Мич Брезунек – френският художник, който избра Пловдив за свой дом
Начало Как да се включа Вдъхновените Мич Брезунек – френският художник, който избра Пловдив за собствен дом „ Не аз избрах Пловдив, Пловдив избра мен ”, споделя Мич в изявление за Ванеса Николова от Vesti.bg 
16 август 2019, 06:40 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Мич Брезунек – френският художник, който избра Пловдив за собствен дом
Звездата, която в никакъв случай не не помни България
Душата оттатък невиждащите очи: Гео, който чакаше знамение
Какво е да бъдеш приемен родител: историята на Поля
Там, където парите умират. За да се трансфорат в домати
" Излез с мъж " не лекува Хашимото. Историята на Дени
Отвъд нормалните форми
Нирмал Пурджа – по какъв начин се изкачват 11 осемхилядника единствено за три месеца
ич Брезунек е един от художниците, чиито произведения са част от изложбата „ ФОН: Млади създатели от Пловдив” , която в интервала от 5 юли до 30 август ще дава път на младите в SARIEV Contemporary, Данчoва къща и изложба Cu29.
Инициатива, която се стреми да покаже, че в България изкуство се прави, както и, че има интерес към него.
А младите не са безучастни към тези процеси.
Мич е роден във Франция, само че преди няколко години избира да живее в Пловдив. Защо? Художникът споделя в изявление за Ванеса Николова и Vesti.bg.
„ Първият път, когато посетих България, беше преди шест години. Тогава към момента учех в Националната художествена академия в Лориан, Франция, и с няколко мои състуденти взехме решение да дойдем и да създадем галерия тук”, споделя Мич.
След 3000км, пропътувани с кола, Мич и приятелите му най-накрая идват в София и се озовават на площада пред катедралата „ Св. Александър Невски”.
„ Отворих вратата на колата, излязох и видях три красиви девойки. Едно от тях беше Мартина”, спомня си Мич.
Мич разказва случката като обич от пръв взор. Явно интуицията му не го е подвела.
Три години по-късно той се връща още веднъж в България.
„ Аз не избрах Пловдив, Пловдив избра мен . Градът има голям капацитет за основаване на изкуство”, споделя Мич.
Брезунек споделя, че още като дете е обичал да рисува, само че тогава към момента не е подозирал, че това ще бъде най-голямата пристрастеност в живота му.
„ Трябваше да изчакам 18 години, с цел да схвана, че имам потенциал”, прибавя той.
По това време Мич е студент в компетентност бизнес и мениджмънт, като посещава курс и по изобразяване един път седмично.
„ Преподавателят в курса по изобразяване ме посъветва да изоставя мениджмънта и да се пренасоча към изкуствата. Послушах го и до през днешния ден съм му благодарен”, споделя Мич.
Брезунек рисува непрекъснато в продължение на цяла една година, като неговата стая с размери от 8 кв.м се трансформира в неподготвено ателие.
Само за година той прави 2000 рисунки, с цел да успее да се оправи чудесно на приемния изпит в Националната художествена академия в Лориан.
Мич споделя, че едно от нещата, което най-вече харесва да рисува, са герои от анимационни филми, и то – най-забавните и даже глуповати.
„ Кой е обичаният ти художник?”, запитвам Мич.
Трудно му е да отговори, тъй като съгласно него обичаните му художници и течения в изкуството се трансформират според от настроението му.
„ В момента се удивлявам на Филип Гъстън поради стилистиката му, Анри Матис поради цветовете, които употребява, Пабло Пикасо поради фигурите му, Вилем Де Кунинг поради свободата, Рубенс поради формите на телата и прочие…”.
За Мич вдъхновението е на всички места из улиците на Пловдив.
„ Толкова доста неща се случват единствено за секунди”, споделя той.
Природата също го предизвика да твори, тъй че се пробва да прекарва време измежду нея по-често.
С Мич беседваме и за приликите и разликите сред Франция и България.
„ Една от най-големите разлики сред Франция и България е сиренето. Тук имате единствено една дума – „ сирене”, до момента в който във Франция има толкоз доста типове сирена, че даже аз не знам огромна част от тях”, споделя Мич.
„ Другата разлика е ракията. Французите не могат да схванат за какво българите ядат салата и в това време пият 60-градусов алкохол. Във Франция пием мощния алкохол след ястие, като диджестиф”, изяснява художникът.
Според Мич нещо, което несъмнено сплотява френската и българската просвета, е фолклорът.
„ Например хорото. Там, където аз съм роден, имаме безусловно същия танц, само че разликата е, че не хващаме другите за ръка, а единствено за дребното пръстче”, споделя Мич.
Художникът споделя, че в родния му район – Бретан, си имат гайда и даже нещо сходно на събор.
Мич е безапелационен, че България е хубаво място за живот.
„ България има най-вкусните домати в цяла Европа и толкоз красива природа. Езикът е сложен и изключително при започване на чужденците им е мъчно да си намерят работа. Единствената опция е прът център, в какъвто работя и аз. Но стига да имаш предпочитание и стига да си подготвен да положиш нужните старания, не би било проблем да се впишеш тук”.
16 август 2019, 06:40 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Мич Брезунек – френският художник, който избра Пловдив за собствен дом
Звездата, която в никакъв случай не не помни България
Душата оттатък невиждащите очи: Гео, който чакаше знамение
Какво е да бъдеш приемен родител: историята на Поля
Там, където парите умират. За да се трансфорат в домати
" Излез с мъж " не лекува Хашимото. Историята на Дени
Отвъд нормалните форми
Нирмал Пурджа – по какъв начин се изкачват 11 осемхилядника единствено за три месеца
ич Брезунек е един от художниците, чиито произведения са част от изложбата „ ФОН: Млади създатели от Пловдив” , която в интервала от 5 юли до 30 август ще дава път на младите в SARIEV Contemporary, Данчoва къща и изложба Cu29.
Инициатива, която се стреми да покаже, че в България изкуство се прави, както и, че има интерес към него.
А младите не са безучастни към тези процеси.
Мич е роден във Франция, само че преди няколко години избира да живее в Пловдив. Защо? Художникът споделя в изявление за Ванеса Николова и Vesti.bg.
„ Първият път, когато посетих България, беше преди шест години. Тогава към момента учех в Националната художествена академия в Лориан, Франция, и с няколко мои състуденти взехме решение да дойдем и да създадем галерия тук”, споделя Мич.
След 3000км, пропътувани с кола, Мич и приятелите му най-накрая идват в София и се озовават на площада пред катедралата „ Св. Александър Невски”.
„ Отворих вратата на колата, излязох и видях три красиви девойки. Едно от тях беше Мартина”, спомня си Мич.
Мич разказва случката като обич от пръв взор. Явно интуицията му не го е подвела.
Три години по-късно той се връща още веднъж в България.
„ Аз не избрах Пловдив, Пловдив избра мен . Градът има голям капацитет за основаване на изкуство”, споделя Мич.
Брезунек споделя, че още като дете е обичал да рисува, само че тогава към момента не е подозирал, че това ще бъде най-голямата пристрастеност в живота му.
„ Трябваше да изчакам 18 години, с цел да схвана, че имам потенциал”, прибавя той.
По това време Мич е студент в компетентност бизнес и мениджмънт, като посещава курс и по изобразяване един път седмично.
„ Преподавателят в курса по изобразяване ме посъветва да изоставя мениджмънта и да се пренасоча към изкуствата. Послушах го и до през днешния ден съм му благодарен”, споделя Мич.
Брезунек рисува непрекъснато в продължение на цяла една година, като неговата стая с размери от 8 кв.м се трансформира в неподготвено ателие.
Само за година той прави 2000 рисунки, с цел да успее да се оправи чудесно на приемния изпит в Националната художествена академия в Лориан.
Мич споделя, че едно от нещата, което най-вече харесва да рисува, са герои от анимационни филми, и то – най-забавните и даже глуповати.
„ Кой е обичаният ти художник?”, запитвам Мич.
Трудно му е да отговори, тъй като съгласно него обичаните му художници и течения в изкуството се трансформират според от настроението му.
„ В момента се удивлявам на Филип Гъстън поради стилистиката му, Анри Матис поради цветовете, които употребява, Пабло Пикасо поради фигурите му, Вилем Де Кунинг поради свободата, Рубенс поради формите на телата и прочие…”.
За Мич вдъхновението е на всички места из улиците на Пловдив.
„ Толкова доста неща се случват единствено за секунди”, споделя той.
Природата също го предизвика да твори, тъй че се пробва да прекарва време измежду нея по-често.
С Мич беседваме и за приликите и разликите сред Франция и България.
„ Една от най-големите разлики сред Франция и България е сиренето. Тук имате единствено една дума – „ сирене”, до момента в който във Франция има толкоз доста типове сирена, че даже аз не знам огромна част от тях”, споделя Мич.
„ Другата разлика е ракията. Французите не могат да схванат за какво българите ядат салата и в това време пият 60-градусов алкохол. Във Франция пием мощния алкохол след ястие, като диджестиф”, изяснява художникът.
Според Мич нещо, което несъмнено сплотява френската и българската просвета, е фолклорът.
„ Например хорото. Там, където аз съм роден, имаме безусловно същия танц, само че разликата е, че не хващаме другите за ръка, а единствено за дребното пръстче”, споделя Мич.
Художникът споделя, че в родния му район – Бретан, си имат гайда и даже нещо сходно на събор.
Мич е безапелационен, че България е хубаво място за живот.
„ България има най-вкусните домати в цяла Европа и толкоз красива природа. Езикът е сложен и изключително при започване на чужденците им е мъчно да си намерят работа. Единствената опция е прът център, в какъвто работя и аз. Но стига да имаш предпочитание и стига да си подготвен да положиш нужните старания, не би било проблем да се впишеш тук”.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ