Излез с мъж не лекува Хашимото. Историята на Дени
Начало Как да се включа Вдъхновените " Излез с мъж " не лекува Хашимото. Историята на Дени За ролята на храненето в процеса на лекуване - диалог с едно момиче, което взема решение да се промени 
7 август 2019, 05:57 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
" Излез с мъж " не лекува Хашимото. Историята на Дени
Отвъд нормалните форми
Нирмал Пурджа – по какъв начин се изкачват 11 осемхилядника единствено за три месеца
Бижу: мечтан от всички, само че открит край пътя
Вижте българските кърпи от... восък
140г. по-късно демонстрират картина на Роза Боньор – жена с дух на бунтовник
От " На мен това не може да ми се случи " до търсенето на помощ
Как българско стихотворение въодушеви актьор от Аржентина
ашимото е едно от болесттите на щитовидната жлеза, което се среща все по-често измежду младежите.
С нея се сблъсква и Дени, която взема решение да отиде на надзорен обзор при ендокринолог. Тогава за първи път тя се сблъсква с инсулинова устойчивост и диагнозата Автоимунен тиреоидит на Хашимото.
„ Тогава ми се стори ужасно , а в този момент разбирам, че е било обикновено и предстоящо. Не се грижехме за храната си, приемала съм безсистемно качество и количество, придвижването също отсъстваше. Не е интервал, с който се гордея, само че нещата би трябвало да се одобряват такива каквито са. “
Голямото пътешестване към здравето Дени стартира откакто преди 3 години нейният брачен партньор също е диагностициран с инсулинова устойчивост – това е метаболитен проблем, стъпката преди диабета.
Лечението е медикаментозно, само че липсва рекомендация какво да промени той в метода си на живот и хранене, а това въодушевява Дени да стартира да се интересува какво е целесъобразно да изключат или да включат в менюто си. След като новият хранителен режим дава отражение при брачна половинка на Дени, само че не и при нея, тя стартира визитите при лекарите, които й споделят какво е болестта й и какви са съпътстващите проблеми. Дени не отхвърля, че първоначално й е мъчно.
„ В началото страха от диагнозите и заканите на лекарите ме държаха много мощно. Нямах предпочитание за опити, желаех просто да съблюдавам режима, да си пия хапчетата, да слабея, да се церя. Колкото повече четях за действието на тялото, за храненето, за другите храни, толкоз повече разбирах, че лекуването на такива болести не може да се ограничи единствено до хапче и „ стой тези храни “.
"Тогава започнах разнообразни опити със себе си като добавях или махах избрани групи храни, с цел да ревизира кое работи най-добре за мен. Върнах храни, чиято консумация бях спряла и част от признаците се върнаха. Тогава същински осъзнах, че всичко което върша, върша за себе си, личното си тяло, и че прекъсването им не е просто ограничаване, а част от повсеместен метод към излекуване. “
Пътят към всички тези болести на актуалния метод на живот Дени обобщава по този начин: „ Признавам не съм била най-грижовният собственик на тялото си. Приемах мощно модифицирани храни и не спортувах. Смятам че това в композиция с изживян мощен стрес докара до крайната диагноза. “
Докато обаче се стигне до диагнозата, Дени се сблъсква с недоумение на признаците, които постоянно са свързани с прочувствените положения. „ От връзката ми с извънредно доста хора в страницата ми виждам, че в случай че някоя дама не се вписва в този облик, постоянно е дискриминирана, че тя няма заболяване, че лекарите не са я диагностицирали вярно и така нататък Това, което съм изпитала персонално върху себе си и едно от дребното неща, за които още не ми доближава храброст да опиша е депресията и паник офанзивите. Да изпитваш толкоз мощни усеща или да не изпитваш нищо и да не можеш да му повлияеш по никакъв метод е извънредно. Но по-ужасно е да чуеш, че се лигавиш, че е време да се стегнеш, че един шопинг или излизане с мъж ще те оправят. “
Дени несъмнено счита, че методът на живот играе голяма роля за болесттите, от които страдаме.
Именно заради потребността от многопластов метод към тялото ни, тя основава личен блог за хранене, в който споделя своя опит като човек, който се е сблъскал с инсулиновата устойчивост и Хашимото.
За Дени храната може да е и отрова, и лекарство – всичко зависи от количеството.
Важно е и качеството на живот, което водим. „ Не обичам приказките, по какъв начин по времето на баба ми е било по-добре, само че в настоящето всекидневие ни се постанова да се оправяме с повече стрес, консумираме от ден на ден модифицирани храни и се движим все по-малко. Това, че час от лекуването на разнообразни проблеми не се актуализира по отношение на най-новите трендове също дава отражение. Лекуваме едно, скапваме друго, разчитаме само на хапчета и не сме подготвени да създадем промени, с цел да съпътстваме оздравителният развой. “
На правилото на опитите тя е схванала, че в случай че нещо е прекомерно мъчно за съблюдаване, значи не е вярното за нас. „ Трудният режим нормално е неправилният режим. Често мислим, че се храним здравословно, а в действителност лишаваме организма от значими хранителни групи. Един от най-честите препоръки, които давам е да не се взимат подготвени диети или режими от други хора. Направете режим подобаващ за вас, за вашата интензивност, за вашите цели и болести .
Експериментирайте като включвате или спирате избрани групи храни. Създайте здравословна връзка с тялото си и слушайте неговите сигнали за това, кое е положително и кое не. Само по този начин можете да постигнете нещо, което няма да усетите като ограничаване, а като хранителен режим, който без проблем можете да спазвате за цялостен живот. “
Вдъхновението от удоволствието в живота идва и с смяната – в навиците, чувството, че задачата е самото ходене по верния път. „ Всяка заран се разсънвам с сила, ухилвам се и получавам усмивка в подмяна. Виждам смяната в брачна половинка ми и това ми дава задоволително сили да не преставам “.
7 август 2019, 05:57 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} " Излез с мъж " не лекува Хашимото. Историята на Дени
Отвъд нормалните форми
Нирмал Пурджа – по какъв начин се изкачват 11 осемхилядника единствено за три месеца
Бижу: мечтан от всички, само че открит край пътя
Вижте българските кърпи от... восък
140г. по-късно демонстрират картина на Роза Боньор – жена с дух на бунтовник
От " На мен това не може да ми се случи " до търсенето на помощ
Как българско стихотворение въодушеви актьор от Аржентина
ашимото е едно от болесттите на щитовидната жлеза, което се среща все по-често измежду младежите.
С нея се сблъсква и Дени, която взема решение да отиде на надзорен обзор при ендокринолог. Тогава за първи път тя се сблъсква с инсулинова устойчивост и диагнозата Автоимунен тиреоидит на Хашимото.
„ Тогава ми се стори ужасно , а в този момент разбирам, че е било обикновено и предстоящо. Не се грижехме за храната си, приемала съм безсистемно качество и количество, придвижването също отсъстваше. Не е интервал, с който се гордея, само че нещата би трябвало да се одобряват такива каквито са. “
Голямото пътешестване към здравето Дени стартира откакто преди 3 години нейният брачен партньор също е диагностициран с инсулинова устойчивост – това е метаболитен проблем, стъпката преди диабета.
Лечението е медикаментозно, само че липсва рекомендация какво да промени той в метода си на живот и хранене, а това въодушевява Дени да стартира да се интересува какво е целесъобразно да изключат или да включат в менюто си. След като новият хранителен режим дава отражение при брачна половинка на Дени, само че не и при нея, тя стартира визитите при лекарите, които й споделят какво е болестта й и какви са съпътстващите проблеми. Дени не отхвърля, че първоначално й е мъчно.
„ В началото страха от диагнозите и заканите на лекарите ме държаха много мощно. Нямах предпочитание за опити, желаех просто да съблюдавам режима, да си пия хапчетата, да слабея, да се церя. Колкото повече четях за действието на тялото, за храненето, за другите храни, толкоз повече разбирах, че лекуването на такива болести не може да се ограничи единствено до хапче и „ стой тези храни “.
"Тогава започнах разнообразни опити със себе си като добавях или махах избрани групи храни, с цел да ревизира кое работи най-добре за мен. Върнах храни, чиято консумация бях спряла и част от признаците се върнаха. Тогава същински осъзнах, че всичко което върша, върша за себе си, личното си тяло, и че прекъсването им не е просто ограничаване, а част от повсеместен метод към излекуване. “
Пътят към всички тези болести на актуалния метод на живот Дени обобщава по този начин: „ Признавам не съм била най-грижовният собственик на тялото си. Приемах мощно модифицирани храни и не спортувах. Смятам че това в композиция с изживян мощен стрес докара до крайната диагноза. “
Докато обаче се стигне до диагнозата, Дени се сблъсква с недоумение на признаците, които постоянно са свързани с прочувствените положения. „ От връзката ми с извънредно доста хора в страницата ми виждам, че в случай че някоя дама не се вписва в този облик, постоянно е дискриминирана, че тя няма заболяване, че лекарите не са я диагностицирали вярно и така нататък Това, което съм изпитала персонално върху себе си и едно от дребното неща, за които още не ми доближава храброст да опиша е депресията и паник офанзивите. Да изпитваш толкоз мощни усеща или да не изпитваш нищо и да не можеш да му повлияеш по никакъв метод е извънредно. Но по-ужасно е да чуеш, че се лигавиш, че е време да се стегнеш, че един шопинг или излизане с мъж ще те оправят. “
Дени несъмнено счита, че методът на живот играе голяма роля за болесттите, от които страдаме.
Именно заради потребността от многопластов метод към тялото ни, тя основава личен блог за хранене, в който споделя своя опит като човек, който се е сблъскал с инсулиновата устойчивост и Хашимото.
За Дени храната може да е и отрова, и лекарство – всичко зависи от количеството.
Важно е и качеството на живот, което водим. „ Не обичам приказките, по какъв начин по времето на баба ми е било по-добре, само че в настоящето всекидневие ни се постанова да се оправяме с повече стрес, консумираме от ден на ден модифицирани храни и се движим все по-малко. Това, че час от лекуването на разнообразни проблеми не се актуализира по отношение на най-новите трендове също дава отражение. Лекуваме едно, скапваме друго, разчитаме само на хапчета и не сме подготвени да създадем промени, с цел да съпътстваме оздравителният развой. “
На правилото на опитите тя е схванала, че в случай че нещо е прекомерно мъчно за съблюдаване, значи не е вярното за нас. „ Трудният режим нормално е неправилният режим. Често мислим, че се храним здравословно, а в действителност лишаваме организма от значими хранителни групи. Един от най-честите препоръки, които давам е да не се взимат подготвени диети или режими от други хора. Направете режим подобаващ за вас, за вашата интензивност, за вашите цели и болести .
Експериментирайте като включвате или спирате избрани групи храни. Създайте здравословна връзка с тялото си и слушайте неговите сигнали за това, кое е положително и кое не. Само по този начин можете да постигнете нещо, което няма да усетите като ограничаване, а като хранителен режим, който без проблем можете да спазвате за цялостен живот. “
Вдъхновението от удоволствието в живота идва и с смяната – в навиците, чувството, че задачата е самото ходене по верния път. „ Всяка заран се разсънвам с сила, ухилвам се и получавам усмивка в подмяна. Виждам смяната в брачна половинка ми и това ми дава задоволително сили да не преставам “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ