„Как така си инвалид, пък не си в количка?“
Начало Как да се включа Вдъхновените „ Как по този начин си неработоспособен, пък не си в количка? “ За Мануела, която демонстрира на всички, че клишето " Не мога " не се отнася за нея 
5 август 2019, 07:09 
Източник: Не ми се обиждай, само че
„ Здравейте, споделям се Мануела и може да не ми проличава, само че съм неработоспособен. Имам недостатъци на сърцето, бъбреците, ръцете и съм родена без матка. “
Така стартира един пост, който стана извънредно известен във Facebook и единствено за денонощие събра толкоз доста реакции, че е надхвърлил проекта на създателката си. За година напред.
Днес Вдъхновените и Vesti.bg ви среща с Мануела, която знае какво е да не се наскърбява. Но… има какво да ни каже по въпроса със стандартите.
Различната
Мануела е от Лясковец.
„ Като дете, родено в доста дребен град и с доста здравословни проблеми още от дребна в учебно заведение и детската градина съм срещала мнения . Децата не желаеха да си играят с мен, учителите не желаеха да ми обръщат внимание. Постоянно съм се сблъсквала със странното отношение на хората “. Самата Мануела в никакъв случай не се е считала за друга. Като тийнейджърка харесва същите неща като връстниците й, които обаче не са били оперирани 11 пъти.
С раждането й излиза наяве, че единият пръст на ръката й е имобилен, след това чуват сърдечен звук, открива се проблем и с бъбреците.
На 17 години лекарите схващат, че Мануела има Синдрома на Рокитански-Майер, при който момичето има образувани яйчници, само че не и матка.
Тя обикаля лечебни заведения и лекари, като непрестанно чува за себе си нови диагнози и синдроми, които би трябвало да търси в интернет – тъй като никой не й изяснява какво й е.
Така идва моментът на изкривяване, в който тя избира, дали проблемите й да я дефинират, или да живее живота си като всеки различен човек – с рестриктивните мерки, които си постановяваме сами и в това време, с необятните си благоприятни условия .
„ Като си дребен би трябвало да свикваш с концепцията, че си друг. А когато станеш по-голям, свикваш с концепцията, че си естествен. И би трябвало да се държиш на състояние. Не можеш да се даваш на заболявания и мнения. “
„ Как по този начин си неработоспособен, пък не си в количка? “
„ Трябва да си избираш. Или да си инвалида, който е некадърен, печален и изстрадал, или си сполучливият човек. Вярвам, че всеки човек е кадърен и може безпределни неща “.
Мануела желае да промени света, по тази причина се мести в София стартира да следва обществени действия. Там обаче идват подозренията, че системата може да се промени.
Решава да се занимава с пиар, с цел да даде публичност на проблемите на хората, които са в неравностойни състояние или дискриминирани.
Това ще я докара до един преден конфликт със стандартите.
На всеки три години Мануела минава комисия на ТЕЛК, която да откри, че не й е пораснал нов пръст, или че матка инцидентно не се е появила и да установи, че е неработоспособен.
След като кандидатства за стаж в пиар организация, тя носи документите си от ТЕЛК, с цел да ги даде на работодателя. Той й задава въпроса: „ Как по този начин си неработоспособен, пък не си в количка ? “
Тази имитация предизвика Мануела да си спомни за всички пъти, в които се е изправяла против клишетата. Че инвалидът е човек, който стои на легло и никой не го вижда. Че е сама и не може да има лично жилище. Че някой различен й оказва помощ, тъй като тя не е задоволително мощна, с цел да се оправи сама (въпреки 11-те операции).
Постепенно в нея назрява концепцията, че нещо би трябвало да се промени. И по този начин, тя излиза с лицето си с цел да каже нещо доста значимо на всички.
Не ми се обиждай, но…
Мануела разгласява пост във Facebook, с който търси фотограф и няколко души, които да бъдат почтени. За това какво им се постанова да чуят по собствен адрес, единствено тъй като са гей, от ромски генезис, или са татуирани и с по-силен грим.
За концепцията си Мануела печели финансиране от Български фонд за дамите, а първият пост на страницата е със фотография на самата Мануела, която споделя без никакъв боязън или пък за да провокира страдание, кои са проблемите, с които се сблъсква.
Понякога даже в аптеката отхвърлят да й дадат нужните медикаменти, тъй като считат, че е прекомерно млада, с цел да ги взима. Или ги купува, тъй като е подвластна.
„ Често получавам реплики, като тази, която държа в ръцете си, тъй като не попадам в стандартите за това по какъв начин би трябвало да наподобява един неработоспособен (освен може би по броя белези, които пресичат тялото ми). Стоя тук с цел да ви кажа, че инвалидността е набор. Има хора, за които в никакъв случай не бихте предположили, че имат увреждане, има някои, които бихте забелязали единствено в избрани обстановки, има хора, на които постоянно им се постанова да употребяват помощ, (като компаньон, куче, бастун или количка) само че не са им нужни във всяка обстановка, както и има такива, които са изцяло неподвижни и им се постанова непрекъснато. Нека има повече видимост за хората с "невидими " увреждания. “, споделя още в поста си Мануела във Facebook
Вдъхновявай нататък
В първичния проект на Мануела е да реализира 3 000 лайка на страницата си до края на годината. За денонощие към този момент са съвсем 4 000.
Започват да й пишат от ден на ден хора. Всички я търсят и описват за своите дребни борби и с клишетата, с които се оправят. Мъжете се двоумят повече дали да изпратят фотоси, защото срамът да покажеш уязвимост при тях е по-голям, споделя създателката на плана.
За Мануела това е крачка напред за шерването, за общуването, освен като форма на връзка, само че и като обществена отговорност.
„ Моята история въодушевява другите да опишат техните истории. За мен по тази причина живеем. За да вършим живота на другите по-хубав . “
Думите са мощ, а персоналното другарство с езика на омразата през днешния ден, може да стане политическото говорене на следващия ден, което да дефинира живота ни, счита Мануела.
Затова тя няма да ви се обиди. Но… въпреки всичко, добре е да внимаваме какво споделяме. Преди личните ни думи да са се обърнали против нас.
Очаквайте още от плана на Мануела на страницата й - Не ми се обиждай, само че.
5 август 2019, 07:09 Източник: Не ми се обиждай, само че „ Здравейте, споделям се Мануела и може да не ми проличава, само че съм неработоспособен. Имам недостатъци на сърцето, бъбреците, ръцете и съм родена без матка. “
Така стартира един пост, който стана извънредно известен във Facebook и единствено за денонощие събра толкоз доста реакции, че е надхвърлил проекта на създателката си. За година напред.
Днес Вдъхновените и Vesti.bg ви среща с Мануела, която знае какво е да не се наскърбява. Но… има какво да ни каже по въпроса със стандартите.
Различната
Мануела е от Лясковец.
„ Като дете, родено в доста дребен град и с доста здравословни проблеми още от дребна в учебно заведение и детската градина съм срещала мнения . Децата не желаеха да си играят с мен, учителите не желаеха да ми обръщат внимание. Постоянно съм се сблъсквала със странното отношение на хората “. Самата Мануела в никакъв случай не се е считала за друга. Като тийнейджърка харесва същите неща като връстниците й, които обаче не са били оперирани 11 пъти.
С раждането й излиза наяве, че единият пръст на ръката й е имобилен, след това чуват сърдечен звук, открива се проблем и с бъбреците.
На 17 години лекарите схващат, че Мануела има Синдрома на Рокитански-Майер, при който момичето има образувани яйчници, само че не и матка.
Тя обикаля лечебни заведения и лекари, като непрестанно чува за себе си нови диагнози и синдроми, които би трябвало да търси в интернет – тъй като никой не й изяснява какво й е.
Така идва моментът на изкривяване, в който тя избира, дали проблемите й да я дефинират, или да живее живота си като всеки различен човек – с рестриктивните мерки, които си постановяваме сами и в това време, с необятните си благоприятни условия .
„ Като си дребен би трябвало да свикваш с концепцията, че си друг. А когато станеш по-голям, свикваш с концепцията, че си естествен. И би трябвало да се държиш на състояние. Не можеш да се даваш на заболявания и мнения. “
„ Как по този начин си неработоспособен, пък не си в количка? “
„ Трябва да си избираш. Или да си инвалида, който е некадърен, печален и изстрадал, или си сполучливият човек. Вярвам, че всеки човек е кадърен и може безпределни неща “.
Мануела желае да промени света, по тази причина се мести в София стартира да следва обществени действия. Там обаче идват подозренията, че системата може да се промени.
Решава да се занимава с пиар, с цел да даде публичност на проблемите на хората, които са в неравностойни състояние или дискриминирани.
Това ще я докара до един преден конфликт със стандартите.
На всеки три години Мануела минава комисия на ТЕЛК, която да откри, че не й е пораснал нов пръст, или че матка инцидентно не се е появила и да установи, че е неработоспособен.
След като кандидатства за стаж в пиар организация, тя носи документите си от ТЕЛК, с цел да ги даде на работодателя. Той й задава въпроса: „ Как по този начин си неработоспособен, пък не си в количка ? “
Тази имитация предизвика Мануела да си спомни за всички пъти, в които се е изправяла против клишетата. Че инвалидът е човек, който стои на легло и никой не го вижда. Че е сама и не може да има лично жилище. Че някой различен й оказва помощ, тъй като тя не е задоволително мощна, с цел да се оправи сама (въпреки 11-те операции).
Постепенно в нея назрява концепцията, че нещо би трябвало да се промени. И по този начин, тя излиза с лицето си с цел да каже нещо доста значимо на всички.
Не ми се обиждай, но…
Мануела разгласява пост във Facebook, с който търси фотограф и няколко души, които да бъдат почтени. За това какво им се постанова да чуят по собствен адрес, единствено тъй като са гей, от ромски генезис, или са татуирани и с по-силен грим.
За концепцията си Мануела печели финансиране от Български фонд за дамите, а първият пост на страницата е със фотография на самата Мануела, която споделя без никакъв боязън или пък за да провокира страдание, кои са проблемите, с които се сблъсква.
Понякога даже в аптеката отхвърлят да й дадат нужните медикаменти, тъй като считат, че е прекомерно млада, с цел да ги взима. Или ги купува, тъй като е подвластна.
„ Често получавам реплики, като тази, която държа в ръцете си, тъй като не попадам в стандартите за това по какъв начин би трябвало да наподобява един неработоспособен (освен може би по броя белези, които пресичат тялото ми). Стоя тук с цел да ви кажа, че инвалидността е набор. Има хора, за които в никакъв случай не бихте предположили, че имат увреждане, има някои, които бихте забелязали единствено в избрани обстановки, има хора, на които постоянно им се постанова да употребяват помощ, (като компаньон, куче, бастун или количка) само че не са им нужни във всяка обстановка, както и има такива, които са изцяло неподвижни и им се постанова непрекъснато. Нека има повече видимост за хората с "невидими " увреждания. “, споделя още в поста си Мануела във Facebook
Вдъхновявай нататък
В първичния проект на Мануела е да реализира 3 000 лайка на страницата си до края на годината. За денонощие към този момент са съвсем 4 000.
Започват да й пишат от ден на ден хора. Всички я търсят и описват за своите дребни борби и с клишетата, с които се оправят. Мъжете се двоумят повече дали да изпратят фотоси, защото срамът да покажеш уязвимост при тях е по-голям, споделя създателката на плана.
За Мануела това е крачка напред за шерването, за общуването, освен като форма на връзка, само че и като обществена отговорност.
„ Моята история въодушевява другите да опишат техните истории. За мен по тази причина живеем. За да вършим живота на другите по-хубав . “
Думите са мощ, а персоналното другарство с езика на омразата през днешния ден, може да стане политическото говорене на следващия ден, което да дефинира живота ни, счита Мануела.
Затова тя няма да ви се обиди. Но… въпреки всичко, добре е да внимаваме какво споделяме. Преди личните ни думи да са се обърнали против нас.
Очаквайте още от плана на Мануела на страницата й - Не ми се обиждай, само че.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ