Лицата на българското минало в снимки
Начало Как да се включа Вдъхновените Лицата на българското минало в фотоси Изложба показва архива на един от бащите на фотожурналистиката у нас - Тодор Славчев 
21 юни 2019, 06:40 
Източник: Яна Узунова
„ Разходка в предишното, направена със съпричастност и емпатия . “
Това споделя Яна Узунова за изложбата, която може да ви разсмее, да ви трогне и да ви накара да бъдете по-любопитни към българското минало.
ВИЖТЕ ЛИЦАТА НА ХОРАТА ОТ БЪЛГАРСКОТО МИНАЛО В СНИМКИ
Българските лица от предишното
„ Тодор Славчев фотоархив “ ще ви покаже множеството лица на хората, които вършат България такава, каквато е.
България е хората
Макар и да ни гледат от предишното, хората от фотосите питат кои сме ние и в това време ни дават отговори. Техните страсти, останали запечатани вечно ни демонстрират, че насладата, както и болката са част от живота, без значение от епохата
Авторът на фрагментите е един от бащите на репортажната снимка у нас, Тодор Славчев . Той е роден през 1900 година в Пловдив и в 30-те години на предишния век се открива трайно в София.
Повече от половин век - съвсем до края на живота си, той не стопира да улавя страсти, положения, да прави освен портрети на хората, само че и на времето, в което живее .
Обективът му улавя едни от най-знаковите събития в историята ни: вредите от бомбардировките над София, Влизането на руските сили в страната, Народния съд.
Той споделя огромните събития през страстите на хората.
Да съпреживееш страстта
Позицията му на фотограф е тиха, само че мощна. „ Неговата душевна настройка беше да съпреживява нещата, да не е непряк наблюдаващ , изцяло да влезе в обувките на тези хора. От там в фотосите има някаква искреност, топлота, която фенът усеща и неизбежно това притегля “, споделя Яна Узунова, внучка на фотографа.
По нейните мемоари дядо й е бил доста деен и не е спирал да снима. Особено доста е обичал вестник „ Стършел “ и е имал другарска връзка с някои от карикатуристите.
Фотоапаратът на Тодор Славчев резервира за историята ни редица знакови фигури: политици, хора на изкуството, артисти, художници, писатели.
Но любовта му към „ безивестния човек “, споделя Яна Узунова, остава на напред във времето. „ Хората постоянно са били едни и същи. Дрехите са единствено белег на времето. Важен е погледът на фотографа. Като че ли Тодор Славчев търси да запечата на лента насладата на хората “, добавя внучката на създателя.
Фокусът на изложбата е върху 40-те и 50-те години на предишния век, основно, тъй като това е главната част, непокътната от архива му.
„ Отлично можем да забележим по какъв начин са изглеждали хората преди и след 9 септември , по какъв начин са се трансформирали сградите… “
В фотосите може да се види по какъв начин са се трансформирали постройките, образа на хората. Сюжетите са богати, демонстрират както градския живот, по този начин и бита в българското село.
Но това, което е същински значимо за изложбата е, че единствено човек зад обектива може да разкрие душата на индивида пред обектива .
И Тодор Славчев го прави.
Неговите фотоси ни дават една светла потиснатост. „ Показват една доста красива и сантиментална страна на живота “, добавя Яна Узунова.
„ Най-вдъхновяващо за мен е, че показва България по един доста човешки метод, има родолюбие и топлота, които струят от фрагментите “, споделя Яна Узунова.
„ В същото време демонстрира хората във всички техни положения и запечатва вечно тези лица. Т ези хора към този момент не са сред живите, само че са вечно запечатани в фотосите и те ни гледат от рамките. Карат ни да се замислим за нашата орис, за националната орис, за всичко, през което сме минали ние, българите , с цел да стигнем до през днешния ден. “
Жителите и гостите на столицата могат да видят изложбата „ Тодор Славчев фотоархив “ в „ Червената къща “ до 30 юни.
21 юни 2019, 06:40 Източник: Яна Узунова „ Разходка в предишното, направена със съпричастност и емпатия . “
Това споделя Яна Узунова за изложбата, която може да ви разсмее, да ви трогне и да ви накара да бъдете по-любопитни към българското минало.
ВИЖТЕ ЛИЦАТА НА ХОРАТА ОТ БЪЛГАРСКОТО МИНАЛО В СНИМКИ
Българските лица от предишното
„ Тодор Славчев фотоархив “ ще ви покаже множеството лица на хората, които вършат България такава, каквато е.
България е хората
Макар и да ни гледат от предишното, хората от фотосите питат кои сме ние и в това време ни дават отговори. Техните страсти, останали запечатани вечно ни демонстрират, че насладата, както и болката са част от живота, без значение от епохата
Авторът на фрагментите е един от бащите на репортажната снимка у нас, Тодор Славчев . Той е роден през 1900 година в Пловдив и в 30-те години на предишния век се открива трайно в София.
Повече от половин век - съвсем до края на живота си, той не стопира да улавя страсти, положения, да прави освен портрети на хората, само че и на времето, в което живее .
Обективът му улавя едни от най-знаковите събития в историята ни: вредите от бомбардировките над София, Влизането на руските сили в страната, Народния съд.
Той споделя огромните събития през страстите на хората.
Да съпреживееш страстта
Позицията му на фотограф е тиха, само че мощна. „ Неговата душевна настройка беше да съпреживява нещата, да не е непряк наблюдаващ , изцяло да влезе в обувките на тези хора. От там в фотосите има някаква искреност, топлота, която фенът усеща и неизбежно това притегля “, споделя Яна Узунова, внучка на фотографа.
По нейните мемоари дядо й е бил доста деен и не е спирал да снима. Особено доста е обичал вестник „ Стършел “ и е имал другарска връзка с някои от карикатуристите.
Фотоапаратът на Тодор Славчев резервира за историята ни редица знакови фигури: политици, хора на изкуството, артисти, художници, писатели.
Но любовта му към „ безивестния човек “, споделя Яна Узунова, остава на напред във времето. „ Хората постоянно са били едни и същи. Дрехите са единствено белег на времето. Важен е погледът на фотографа. Като че ли Тодор Славчев търси да запечата на лента насладата на хората “, добавя внучката на създателя.
Фокусът на изложбата е върху 40-те и 50-те години на предишния век, основно, тъй като това е главната част, непокътната от архива му.
„ Отлично можем да забележим по какъв начин са изглеждали хората преди и след 9 септември , по какъв начин са се трансформирали сградите… “
В фотосите може да се види по какъв начин са се трансформирали постройките, образа на хората. Сюжетите са богати, демонстрират както градския живот, по този начин и бита в българското село.
Но това, което е същински значимо за изложбата е, че единствено човек зад обектива може да разкрие душата на индивида пред обектива .
И Тодор Славчев го прави.
Неговите фотоси ни дават една светла потиснатост. „ Показват една доста красива и сантиментална страна на живота “, добавя Яна Узунова.
„ Най-вдъхновяващо за мен е, че показва България по един доста човешки метод, има родолюбие и топлота, които струят от фрагментите “, споделя Яна Узунова.
„ В същото време демонстрира хората във всички техни положения и запечатва вечно тези лица. Т ези хора към този момент не са сред живите, само че са вечно запечатани в фотосите и те ни гледат от рамките. Карат ни да се замислим за нашата орис, за националната орис, за всичко, през което сме минали ние, българите , с цел да стигнем до през днешния ден. “
Жителите и гостите на столицата могат да видят изложбата „ Тодор Славчев фотоархив “ в „ Червената къща “ до 30 юни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ