Денят, в който робите в САЩ получиха свободата си
Начало Как да се включа Вдъхновените Денят, в който робите в Съединени американски щати получиха свободата си На хартия, тъй като Ейбрахам Линкълн подписва директивата за възбрана на робството на територията на страната 
19 юни 2019, 07:06 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Денят, в който робите в Съединени американски щати получиха свободата си
Можем ли с едно устройство да използваме 100% от мозъка си
Коя е дамата с повече голове от Роналдо
Ученици рисуват с фасул, киноа и сусам за спасяването на планетата
Старата обич наслойка не хваща: среща след 75 години
Министрите на веселието - български възпитаници с концепция за бизнес
Жената, която написа " Чернобилска молитва "
Кои са те: непознатите търговци на София
азказ за началото на един развой, който частично продължава и до през днешния ден.
Робството на територията на Съединени американски щати е една от най-големите разграничителни във вътрешнополитическия живот на страната в продължение на доста години.
Това е и една от основните аргументи за разгарянето на Гражданската война сред северните и южните щати, която продължава цели четири години, а консенсус очевидно е реализиран.
19 юни е знакова дата в историята на Съединени американски щати, основно за афроамериканското население, само че освен. Празник, на който се уважава свободата на духа и тялото във всичките ѝ измерения.
Ейбрахам Линкълн се трансформира в добър посредник сред двете страни в разногласието и в един от най-демократичните и демократични президенти. Неслучайно и до през днешния ден е запомнен като един от най-добре служилите американски президенти.
Само няколко месеца след разгарянето на Гражданската война Линкълн стартира да подхваща поредност от дейности, посредством които да стигне до крайната си цел.
Година след започването на войната американският президент съумява да убеди Конгреса в приемане на решението за унищожаване и възбрана на робството.
На 13 март 1862г. Конгресът приема нов закон, който не разрешава на офицерите от армията наложително да връщат избягали плебеи в домовете на техните „ собственици”.
На 10 април същата година притежателите, които са освободили или възнамеряват да освободят робите си, са уверени от федералното държавно управление, че ще получат отплата за това свое деяние.
Само шест дни по-късно всички плебеи в окръг Колумбия са освободени, а притежателите им – обезщетени.
На 19 юни 1862г. Конгресът публично не разрешава робството на всички сегашни и бъдещи американски територии, а Ейбрахам Линкълн подписва документа, с който дава своето единодушие за влизането му в действие.
Задачата, с която се заема президентът Линкълн, не е по никакъв начин лека. На пръв взор премахването на робството е човечен и значим политически и обществен ход, само че настоящата конюнктура в страната не работи в негова изгода.
Войната, недоверието на огромна част от популацията на Съединените американски щати вършат тази промяна още по-трудно постижима.
19 юни 1862г. е едвам началото за процеса на унищожаване на робството. Процес, който се трансформира в идея на самия Линкълн. През септември същата година той показва своята Прокламация за еманципацията пред кабинета си.
Прокламацията дефинитивно влиза в действие на 1 януари 1863г. Първоначално триумфът не е величествен. Броят на освободените чернокожи плебеи не е огромен, само че той последователно нараства с настъпването на армията на юг.
Прокламацията за еманципацията, като се изключи че освобождава огромен брой плебеи, им разрешава да се включат в армията на страната на Севера.
Началото на процеса по унищожаване на робството среща огромна доза негативизъм и отричане. Ейбрахам Линкълн съумява да си завоюва доста врагове в границите на Конфедерацията (южните щати), само че пък получава позитивен интернационален отзив.
Подкрепят го страни, които са изрично срещу всякаква форма на иго, както и такива, които към този момент са минали през процеса на неговото унищожаване като Франция и Англия.
Абел Хейууд, представител на служащите в Манчестър, написа до Линкълн следното: „ Радостно ви отдаваме чест за решителните стъпки, които предприемате, за да докажете, че вярвате в думите на вашите основатели: „ Всички хора са основани свободни и равноправни”.
След края на Гражданската война през 1864г. доста хора са обезпокоени от обстоятелството, че Прокламацията ще престане да бъде годна след приключването на военните дейности.
Това обаче не се случва. По време на президентската си акция през 1864г. Линкълн подчертава точно върху останалата част от стъпките, които би трябвало да се подхващат за завършването на процедурата за унищожаване на робството във всяка една точка на Съединените американски щати.
След като е избран отново за президент, Ейбрахам Линкълн незабавно започва процедура по въвеждане на 13-та корекция в Американската конституция, която ще забрани робството във всички щати и територии, прилежащи на Съединени американски щати.
13-тата корекция е утвърдена от законодателните органи на всички щати на 6 декември 1865г., а 12 дни по-късно публично влиза в действие.
Въпреки освобождението на робите обаче проблемите с интеграцията на чернокожото население продължава над век по-късно.
Появата на сегрегацията и забележимото делене на „ черни” и „ бели” на всички места в обществото е повече от обидна и унизителна за афроамериканците.
Наследниците на робите, докарани от африканския континент, ще би трябвало да изчакат раждането на великия доктор Мартин Лутър Кинг, който съвсем ще приключи тази дългогодишна битка за гражданските права на чернокожите в Съединени американски щати.
Речта му „ Имам една мечта” ще се трансформира в същински химн на всички представители на афроамериканското население, които не стопират да мечтаят за своята същинска и пълноценна независимост.
И макар че на процедура към днешна дата чернокожите в Съединени американски щати са свободни, расовите разлики и спорове не престават да тлеят на разнообразни равнища в страната.
В Съединени американски щати живеят представителите на най-различни етноси и националности, само че връзките сред наследниците на завоевателите и на африканските плебеи постоянно са били обтегнати.
Сто и петдесет години след Гражданската война обстановката в Съединени американски щати се е подобрила по доста фактори, само че върху казуса с интеграцията на чернокожите несъмнено има да се работи още.
Важно е да се учим от грешките си, а историята постоянно е някъде там, с цел да ни припомня за тях.
19 юни 2019, 07:06 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Денят, в който робите в Съединени американски щати получиха свободата си
Можем ли с едно устройство да използваме 100% от мозъка си
Коя е дамата с повече голове от Роналдо
Ученици рисуват с фасул, киноа и сусам за спасяването на планетата
Старата обич наслойка не хваща: среща след 75 години
Министрите на веселието - български възпитаници с концепция за бизнес
Жената, която написа " Чернобилска молитва "
Кои са те: непознатите търговци на София
азказ за началото на един развой, който частично продължава и до през днешния ден.
Робството на територията на Съединени американски щати е една от най-големите разграничителни във вътрешнополитическия живот на страната в продължение на доста години.
Това е и една от основните аргументи за разгарянето на Гражданската война сред северните и южните щати, която продължава цели четири години, а консенсус очевидно е реализиран.
19 юни е знакова дата в историята на Съединени американски щати, основно за афроамериканското население, само че освен. Празник, на който се уважава свободата на духа и тялото във всичките ѝ измерения.
Ейбрахам Линкълн се трансформира в добър посредник сред двете страни в разногласието и в един от най-демократичните и демократични президенти. Неслучайно и до през днешния ден е запомнен като един от най-добре служилите американски президенти.
Само няколко месеца след разгарянето на Гражданската война Линкълн стартира да подхваща поредност от дейности, посредством които да стигне до крайната си цел.
Година след започването на войната американският президент съумява да убеди Конгреса в приемане на решението за унищожаване и възбрана на робството.
На 13 март 1862г. Конгресът приема нов закон, който не разрешава на офицерите от армията наложително да връщат избягали плебеи в домовете на техните „ собственици”.
На 10 април същата година притежателите, които са освободили или възнамеряват да освободят робите си, са уверени от федералното държавно управление, че ще получат отплата за това свое деяние.
Само шест дни по-късно всички плебеи в окръг Колумбия са освободени, а притежателите им – обезщетени.
На 19 юни 1862г. Конгресът публично не разрешава робството на всички сегашни и бъдещи американски територии, а Ейбрахам Линкълн подписва документа, с който дава своето единодушие за влизането му в действие.
Задачата, с която се заема президентът Линкълн, не е по никакъв начин лека. На пръв взор премахването на робството е човечен и значим политически и обществен ход, само че настоящата конюнктура в страната не работи в негова изгода.
Войната, недоверието на огромна част от популацията на Съединените американски щати вършат тази промяна още по-трудно постижима.
19 юни 1862г. е едвам началото за процеса на унищожаване на робството. Процес, който се трансформира в идея на самия Линкълн. През септември същата година той показва своята Прокламация за еманципацията пред кабинета си.
Прокламацията дефинитивно влиза в действие на 1 януари 1863г. Първоначално триумфът не е величествен. Броят на освободените чернокожи плебеи не е огромен, само че той последователно нараства с настъпването на армията на юг.
Прокламацията за еманципацията, като се изключи че освобождава огромен брой плебеи, им разрешава да се включат в армията на страната на Севера.
Началото на процеса по унищожаване на робството среща огромна доза негативизъм и отричане. Ейбрахам Линкълн съумява да си завоюва доста врагове в границите на Конфедерацията (южните щати), само че пък получава позитивен интернационален отзив.
Подкрепят го страни, които са изрично срещу всякаква форма на иго, както и такива, които към този момент са минали през процеса на неговото унищожаване като Франция и Англия.
Абел Хейууд, представител на служащите в Манчестър, написа до Линкълн следното: „ Радостно ви отдаваме чест за решителните стъпки, които предприемате, за да докажете, че вярвате в думите на вашите основатели: „ Всички хора са основани свободни и равноправни”.
След края на Гражданската война през 1864г. доста хора са обезпокоени от обстоятелството, че Прокламацията ще престане да бъде годна след приключването на военните дейности.
Това обаче не се случва. По време на президентската си акция през 1864г. Линкълн подчертава точно върху останалата част от стъпките, които би трябвало да се подхващат за завършването на процедурата за унищожаване на робството във всяка една точка на Съединените американски щати.
След като е избран отново за президент, Ейбрахам Линкълн незабавно започва процедура по въвеждане на 13-та корекция в Американската конституция, която ще забрани робството във всички щати и територии, прилежащи на Съединени американски щати.
13-тата корекция е утвърдена от законодателните органи на всички щати на 6 декември 1865г., а 12 дни по-късно публично влиза в действие.
Въпреки освобождението на робите обаче проблемите с интеграцията на чернокожото население продължава над век по-късно.
Появата на сегрегацията и забележимото делене на „ черни” и „ бели” на всички места в обществото е повече от обидна и унизителна за афроамериканците.
Наследниците на робите, докарани от африканския континент, ще би трябвало да изчакат раждането на великия доктор Мартин Лутър Кинг, който съвсем ще приключи тази дългогодишна битка за гражданските права на чернокожите в Съединени американски щати.
Речта му „ Имам една мечта” ще се трансформира в същински химн на всички представители на афроамериканското население, които не стопират да мечтаят за своята същинска и пълноценна независимост.
И макар че на процедура към днешна дата чернокожите в Съединени американски щати са свободни, расовите разлики и спорове не престават да тлеят на разнообразни равнища в страната.
В Съединени американски щати живеят представителите на най-различни етноси и националности, само че връзките сред наследниците на завоевателите и на африканските плебеи постоянно са били обтегнати.
Сто и петдесет години след Гражданската война обстановката в Съединени американски щати се е подобрила по доста фактори, само че върху казуса с интеграцията на чернокожите несъмнено има да се работи още.
Важно е да се учим от грешките си, а историята постоянно е някъде там, с цел да ни припомня за тях.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ