Обречен, трагичен, белязан. Яворов, който не живее, а гори
Начало Как да се включа Вдъхновените Обречен, драматичен, белязан. Яворов, който не живее, а гори На 29 октомври си отива един от най-емблематичните български поети 29 октомври 2019, 06:46 
Обречен, драматичен, белязан. Яворов, който не живее, а гори
Полската майка, подготвена да се бори до край за сина си
" Сол при солта ": разказ за забравената морска покруса
Най-скъпият, най-краденият и най-хубавият художник на века – Пабло Пикасо
Верблюд, врабчета и на крачка от Нобела: Йордан Радичков
Продавачът на вяра и бащата на Лукчо - Джани Родари
Един български художник и невероятната орис на гения
Мечтател или реалист: може ли това момче да ни избави от пластмасата
два ли има българин, който да не може да цитира най-малко едно негово стихотворение.
Талантът му надминава времето си, той е обект на разногласия, несъгласия и злоба.
Но блясъка и славата, които идват с поезията му носят злощастие, изпращат го в тъмните бездни на страданието.
Сякаш всичко, до което той се допира отвън изкуството е обречено. На датата 29 октомври си отива индивидът, който не може да бъде премахнат от литературната ни история - Пейо Яворов.
Кой е той и за какво остава един от най-трагичните облици?
Пейо Тотев Крачолов е роден на 1 януари 1878 година в Чирпан.
По нищо не е изглеждало, че той ще има блестящо бъдеще на поетът, който ще промени вечно българската литература.
Бащата на Пейо го стопира от учебно заведение, с цел да стартира работа и да оказва помощ на фамилията. Факт, който надълбоко огорчава момчето. Въпреки това обаче, пристрастеността му към писането не стопира, а геният - не може да бъде прикрит и подминат.
След като напуща учебно заведение, той стартира да работи като свързочник в разнообразни места в страната. Именно тогава стартират неговите поетически опити.
По това време в София, група интелектуалци към този момент стартират да оформят модерното течение в литературата ни. Пенчко Славейков, Петко Ю. Тодоров и Кръстьо Кръстев виждат гения на до този миг никому незнайния Пейо Крачолов.
Аз не пребивавам: аз пламтя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и дявол. В гърди ми
те пламъци дишат и жар ме суши.
Поемата "Калиопа " мощно впечатлява софийските интелектуалци - и с изключение на хонорар, младият стихотворец получава и покана да стане част от ядрото, което по това време издава най-престижното издание за литература, както и креативния кръг "Мисъл ", който цели да реформира българската литература.
Младият Пейо Крачолов идва в София, където самият Пенчо Славейков му става "кръстник ", като заменя неблагозвучното съгласно него Крачолов с "Яворов ".
През 1901 година излиза първата стихосбирка на поета "Стихотворения ". Тя е преиздадена през 1904 година с увод персонално от Пенчо Славейков.
Следващата му стихосбирка - "Безсъници ", ще утвърди Яворов като едно от огромните имена в литературата ни.
1906 година обаче ще се окаже основна в живота на поета. Именно тогава, на Благовещение, той се среща с Мина Тодорова, сестрата на Петко Тодоров. Яворов, който е надълбоко прочувствен, незабавно е впечатлен от срещата и от обаянието на Мина.
Не след дълго излиза наяве, че той има усеща към момичето, част от софийския хайлайф.
На нея той посвещава "Благовещение ", в което загатва за обречеността на възприятията им. Отново, муза за едно от стихотворенията, трансформирали българската литература е Мина.
"Две хубави очи ", отдадено точно на нея е нещо, което до този миг не е било срещано като конструкция и звучене.
Въпреки това обаче, фамилията на Мина в никакъв случай не би позволило тя да има каквито и да е връзки с Яворов. Колкото и да е надарен, той е със непретенциозен генезис, а и славата му не разрешава тази фамилия да се обвърже с него.
През 1909 година здравословното положение на Мина се утежнява и тя отпътува за лекуване във Франция. През 1910 година, тя се мести от Париж в санаториум а брега на Атлантическия океан, само че това не оказва помощ за подобряването й.
Съвсем скоро излиза наяве, че Мина няма да успее да надвие заболяването.
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; — музика — лъчи
Не желаят и не дават обещание те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и несгоди
ще хвърлят на следващия ден върху тях
булото на позор и грях.
Покрусен от новината, Яворов пробва да се види с Мина, неговата "жена-ангел ", с цел да се сбогуват, само че съгласно някои откриватели фамилията осуетява тази среща.
Мина си отива на 14 юли 1910 година, заровена е в гробището "Бианкур ", в Париж.
Един мъж всеки ден върви на гроба на Мина. Това е самият Яворов, който до края на същата 1910 година не стопира да посещава последния дом на обичаната. Именно в този интервал той основава драмата "В полите на Витоша ", където загатва за любовта с девойката и намесата на фамилията й.
През същата тази трагична година, излиза "Подир сенките на облаците ", която по-късно ще бъде оповестена от рецензията съизмерима само с Ботевото творчество.
Следват години, в които Яворов усъвършенства литературните си умения в Нанси, Женева, Виена, Париж. Той е все по-силно повлиян от френската лирика.
Междувременно, в живота на поета все по-голямо място заема една друга жена. Жената, която ще се окаже съдбовна, а любовта с нея ще докара до злополука, след която за Яворов няма да има връщане обратно.
По време на излет до Витоша през 1906 година Яворов се среща с Лора. По това време той е мощно притеглен от Мина, само че не остава апатичен към Лора Каравелова. Тя е извънредно красива, образована и с ярка характерност.
Пътищата им се разминават. Лора е принудена от майка си, властната Екатерина Каравелова да подписа брак с Иван Дренков. Бракът не е благополучен и за двамата. Те губят първия си наследник, а в това време - кореспонденцията сред Лора и поета не стопира.
Когато Мина е на смъртен одър, един от най-близките до него хора е точно Лора. След като Мина си отива от този свят, Лора и Яворов задълбочават другарството си.
За любовта им излиза наяве през 1911 година. Това е същински скандал за времето си, защото Лора е към момента омъжена. Не след дълго тя се развежда и се венчава за поета през 1912 година.
Скоро по-късно обаче стартират проблемите за двойката.
Лора е също толкоз прочувствена, колкото и поета - нейната ревнивост е пословична. Така се стига до съдбовната нощ на 29 ноември. Между Лора и Яворов избухва скандал, защото брачната половинка има подозрения, че мъжът й има ново въодушевление - младата Дора Конова, брачна половинка на писателя Михаил Кремен.
В разгара на разногласието, ненадейно за самия стихотворец, Лора вади револвер и се прострелва в сърцето. Шокираният Яворов взима револвера и се прострелва в слепоочието. Но не съумява да последва Лора.
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Защото аз съм птица устрелена:
на гибел е моята душа ранена,
на гибел ранена от обич...
Следва следващият огромен скандал. Семейството на Лора счита, че Яворов е лишил живота на брачната половинка си. Приятелите му застават компактно на негова страна, само че публичното доверие към него понижава с всеки минал ден.
Освен че е изцяло отблъснат от обществото, Яворов стартира прогресивно да губи зрението си.
Посещава лекари във Виена, само че излиза наяве, че остатъкът от живота му ще премине в мрак.
Така Яворов взема решение, че ще постави завършек на живота си. на 29 октомври той изпива чаша с отрива и захапва дулото на револвера.
.Поезията, изпълнена с терзания и мрак вечно белязват нашата литературна история.
Обреченият стихотворец по този начин и не намира щастието. Талантът му е като магнит - това, което го въодушевява е същото, което ще го погуби.
Сякаш самият той тича "Подир сенките на облаците " и насладата е постоянно там, само че в никакъв случай негова: "аз чувам празнично церемониален звън/през утрен сън, уви, през сън... "
Обречен, драматичен, белязан. Яворов, който не живее, а гори
Полската майка, подготвена да се бори до край за сина си
" Сол при солта ": разказ за забравената морска покруса
Най-скъпият, най-краденият и най-хубавият художник на века – Пабло Пикасо
Верблюд, врабчета и на крачка от Нобела: Йордан Радичков
Продавачът на вяра и бащата на Лукчо - Джани Родари
Един български художник и невероятната орис на гения
Мечтател или реалист: може ли това момче да ни избави от пластмасата
два ли има българин, който да не може да цитира най-малко едно негово стихотворение.
Талантът му надминава времето си, той е обект на разногласия, несъгласия и злоба.
Но блясъка и славата, които идват с поезията му носят злощастие, изпращат го в тъмните бездни на страданието.
Сякаш всичко, до което той се допира отвън изкуството е обречено. На датата 29 октомври си отива индивидът, който не може да бъде премахнат от литературната ни история - Пейо Яворов.
Кой е той и за какво остава един от най-трагичните облици?
Пейо Тотев Крачолов е роден на 1 януари 1878 година в Чирпан.
По нищо не е изглеждало, че той ще има блестящо бъдеще на поетът, който ще промени вечно българската литература.
Бащата на Пейо го стопира от учебно заведение, с цел да стартира работа и да оказва помощ на фамилията. Факт, който надълбоко огорчава момчето. Въпреки това обаче, пристрастеността му към писането не стопира, а геният - не може да бъде прикрит и подминат.
След като напуща учебно заведение, той стартира да работи като свързочник в разнообразни места в страната. Именно тогава стартират неговите поетически опити.
По това време в София, група интелектуалци към този момент стартират да оформят модерното течение в литературата ни. Пенчко Славейков, Петко Ю. Тодоров и Кръстьо Кръстев виждат гения на до този миг никому незнайния Пейо Крачолов.
Аз не пребивавам: аз пламтя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и дявол. В гърди ми
те пламъци дишат и жар ме суши.
Поемата "Калиопа " мощно впечатлява софийските интелектуалци - и с изключение на хонорар, младият стихотворец получава и покана да стане част от ядрото, което по това време издава най-престижното издание за литература, както и креативния кръг "Мисъл ", който цели да реформира българската литература.
Младият Пейо Крачолов идва в София, където самият Пенчо Славейков му става "кръстник ", като заменя неблагозвучното съгласно него Крачолов с "Яворов ".
През 1901 година излиза първата стихосбирка на поета "Стихотворения ". Тя е преиздадена през 1904 година с увод персонално от Пенчо Славейков.
Следващата му стихосбирка - "Безсъници ", ще утвърди Яворов като едно от огромните имена в литературата ни.
1906 година обаче ще се окаже основна в живота на поета. Именно тогава, на Благовещение, той се среща с Мина Тодорова, сестрата на Петко Тодоров. Яворов, който е надълбоко прочувствен, незабавно е впечатлен от срещата и от обаянието на Мина.
Не след дълго излиза наяве, че той има усеща към момичето, част от софийския хайлайф.
На нея той посвещава "Благовещение ", в което загатва за обречеността на възприятията им. Отново, муза за едно от стихотворенията, трансформирали българската литература е Мина.
"Две хубави очи ", отдадено точно на нея е нещо, което до този миг не е било срещано като конструкция и звучене.
Въпреки това обаче, фамилията на Мина в никакъв случай не би позволило тя да има каквито и да е връзки с Яворов. Колкото и да е надарен, той е със непретенциозен генезис, а и славата му не разрешава тази фамилия да се обвърже с него.
През 1909 година здравословното положение на Мина се утежнява и тя отпътува за лекуване във Франция. През 1910 година, тя се мести от Париж в санаториум а брега на Атлантическия океан, само че това не оказва помощ за подобряването й.
Съвсем скоро излиза наяве, че Мина няма да успее да надвие заболяването.
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; — музика — лъчи
Не желаят и не дават обещание те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и несгоди
ще хвърлят на следващия ден върху тях
булото на позор и грях.
Покрусен от новината, Яворов пробва да се види с Мина, неговата "жена-ангел ", с цел да се сбогуват, само че съгласно някои откриватели фамилията осуетява тази среща.
Мина си отива на 14 юли 1910 година, заровена е в гробището "Бианкур ", в Париж.
Един мъж всеки ден върви на гроба на Мина. Това е самият Яворов, който до края на същата 1910 година не стопира да посещава последния дом на обичаната. Именно в този интервал той основава драмата "В полите на Витоша ", където загатва за любовта с девойката и намесата на фамилията й.
През същата тази трагична година, излиза "Подир сенките на облаците ", която по-късно ще бъде оповестена от рецензията съизмерима само с Ботевото творчество.
Следват години, в които Яворов усъвършенства литературните си умения в Нанси, Женева, Виена, Париж. Той е все по-силно повлиян от френската лирика.
Междувременно, в живота на поета все по-голямо място заема една друга жена. Жената, която ще се окаже съдбовна, а любовта с нея ще докара до злополука, след която за Яворов няма да има връщане обратно.
По време на излет до Витоша през 1906 година Яворов се среща с Лора. По това време той е мощно притеглен от Мина, само че не остава апатичен към Лора Каравелова. Тя е извънредно красива, образована и с ярка характерност.
Пътищата им се разминават. Лора е принудена от майка си, властната Екатерина Каравелова да подписа брак с Иван Дренков. Бракът не е благополучен и за двамата. Те губят първия си наследник, а в това време - кореспонденцията сред Лора и поета не стопира.
Когато Мина е на смъртен одър, един от най-близките до него хора е точно Лора. След като Мина си отива от този свят, Лора и Яворов задълбочават другарството си.
За любовта им излиза наяве през 1911 година. Това е същински скандал за времето си, защото Лора е към момента омъжена. Не след дълго тя се развежда и се венчава за поета през 1912 година.
Скоро по-късно обаче стартират проблемите за двойката.
Лора е също толкоз прочувствена, колкото и поета - нейната ревнивост е пословична. Така се стига до съдбовната нощ на 29 ноември. Между Лора и Яворов избухва скандал, защото брачната половинка има подозрения, че мъжът й има ново въодушевление - младата Дора Конова, брачна половинка на писателя Михаил Кремен.
В разгара на разногласието, ненадейно за самия стихотворец, Лора вади револвер и се прострелва в сърцето. Шокираният Яворов взима револвера и се прострелва в слепоочието. Но не съумява да последва Лора.
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Защото аз съм птица устрелена:
на гибел е моята душа ранена,
на гибел ранена от обич...
Следва следващият огромен скандал. Семейството на Лора счита, че Яворов е лишил живота на брачната половинка си. Приятелите му застават компактно на негова страна, само че публичното доверие към него понижава с всеки минал ден.
Освен че е изцяло отблъснат от обществото, Яворов стартира прогресивно да губи зрението си.
Посещава лекари във Виена, само че излиза наяве, че остатъкът от живота му ще премине в мрак.
Така Яворов взема решение, че ще постави завършек на живота си. на 29 октомври той изпива чаша с отрива и захапва дулото на револвера.
.Поезията, изпълнена с терзания и мрак вечно белязват нашата литературна история.
Обреченият стихотворец по този начин и не намира щастието. Талантът му е като магнит - това, което го въодушевява е същото, което ще го погуби.
Сякаш самият той тича "Подир сенките на облаците " и насладата е постоянно там, само че в никакъв случай негова: "аз чувам празнично церемониален звън/през утрен сън, уви, през сън... "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ