Как Нобелов лауреат възпява майката на Вапцаров
Начало Как да се включа Вдъхновените Как Нобелов лауреат възпява майката на Вапцаров Коя е българската " Пиета ", която трогва полска поетеса 
2 юли 2019, 08:58 
Източник: ЕПА/БГНЕС
Пиета, от италианското "жалост ". Направление в християнското изкуство, което изобразява Мария, която оплаква умрелия Христос.
Годината е 1954.
Вислава Шимборска, полската поетеса, която ще бъде наречена „ Моцарт на поезията “ е в България на интернационален културен продан. Тя е обиколила всички вероятни музеи, до степен, в която към този момент са й втръснали.
След Пловдив, Шимборска е в Банско, застанала пред къщата-музей на Никола Вапцаров.
Това, което притегля вниманието й обаче не е музеят, отдаден на поета, а дамата, която посреща туристите. Спътниците й изясняват, че това е Елена Вапцарова, майката на убития стихотворец.
Тя посреща гостите и споделя за сина си.
Тази преживелица оставя трайна диря в съзнанието на бъдещата Нобелова лауреатка. Тя написа стихотворението „ Пиета “. Там поетесата споделя за трагичния конфликт на персоналната история, превърната от властта в експонат, наличен за всички.
„ Да, доста го обичала. Да, постоянно е бил подобен.
Да, край стената на пандиза чакала тогава.
Да, чула оня залп.
(…)
Да, малко изтощена. Да, това ще мине.
Благодариш. Сбогуваш се, излизаш
И под навеса се разминаваш с следващите туристи. “
(„ Пиета”, Презабавно, 1967)
Полската поетеса е родена на днешния ден през 1923 година в дребен град покрай Познан. По-късно фамилията й се мести в Торун, а след това се открива за непрекъснато в Краков.
Градът на полските крале вечно ще се трансформира в дом на поетесата, който ще й дава ентусиазъм и ще бъде част от нея, както и тя ще му принадлежи.
В Ягелонския университет Шимборска записва полска лингвистика и социология, които обаче по този начин и не приключва заради затруднено финансово състояние.
Първият й опит да разгласява е от 1949 година, само че е отритнат, тъй като не дава отговор на условията на социалистическата лирика.
В идващото десетилетие тя поддържа идеологията на Полската национална република, като написа стихотворения в стила на социалистическия натурализъм.
Част от критиците й акцентират нейното присъединяване в процеса против полски свещеници от 1953 година, които са упрекнати в подривна активност. Събират се подписи против тях, като Шимборска също подписва петицията.
В идващите години обаче тя от ден на ден ще се отчуждава от идеологията на социалистическата власт. Тя се свързва с интелектуалци дисиденти, а поезията й става все по-иронична, философска, на моменти критикуваща действителността и дистанцирана.
Така през 1966 година Вислава Шимборска дефинитивно къса връзка с Партията и я напуща.
За близо 60 години работа тя има издадени едвам към 400 стихотворения.
През целия си живот работи като редактор за разнообразни издания, като даже е имала лична графа за литературна рецензия.
През 1996 година полската поетеса е удостоена с най-високата чест за един публицист: тя получава Нобеловата премия за литература, а Нобеловият комитет я назовава „ Моцарт на поезията “.
Самата Шимборска споделя, че постоянно се е възхищавала на различен полски нобелист – Чеслав Милош.
Тя не стопира да твори до края на живота си. Отива си от този свят на първи февруари 2012 година в обичания й Краков.
А с изключение на, че тя оставя своята диря в международната литература, Шимборска обича да излиза отвън пътя.
Или най-малко по този начин твърди Блага Димитрова, която споделя по какъв начин по време на визитата й тук, с Вислава Шимборска пътували вечер, по криволичещи и неравни пътища. Тогава поетесата се смеела на приключенията си споделяла, че България няма по какъв начин да е толкоз дребна страна.
И до момента в който била у нас, съумяла да "развали " формалната стратегия. С нейната "обезоръжаваща откровеност " тя съумява да обърне с главата надолу всеки подготвен сюжет.
2 юли 2019, 08:58 Източник: ЕПА/БГНЕС Пиета, от италианското "жалост ". Направление в християнското изкуство, което изобразява Мария, която оплаква умрелия Христос.
Годината е 1954.
Вислава Шимборска, полската поетеса, която ще бъде наречена „ Моцарт на поезията “ е в България на интернационален културен продан. Тя е обиколила всички вероятни музеи, до степен, в която към този момент са й втръснали.
След Пловдив, Шимборска е в Банско, застанала пред къщата-музей на Никола Вапцаров.
Това, което притегля вниманието й обаче не е музеят, отдаден на поета, а дамата, която посреща туристите. Спътниците й изясняват, че това е Елена Вапцарова, майката на убития стихотворец.
Тя посреща гостите и споделя за сина си.
Тази преживелица оставя трайна диря в съзнанието на бъдещата Нобелова лауреатка. Тя написа стихотворението „ Пиета “. Там поетесата споделя за трагичния конфликт на персоналната история, превърната от властта в експонат, наличен за всички.
„ Да, доста го обичала. Да, постоянно е бил подобен.
Да, край стената на пандиза чакала тогава.
Да, чула оня залп.
(…)
Да, малко изтощена. Да, това ще мине.
Благодариш. Сбогуваш се, излизаш
И под навеса се разминаваш с следващите туристи. “
(„ Пиета”, Презабавно, 1967)
Полската поетеса е родена на днешния ден през 1923 година в дребен град покрай Познан. По-късно фамилията й се мести в Торун, а след това се открива за непрекъснато в Краков.
Градът на полските крале вечно ще се трансформира в дом на поетесата, който ще й дава ентусиазъм и ще бъде част от нея, както и тя ще му принадлежи.
В Ягелонския университет Шимборска записва полска лингвистика и социология, които обаче по този начин и не приключва заради затруднено финансово състояние.
Първият й опит да разгласява е от 1949 година, само че е отритнат, тъй като не дава отговор на условията на социалистическата лирика.
В идващото десетилетие тя поддържа идеологията на Полската национална република, като написа стихотворения в стила на социалистическия натурализъм.
Част от критиците й акцентират нейното присъединяване в процеса против полски свещеници от 1953 година, които са упрекнати в подривна активност. Събират се подписи против тях, като Шимборска също подписва петицията.
В идващите години обаче тя от ден на ден ще се отчуждава от идеологията на социалистическата власт. Тя се свързва с интелектуалци дисиденти, а поезията й става все по-иронична, философска, на моменти критикуваща действителността и дистанцирана.
Така през 1966 година Вислава Шимборска дефинитивно къса връзка с Партията и я напуща.
За близо 60 години работа тя има издадени едвам към 400 стихотворения.
През целия си живот работи като редактор за разнообразни издания, като даже е имала лична графа за литературна рецензия.
През 1996 година полската поетеса е удостоена с най-високата чест за един публицист: тя получава Нобеловата премия за литература, а Нобеловият комитет я назовава „ Моцарт на поезията “.
Самата Шимборска споделя, че постоянно се е възхищавала на различен полски нобелист – Чеслав Милош.
Тя не стопира да твори до края на живота си. Отива си от този свят на първи февруари 2012 година в обичания й Краков.
А с изключение на, че тя оставя своята диря в международната литература, Шимборска обича да излиза отвън пътя.
Или най-малко по този начин твърди Блага Димитрова, която споделя по какъв начин по време на визитата й тук, с Вислава Шимборска пътували вечер, по криволичещи и неравни пътища. Тогава поетесата се смеела на приключенията си споделяла, че България няма по какъв начин да е толкоз дребна страна.
И до момента в който била у нас, съумяла да "развали " формалната стратегия. С нейната "обезоръжаваща откровеност " тя съумява да обърне с главата надолу всеки подготвен сюжет.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ