Капитан Надежда: Искам да пиша история
Начало Как да се включа Вдъхновените Капитан " Надежда ": Искам да пиша история Иван Петров, капитанът на един невероятен тим и битката му за триумф 
30 юли 2019, 08:06 
Източник: Отбор на вярата
ван Петров е едно изцяло нормално момче. Но и не напълно.
Той живее в Сливен.
Майка му, татко му и по-малкият му брат са отпътували за Англия.
Иван, който още не е приключил учебно заведение остава тук, при баба си и дядо си.
Защото желае да приключи образованието си до дъно. И да извърши задачата си.
А тя е невероятна.
Иван е капитанът на един невероятен тим. „ Отборът на Надеждата “.
Капитан Надежда
Иван още от дете обича футбола. Мечтае да се занимава професионално с този спорт. „ Аз упражнявам професионално в родния си град по два пъти дневно в ОФК „ Сливен”. Сега ще съм в 12 клас, изучавам в спортното учебно заведение „ Димитър Рохов”. Там режимът е доста напълнен. Трудно е, само че който има предпочитание, може да съвмести всичко. Нямам доста свободно време. Ежедневието ми е запълнено с учене и тренировки. Нужно, в случай че искаш да постигнеш нещо “, споделя Иван. Той се е посветил на образованието си и футбола и гони огромните спортни триумфи.
На всеки мач на трибуните има един доста специфичен човек. Неговият дядо.
Той е и измежду най-големите му поправки. Държи Иван да не изоставя образованието. Посещава всеки мач, в който внукът му играе. Когато вижда пропуски, незабавно ги акцентира. Иван не му се сърди. Напротив, вслушва се във всяка негова рекомендация. „ От него съм научил да съм добър човек и да почитам всеки. Не би трябвало да делиш хората, тъй като всички сме идентични. Важното е какъв си по душа. Да си вежлив, учтив, да вършим положително, да мислим положително, да приказваме единствено положително. Така и за целия ни народ ще е доста по-добре – всички да се почитаме и да не се разделяме на групи “, споделя Иван.
Спортните триумфи на Иван не са малко. Благодарение на качествата си той е определен за капитан на „ Отбора на вярата “. Това е идея, която има за цел посредством футбола да интегрира младежи в неравностойно състояние.
Българският „ Отбор на Надеждата “ отпътува за Уелс, където се организира шампионата с идея – Световното състезание за бездомни.
А Иван, на който е поверена ролята на капитан е отпред на тима, с цел да го води и въодушевява.
Отбор на Надеждата
Българският тим в Уелс и към този момент записа няколко следващи триумфа, против Хонконг, Съединени американски щати и Литва. Те демонстрират, че борбеният дух, мотивацията и сплотеният екип, за сигурна рецепта за триумф.
Снощи момчетата направиха исторически мач против трикратния международен първенец - Бразилия. постоянното време срещата приключи при резултат 5:5, а Иван означи 4 гола. Отборът ни загуби на дузпи, само че продължава в идващия кръг, защото приключи втори в квалификационната си група.
„ Мотивацията е персонален ангажимент и се подхранва от триумфите, реализирани с старателен труд “, споделя Иван и добавя: „ Можем да останем в историята с едно доста положително показване. Трябва да имаме ясни и високи цели. Много добре се подготвяхме и имаме действителните шансове да влезем в осмицата. Най-важното е да сме колектив и да си оказваме помощ “, споделя Иван.
Момчето добавя, че без един човек, триумфите им ще са невъзможни. И това е техният треньор - “ Борислав Фердинандов.
Иван споделя, че без него, триумфът е неосъществим. Капитанът на тима споделя, че треньорът коментира всичко на терена и постоянно е отсреща, когато някой има потребност от съвет.
„ Имам израстване, аз го чувствам. С подобен треньор е просто неповторимо да се работи . Не чаках да е толкоз добре “, споделя младежът. Той въпреки всичко добавя, че за мотивацията разчита най-много на себе си , а тайната на упоритостта, с която преследва фантазиите си, е в удовлетворението да видиш резултатите от положения труд.
Труд, който се отблагодарява
Семейството на Иван ще пристигна да го гледа в Кардиф. Момчето е щастливо, тъй като се виждат рядко. Но след шампионата идва другото съревнование. В което е значим въпросът – а в този момент накъде. Иван обаче има посоката си.
„ Искам аз самичък да си реализира нещо, което да остави история. Не желая да съм като всички останали. Искам да направя добра футболна кариера. Искам да играя отвън България, да стана известен футболист. И за това се желаят много ограничения. А вярата идва от това, че трудът се отблагодарява. Гледаш резултати, вкарваш голове, виждаш, че има развиване и се самонадъхваш. Виждаш, че става… “, споделя Иван.
Той към този момент е признат в Национална спортна академия, а за идната година, упоритостта му е да откри нов тим, на по-високо равнище, с цел да става все по-добър. А това безспорно ще се случи, тъй като „ Капитан Надежда “ умее да го реализира.
Мачовете от Световното състезание се излъчват директно във Facebook страниците на Team of Hope и Sports Management Bulgaria.
30 юли 2019, 08:06 Източник: Отбор на вярата ван Петров е едно изцяло нормално момче. Но и не напълно.
Той живее в Сливен.
Майка му, татко му и по-малкият му брат са отпътували за Англия.
Иван, който още не е приключил учебно заведение остава тук, при баба си и дядо си.
Защото желае да приключи образованието си до дъно. И да извърши задачата си.
А тя е невероятна.
Иван е капитанът на един невероятен тим. „ Отборът на Надеждата “.
Капитан Надежда
Иван още от дете обича футбола. Мечтае да се занимава професионално с този спорт. „ Аз упражнявам професионално в родния си град по два пъти дневно в ОФК „ Сливен”. Сега ще съм в 12 клас, изучавам в спортното учебно заведение „ Димитър Рохов”. Там режимът е доста напълнен. Трудно е, само че който има предпочитание, може да съвмести всичко. Нямам доста свободно време. Ежедневието ми е запълнено с учене и тренировки. Нужно, в случай че искаш да постигнеш нещо “, споделя Иван. Той се е посветил на образованието си и футбола и гони огромните спортни триумфи.
На всеки мач на трибуните има един доста специфичен човек. Неговият дядо.
Той е и измежду най-големите му поправки. Държи Иван да не изоставя образованието. Посещава всеки мач, в който внукът му играе. Когато вижда пропуски, незабавно ги акцентира. Иван не му се сърди. Напротив, вслушва се във всяка негова рекомендация. „ От него съм научил да съм добър човек и да почитам всеки. Не би трябвало да делиш хората, тъй като всички сме идентични. Важното е какъв си по душа. Да си вежлив, учтив, да вършим положително, да мислим положително, да приказваме единствено положително. Така и за целия ни народ ще е доста по-добре – всички да се почитаме и да не се разделяме на групи “, споделя Иван.
Спортните триумфи на Иван не са малко. Благодарение на качествата си той е определен за капитан на „ Отбора на вярата “. Това е идея, която има за цел посредством футбола да интегрира младежи в неравностойно състояние.
Българският „ Отбор на Надеждата “ отпътува за Уелс, където се организира шампионата с идея – Световното състезание за бездомни.
А Иван, на който е поверена ролята на капитан е отпред на тима, с цел да го води и въодушевява.
Отбор на Надеждата
Българският тим в Уелс и към този момент записа няколко следващи триумфа, против Хонконг, Съединени американски щати и Литва. Те демонстрират, че борбеният дух, мотивацията и сплотеният екип, за сигурна рецепта за триумф.
Снощи момчетата направиха исторически мач против трикратния международен първенец - Бразилия. постоянното време срещата приключи при резултат 5:5, а Иван означи 4 гола. Отборът ни загуби на дузпи, само че продължава в идващия кръг, защото приключи втори в квалификационната си група.
„ Мотивацията е персонален ангажимент и се подхранва от триумфите, реализирани с старателен труд “, споделя Иван и добавя: „ Можем да останем в историята с едно доста положително показване. Трябва да имаме ясни и високи цели. Много добре се подготвяхме и имаме действителните шансове да влезем в осмицата. Най-важното е да сме колектив и да си оказваме помощ “, споделя Иван.
Момчето добавя, че без един човек, триумфите им ще са невъзможни. И това е техният треньор - “ Борислав Фердинандов.
Иван споделя, че без него, триумфът е неосъществим. Капитанът на тима споделя, че треньорът коментира всичко на терена и постоянно е отсреща, когато някой има потребност от съвет.
„ Имам израстване, аз го чувствам. С подобен треньор е просто неповторимо да се работи . Не чаках да е толкоз добре “, споделя младежът. Той въпреки всичко добавя, че за мотивацията разчита най-много на себе си , а тайната на упоритостта, с която преследва фантазиите си, е в удовлетворението да видиш резултатите от положения труд.
Труд, който се отблагодарява
Семейството на Иван ще пристигна да го гледа в Кардиф. Момчето е щастливо, тъй като се виждат рядко. Но след шампионата идва другото съревнование. В което е значим въпросът – а в този момент накъде. Иван обаче има посоката си.
„ Искам аз самичък да си реализира нещо, което да остави история. Не желая да съм като всички останали. Искам да направя добра футболна кариера. Искам да играя отвън България, да стана известен футболист. И за това се желаят много ограничения. А вярата идва от това, че трудът се отблагодарява. Гледаш резултати, вкарваш голове, виждаш, че има развиване и се самонадъхваш. Виждаш, че става… “, споделя Иван.
Той към този момент е признат в Национална спортна академия, а за идната година, упоритостта му е да откри нов тим, на по-високо равнище, с цел да става все по-добър. А това безспорно ще се случи, тъй като „ Капитан Надежда “ умее да го реализира.
Мачовете от Световното състезание се излъчват директно във Facebook страниците на Team of Hope и Sports Management Bulgaria.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ