този начин ми сподели един лекар в Суходол .
Знаете ли, имала съм и моменти на извънредно обезсърчение и изтощение , когато ме е спохождала мисълта - по-добре да я няма, по-добре да не се разсъни от следващата свръх доза, само че в никакъв случай не съм си и помислила да се отрека от детето си. И когато се роди моята внучка в мен се родиха вярата и вярата, че все в миналото щерка ми ще прогледне и че този призрачен сън ще свърши.
Достойнството да потърсиш помощ
Не изоставяйте децата си, обичайте ги. Търсете помощ, не се срамувайте или по-скоро – направете го макар срама .
Не се отчайвайте, в този момент има обилие от психолози, има институции, които биха ви съветвали и насочили към разнообразни разновидности и места за лекуване.
Има и други като вас, подкрепяйте се взаимно.
Има излаз и избавление , колкото и дълъг да е пътят, който би трябвало да се извърви до момента в който стигнете до тях.
26 юни 2019, 13:43 Източник: Istock/Getty Images „ Най-безпогрешния знак дават очите, разнообразни са. Когато детето е използвало нещо, те могат да бъдат с доста дребни зеници, с големи зеници, зачервени, леко притворени, ококорени и превъзбудени… Могат да бъдат всичко друго, само че не и очите на вашето дете. “
На 26 юни светът отбелязва Международния ден за битка с наркоманиите и незаконния трафик с опиати.
На този ден Vesti.bg и Вдъхновените ви срещаме с Тотка Димова .
Това име не ви приказва нищо. Тя може и да попада като номер в статистиката за фамилиите, чиито деца са наранени от казуса с опиатите. Но цифрите не описват истории , не будят и не отварят очите.
Историята на Тотка обаче е историята на една майка, която би трябвало да се активизира, с цел да може щерка й, Светла, да се роди още веднъж.
Тотка е майката, която има какво да каже на всички останали родители, деца и фамилии, в които опиатите към този момент са натрапен посетител, който обаче не желае да си тръгне.
Симптомите, че нещо неприятно е влезнало у дома
„ Изплаших се, когато 17-годишната ми щерка стартира да чисти несъществуващи паяжини , да вижда и да разказва хора и събития, които никой различен не виждаше в къщи “, стартира описа си Тотка. „ В следствие, започнах да обръщам внимание и на други необикновени признаци . Най-безпогрешният знак дават очите, разнообразни са. Когато детето е използвало нещо, те могат да бъдат с доста дребни зеници, с големи зеници, зачервени, леко притворени, ококорени и превъзбудени… Могат да бъдат всичко друго, само че не и очите на вашето дете .
Всеки родител, съгласно мен, би трябвало да се старае добре да познава детето си. Понякога стават извънредно разговорливи и многословни, самонадеяни, нетърпящи несъгласие и непознато мнение, доста способени на тематика опиати.
Може да се случи да демонстрират вълчи вкус на моменти , само че все пак фрапантно да отслабват и да се появяват сенки под очите. Хапане на устните. Чести положения сходни на настинки.
Стават изнервени и раздразнителни.
Изчезване на дребни суми пари, в началото. Поява на странни предмети, таблетки и спринцовки, скрити нормално на странни места.
Има интервали, в които демонстрират придирчивост във връзка с реда и чистотата, а в идващ миг са извънредно небрежни към външния си тип и хигиената. И може би най-важното е, че в каквото и да се усъмните и да изкажете някакви съмнения, те постоянно имат стремително подготвен и съществено аргументиран отговор за всичко – извънредно манипулативни са.
Ако държанието на детето е прекомерно несъответстващо, с цел да бъде отречено, нормално избира по-малкото зло и споделя: „ Абе пийнах една бира, то какъв брой ми би трябвало на мене “. Симптомите са доста. Важно е да познаваме детето си. “
Срам и виновност - у дома има проблем
„ Първо пристигна страхът, след него и срамът. “, продължава Тотка за възприятията, с които се сблъсква, откакто към този момент е ясно, че детето й е подвластно. „ После стартира да ме обзема обезсърчение и изтощение. Всичките ми опити да беседвам с щерка си удряха на камък и аз се хвърлих в работа. Работа и отново работа.
Може би се чудите дали съм изпитвала някакво възприятие на виновност за случилото се?
Със сигурност са се появявали такива мисли, че съм се провалила като майка и други сходни. Но знаете ли, бързо ги прогонвах. Казвах си: направих най-хубавото, на което бях способна, станалото е станало и от тук нататък аз би трябвало да оцелея, да съм до нея, доколкото ми разрешава, да не спирам да я обичам , все пак и да дочакам мига, в който ще се върне моето момиче.
Много ми костваше, само че го дочаках. Сега съм щастлива. Тя е добър и съчувствен човек, удивлявам й се и се гордея с нея и с всичко, което прави. Продължавам да я поддържам.
Да обичаш в най-тежките моменти
Как да помогнем на детето си? „ С голямо самообладание, без натякване и обвинявания и любов на първо място . Обич, макар безпределно многото мотиви и аргументи, които тя ми даваше да не я обичам. Болеше ме душата за нея, болеше ме от всичко, което предизвиква на себе си и на мен, само че не спирах да я обичам и тайничко да се надявам, че един ден това ще свърши .
Да си жив не е елементарно и популярност Богу, тя е мощна. Продължавам да я поддържам и да я обичам. Виждам, че все пак, през което преминахме, тя откри сили и смисъл да живее. “
Завинаги твое дете
Как се излиза от този циничен кръг? „ Подкрепях детето си през всичките тези дълги години. Никога не си и помислих да се отрека от нея и да произнеса: „ Ти не си моята щерка! “
„ Когато е правила неточности, а те бяха доста, по опция споделях мнението си, само че не съм се опитвала да я избавям от следствията, просто бях до нея . Веднъж беше откраднала златен пръстен от вкъщи на най-хубавата си другарка. Накарах я да отиде и персонално да го върне и тя го направи “.
Да съчувстваш не значи да спасиш
Според Тотка, в случай че спасяваш детето си, в действителност не му помагаш. „ Те вършат невъобразимо доста неточности и безобразни действия. Поведението е едно, а детето като персона е напълно друго нещо. Да им съчувстват, само че да не ги избавят от следствията. Да се стараят децата им да не разполагат с доста пари.
Обичайте ги, само че не им гласувайте доста доверие , до момента в който към момента казусът съществува, тъй като, както към този момент споделих, децата, употребяващи опиати са доста манипулативни и изкусни лъжци. “
Все в миналото кошмарът ще свърши
„ Любовта към детето ми или някаква свръхсила ме крепяха. В един миг бях оставила нещата просто да се случват, може би се бях примирила с това, че щерка ми е наркоманка и че не мога да й оказа помощ, по този начин ми сподели един лекар в Суходол .
Знаете ли, имала съм и моменти на извънредно обезсърчение и изтощение , когато ме е спохождала мисълта - по-добре да я няма, по-добре да не се разсъни от следващата свръх доза, само че в никакъв случай не съм си и помислила да се отрека от детето си. И когато се роди моята внучка в мен се родиха вярата и вярата, че все в миналото щерка ми ще прогледне и че този призрачен сън ще свърши.
Достойнството да потърсиш помощ
Не изоставяйте децата си, обичайте ги. Търсете помощ, не се срамувайте или по-скоро – направете го макар срама .
Не се отчайвайте, в този момент има обилие от психолози, има институции, които биха ви съветвали и насочили към разнообразни разновидности и места за лекуване.
Има и други като вас, подкрепяйте се взаимно.
Има излаз и избавление , колкото и дълъг да е пътят, който би трябвало да се извърви до момента в който стигнете до тях.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ