Как една чайна във Варна променя съдби
Начало Как да се включа Вдъхновените Как една чайна във Варна трансформира ориси Вижте историята на Пламена и за какво тя към този момент не бяга от проблемите, а ги взема решение 
21 август 2019, 06:11 
Източник: Калоян Стоянов/Социална чайна
Пламена е момиче, което несъмнено желаете да срещнете . Защо – ще ви разкажем в новия текст на Вдъхновените и Vesti.bg.
A къде можете да я видите? На място, което непрекъснато трансформира живота към по-добро.
Това място към този момент се е сдобило със своя именит статут поради активността си. Там младежи, лишени от родителска грижа могат да се включат в менторската стратегия, с цел да получат своята специалност и да бъдат финансово свободни и самостоятелни , откакто изоставен институциите.
Пламена е образец за това какъв брой качества могат да се развият, когато ти е гласувано доверие.
Тя е от Варна, само че когато я видите, умерено можете да си я визиите в квартал Челси в Лондон или пък в Източен Берлин.
Животът й може да въодушеви сюжет за филм, цялостен с обрати и в последна сметка – с благополучен отворен край.
Пламена е родена и израснала в морската ни столица. Когато е на 13 години, родителите й се развеждат и след раздялата няма кой да поеме грижите за нея . Така от вкъщи си тя попада в институциите, първо във Варна, а след това е преместена в Нови Пазар.
Това работи като шоков удар за момичето, което от фамилна среда попада в тотално нова конюнктура . Следват години на протести и бягства – освен от местата, на които е настанена, само че и от още нещо. „ Бягах от проблемите. Но осъзнах, че от тях не се бяга. Те са за решение. Ако не ги решиш – стават по-големи “, споделя Пламена и споделя за първата й среща с чайната.
Докато е още в Нови Пазар, с децата там работят доброволци. От тях тя научава, че във Варна има чайна, където може да се стартира работа. Тя се влюбва в тази концепция още преди да види мястото. Шест месеца по-късно отива там на събитие и скоро ориста ще й се усмихне необятно .
След като навършва пълноправие, Пламена е сложена пред избора – дали да остане в институцията, или да бъде самостоятелна. „ Няма човек, който да ти помогне, когато напуснеш дома. Наложи се безусловно сама да се оправям и беше доста мъчно. “
Все отново, Пламена избира втория вид – да стъпи сама на краката си, макар че това ще бъде по-трудният път . Явно обаче това освен не я плаши, само че й дава повече мощ.
Благодарение на доброволците тя схваща, че се освобождава място в Чайната – две седмици по-късно, тя към този момент е там, само че не като посетител, а като член от екипа.
„ Първото нещо, което започнах да върша беше да избърсвам масичките. После се научих да върша кафе. Никога преди този момент не бях правила кафе в живота си “, споделя ни тя през смях.
„ Всички тук са страхотни “ споделя Пламена и добавя: „ От тях можеш да научиш по какъв начин да се държиш в живота и по какъв начин да постъпваш вярно. Едно такова място може да ти даде нов живот. Мога да го кажа с чиста съвест. “
Това е единствено началото на смяната към по-добро, което идва за нея. „ Животът ми доста се промени доста, откакто пристигнах тук. Бях несигурна, прекомерно доверчива. Не бях в добра среда. А тук открих другари. Тук можеш да се запознаеш с доста хубави хора . “
Доверието, което ражда положителните резултати очевидно е съставката, която прави активността на Социалната чайна във Варна толкоз сполучлива. Докато Пламена споделя по какъв начин се усеща, когато са й сложени виновни задания, погледът й става друг – доста по-уверен, доста по-окрилен. „ Много се веселя и желая да ми се доверяват, харесва ми, усещам се удовлетворена “, споделя още тя.
Дали тя е безстрашна – надали има подобен човек. Но на въпроса дали е смела – можем изрично да потвърдим. А оптимизмът й може да зареди най-малко още една чайна.
Това, към което Пламена се стреми най-вече е самостоятелност. „ Всичко може да се случи, стига да го искаш “. Тя още споделя: „ Всяко начало е мъчно, само че когато намериш това, което искаш да правиш – би трябвало да вървиш след него. Независимо дали ти наподобява допустимо или не, постоянно има метод. Знам че звучи като на филм, само че е по този начин. “
Филмът на Пламена е с благополучен отворен край, в който сценарист, режисьор и артист е единствено и само тя. Но първата й сцена е чайната. „ Такива места са супер нужни. Едно във Варна не е задоволително “, споделя Пламена. „ Тук ме въодушевяват нещата, които мога да науча. После разбрах, че ще изучавам цялостен живот “. Благодарна е на екипа на Социалната чайна, че са се заели да оказват помощ на децата, които са попаднали в институции. Защото сигурното е едно – това не е техният избор. Изборът е в обществото – дали да остане безразлично. Е, очевидно за чайната във Варна това не е алтернатива.
Пламена споделя, че всички от екипа са отдадени на концепцията да основат професионални умения на тези, които желаят да вземат живота си в ръце. Момичето споделя, че си мечтае някой ден да няма деца, които са оставени от родителите си .
„ Трябва непрекъснато нещо да се трансформира към по-хубаво “, споделя ни за край Пламена и се връща към преследването на щастието си.
А в града край морето има място, където всичко е допустимо. Отидете и вижте сами. То, също като морето – по никакъв начин не е небивалица.
21 август 2019, 06:11 Източник: Калоян Стоянов/Социална чайна Пламена е момиче, което несъмнено желаете да срещнете . Защо – ще ви разкажем в новия текст на Вдъхновените и Vesti.bg.
A къде можете да я видите? На място, което непрекъснато трансформира живота към по-добро.
Това място към този момент се е сдобило със своя именит статут поради активността си. Там младежи, лишени от родителска грижа могат да се включат в менторската стратегия, с цел да получат своята специалност и да бъдат финансово свободни и самостоятелни , откакто изоставен институциите.
Пламена е образец за това какъв брой качества могат да се развият, когато ти е гласувано доверие.
Тя е от Варна, само че когато я видите, умерено можете да си я визиите в квартал Челси в Лондон или пък в Източен Берлин.
Животът й може да въодушеви сюжет за филм, цялостен с обрати и в последна сметка – с благополучен отворен край.
Пламена е родена и израснала в морската ни столица. Когато е на 13 години, родителите й се развеждат и след раздялата няма кой да поеме грижите за нея . Така от вкъщи си тя попада в институциите, първо във Варна, а след това е преместена в Нови Пазар.
Това работи като шоков удар за момичето, което от фамилна среда попада в тотално нова конюнктура . Следват години на протести и бягства – освен от местата, на които е настанена, само че и от още нещо. „ Бягах от проблемите. Но осъзнах, че от тях не се бяга. Те са за решение. Ако не ги решиш – стават по-големи “, споделя Пламена и споделя за първата й среща с чайната.
Докато е още в Нови Пазар, с децата там работят доброволци. От тях тя научава, че във Варна има чайна, където може да се стартира работа. Тя се влюбва в тази концепция още преди да види мястото. Шест месеца по-късно отива там на събитие и скоро ориста ще й се усмихне необятно .
След като навършва пълноправие, Пламена е сложена пред избора – дали да остане в институцията, или да бъде самостоятелна. „ Няма човек, който да ти помогне, когато напуснеш дома. Наложи се безусловно сама да се оправям и беше доста мъчно. “
Все отново, Пламена избира втория вид – да стъпи сама на краката си, макар че това ще бъде по-трудният път . Явно обаче това освен не я плаши, само че й дава повече мощ.
Благодарение на доброволците тя схваща, че се освобождава място в Чайната – две седмици по-късно, тя към този момент е там, само че не като посетител, а като член от екипа.
„ Първото нещо, което започнах да върша беше да избърсвам масичките. После се научих да върша кафе. Никога преди този момент не бях правила кафе в живота си “, споделя ни тя през смях.
„ Всички тук са страхотни “ споделя Пламена и добавя: „ От тях можеш да научиш по какъв начин да се държиш в живота и по какъв начин да постъпваш вярно. Едно такова място може да ти даде нов живот. Мога да го кажа с чиста съвест. “
Това е единствено началото на смяната към по-добро, което идва за нея. „ Животът ми доста се промени доста, откакто пристигнах тук. Бях несигурна, прекомерно доверчива. Не бях в добра среда. А тук открих другари. Тук можеш да се запознаеш с доста хубави хора . “
Доверието, което ражда положителните резултати очевидно е съставката, която прави активността на Социалната чайна във Варна толкоз сполучлива. Докато Пламена споделя по какъв начин се усеща, когато са й сложени виновни задания, погледът й става друг – доста по-уверен, доста по-окрилен. „ Много се веселя и желая да ми се доверяват, харесва ми, усещам се удовлетворена “, споделя още тя.
Дали тя е безстрашна – надали има подобен човек. Но на въпроса дали е смела – можем изрично да потвърдим. А оптимизмът й може да зареди най-малко още една чайна.
Това, към което Пламена се стреми най-вече е самостоятелност. „ Всичко може да се случи, стига да го искаш “. Тя още споделя: „ Всяко начало е мъчно, само че когато намериш това, което искаш да правиш – би трябвало да вървиш след него. Независимо дали ти наподобява допустимо или не, постоянно има метод. Знам че звучи като на филм, само че е по този начин. “
Филмът на Пламена е с благополучен отворен край, в който сценарист, режисьор и артист е единствено и само тя. Но първата й сцена е чайната. „ Такива места са супер нужни. Едно във Варна не е задоволително “, споделя Пламена. „ Тук ме въодушевяват нещата, които мога да науча. После разбрах, че ще изучавам цялостен живот “. Благодарна е на екипа на Социалната чайна, че са се заели да оказват помощ на децата, които са попаднали в институции. Защото сигурното е едно – това не е техният избор. Изборът е в обществото – дали да остане безразлично. Е, очевидно за чайната във Варна това не е алтернатива.
Пламена споделя, че всички от екипа са отдадени на концепцията да основат професионални умения на тези, които желаят да вземат живота си в ръце. Момичето споделя, че си мечтае някой ден да няма деца, които са оставени от родителите си .
„ Трябва непрекъснато нещо да се трансформира към по-хубаво “, споделя ни за край Пламена и се връща към преследването на щастието си.
А в града край морето има място, където всичко е допустимо. Отидете и вижте сами. То, също като морето – по никакъв начин не е небивалица.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ