Исканията на Венци Митов за бъдещето без отношение към конюнктурата
Наблюдавам както митинга, по този начин и несъгласните с него. Несъгласните (повечето последователи на ръководещата коалиция) акцентират причини, някои от които, прочее, имат някакво съображение, а други са приказки под шипковия шубрак:
- няма изразен водач
- има всевъзможни хора и те ще влязат в идеологически разнобой и ще се разпаднат
- Черепа, Цветан Василев и сходни по хипотеза са платили митингите
- Българска социалистическа партия дърпат посредством президента конците на всички останали
- в случай че падне ГЕРБ, Българска социалистическа партия ще дойдат на власт и излизаме от НАТО и Европейски Съюз
Подкрепящите митинга също не са напълно наясно какво тъкмо желаят да стане. Чета следните неща, част от които са изцяло в десятката, а други също са приказки под шипковия шубрак:
- вън мутрите от властта и прокуратурата
- правосъдна промяна, основния прокурор да не е със статут на монарх в безспорна монархия
- стоп на корупцията, отговорните в пандиза
- нова конституция
- 120 депутати
- стоп на партийните дотации
- оставка хем на държавното управление, хем на министъра на вътрешните работи
- оставка на основния прокурор
- не на имунизациите
- желаеме правдивост
А бе доста неща, в случай че се хванем за част от тях, ще си кажем, че не са съществени.
Но в действителност са доста съществени, тъй като демонстрират едно – от една страна хората усещат неналичието на страна, на правдивост.
От друга несъгласните не са склонни да одобряват причините на протестиращите и незабавно търсят защо да ги прикачат и с какво да плашат.
За това взех решение да се опитам да дефинирам личните си претенции.
И знаете ли – оказа се, че това не е елементарно.
Защото едно е
да напишеш – „ желая правдивост “ или „ желая да пребивавам в естествена страна (да ме прости Кадиев, май по този начин се споделяше партията му) “, а друго е да дадеш конкретика – по какъв начин да стане това, което искаш.
В годините, в които бях в политиката по този начин се прецакваха всички напористи, само че неопитни хора, влезнали в играта – „ дайте конкретика, господин еди кой си “.
И ти започваш с лозунгите, а те викат – „ не си квалифициран, чупката “, или те забаламосват с нещо от вида – „ но несъмнено, веднага вършим работна група “...
И по този начин, до момента в който се усетиш, че работна група няма да има, а твоето време към този момент е отминало.
А тяхното занапред стартира...
Утре ще бъда на митинга. Ще бъда дежурен и ще стриймвам.
Но през днешния ден мисля да напиша какви са моите претенции.
Те нямат никакво отношение към конюнктурата, в този момент са съвременни напълно други хора, те играят основните функции, а аз съм един елементарен редактор в столичен уебсайт, който просто следи процеса.
Ето какво желая аз:
1. Искам оттук насетне парите за просвета да бъдат най-малко двойно повече. Сега те са към 0,4 от Брутният вътрешен продукт.
Аз считам, че парите би трябвало да са сред 1 и 1,5 % от Брутният вътрешен продукт.
Искам и културна тактика. Изработена с необятно единодушие и благодарение на хората, които работят за културата в цялата страна.
А не с 4 НПО-та, които денем го играят опозиционери, а вечер си пият питието с ръководещите.
2. Искам независимост на бизнеса.
Знаете ли в моите очи на пролетарий, пристигнал от дълбоката провинция и наблюдаващ какво става там сега какво е ‚свобода на бизнеса “. Това е свободата да не се постанова да плащаш десятък на локалния партиен дерибей, тъй като другояче ще ти се случат поредност от случки.
Това е свободата да си последовател на който си искаш и да не гласуваш под строй, осигурявайки още гласове на ръководещите (хората от компанията ти), тъй като другояче бизнесът ти внезапно ще се спомине.
Това значи да няма феодали. Да няма мазни селяци със хигиеничен нокът, които ръководят цели обитаеми места. Знаете защо приказвам.
Да, ГЕРБ, чудесно знаете, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Оперативна програма – не се правете и вие на ощипани.
3. Искам да не пребивавам в страна, в която с всяка година демокрацията стартира да припомня времето на Жданов, Берия, Ежов, Ягода и Йосиф Висарионович Джугашвили. Не желая да пребивавам в страна, в която се вършат показни акции против институция. Каквито и „ грешници “ да е имало там. Искам правдивост, само че не желая тази правдивост да наподобява като сцена от филм за началото на третия райх.
4. Искам почтено отношение към възрастните хора у нас.
Мама цялостен живот бачкаше в фабрики. В подмяна на унищоженото си здраве получи 300 лв. пенсия. Лекарствата и костват 100. Водата и тока са и още 50.
Искам да ми кажете по какъв начин се живее един месец със 150 лв. почтено?
Как?
В чакалнята на еврозоната толкоз коства използването на кенефа за месец несъмнено. Само че ака тоя, който е ял. Поне по този начин си мисля.
Знаете ли какво се случва с болните от рак в последна фаза?
Е, аз знам.
Тате го изписаха и го оставиха да се мъчи вкъщи, да агонизира, тъй като у нас няма места, в които тежко болните под медицински грижи да прекарат почтено последните дни от живота си. И това в страна, в която всеки заплаща осигуровки, а повече от половината плащащи нямат време да идат на доктор.
Мерси.
В началото на пандемията пазехте не жителите, а нелепата си здравна система, тъй като по този начин сте я осрали, че не можеше да се приспособява и да поема повече от нищожно количество заболели дневно.
5. Искам обучение, което да не бяга от едното за сметка на другото.
Искам да разкарате незабавно шибаните проби, да махнете тъпоумните листовки и да разработите система, която да учи децата в действителност. Учебната система не са шофьорски курсове: ремаркето на трактора би трябвало да е а: 700 кг, б: 800 кг, в: 900 кг, задраскайте ненужното.
Кажете ми, малоумни ли сте, че не виждате, че познания не се откриват когато попитате „ коя е първата писмен знак в българската писменост “:
а) а
б) б
в) в
г) г
6. Искам електронно гласоподаване. Електронно държавно управление.
Не е обикновено да търча в деловодството на Министерски съвет, с цел да внеса петиция, а след това да ми дават телефонен номер, на който да звънна другия ден след 14 часа, с цел да входират петицията. И това във време, в което онлайн можеш да правиш интервенции от разстояние.
Искам и гласоподаване по пощата. Сигурно и невероятно за подправяне. Искам и машинно гласоподаване.
7. Средното обучение е наложително съгласно конституцията ни. Тогава за какво да няма учебен ценз за гласоподаване? Кое тъкмо е дискриминационно? Не е ли дискриминационно да те лишат от правото ти да си просветен?
8. Искам проверка на изборните описи. Всички знаем за тоя лист с над милион мъртви души. Искам най-сетне това да бъде решено и да продължим напред.
9. Искам лустрация. През 90 – те лустрация нямаше. При това единствено у нас. Искам в този момент това да се случи. Какво по-хубаво от това да имаме ляво и дясно, необременени от Държавна сигурност в редиците си.
10. Искам съвременни железници. Искам съвременни пътища. Искам съвременна инфраструктура. Но не за сметка на агонизиращото опазване на здравето, обществена система и просвета. Не желае самолети за милиарди евро, в случай, че за бедстващите хора от самостоятелния културен бранш няма една стотинка.
11. Искам почтено възнаграждение на професионалната войска. И никак да не ми изясняват, че трябвало да върнем донаборната военна работа, щото имало недокомплект.
Има недокомплект, тъй като няма задоволително положително възнаграждение за професионалната войска.
Дайте двойно на бойците, па отново проверете дали има недокомплект.
12. Иска всичко това да докара до една нова история. Историята на това по какъв начин в една страна, в която нещата са наред към този момент няма нервност, ненавист, към този момент няма параноя и недоверчивост, към този момент няма злоба и опорки.
В тази страна съумелия ще е съумял, тъй като се е образовал, тъй като е бил предприемчив и ДЪРЖАВАТА НЕ МУ Е ПОМАГАЛА, А НЕ МУ Е ПРЕЧИЛА, с цел да реализира фантазиите си.
Да, президента Радев за едно беше прав – би трябвало да изметем мутрите.
Мутри, скъпи другари, имаше единствено в 3 страни от някогашния соцлагер – България, Русия и Сърбия.
Не ме питайте за какво.
Попитайте алените куфари.
Аз бях съвременник на тези момчета, дори познавах някои от тях около работата ми в един първокласен ресторант...
Да, сега много от ръководещите ни се държат и работят като мутри.
Но аз бих стигнал по-далеч и бих споделил –вън мутрите и от опозицията. Вън мутрите и от модела ни на живот и държание.
Вижте се.
И аз се виждам.
И ние се държим като мутри в обществените мрежи.
Само че това не можем да го променим със закони или оставки.
А с работа.
Тази работа се назовава „ просвета, обучение, просвета, полезности, семейство “.
И обич!
Ако можех, щях да влагам целия бюджет на България в това да си закупим обич.
Ама нито мога, нито такова нещо съществува.
А в този момент ви оставям.
Написах каквото можах. Но на кой ли му се чете в тия смутни времена...
А на следващия ден ще се забележим на митинга.
Чао и ви прегръщам!!!
Венци Митов
- няма изразен водач
- има всевъзможни хора и те ще влязат в идеологически разнобой и ще се разпаднат
- Черепа, Цветан Василев и сходни по хипотеза са платили митингите
- Българска социалистическа партия дърпат посредством президента конците на всички останали
- в случай че падне ГЕРБ, Българска социалистическа партия ще дойдат на власт и излизаме от НАТО и Европейски Съюз
Подкрепящите митинга също не са напълно наясно какво тъкмо желаят да стане. Чета следните неща, част от които са изцяло в десятката, а други също са приказки под шипковия шубрак:
- вън мутрите от властта и прокуратурата
- правосъдна промяна, основния прокурор да не е със статут на монарх в безспорна монархия
- стоп на корупцията, отговорните в пандиза
- нова конституция
- 120 депутати
- стоп на партийните дотации
- оставка хем на държавното управление, хем на министъра на вътрешните работи
- оставка на основния прокурор
- не на имунизациите
- желаеме правдивост
А бе доста неща, в случай че се хванем за част от тях, ще си кажем, че не са съществени.
Но в действителност са доста съществени, тъй като демонстрират едно – от една страна хората усещат неналичието на страна, на правдивост.
От друга несъгласните не са склонни да одобряват причините на протестиращите и незабавно търсят защо да ги прикачат и с какво да плашат.
За това взех решение да се опитам да дефинирам личните си претенции.
И знаете ли – оказа се, че това не е елементарно.
Защото едно е
да напишеш – „ желая правдивост “ или „ желая да пребивавам в естествена страна (да ме прости Кадиев, май по този начин се споделяше партията му) “, а друго е да дадеш конкретика – по какъв начин да стане това, което искаш.
В годините, в които бях в политиката по този начин се прецакваха всички напористи, само че неопитни хора, влезнали в играта – „ дайте конкретика, господин еди кой си “.
И ти започваш с лозунгите, а те викат – „ не си квалифициран, чупката “, или те забаламосват с нещо от вида – „ но несъмнено, веднага вършим работна група “...
И по този начин, до момента в който се усетиш, че работна група няма да има, а твоето време към този момент е отминало.
А тяхното занапред стартира...
Утре ще бъда на митинга. Ще бъда дежурен и ще стриймвам.
Но през днешния ден мисля да напиша какви са моите претенции.
Те нямат никакво отношение към конюнктурата, в този момент са съвременни напълно други хора, те играят основните функции, а аз съм един елементарен редактор в столичен уебсайт, който просто следи процеса.
Ето какво желая аз:
1. Искам оттук насетне парите за просвета да бъдат най-малко двойно повече. Сега те са към 0,4 от Брутният вътрешен продукт.
Аз считам, че парите би трябвало да са сред 1 и 1,5 % от Брутният вътрешен продукт.
Искам и културна тактика. Изработена с необятно единодушие и благодарение на хората, които работят за културата в цялата страна.
А не с 4 НПО-та, които денем го играят опозиционери, а вечер си пият питието с ръководещите.
2. Искам независимост на бизнеса.
Знаете ли в моите очи на пролетарий, пристигнал от дълбоката провинция и наблюдаващ какво става там сега какво е ‚свобода на бизнеса “. Това е свободата да не се постанова да плащаш десятък на локалния партиен дерибей, тъй като другояче ще ти се случат поредност от случки.
Това е свободата да си последовател на който си искаш и да не гласуваш под строй, осигурявайки още гласове на ръководещите (хората от компанията ти), тъй като другояче бизнесът ти внезапно ще се спомине.
Това значи да няма феодали. Да няма мазни селяци със хигиеничен нокът, които ръководят цели обитаеми места. Знаете защо приказвам.
Да, ГЕРБ, чудесно знаете, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Оперативна програма – не се правете и вие на ощипани.
3. Искам да не пребивавам в страна, в която с всяка година демокрацията стартира да припомня времето на Жданов, Берия, Ежов, Ягода и Йосиф Висарионович Джугашвили. Не желая да пребивавам в страна, в която се вършат показни акции против институция. Каквито и „ грешници “ да е имало там. Искам правдивост, само че не желая тази правдивост да наподобява като сцена от филм за началото на третия райх.
4. Искам почтено отношение към възрастните хора у нас.
Мама цялостен живот бачкаше в фабрики. В подмяна на унищоженото си здраве получи 300 лв. пенсия. Лекарствата и костват 100. Водата и тока са и още 50.
Искам да ми кажете по какъв начин се живее един месец със 150 лв. почтено?
Как?
В чакалнята на еврозоната толкоз коства използването на кенефа за месец несъмнено. Само че ака тоя, който е ял. Поне по този начин си мисля.
Знаете ли какво се случва с болните от рак в последна фаза?
Е, аз знам.
Тате го изписаха и го оставиха да се мъчи вкъщи, да агонизира, тъй като у нас няма места, в които тежко болните под медицински грижи да прекарат почтено последните дни от живота си. И това в страна, в която всеки заплаща осигуровки, а повече от половината плащащи нямат време да идат на доктор.
Мерси.
В началото на пандемията пазехте не жителите, а нелепата си здравна система, тъй като по този начин сте я осрали, че не можеше да се приспособява и да поема повече от нищожно количество заболели дневно.
5. Искам обучение, което да не бяга от едното за сметка на другото.
Искам да разкарате незабавно шибаните проби, да махнете тъпоумните листовки и да разработите система, която да учи децата в действителност. Учебната система не са шофьорски курсове: ремаркето на трактора би трябвало да е а: 700 кг, б: 800 кг, в: 900 кг, задраскайте ненужното.
Кажете ми, малоумни ли сте, че не виждате, че познания не се откриват когато попитате „ коя е първата писмен знак в българската писменост “:
а) а
б) б
в) в
г) г
6. Искам електронно гласоподаване. Електронно държавно управление.
Не е обикновено да търча в деловодството на Министерски съвет, с цел да внеса петиция, а след това да ми дават телефонен номер, на който да звънна другия ден след 14 часа, с цел да входират петицията. И това във време, в което онлайн можеш да правиш интервенции от разстояние.
Искам и гласоподаване по пощата. Сигурно и невероятно за подправяне. Искам и машинно гласоподаване.
7. Средното обучение е наложително съгласно конституцията ни. Тогава за какво да няма учебен ценз за гласоподаване? Кое тъкмо е дискриминационно? Не е ли дискриминационно да те лишат от правото ти да си просветен?
8. Искам проверка на изборните описи. Всички знаем за тоя лист с над милион мъртви души. Искам най-сетне това да бъде решено и да продължим напред.
9. Искам лустрация. През 90 – те лустрация нямаше. При това единствено у нас. Искам в този момент това да се случи. Какво по-хубаво от това да имаме ляво и дясно, необременени от Държавна сигурност в редиците си.
10. Искам съвременни железници. Искам съвременни пътища. Искам съвременна инфраструктура. Но не за сметка на агонизиращото опазване на здравето, обществена система и просвета. Не желае самолети за милиарди евро, в случай, че за бедстващите хора от самостоятелния културен бранш няма една стотинка.
11. Искам почтено възнаграждение на професионалната войска. И никак да не ми изясняват, че трябвало да върнем донаборната военна работа, щото имало недокомплект.
Има недокомплект, тъй като няма задоволително положително възнаграждение за професионалната войска.
Дайте двойно на бойците, па отново проверете дали има недокомплект.
12. Иска всичко това да докара до една нова история. Историята на това по какъв начин в една страна, в която нещата са наред към този момент няма нервност, ненавист, към този момент няма параноя и недоверчивост, към този момент няма злоба и опорки.
В тази страна съумелия ще е съумял, тъй като се е образовал, тъй като е бил предприемчив и ДЪРЖАВАТА НЕ МУ Е ПОМАГАЛА, А НЕ МУ Е ПРЕЧИЛА, с цел да реализира фантазиите си.
Да, президента Радев за едно беше прав – би трябвало да изметем мутрите.
Мутри, скъпи другари, имаше единствено в 3 страни от някогашния соцлагер – България, Русия и Сърбия.
Не ме питайте за какво.
Попитайте алените куфари.
Аз бях съвременник на тези момчета, дори познавах някои от тях около работата ми в един първокласен ресторант...
Да, сега много от ръководещите ни се държат и работят като мутри.
Но аз бих стигнал по-далеч и бих споделил –вън мутрите и от опозицията. Вън мутрите и от модела ни на живот и държание.
Вижте се.
И аз се виждам.
И ние се държим като мутри в обществените мрежи.
Само че това не можем да го променим със закони или оставки.
А с работа.
Тази работа се назовава „ просвета, обучение, просвета, полезности, семейство “.
И обич!
Ако можех, щях да влагам целия бюджет на България в това да си закупим обич.
Ама нито мога, нито такова нещо съществува.
А в този момент ви оставям.
Написах каквото можах. Но на кой ли му се чете в тия смутни времена...
А на следващия ден ще се забележим на митинга.
Чао и ви прегръщам!!!
Венци Митов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ