София и Пловдив с най-голям брой кандидат-кметове
Наближава краят на предизборната акция за локалните избори в неделя, а към този момент всеки втори българин е твърдо решил да отиде да гласоподава за кмет, общински консултант, кмет на регион или кмет на обитаемо място (село), съобщи БГНЕС, базирайки се на последните данни от проучване на социологическа организация „ Тренд “.
Изборите ще се проведат в два тура – първи тур на 27 октомври, в който се избират кмет и общински съвет, и втори тур на 3 ноември за кметове в обитаемоте места, в които никой от претендентите не е определен с повече от 50% от подадените годни гласове в първия тур.
Мандатът на всички кметове, общински съветници, кметове на региони и кметове на кметства е четиригодишен. В общинското ръководство има и обитаеми места с по-малки кметства, в които има кметски наместници, само че това не е избираема служба и те се назначават със заповед на кметовете на по-големите обитаеми места. Така в неделя в някои общини гласоподавателите ще гласоподават четири пъти едновременно – за кмет, за общински съветници, за районни кметове, и за кметове на обитаеми места (села).
На тези избори за общински управляващи няма да може да се гласоподава машинно, откакто подобен вид гласоподаване отпадна от Изборния кодекс още през месец юли с претекста, че за жителите ще е прекомерно комплицирано да гласоподават за локални управляващи посредством машина. На локални избори по традиция не се разкриват изборни секции в чужбина.
За да може един жител да гласоподава на вота в неделя, той би трябвало да е живял (тоест, да има непрекъснат или сегашен адрес) минимум 6 месеца преди изборите в обитаемото място, в което гласоподава. Хора с увреждания могат да изискат да упражнят правото си на избор в преносима кутия.
Общият брой на гласоподавателите, които ще имат право на глас на вота, е 6 227 901 души, като те са със 136 хиляди по-малко по отношение на вота през 2015 година, когато право на глас имаха към 6 363 000 българи.
36 251 е общият брой на претендентите за другите позиции в общината – кмет и общински консултант. За кмет на обитаемо място (село) ще се гласоподава в 1 968 кметства в страната, като в този момент те са по-малко спрямо 2014 година, когато са били 3 188.
29 493 българи ще се борят за място в общинските препоръки в страната, за кметове на общини ще може да се избира сред 1 254 души, а претендентите за кметове на кметства са 5 041. Едва 463 души са претендентите за районни кметове, само че дребният им брой се дефинира от обстоятелството, че единствено три огромни града в страната – София, Пловдив и Варна, са разграничени по региони. На процедура единствено в тези градове ще се гласоподава за четири кметски длъжности едновременно.
Най-много са искащите да станат кмет на София и Пловдив, като за столицата се борят 19 претенденти, а за Европейската столица на културата – 14.
В 397 кметства има единствено по 1 претендент за кмет, което значи, че там изборите са изцяло предрешени, защото претендентите нямат съперници.
66 обединения ще вземат участие във вота наесен, от които 59 партии и 7 обединения. Този път участниците в локалните избори са по-малко по отношение на 2015 година, когато българите можеха да избират сред 71 партии и 3 обединения.
Бюлетините за локалния избор към този момент са разпределени по Общинските изборни комисии, като са съхранявани на несъмнено място, а Министерство на вътрешните работи ги охранява непрекъснато за да няма нерегламентирани похищения над тях. Тиражът на всички бюлетини за страната е 17 257 800, като за общинските съветници са напечатани 6 900 000. Същият е и тиражът във връзка с бюлетините за кмет на община; а за кметовете на региони в София, Варна и Пловдив са отпечатани 1 858 100 броя бюлетини. Пак толкоз са и за гласоподаване в обитаемоте места (села) – 1 598 500. Цената за дизайн, печатане, хартия, мастило, доставка и превоз на всяка една от милионите бюлетини, коства на данъкоплатеца по 30 стотинки на брой. Бюлетината за общински съветници, изключително в огромните градове, ще би трябвало да се прегъва четири пъти, с цел да влезе в урната, а и с цел да се опази тайната на вота.
По традиция бюлетините са отпечатани на бяла непрозрачна хартия, като на гърба й има място за печатите, които се поставят от членове на секционните изборни комисии. Първият се слага при подаването й на гласоподавателя. В долния й ъгъл още веднъж участва 8-цифреният сериен номер, който се откъсва по перфорацията след гласуването, а след това се поставя вторият щемпел на гърба й. И тази година останаха терзанията, че листата с общински съветници може да бъде доста объркваща за възрастните хора, да вземем за пример, откакто в нея участват имената на десетки претенденти за съветници. И тази година законодателят е планувал алтернатива гласоподавателите да осъществят правото си на избор, без да гласоподават за някого, като в бюлетините още веднъж участва квадратче „ Не поддържам никого “. От ЦИК припомнят, че гласуването би трябвало да се прави единствено с химикал със наследник цвят.
За първия тур на вота в неделя са регистрирани 9 неправителствени организации и 735 упълномощени наблюдаващи, които ще наблюдават изборния развой. 21 пък са интернационалните наблюдаващи, като те са от две интернационалните организации – парламентарната асамблея за черноморско икономическо съдействие – ПАЧИС, и 18 наблюдаващи от Естония. Регистрирани са и 4 публични социологически организации с общо 722 души анкетьори.
Тази година страната заплаща по 100 лева заплащане на ръководител на СИК, на зам.-председател и на секретар – по 90 лева, а на останалите членове – по 80 лева Спрямо предходните общински избори надниците са скочили съвсем двойно, а изплащането им ще стартира седмица след провеждането на изборите.
За първи път сумата за вота е в размер на близо 71 млн. лв., – спрямо предишните локални избори, тези ще са с над 20 млн. лева по-скъпи на данъкоплатците.
Въпреки заканите на страната да облекчи приемането на изборните бумаги след края на вота, след задълбочени полемики бе решено в столицата те още веднъж да се одобряват в зала „ Арена Армеец “. Тази година, обаче, там ще бъдат обособени три пункта за приемане на документите, като очакванията на членовете на СИК и ОИК са да не се повтори заложническата драма от 2015 година, когато членове на комисии бяха заключени 52 часа в залата и пишеха SOS-есемеси с молби за помощ.
До неделя е изцяло неразрешена предизборната пропаганда в държавния и общинския превоз, както и във всички държавни и общински институции, институции, предприятия и в комерсиалните сдружения с повече от 50 на 100 държавно или общинско присъединяване в капитала. Остава и възбраната да се унищожават предизборни материали на участници в локалния вот; а пропагандни плакати могат да се лепят единствено на избрани от общините места.
Посланията в предизборната акция могат да се водят единствено и само на български език, гласи Изборният кодекс. Всяко нарушаване на това условие ще бъде глобено с санкция от 2000 до 5000 лева за всяко настрана нарушение.
В събота по традиция е ден за размисъл, което значи, че всевъзможен тип предизборна пропаганда е изцяло неразрешена. Под ударите на закона, обаче, не може да попадне пропаганда, направена в събота, във Facebook, да вземем за пример, защото съгласно регламента обществената мрежа не е дефинирана като „ медия “.
След привършване на борбата за локалната власт всички претенденти, партии или обединения са длъжни в 7-дневен период да отстранен пропагандните си материали, другояче ги грози санкция от 1000 до 5000 лв..
Почти всеки втори българин сигурно ще отиде да гласоподава на вота тази неделя, като 55% от българите към този момент твърдо са решили за кого да гласоподават, сочат най-новите данни в проучване на социологическата организация „ Тренд “. Явно е, че предизборната акция активизира гласоподавателите, тъй като в идентични проучвания през септември процентът на деклариралите изрично предпочитание да гласоподават, е много по-малък. Ясна готовност в последните седмици има и измежду последователите на три от главните партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, сочи ще проучването. Всеки четвърти българин, обаче, към момента се колебае дали и за кого да гласоподава, като социолозите от „ Тренд “ виждат спад на колебаещите се и нарастване на решилите да дадат гласа си.
Почти всички социологически организации са единомислещи, че София ще избере кмет на втори тур. Към момента е ясно и че Общинският съвет в столицата ще бъде формиран от доста пъстър набор от политически обединения и в него ще участват 10-11 политически сили. Данните демонстрират, че ГЕРБ ще имат най-голяма група, само че ще са надалеч от образуване на болшинство и доминация в локалния парламент. Това ще направи взимането на решения доста мъчно, само че пък ще ускори разговора и предлагането на нови хрумвания за ръководство на града.
Сред най-оспорваните борби на изборите ще бъде тази на вота в София, където за кметското място в Общината се борят 19 души. Въпреки огромния брой претенденти, единствено петима вземат участие всеобщо в предизборните диспути – Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, Борислав Игнатов, Борис Бонев и Ангел Джамбазки. В конкуренцията се впуснаха и персони като артиста Тончо Токмакчиев, бащата на тенисистката Сесил Каратанчева – Радослав, и Тодор Славков.
Най-много искащи да са районни кметове има в регионите “Красно Село ” и “Овча купел ”, за където има по 18 претендента. Най-малък е ползата към “Кремиковци ”, където в изборна борба ще влязат 8 кандидати. По 16 претенденти ще се борят за кметското място в “Слатина ”, “Лозенец ”, “Искър ”, “Младост ”, “Студентски ” и “Люлин ”.
Традиционно с наближаването на изборите заваляха и тъжби от разнообразни политически партии за пазаруване на гласове, като точната численост на жалбите евентуално ще бъде оповестена публично от Централната изборна комисия на финала на предизборната акция в петък. До момента задържани и упрекнати за търговия с гласове са петима души от Несебър, измежду които претенденти за кметове и общински съветници от града и от Свети Влас. Като началник на проведената незаконна група пък е упрекнат кандидат-кмет в града, заяви в сряда министърът на вътрешните работи Младен Маринов.
Заради понижената на един лев партийна дотация от месец юли насам, политическите партии са свили доста бюджета, който дават за предизборни събития, отразяването им в медиите и за правене и лъчение на предизборни клипове. Така, съгласно проучване на Института за развиване на обществената среда, за първите 20 дни от акцията политическите субекти са похарчили общо 1 334 411 за медийно отразяване – по отношение на минали години сумата остава относително доста дребна. Институтът следи 43 национални и районни медии – 11 малките екрани, 3 радиостанции, 16 вестника и 13 осведомителни уеб страницата и организации, които са сключили (и оповестили публично пред ЦИК) контракти с партиите. Според статистиката на специалистите в Института ВМРО-БНД продължава да влага най-вече средства в акцията си – близо 300 хиляди лева, като това е близо трикратно нарастване по отношение на старта й. На второ място се подрежда Движение за права и свободи с над 145 хиляди лева, а на трето – Българска социалистическа партия за България с контракти за 140 хиляди лева ГЕРБ продължава да е на четвърто място със 115 хиляди лева, изхарчени за предизборни събития, участия на претендентите, и предавания на клипове.
Изборите ще се проведат в два тура – първи тур на 27 октомври, в който се избират кмет и общински съвет, и втори тур на 3 ноември за кметове в обитаемоте места, в които никой от претендентите не е определен с повече от 50% от подадените годни гласове в първия тур.
Мандатът на всички кметове, общински съветници, кметове на региони и кметове на кметства е четиригодишен. В общинското ръководство има и обитаеми места с по-малки кметства, в които има кметски наместници, само че това не е избираема служба и те се назначават със заповед на кметовете на по-големите обитаеми места. Така в неделя в някои общини гласоподавателите ще гласоподават четири пъти едновременно – за кмет, за общински съветници, за районни кметове, и за кметове на обитаеми места (села).
На тези избори за общински управляващи няма да може да се гласоподава машинно, откакто подобен вид гласоподаване отпадна от Изборния кодекс още през месец юли с претекста, че за жителите ще е прекомерно комплицирано да гласоподават за локални управляващи посредством машина. На локални избори по традиция не се разкриват изборни секции в чужбина.
За да може един жител да гласоподава на вота в неделя, той би трябвало да е живял (тоест, да има непрекъснат или сегашен адрес) минимум 6 месеца преди изборите в обитаемото място, в което гласоподава. Хора с увреждания могат да изискат да упражнят правото си на избор в преносима кутия.
Общият брой на гласоподавателите, които ще имат право на глас на вота, е 6 227 901 души, като те са със 136 хиляди по-малко по отношение на вота през 2015 година, когато право на глас имаха към 6 363 000 българи.
36 251 е общият брой на претендентите за другите позиции в общината – кмет и общински консултант. За кмет на обитаемо място (село) ще се гласоподава в 1 968 кметства в страната, като в този момент те са по-малко спрямо 2014 година, когато са били 3 188.
29 493 българи ще се борят за място в общинските препоръки в страната, за кметове на общини ще може да се избира сред 1 254 души, а претендентите за кметове на кметства са 5 041. Едва 463 души са претендентите за районни кметове, само че дребният им брой се дефинира от обстоятелството, че единствено три огромни града в страната – София, Пловдив и Варна, са разграничени по региони. На процедура единствено в тези градове ще се гласоподава за четири кметски длъжности едновременно.
Най-много са искащите да станат кмет на София и Пловдив, като за столицата се борят 19 претенденти, а за Европейската столица на културата – 14.
В 397 кметства има единствено по 1 претендент за кмет, което значи, че там изборите са изцяло предрешени, защото претендентите нямат съперници.
66 обединения ще вземат участие във вота наесен, от които 59 партии и 7 обединения. Този път участниците в локалните избори са по-малко по отношение на 2015 година, когато българите можеха да избират сред 71 партии и 3 обединения.
Бюлетините за локалния избор към този момент са разпределени по Общинските изборни комисии, като са съхранявани на несъмнено място, а Министерство на вътрешните работи ги охранява непрекъснато за да няма нерегламентирани похищения над тях. Тиражът на всички бюлетини за страната е 17 257 800, като за общинските съветници са напечатани 6 900 000. Същият е и тиражът във връзка с бюлетините за кмет на община; а за кметовете на региони в София, Варна и Пловдив са отпечатани 1 858 100 броя бюлетини. Пак толкоз са и за гласоподаване в обитаемоте места (села) – 1 598 500. Цената за дизайн, печатане, хартия, мастило, доставка и превоз на всяка една от милионите бюлетини, коства на данъкоплатеца по 30 стотинки на брой. Бюлетината за общински съветници, изключително в огромните градове, ще би трябвало да се прегъва четири пъти, с цел да влезе в урната, а и с цел да се опази тайната на вота.
По традиция бюлетините са отпечатани на бяла непрозрачна хартия, като на гърба й има място за печатите, които се поставят от членове на секционните изборни комисии. Първият се слага при подаването й на гласоподавателя. В долния й ъгъл още веднъж участва 8-цифреният сериен номер, който се откъсва по перфорацията след гласуването, а след това се поставя вторият щемпел на гърба й. И тази година останаха терзанията, че листата с общински съветници може да бъде доста объркваща за възрастните хора, да вземем за пример, откакто в нея участват имената на десетки претенденти за съветници. И тази година законодателят е планувал алтернатива гласоподавателите да осъществят правото си на избор, без да гласоподават за някого, като в бюлетините още веднъж участва квадратче „ Не поддържам никого “. От ЦИК припомнят, че гласуването би трябвало да се прави единствено с химикал със наследник цвят.
За първия тур на вота в неделя са регистрирани 9 неправителствени организации и 735 упълномощени наблюдаващи, които ще наблюдават изборния развой. 21 пък са интернационалните наблюдаващи, като те са от две интернационалните организации – парламентарната асамблея за черноморско икономическо съдействие – ПАЧИС, и 18 наблюдаващи от Естония. Регистрирани са и 4 публични социологически организации с общо 722 души анкетьори.
Тази година страната заплаща по 100 лева заплащане на ръководител на СИК, на зам.-председател и на секретар – по 90 лева, а на останалите членове – по 80 лева Спрямо предходните общински избори надниците са скочили съвсем двойно, а изплащането им ще стартира седмица след провеждането на изборите.
За първи път сумата за вота е в размер на близо 71 млн. лв., – спрямо предишните локални избори, тези ще са с над 20 млн. лева по-скъпи на данъкоплатците.
Въпреки заканите на страната да облекчи приемането на изборните бумаги след края на вота, след задълбочени полемики бе решено в столицата те още веднъж да се одобряват в зала „ Арена Армеец “. Тази година, обаче, там ще бъдат обособени три пункта за приемане на документите, като очакванията на членовете на СИК и ОИК са да не се повтори заложническата драма от 2015 година, когато членове на комисии бяха заключени 52 часа в залата и пишеха SOS-есемеси с молби за помощ.
До неделя е изцяло неразрешена предизборната пропаганда в държавния и общинския превоз, както и във всички държавни и общински институции, институции, предприятия и в комерсиалните сдружения с повече от 50 на 100 държавно или общинско присъединяване в капитала. Остава и възбраната да се унищожават предизборни материали на участници в локалния вот; а пропагандни плакати могат да се лепят единствено на избрани от общините места.
Посланията в предизборната акция могат да се водят единствено и само на български език, гласи Изборният кодекс. Всяко нарушаване на това условие ще бъде глобено с санкция от 2000 до 5000 лева за всяко настрана нарушение.
В събота по традиция е ден за размисъл, което значи, че всевъзможен тип предизборна пропаганда е изцяло неразрешена. Под ударите на закона, обаче, не може да попадне пропаганда, направена в събота, във Facebook, да вземем за пример, защото съгласно регламента обществената мрежа не е дефинирана като „ медия “.
След привършване на борбата за локалната власт всички претенденти, партии или обединения са длъжни в 7-дневен период да отстранен пропагандните си материали, другояче ги грози санкция от 1000 до 5000 лв..
Почти всеки втори българин сигурно ще отиде да гласоподава на вота тази неделя, като 55% от българите към този момент твърдо са решили за кого да гласоподават, сочат най-новите данни в проучване на социологическата организация „ Тренд “. Явно е, че предизборната акция активизира гласоподавателите, тъй като в идентични проучвания през септември процентът на деклариралите изрично предпочитание да гласоподават, е много по-малък. Ясна готовност в последните седмици има и измежду последователите на три от главните партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, сочи ще проучването. Всеки четвърти българин, обаче, към момента се колебае дали и за кого да гласоподава, като социолозите от „ Тренд “ виждат спад на колебаещите се и нарастване на решилите да дадат гласа си.
Почти всички социологически организации са единомислещи, че София ще избере кмет на втори тур. Към момента е ясно и че Общинският съвет в столицата ще бъде формиран от доста пъстър набор от политически обединения и в него ще участват 10-11 политически сили. Данните демонстрират, че ГЕРБ ще имат най-голяма група, само че ще са надалеч от образуване на болшинство и доминация в локалния парламент. Това ще направи взимането на решения доста мъчно, само че пък ще ускори разговора и предлагането на нови хрумвания за ръководство на града.
Сред най-оспорваните борби на изборите ще бъде тази на вота в София, където за кметското място в Общината се борят 19 души. Въпреки огромния брой претенденти, единствено петима вземат участие всеобщо в предизборните диспути – Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, Борислав Игнатов, Борис Бонев и Ангел Джамбазки. В конкуренцията се впуснаха и персони като артиста Тончо Токмакчиев, бащата на тенисистката Сесил Каратанчева – Радослав, и Тодор Славков.
Най-много искащи да са районни кметове има в регионите “Красно Село ” и “Овча купел ”, за където има по 18 претендента. Най-малък е ползата към “Кремиковци ”, където в изборна борба ще влязат 8 кандидати. По 16 претенденти ще се борят за кметското място в “Слатина ”, “Лозенец ”, “Искър ”, “Младост ”, “Студентски ” и “Люлин ”.
Традиционно с наближаването на изборите заваляха и тъжби от разнообразни политически партии за пазаруване на гласове, като точната численост на жалбите евентуално ще бъде оповестена публично от Централната изборна комисия на финала на предизборната акция в петък. До момента задържани и упрекнати за търговия с гласове са петима души от Несебър, измежду които претенденти за кметове и общински съветници от града и от Свети Влас. Като началник на проведената незаконна група пък е упрекнат кандидат-кмет в града, заяви в сряда министърът на вътрешните работи Младен Маринов.
Заради понижената на един лев партийна дотация от месец юли насам, политическите партии са свили доста бюджета, който дават за предизборни събития, отразяването им в медиите и за правене и лъчение на предизборни клипове. Така, съгласно проучване на Института за развиване на обществената среда, за първите 20 дни от акцията политическите субекти са похарчили общо 1 334 411 за медийно отразяване – по отношение на минали години сумата остава относително доста дребна. Институтът следи 43 национални и районни медии – 11 малките екрани, 3 радиостанции, 16 вестника и 13 осведомителни уеб страницата и организации, които са сключили (и оповестили публично пред ЦИК) контракти с партиите. Според статистиката на специалистите в Института ВМРО-БНД продължава да влага най-вече средства в акцията си – близо 300 хиляди лева, като това е близо трикратно нарастване по отношение на старта й. На второ място се подрежда Движение за права и свободи с над 145 хиляди лева, а на трето – Българска социалистическа партия за България с контракти за 140 хиляди лева ГЕРБ продължава да е на четвърто място със 115 хиляди лева, изхарчени за предизборни събития, участия на претендентите, и предавания на клипове.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ