Да почитаме държавността, не Освобождението
Наближава 3 март и 140-годишнината от …какво? От Освобождението на България или от възобновяване на българската държавност? За да стигнем до правилния отговор на този въпрос, би трябвало да напомним събитията, случили се тогава. Кръглите годишнини нормално се употребяват от зрелия народ и от зрялата страна, първо, да стегнат редиците си, да укрепят националната еднаквост с купища мероприятия – тържествени събрания, походи, монументи и други. И, второ, да се въздаде признателност към помогналите за Освобождението на страната.
Не зная кой е направил сюжета за тези идни празнувания на Трети март, само че те по принцип постоянно са ставали по един и същи метод – и при социализма, и при капитализма. Първата неточност на честването на този огромен празник е, че ние отдаваме чест за „ Освобождението “ на България. Всеки историк ще каже, че България не е освободена на 3 март. Освободена е единствено част от нея – Княжество България. Точният термин е различен – на 3-и март ние честваме възобновяване на българската държавност. Това, което са създали нашите предци, и тези, които са им помогнали, по никакъв начин не е малко. Защото в ръцете на българския хайлайф те са дали мощните лостове на страните, с които те сами към този момент могат, в случай че играят вярно, да осъществят обединяването на всички земи, обитаеми с българи, в границите на една страна. Те са съумели отчасти. Много съм срещу тези, които споделят: но те водиха пет несполучливи войни. Не е правилно, войните бяха сполучливи, а като резултат българите усилиха териториите си двойно през 1885 година, а в 1912 година прибавиха днешните 4 южни окръзи – Благоевградски, Смолянски, Кърджалийски и елементи от Хасковски и Бургаски окръг.
И дано да не плачем, че българският политически хайлайф е бил прогнил през тези 140 години. Да не приказваме за най-големия му триумф, който и аз не знам по какъв начин са го постигнали. По време на Втората международна война като съдружник на Хитлер ние завършваме войната с териториална облага – Южна Добруджа. По време на войната всички страни, изключително Унгария и Германия, бяха грубо орязани. Дори обичайно държащата се против Русия – Финландия, беше орязана с няколко километра в Карелия и към Санкт Петербург.
Сценарият на честванията за Трети март дълги години предвиждаше да каним Русия. По този метод ние казвахме, че „ Освобождението “ на България е станало с помощта на руско-турската война. Само и само на нея. След това някой се сети, че не е единствено съветската войска (Русия е империя и в нея има доста народи), и започнахме да каним и държавните мъже на Полша, Украйна и на Финландия. Това е добре. Но за какво не каним президента на Беларус? А на Казахстан, на Туркменистан, които вземат участие с една дивизия – така наречен Дива дивизия? Защо не каним Армения, която взе участие със 117-хилядна войска в Кавказ? Тя е част от съветската империя, само че тази войска е под командването на арменеца военачалник Тергукасов. И когато се врязва в Османската империя, тя предизвикват чудовищни загуби на турците. Защо не каним и Грузия? Финландия я каним, тъй като е имало Финландски полк, взел участие в сраженията. Малко прочут факт обаче е, че в него единствено един батальон е бил формиран от финландци. Всички останали батальони (в батальона има 500-1000 войници) са били от руснаци и воини от съветската многонационална войска.
Затова е хубаво да изправим тази неточност, да се съберат историци и да кажат на кои страни би трябвало да бъдат поканени държавните глави. За да няма никой афектиран и всички да са удовлетворени. Сред участвалите във войната отвън Руската империя, е Румъния, която взе участие с доста бойци. Само при втория редут те дават 7000 убити. А за какво не каним Сърбия? Ние сме недоволни от намесата й в последните седмици на войната. Защото, когато всичко изглеждало свършено, тя на процедура откъсва от България области, обитаеми с българи в Нишко, Поморавието, Сурдулица, Бабушница, Пирот.
Румъния също откъсва елементи от България – Северна Добруджа. Сърбия дава малко убити в тази война, само че тя е причина за цялостното разклащане на казуса две години по-рано, когато афишира едностранно война на Турция през 1876 година, образува даже български доброволчески легион, който се бори при Гредетин за сърбите, понася тежки загуби на турците. Легионът от Турция – към 2000 души, отпътува непосредствено за Плоещ, където образува българското опълчение с други хора. Там е основан и химна на България „ Шуми Марица “. Истинският военен химн на България, с който сме взели участие в пет войни в решителни сражения като при Шипка, Дойран и така нататък, проехтява и хвърля българите в офанзива. При Дойран българите не нападат с „ Йовано, Йованке “, а с „ Шуми Марица “. Затова считам, че би трябвало да поканим и Сърбия.
Сега стигаме до най-големия проблем: каним Русия и страните, съставлявали част от съветската империя. Но за какво не каним тези, които взимат политическото решение за възобновяване на българската страна? Защото този акт Русия не може сама да го направи в тази ера. Да забележим за какво.
Русия, според решенията, взети през 1815 година на конгрес на Великите сили във Виена, проведен от австрийския канцлер Метерлих, се съгласила и подписала документи, че всяка смяна на границите в Европа ще става с консенсус. И най-много със единодушието на всички Велики сили. Русия обаче един път нарушава това съглашение и следва много неприятна обстановка за нея. Случва се през 1853 година, когато тя нападна Турция и стремително Великите сили я санкционират с една Кримска война, при която реализират победа над Русия. Този случай виси като обица на ухото на империята и в никакъв случай повече тя не си разрешава да работи самоволно. Русия е предизвестена, че нейното нахлуване на Запад е свършило, че всяко нахлуване даже на километър от Варшава и на километър на юг от Дунав ще провокира общоевропейска война против нея.
Затова Русия авансово подписва документи, че в руско-турската война няма да печели територии за империята на юг от Дунав и на запад от Варшава. Дават й картбланш да настава в Средна Азия, колкото си желае – из Туркестан (исторически район в Азия), Таджикистан, Киргизстан и всички останали. Но в Европа – не.
Да проследим по какъв начин се развиват събитията до взимане на политическо решение за избавление на България. След въстанието в Босна, след Сръбско-турската война и след Априлското въстание на Европа й писва от турските зверства у нас и взема решение да разкара Турция – в случай че не териториално от Европа, то най-малко физически. И по тази причина се привиква Цариградската конференция на упълномощени за това посланици на Великите сили.
Тази конференция се привиква през декември 1876 година. Предварително султанът е застрашен, че би трябвало да се съгласи с всяко решение на Великите сили. И той приема. Точно там около всички други въпроси, Великите сили взимат решение България да възвърне своята държавна самостоятелност. Макар и като две страни, само че на всички е ясно, че те все в миналото ще се обединят. Едната със столица София, другата със столица Велико Търново.
Държавите, които вземат участие в това решение на конференцията, са Англия, Франция, Германия, Италия, Австрия и Унгария. А някои от тях, като Англия, са скрито с Турция.
В деня, в който султанът би трябвало да пристигна и да подпише документа, внезапно загърмяват топове, влиза радостно и ухилен османски делегат и декларира: султанът преди малко е дарил конституцията на всички нации в империята и по тази причина в този момент е безсмислено да им дават автономност, самостоятелност и така нататък Поради което Великите сили са унизени, включително и Англия, в която трябвало да има избори, а това си било било гласовит пестник за ръководещите там. Британците са грубо унизени от османския султан и вземат решение, че би трябвало да има военна екзекуция. т.е. военно осъществяване, на Цариградската конференция.
Кой обаче да се навие да извърши така наречен екзекуция? Всички дипломатично отхвърлят. Франция и Германия споделят: ние тук се гледаме на кръв, френско-пруската война, – няма какво да водиме война. Англичаните пък прибавят: Ние имаме флот, само че нямаме сухопътна армия (това е вярно), и не можем да водиме война. Австро-Унгария взели да се притесняват, че с толкоз доста нации ще се разпалват унгарци, чехи, хървати, словаци, словенци. Русия ги слуша всички и споделя: Ние ще осъществим военната екзекуция против Турция. Тогава Великите сили авансово дефинират изискванията, за които споделих нагоре. Дистанционно за краха на Османската империя във войната оказват помощ и други – американците да вземем за пример завладяват остров Кипър, а Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина.
Затова, в случай че би трябвало да бъдем честни и да покажем почитание, на честванията във връзка 140-годишнината от Трети март следващата година, би трябвало да поканим освен Русия, а и държавните глави на Англия, Франция, Германия, Австрия, Унгария, Италия. Това ще бъде добър мотив тук да има общ брой на държавни глави от цяла Европа или най-малко на водещите страни в Европа, където ще могат да се решат и някои други въпроси отвън нашата прелестна самостоятелност.
Не зная кой е направил сюжета за тези идни празнувания на Трети март, само че те по принцип постоянно са ставали по един и същи метод – и при социализма, и при капитализма. Първата неточност на честването на този огромен празник е, че ние отдаваме чест за „ Освобождението “ на България. Всеки историк ще каже, че България не е освободена на 3 март. Освободена е единствено част от нея – Княжество България. Точният термин е различен – на 3-и март ние честваме възобновяване на българската държавност. Това, което са създали нашите предци, и тези, които са им помогнали, по никакъв начин не е малко. Защото в ръцете на българския хайлайф те са дали мощните лостове на страните, с които те сами към този момент могат, в случай че играят вярно, да осъществят обединяването на всички земи, обитаеми с българи, в границите на една страна. Те са съумели отчасти. Много съм срещу тези, които споделят: но те водиха пет несполучливи войни. Не е правилно, войните бяха сполучливи, а като резултат българите усилиха териториите си двойно през 1885 година, а в 1912 година прибавиха днешните 4 южни окръзи – Благоевградски, Смолянски, Кърджалийски и елементи от Хасковски и Бургаски окръг.
И дано да не плачем, че българският политически хайлайф е бил прогнил през тези 140 години. Да не приказваме за най-големия му триумф, който и аз не знам по какъв начин са го постигнали. По време на Втората международна война като съдружник на Хитлер ние завършваме войната с териториална облага – Южна Добруджа. По време на войната всички страни, изключително Унгария и Германия, бяха грубо орязани. Дори обичайно държащата се против Русия – Финландия, беше орязана с няколко километра в Карелия и към Санкт Петербург.
Сценарият на честванията за Трети март дълги години предвиждаше да каним Русия. По този метод ние казвахме, че „ Освобождението “ на България е станало с помощта на руско-турската война. Само и само на нея. След това някой се сети, че не е единствено съветската войска (Русия е империя и в нея има доста народи), и започнахме да каним и държавните мъже на Полша, Украйна и на Финландия. Това е добре. Но за какво не каним президента на Беларус? А на Казахстан, на Туркменистан, които вземат участие с една дивизия – така наречен Дива дивизия? Защо не каним Армения, която взе участие със 117-хилядна войска в Кавказ? Тя е част от съветската империя, само че тази войска е под командването на арменеца военачалник Тергукасов. И когато се врязва в Османската империя, тя предизвикват чудовищни загуби на турците. Защо не каним и Грузия? Финландия я каним, тъй като е имало Финландски полк, взел участие в сраженията. Малко прочут факт обаче е, че в него единствено един батальон е бил формиран от финландци. Всички останали батальони (в батальона има 500-1000 войници) са били от руснаци и воини от съветската многонационална войска.
Затова е хубаво да изправим тази неточност, да се съберат историци и да кажат на кои страни би трябвало да бъдат поканени държавните глави. За да няма никой афектиран и всички да са удовлетворени. Сред участвалите във войната отвън Руската империя, е Румъния, която взе участие с доста бойци. Само при втория редут те дават 7000 убити. А за какво не каним Сърбия? Ние сме недоволни от намесата й в последните седмици на войната. Защото, когато всичко изглеждало свършено, тя на процедура откъсва от България области, обитаеми с българи в Нишко, Поморавието, Сурдулица, Бабушница, Пирот.
Румъния също откъсва елементи от България – Северна Добруджа. Сърбия дава малко убити в тази война, само че тя е причина за цялостното разклащане на казуса две години по-рано, когато афишира едностранно война на Турция през 1876 година, образува даже български доброволчески легион, който се бори при Гредетин за сърбите, понася тежки загуби на турците. Легионът от Турция – към 2000 души, отпътува непосредствено за Плоещ, където образува българското опълчение с други хора. Там е основан и химна на България „ Шуми Марица “. Истинският военен химн на България, с който сме взели участие в пет войни в решителни сражения като при Шипка, Дойран и така нататък, проехтява и хвърля българите в офанзива. При Дойран българите не нападат с „ Йовано, Йованке “, а с „ Шуми Марица “. Затова считам, че би трябвало да поканим и Сърбия.
Сега стигаме до най-големия проблем: каним Русия и страните, съставлявали част от съветската империя. Но за какво не каним тези, които взимат политическото решение за възобновяване на българската страна? Защото този акт Русия не може сама да го направи в тази ера. Да забележим за какво.
Русия, според решенията, взети през 1815 година на конгрес на Великите сили във Виена, проведен от австрийския канцлер Метерлих, се съгласила и подписала документи, че всяка смяна на границите в Европа ще става с консенсус. И най-много със единодушието на всички Велики сили. Русия обаче един път нарушава това съглашение и следва много неприятна обстановка за нея. Случва се през 1853 година, когато тя нападна Турция и стремително Великите сили я санкционират с една Кримска война, при която реализират победа над Русия. Този случай виси като обица на ухото на империята и в никакъв случай повече тя не си разрешава да работи самоволно. Русия е предизвестена, че нейното нахлуване на Запад е свършило, че всяко нахлуване даже на километър от Варшава и на километър на юг от Дунав ще провокира общоевропейска война против нея.
Затова Русия авансово подписва документи, че в руско-турската война няма да печели територии за империята на юг от Дунав и на запад от Варшава. Дават й картбланш да настава в Средна Азия, колкото си желае – из Туркестан (исторически район в Азия), Таджикистан, Киргизстан и всички останали. Но в Европа – не.
Да проследим по какъв начин се развиват събитията до взимане на политическо решение за избавление на България. След въстанието в Босна, след Сръбско-турската война и след Априлското въстание на Европа й писва от турските зверства у нас и взема решение да разкара Турция – в случай че не териториално от Европа, то най-малко физически. И по тази причина се привиква Цариградската конференция на упълномощени за това посланици на Великите сили.
Тази конференция се привиква през декември 1876 година. Предварително султанът е застрашен, че би трябвало да се съгласи с всяко решение на Великите сили. И той приема. Точно там около всички други въпроси, Великите сили взимат решение България да възвърне своята държавна самостоятелност. Макар и като две страни, само че на всички е ясно, че те все в миналото ще се обединят. Едната със столица София, другата със столица Велико Търново.
Държавите, които вземат участие в това решение на конференцията, са Англия, Франция, Германия, Италия, Австрия и Унгария. А някои от тях, като Англия, са скрито с Турция.
В деня, в който султанът би трябвало да пристигна и да подпише документа, внезапно загърмяват топове, влиза радостно и ухилен османски делегат и декларира: султанът преди малко е дарил конституцията на всички нации в империята и по тази причина в този момент е безсмислено да им дават автономност, самостоятелност и така нататък Поради което Великите сили са унизени, включително и Англия, в която трябвало да има избори, а това си било било гласовит пестник за ръководещите там. Британците са грубо унизени от османския султан и вземат решение, че би трябвало да има военна екзекуция. т.е. военно осъществяване, на Цариградската конференция.
Кой обаче да се навие да извърши така наречен екзекуция? Всички дипломатично отхвърлят. Франция и Германия споделят: ние тук се гледаме на кръв, френско-пруската война, – няма какво да водиме война. Англичаните пък прибавят: Ние имаме флот, само че нямаме сухопътна армия (това е вярно), и не можем да водиме война. Австро-Унгария взели да се притесняват, че с толкоз доста нации ще се разпалват унгарци, чехи, хървати, словаци, словенци. Русия ги слуша всички и споделя: Ние ще осъществим военната екзекуция против Турция. Тогава Великите сили авансово дефинират изискванията, за които споделих нагоре. Дистанционно за краха на Османската империя във войната оказват помощ и други – американците да вземем за пример завладяват остров Кипър, а Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина.
Затова, в случай че би трябвало да бъдем честни и да покажем почитание, на честванията във връзка 140-годишнината от Трети март следващата година, би трябвало да поканим освен Русия, а и държавните глави на Англия, Франция, Германия, Австрия, Унгария, Италия. Това ще бъде добър мотив тук да има общ брой на държавни глави от цяла Европа или най-малко на водещите страни в Европа, където ще могат да се решат и някои други въпроси отвън нашата прелестна самостоятелност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ