Твърдение: МОСВ е похарчило милиони за фиктивно броене на застрашени видове
Наблюдението на застрашените типове у нас се прави по подозрителен метод, само че против доста пари. Това предизвестиха в сигнал до премиера Бойко Борисов и министъра на околната среда Нено Димов самодейността " Зелени закони " и обединението " За да остане природа в България ".
Вместо да употребява потенциала на българската академична общественост, Министерството на околната среда подписва контракти с едни и същи компании, които не вършат теренни изследвания, а работят по остарели данни, се споделя в сигнала. За тази " литературна " работа, въпросните консорциуми са получили към този момент 18 млн. лева, настояват от организациите. В резултат на подвеждащата информация доста от данните за застрашените типове са повишени, показват природозащитниците. Затова те упорстват да бъдат прекъснати последните контракти и да се разпореди наново осъществяването на изследвания от Българска академия на науките.
" Проучванията са наложително условие, с цел да може да се рапортува. Министерство на околната среда и водите да стартира да си извършва отговорностите си по закон и да разпорежда на университетски и академични структури осъществяване на постоянни изследвания на разпространяването и заканите на типовете и местообитанията, като гражданската просвета би трябвало да се инкорпорира в тази действия ", пишат организациите. Те упорстват и резултатите да бъдат подложени на публични разисквания на национално равнище, в които да се включват специалисти и жители.
България е задължена да следи природозащитното положение на типовете и местообитанията, предпазени от двете природозащитни наставления на Европейски Съюз и да го рапортува на всеки шест години към Европейската организация по околна среда. България към този момент има осъществени две докладвания – едно през 2013 година, а другото през 2019 година
Резултатите от докладването са значими, защото те служат за установяване на нужните ограничения за реализиране на удобно природозащитно положение за типовете и местообитанията, които имат проблеми. На база на тези резултати се дефинира и по какъв начин да се разпредели съответното финансиране, тъй че да бъдат предпазени съответните типове и местата, които населяват, изясняват от " Зелени закони ".
За да се реализиран същинските цели на опазването на природата и задачите на Директивата за местообитанията е нужна справедлива информация за положението на типовете и местообитанията, на която да стъпят съответните ограничения за запазване. Проблемът на първото докладване на България, от 2013 година бе, че макар че бяха извършени огромни полеви изследвания, самите оценки по-късно бяха направени на мрачно и не бяха справедливи, защото не стъпваха на действителните резултати от полевите изследвания, а бяха повишени под политическо влияние.
Резултатът е изкуствено повишени оценки, съществено разминаващи се с научните данни. Например типове като мечка и дива коза, които са статут на застрашени типове съгласно Червената книга на България, бяха оценени в „ удобно “ природозащитно положение. При второто докладване през 2019 година пък полеви проучвания липсваха въобще, показват организациите.
Вместо да употребява потенциала на българската академична общественост, Министерството на околната среда подписва контракти с едни и същи компании, които не вършат теренни изследвания, а работят по остарели данни, се споделя в сигнала. За тази " литературна " работа, въпросните консорциуми са получили към този момент 18 млн. лева, настояват от организациите. В резултат на подвеждащата информация доста от данните за застрашените типове са повишени, показват природозащитниците. Затова те упорстват да бъдат прекъснати последните контракти и да се разпореди наново осъществяването на изследвания от Българска академия на науките.
" Проучванията са наложително условие, с цел да може да се рапортува. Министерство на околната среда и водите да стартира да си извършва отговорностите си по закон и да разпорежда на университетски и академични структури осъществяване на постоянни изследвания на разпространяването и заканите на типовете и местообитанията, като гражданската просвета би трябвало да се инкорпорира в тази действия ", пишат организациите. Те упорстват и резултатите да бъдат подложени на публични разисквания на национално равнище, в които да се включват специалисти и жители.
България е задължена да следи природозащитното положение на типовете и местообитанията, предпазени от двете природозащитни наставления на Европейски Съюз и да го рапортува на всеки шест години към Европейската организация по околна среда. България към този момент има осъществени две докладвания – едно през 2013 година, а другото през 2019 година
Резултатите от докладването са значими, защото те служат за установяване на нужните ограничения за реализиране на удобно природозащитно положение за типовете и местообитанията, които имат проблеми. На база на тези резултати се дефинира и по какъв начин да се разпредели съответното финансиране, тъй че да бъдат предпазени съответните типове и местата, които населяват, изясняват от " Зелени закони ".
За да се реализиран същинските цели на опазването на природата и задачите на Директивата за местообитанията е нужна справедлива информация за положението на типовете и местообитанията, на която да стъпят съответните ограничения за запазване. Проблемът на първото докладване на България, от 2013 година бе, че макар че бяха извършени огромни полеви изследвания, самите оценки по-късно бяха направени на мрачно и не бяха справедливи, защото не стъпваха на действителните резултати от полевите изследвания, а бяха повишени под политическо влияние.
Резултатът е изкуствено повишени оценки, съществено разминаващи се с научните данни. Например типове като мечка и дива коза, които са статут на застрашени типове съгласно Червената книга на България, бяха оценени в „ удобно “ природозащитно положение. При второто докладване през 2019 година пък полеви проучвания липсваха въобще, показват организациите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ