От класната стая до ресторант без отпадъци: Блажка
Начало Как да се включа Вдъхновените От класната стая до ресторант без боклуци: Блажка Едно място в София с пробва да даде положителния образец за по-разумен живот 
3 юли 2019, 07:47 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
От класната стая до ресторант без боклуци: Блажка
Карина и Джо, които възпламениха леда с едно самопризнание
Диамантеното момиче се сбогува със спорта
От мизерията в Латинска Америка до върховете в „ Билборд ”
" Изгубената " ария на Фреди Меркюри
Министър-председателката от страната на ледовете, която разтапя сърца
Българските възпитаници, в чиито ръце книгите оживяват
Смъртта на този публицист коства милиони
Госпожата със соленките и бисквитите
Ако Блажка е име, което нищо не ви приказва – незабавно би трябвало да изправим този факт.
Защото това момиче знае по какъв начин да пази околната среда и не жали сили, с цел да го прави.
Днес Блажка е горделив притежател на обществена кухня, която има задача. Е, да, обаче първоначално тя е учителка.
Как от класната стая се стига до личен бизнес, с идея и задача за околната среда, през днешния ден за Vesti.bg и Вдъхновените споделя Блажка Димитрова.
„ Видях, че храната работи като средство за реализиране на други цели. “ Когато Блажка стартира работа като преподавател, тя преподава на 12 клас, само че учениците не са доста съсредоточени.
Какво обаче вижда Блажка? Че децата непрестанно ядат. Това я стимулира да употребява заниманието си – готвенето, с цел да притегли вниманието.
„ Започнах да поставям на бюрото неща, които бях сготвила предната вечер. Както не желаеха да си приказваме, по този начин се залепиха за бюрото и ме питаха „ Госпожо, какво е това, може ли да опитаме? “ Въпросът, несъмнено, е риторичен.
Така децата стартират да поддържат връзка с госпожата със соленките, бисквитите и мъфините, само че в един миг й споделят напълно съществено – да си направи Facebook страница и да стартира да демонстрира продуктите си там.
Учениците на Блажка й дават един прелестен урок – че това, което обичаме да вършим, е тъкмо под носа ни.
Бизнесът с готвенето потръгва. Това обаче не е задоволително. Блажка не може просто да готви, тъй като за нея всичко би трябвало да има идея. Тя съчетава опита си на преподавател и готвенето.
„ Дай на индивида риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го по какъв начин да лови риба и ще го нахраниш за цялостен живот. “
Блажка обича две неща: готвенето и децата.
От опита си като преподавател тя научава нещо доста значимо. Децата отгледани в институции и тези със специфични просветителни потребности имат потребност от едно: някой да повярва в тях.
„ Опита ми демонстрира, че в случай че вярваш в тези младежи, те дават доста повече от себе си. Хората като цяло имат стандарти за хората от институции. Бях се уверила като преподавател, че това са напълно естествени деца и младежи, които могат да реализират повече. “
Пример за това е Марио, който е глухоням.
Той е от 7 месеца в кухнята и среща своите компликации, само че не се предава и се старае. „ Аз мога да разгадавам на него 100%, а той дава от себе си 200. “ Така го разказва Блажка.
Е, случва се вместо с марули да се прибере с два пакета захар, само че това е кухня, постоянно има вид някой да не те разбере, споделя Блажка.
При нея работи и Дани, която скоро ще навърши 19 и към този момент е шеф на кухнята.
„ С тази кухня се промени метода ми на извършване на покупки “, споделя Дани и споделя, че е пренесла модела от работата си и у дома. „ Научих, че навлизането в живота в никакъв случай не е елементарно, само че израснах като човек. За мен беше ново да кажа, че съм началник. Научих, че действително с всичко мога да се оправя. “
Дани има обръщение: значимо е младежи като Марио да бъдат назначавани на работа, тъй като по този начин те могат да се оправят по-добре с живота и да бъдат в интерес на обществото, а не да поемат по пътя надолу.
Какъв е моделът на извършване на покупки в тази кухня и за какво е толкоз значим?
Вдъхновена от Блажка, Дани отхвърля сламките, пластмасовите сламки и торбичките за еднократна приложимост. И като казахме пластмаса – Блажка ще ни издаде една загадка.
Поверително от кухнята
Смятате, че в случай че ядете риба се храните здравословно?
Е, евентуално грешите.
Когато през 50-те години на предишния век в промишлеността се постанова пластмасата като най-лесния и на ниска цена метод за пакетиране. Това, което обаче никой не планува е замърсяването. Ние сме поколението, което няма да успее да надживее пластмасата. Нейното разграждане продължава повече от човешки живот, споделя още Блажка.
И в случай че преди половин век никой не е мислел за бъдещето на планетата, то бъдещето към този момент е тук и в този момент.
Мислите, че замърсяването на Световния океан не ви визира? Е, това не е тъкмо по този начин.
„ В Световния океан под въздействието на слънцето и водата пластмасата се разгражда извънредно бързо. Рибите гълтам всички тези микрочастици и по този начин ние, до момента в който мислим, че ядем риба, ядем пластмаса “, споделя Блажка.
Именно мисълта за околната среда я подтиква да основе придвижването ZeroWaste(Нулев отпадък).
Така в нейната кухня се пазари единствено с торбички за многократна приложимост, всички пият от стъклени бутилки, а пластмасовите сламки са табу.
Остатъците от храна се събират и се изхвърлят в компостер, а откогато Блажка, Дани и Марио са почнали да компостират, хората от квартала също се включват.
Неочаквана компликация се оказва самото извършване на покупки – тъй като търговците са привикнали да опаковат всичко в пликчета. „ Опитвах се да обясня, че си нося кутийка, в която да ми сложат сиренето “, споделя Блажка.
Според нея хората в България стават все по-информирани за това какво да вършат с ненужната храна и компостирането става все по-разпространено.
Блажка още споделя, че в случай че съблюдаваме няколко елементарни правила, можем да спестяваме: в случай че не си купуваме пликче всякога, в случай че имаме стъклена бутилка за вода, в случай че да вземем за пример използваме пастата за зъби в по-разумни количества, можем да понижим разноските си за битови потребности.
„ Трябва да си зададем въпроса – мога ли да си изпия айряна без сламка? “
Ако отговорът на този въпрос е да, не се колебайте да се откажете от нея .
Съвсем неотдавна Блажка и нейният екип печелят конкурс с концепцията да вършат ядливи чинии, тъй че умерено и с чиста съвест да можем и да ги оближем, и да ги изядем след главното.
А това, което въодушевява Блажка да не стопира да мисли за хората и околната среда е мисълта за бъдещето.
„ Искам да бъда образец . Искам, когато Йоана (дъщерята на Блажка) порасне и каже коя е майка й – Благичка, всички да знаят какво е това. Искам тя да се гордее с мен и да ме повтаря “.
А всеки един от нас може да избере – както какво да остави след себе си, по този начин и какво да не оставя. И а ко изберем да не оставяме боклуци, ще има по-добро бъдеще за тези, които идват след нас.
3 юли 2019, 07:47 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} От класната стая до ресторант без боклуци: Блажка
Карина и Джо, които възпламениха леда с едно самопризнание
Диамантеното момиче се сбогува със спорта
От мизерията в Латинска Америка до върховете в „ Билборд ”
" Изгубената " ария на Фреди Меркюри
Министър-председателката от страната на ледовете, която разтапя сърца
Българските възпитаници, в чиито ръце книгите оживяват
Смъртта на този публицист коства милиони
Госпожата със соленките и бисквитите
Ако Блажка е име, което нищо не ви приказва – незабавно би трябвало да изправим този факт.
Защото това момиче знае по какъв начин да пази околната среда и не жали сили, с цел да го прави.
Днес Блажка е горделив притежател на обществена кухня, която има задача. Е, да, обаче първоначално тя е учителка.
Как от класната стая се стига до личен бизнес, с идея и задача за околната среда, през днешния ден за Vesti.bg и Вдъхновените споделя Блажка Димитрова.
„ Видях, че храната работи като средство за реализиране на други цели. “ Когато Блажка стартира работа като преподавател, тя преподава на 12 клас, само че учениците не са доста съсредоточени.
Какво обаче вижда Блажка? Че децата непрестанно ядат. Това я стимулира да употребява заниманието си – готвенето, с цел да притегли вниманието.
„ Започнах да поставям на бюрото неща, които бях сготвила предната вечер. Както не желаеха да си приказваме, по този начин се залепиха за бюрото и ме питаха „ Госпожо, какво е това, може ли да опитаме? “ Въпросът, несъмнено, е риторичен.
Така децата стартират да поддържат връзка с госпожата със соленките, бисквитите и мъфините, само че в един миг й споделят напълно съществено – да си направи Facebook страница и да стартира да демонстрира продуктите си там.
Учениците на Блажка й дават един прелестен урок – че това, което обичаме да вършим, е тъкмо под носа ни.
Бизнесът с готвенето потръгва. Това обаче не е задоволително. Блажка не може просто да готви, тъй като за нея всичко би трябвало да има идея. Тя съчетава опита си на преподавател и готвенето.
„ Дай на индивида риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го по какъв начин да лови риба и ще го нахраниш за цялостен живот. “
Блажка обича две неща: готвенето и децата.
От опита си като преподавател тя научава нещо доста значимо. Децата отгледани в институции и тези със специфични просветителни потребности имат потребност от едно: някой да повярва в тях.
„ Опита ми демонстрира, че в случай че вярваш в тези младежи, те дават доста повече от себе си. Хората като цяло имат стандарти за хората от институции. Бях се уверила като преподавател, че това са напълно естествени деца и младежи, които могат да реализират повече. “
Пример за това е Марио, който е глухоням.
Той е от 7 месеца в кухнята и среща своите компликации, само че не се предава и се старае. „ Аз мога да разгадавам на него 100%, а той дава от себе си 200. “ Така го разказва Блажка.
Е, случва се вместо с марули да се прибере с два пакета захар, само че това е кухня, постоянно има вид някой да не те разбере, споделя Блажка.
При нея работи и Дани, която скоро ще навърши 19 и към този момент е шеф на кухнята.
„ С тази кухня се промени метода ми на извършване на покупки “, споделя Дани и споделя, че е пренесла модела от работата си и у дома. „ Научих, че навлизането в живота в никакъв случай не е елементарно, само че израснах като човек. За мен беше ново да кажа, че съм началник. Научих, че действително с всичко мога да се оправя. “
Дани има обръщение: значимо е младежи като Марио да бъдат назначавани на работа, тъй като по този начин те могат да се оправят по-добре с живота и да бъдат в интерес на обществото, а не да поемат по пътя надолу.
Какъв е моделът на извършване на покупки в тази кухня и за какво е толкоз значим?
Вдъхновена от Блажка, Дани отхвърля сламките, пластмасовите сламки и торбичките за еднократна приложимост. И като казахме пластмаса – Блажка ще ни издаде една загадка.
Поверително от кухнята
Смятате, че в случай че ядете риба се храните здравословно?
Е, евентуално грешите.
Когато през 50-те години на предишния век в промишлеността се постанова пластмасата като най-лесния и на ниска цена метод за пакетиране. Това, което обаче никой не планува е замърсяването. Ние сме поколението, което няма да успее да надживее пластмасата. Нейното разграждане продължава повече от човешки живот, споделя още Блажка.
И в случай че преди половин век никой не е мислел за бъдещето на планетата, то бъдещето към този момент е тук и в този момент.
Мислите, че замърсяването на Световния океан не ви визира? Е, това не е тъкмо по този начин.
„ В Световния океан под въздействието на слънцето и водата пластмасата се разгражда извънредно бързо. Рибите гълтам всички тези микрочастици и по този начин ние, до момента в който мислим, че ядем риба, ядем пластмаса “, споделя Блажка.
Именно мисълта за околната среда я подтиква да основе придвижването ZeroWaste(Нулев отпадък).
Така в нейната кухня се пазари единствено с торбички за многократна приложимост, всички пият от стъклени бутилки, а пластмасовите сламки са табу.
Остатъците от храна се събират и се изхвърлят в компостер, а откогато Блажка, Дани и Марио са почнали да компостират, хората от квартала също се включват.
Неочаквана компликация се оказва самото извършване на покупки – тъй като търговците са привикнали да опаковат всичко в пликчета. „ Опитвах се да обясня, че си нося кутийка, в която да ми сложат сиренето “, споделя Блажка.
Според нея хората в България стават все по-информирани за това какво да вършат с ненужната храна и компостирането става все по-разпространено.
Блажка още споделя, че в случай че съблюдаваме няколко елементарни правила, можем да спестяваме: в случай че не си купуваме пликче всякога, в случай че имаме стъклена бутилка за вода, в случай че да вземем за пример използваме пастата за зъби в по-разумни количества, можем да понижим разноските си за битови потребности.
„ Трябва да си зададем въпроса – мога ли да си изпия айряна без сламка? “
Ако отговорът на този въпрос е да, не се колебайте да се откажете от нея .
Съвсем неотдавна Блажка и нейният екип печелят конкурс с концепцията да вършат ядливи чинии, тъй че умерено и с чиста съвест да можем и да ги оближем, и да ги изядем след главното.
А това, което въодушевява Блажка да не стопира да мисли за хората и околната среда е мисълта за бъдещето.
„ Искам да бъда образец . Искам, когато Йоана (дъщерята на Блажка) порасне и каже коя е майка й – Благичка, всички да знаят какво е това. Искам тя да се гордее с мен и да ме повтаря “.
А всеки един от нас може да избере – както какво да остави след себе си, по този начин и какво да не оставя. И а ко изберем да не оставяме боклуци, ще има по-добро бъдеще за тези, които идват след нас.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ