Райската градина може и да е зеленчукова. При това в града
Начало Как да се включа Вдъхновените Райската градина може и да е зеленчукова. При това в града Що е то градско земеделие и има ли то почва у нас 
16 септември 2019, 08:04 
Източник: Никола Бончев, персонален списък
Да превърнеш града в райска градина наподобява невероятно, по тази причина Никола Бончев и група съидейници вземат решение да си създадат зеленчукова. Както ще се окаже няколко години по-късно: тя ще е същински парадайс за хората, които я поддържат и тези, които желаят да се включат ще станат от ден на ден.
За това какво е градско земеделие – и има ли то почва у нас, пред Vesti.bg и Вдъхновените споделя Никола Бончев.
„ Започнахме с построяването на „ Градина заДружба “ през 2015-та година и с доста труд и пот я направихме единствената по рода си и административен метод на действие в цяла България “, споделя Никола и добавя: „ Каузата ни е да сътворяваме пространства, в които жителите на София могат сами да дефинират, по какъв начин да се развиват, по какъв начин да се преобразяват.
Другата и не по-малко значима идея е основаването на общественост за взаимопомощ на място, което е „ отвън системата “, т.е. място на което никой не е длъжен да употребява артикули, няма шефове и няма господари. Сами се финансираме и не използваме никакви външни парични запаси, с изключение на скромни дарения. От всеки един градинар зависи развиването и съществуването на градината, т.е. той/тя е виновен с всяко свое деяние за по-доброто развиване на дребното ни общество. “
Градското градинарство не е нито нещо ново, нито непознато. Никола коментира каква е историята на това събитие и какви са функционалностите му в обществото. „ Градското градинарство постоянно е било част от образа на един град. И то не за последните 200-300 години, а хилядолетия обратно. Една от функционалностите му е била да обезпечи част от продоволствията, друга е била да обезпечи хранителна самостоятелност на жителите.
През 20-ти век обаче, за огромно страдание индустриализацията и бурното разгръщане на градовете „ изяждат “ терените, върху които се намират градините и развъждането на храна стартира от ден на ден да се свързва със селото и лека бавно придобива отрицателна конотация обвързвана с ретроградност, ниско обучение, неприятни условия на живот и така нататък
За всеобща наслада към края на 20-ти век градското градинарство претърпява своя подем и хиляди комунални градини стартират да се появяват още веднъж в градовете по целият свят. Защо са значими те са града и по какъв начин оказват помощ на хората в него? На първо време е най-бързата, лесна и съвсем безвъзмездна връзка с природата – място, на което можете да стигнете за 5, 10 или 15 минути, само че ви откъсва от шумотевицата на града и от напрежението насъбран денем. Там можете да останете сами измежду природата, която вие и другите градинари сте основали и да се насладите на личната си продукция.
На второ място една градина дава опция за обществени контакти без да има напрежение сред самите хора : те си оказват помощ, обменят познания, беседват на разнообразни тематики, готвят и се хранят дружно, споделят и си почиват дружно.
На трето място, съгласно десетки научни проучвания понижава риска от здравословни проблеми, като инфаркт, инсулт, меланхолия, страхови неврози и проблеми с моторният уред. “
Началото на градското градинарство за Никола идва в квартал „ Надежда “.
После стигат и до центъра и другите квартали на София. Има ли значение квартала и по какъв начин ги одобряват? Никола изяснява: „ Изградихме няколко микро градинки из цяла София и едно от удоволствията в процеса беше да се гледат реакциите на хората в другите квартали. Ако в единият завършек на кв. „ Надежда “ хората идваха и се включваха с работа, препоръки или просто приказка и чаша студена вода, то на другият завършек на квартала към този момент ни гледаха с съмнение и ни се подиграваха. Цъкаха с език и дори не пожелаха да дойдат да си поговорим и да схванат за какво го вършим.
Интересно беше и в центъра на София. В кашпите пред Министерство на земеделието и храните посадихме огромно количество растения, а хората работещи вътре пък започнаха да се грижат за тях. В градинката на пл. Португалия (близо до Орлов мост) съседите с огромна наслада одобриха растенията и се грижеха за тях. На идната година някой дори се беше опитал да продължи градинката.
В кв. „ Дружба “ пък бяхме признати безусловно с отворени прегръдки. Може би една трета от актуалните градинари са от квартала или от близкото „ Горубляне “. В момента може би цялата „ Дружба 5 “ знае за градината.
Промяната на средата пристигна много внезапно – от една дребна комунална градина внезапно „ Градина заДружба “ се трансформира в най-голямата сходно място в София , с най-вече участници и най-интересна симбиоза сред човек и природа. За наша огромна наслада не успяхме да нарушим местообитанията на тамошните типове, а дори се и развиват по-добре: да, правилно – крадат ни по малко от продукцията, само че пък и ни пазят от вредители, а и имат повече храна. “
Защо обаче хората от забързания град вземат решение да стартират да се занимават с градинарство?
Всеки има разнообразни аргументи, споделя Никола: „ Някои го вършат тъй като балкона им е отеснял за количествата, които желаят да произведат. Други нямат дворове и/или къщи отвън София и търсят място в самият град, с цел да посадят растения или да се срещнат със „ себеподобни “.
Има такива, които желаят да се откъснат от офисите и да си „ раздвижат кокалите “, трети желаят единствено да оказват помощ и да се усещат част от една общественост, четвърти желаят сами да създават чиста храна за себе си и фамилиите си. Нашата мотивационна работа се свежда единствено до това, да предадем известието, че комунални градини в София има, и че те могат да се включат в тях. Или да им помогнем сами да изградят една такава градина/общност. “
Със сигурност работата в споделена градина въодушевява, а какво въодушевява самия Никола? „ Невероятният екип и стотиците хора, които са забъркани или са били забъркани в самодейността. Това са хора, които напълно непринудено, без никаква персонална полза влагат голяма сила, време, персонални средства, с цел да може „ Градина заДружба “ и „ Градско градинарство – София “ да съществуват.
Другото, което стимулира доста е това, че хора от разнообразни прослойки, професионални сфери и обучение могат толкоз бързо, елементарно и безпроблемно да се обединят към една идея и да я пазят по всички вероятни способи. Невероятно е да си в подобен екип и за мен е същинска чест да бъда част от него.
И не на последно място опцията самичък да определяш света към теб без да чакаш месии или спасители. “
Можете да разберете повече за градското земеделие от Никола Бончев на 17.09, когато той ще излезе на сцената на събитието TedXSofia.
16 септември 2019, 08:04 Източник: Никола Бончев, персонален списък Да превърнеш града в райска градина наподобява невероятно, по тази причина Никола Бончев и група съидейници вземат решение да си създадат зеленчукова. Както ще се окаже няколко години по-късно: тя ще е същински парадайс за хората, които я поддържат и тези, които желаят да се включат ще станат от ден на ден.
За това какво е градско земеделие – и има ли то почва у нас, пред Vesti.bg и Вдъхновените споделя Никола Бончев.
„ Започнахме с построяването на „ Градина заДружба “ през 2015-та година и с доста труд и пот я направихме единствената по рода си и административен метод на действие в цяла България “, споделя Никола и добавя: „ Каузата ни е да сътворяваме пространства, в които жителите на София могат сами да дефинират, по какъв начин да се развиват, по какъв начин да се преобразяват.
Другата и не по-малко значима идея е основаването на общественост за взаимопомощ на място, което е „ отвън системата “, т.е. място на което никой не е длъжен да употребява артикули, няма шефове и няма господари. Сами се финансираме и не използваме никакви външни парични запаси, с изключение на скромни дарения. От всеки един градинар зависи развиването и съществуването на градината, т.е. той/тя е виновен с всяко свое деяние за по-доброто развиване на дребното ни общество. “
Градското градинарство не е нито нещо ново, нито непознато. Никола коментира каква е историята на това събитие и какви са функционалностите му в обществото. „ Градското градинарство постоянно е било част от образа на един град. И то не за последните 200-300 години, а хилядолетия обратно. Една от функционалностите му е била да обезпечи част от продоволствията, друга е била да обезпечи хранителна самостоятелност на жителите.
През 20-ти век обаче, за огромно страдание индустриализацията и бурното разгръщане на градовете „ изяждат “ терените, върху които се намират градините и развъждането на храна стартира от ден на ден да се свързва със селото и лека бавно придобива отрицателна конотация обвързвана с ретроградност, ниско обучение, неприятни условия на живот и така нататък
За всеобща наслада към края на 20-ти век градското градинарство претърпява своя подем и хиляди комунални градини стартират да се появяват още веднъж в градовете по целият свят. Защо са значими те са града и по какъв начин оказват помощ на хората в него? На първо време е най-бързата, лесна и съвсем безвъзмездна връзка с природата – място, на което можете да стигнете за 5, 10 или 15 минути, само че ви откъсва от шумотевицата на града и от напрежението насъбран денем. Там можете да останете сами измежду природата, която вие и другите градинари сте основали и да се насладите на личната си продукция.
На второ място една градина дава опция за обществени контакти без да има напрежение сред самите хора : те си оказват помощ, обменят познания, беседват на разнообразни тематики, готвят и се хранят дружно, споделят и си почиват дружно.
На трето място, съгласно десетки научни проучвания понижава риска от здравословни проблеми, като инфаркт, инсулт, меланхолия, страхови неврози и проблеми с моторният уред. “
Началото на градското градинарство за Никола идва в квартал „ Надежда “.
После стигат и до центъра и другите квартали на София. Има ли значение квартала и по какъв начин ги одобряват? Никола изяснява: „ Изградихме няколко микро градинки из цяла София и едно от удоволствията в процеса беше да се гледат реакциите на хората в другите квартали. Ако в единият завършек на кв. „ Надежда “ хората идваха и се включваха с работа, препоръки или просто приказка и чаша студена вода, то на другият завършек на квартала към този момент ни гледаха с съмнение и ни се подиграваха. Цъкаха с език и дори не пожелаха да дойдат да си поговорим и да схванат за какво го вършим.
Интересно беше и в центъра на София. В кашпите пред Министерство на земеделието и храните посадихме огромно количество растения, а хората работещи вътре пък започнаха да се грижат за тях. В градинката на пл. Португалия (близо до Орлов мост) съседите с огромна наслада одобриха растенията и се грижеха за тях. На идната година някой дори се беше опитал да продължи градинката.
В кв. „ Дружба “ пък бяхме признати безусловно с отворени прегръдки. Може би една трета от актуалните градинари са от квартала или от близкото „ Горубляне “. В момента може би цялата „ Дружба 5 “ знае за градината.
Промяната на средата пристигна много внезапно – от една дребна комунална градина внезапно „ Градина заДружба “ се трансформира в най-голямата сходно място в София , с най-вече участници и най-интересна симбиоза сред човек и природа. За наша огромна наслада не успяхме да нарушим местообитанията на тамошните типове, а дори се и развиват по-добре: да, правилно – крадат ни по малко от продукцията, само че пък и ни пазят от вредители, а и имат повече храна. “
Защо обаче хората от забързания град вземат решение да стартират да се занимават с градинарство?
Всеки има разнообразни аргументи, споделя Никола: „ Някои го вършат тъй като балкона им е отеснял за количествата, които желаят да произведат. Други нямат дворове и/или къщи отвън София и търсят място в самият град, с цел да посадят растения или да се срещнат със „ себеподобни “.
Има такива, които желаят да се откъснат от офисите и да си „ раздвижат кокалите “, трети желаят единствено да оказват помощ и да се усещат част от една общественост, четвърти желаят сами да създават чиста храна за себе си и фамилиите си. Нашата мотивационна работа се свежда единствено до това, да предадем известието, че комунални градини в София има, и че те могат да се включат в тях. Или да им помогнем сами да изградят една такава градина/общност. “
Със сигурност работата в споделена градина въодушевява, а какво въодушевява самия Никола? „ Невероятният екип и стотиците хора, които са забъркани или са били забъркани в самодейността. Това са хора, които напълно непринудено, без никаква персонална полза влагат голяма сила, време, персонални средства, с цел да може „ Градина заДружба “ и „ Градско градинарство – София “ да съществуват.
Другото, което стимулира доста е това, че хора от разнообразни прослойки, професионални сфери и обучение могат толкоз бързо, елементарно и безпроблемно да се обединят към една идея и да я пазят по всички вероятни способи. Невероятно е да си в подобен екип и за мен е същинска чест да бъда част от него.
И не на последно място опцията самичък да определяш света към теб без да чакаш месии или спасители. “
Можете да разберете повече за градското земеделие от Никола Бончев на 17.09, когато той ще излезе на сцената на събитието TedXSofia.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ